О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
… ноември 2018 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№13552 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба с вх.№4071/17.07.2018
година на Х.И.Т., ЕГН ********** ***, чрез адв.Г.В.със съдебен адрес ***, срещу
постановление от 10.07.2018г. на ЧСИ И.Ч.с рег.№ 783 на КЧСИ по изп.дело №
668/2014г., в частта за разноските.В жалбата се твърди, че с молба от
10.07.2018 година по това изпълнително дело, което е по описа на ЧСИ Ч., Х.Т. е
поискал от СИ да възложи на взискателя тежестта за сторените от него разноски
за адвокатско защита, които тази страна е понесла в производството, в
качеството си на длъжник.Основание за това искане е постановено определение от
10.03.2016г., по гр.д.№21665/2014г. на СРС, 53-ти състав, с което съдът е
обезсилил заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена на
29.11.2014г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, въз основа на който
е образувано това изпълнително дело.Жалбоподателят твърди, че на 16.07.2018
година е получил съобщение за прекратяване на изпълнителното производство, с
което ЧСИ го уведомява, че на основание негово постановление от 10.07.2018
година делото е прекратено.Твърди, че не е получавал процесното постановление,
но от телефонен разговор с кантората на ЧСИ е установил, че молбата касателно
разноските е оставена от ЧСИ без уважение.Твърди, че отказът на ЧСИ да
удовлетвори тази молба е незаконосъобразен и това е така, тъй като по делото са
установени доказателства за реалността на извършения разход, налице е и
основание за възлагане в тежест на взискателя разноските на длъжника - нормата
на чл.79, ал.1,т.1 във връзка с чл.433, ал.1,т.3 ГПК.Твърди, че отказът на ЧСИ
подлежи на съдебен контрол.Моли съда, след установяване основателността на
изложеното, да отмени издаденото постановление в частта за разноските и присъди
на настоящия жалбоподател понесените от него разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение.Претендира разноски и в това производство.
В срока за отговор другата страна в процесуалната
връзка “М.“ЕАД, ЕИК *******, не дава отговор на тази жалба.
ЧСИ излага мотиви за недопустимост на жалбата, с
оглед основанията за обжалване действия на ЧСИ, посочени в нормата на чл.435,
ал.2 ГПК.При условие на евентуалност моли съда да остави същата без уважение,
тъй като възможността длъжникът да обжалва акт на ЧСИ е свързана с хипотеза,
при която длъжникът е натоварен с разноски и законодателят не е предвидил
възможност СИ с постановление за присъжда разноски на длъжника, направени в
хода на изпълнителното производство, защото не разполага с подобна
компетентност.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Изпълнително дело №668/2014г. е образувано въз
основа на молба на “М.“ ЕАД, ЕИК *******, подадена на 27.11.2014година за
образуване на изпълнително производство срещу Х.И.Т., към която страната е
представила изп. лист от 18.08.2014г., издаден по гр.д.№21665/2014г. по описа
на СРС, 58-ми състав въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение,
с която заповедният съд е разпоредил Х.И.Т. да заплати на заявителя сумата от
2 533,20лв за предоставени мобилни услуги за периода от 07.04.2011 г. до
07.06.2011 година, ведно със законната лихва, начиная от 22.04.2014г. до
окончателното и заплащане и разноски по делото в общ размер от 90, 66 лв.
В хода на изпълнителното производство ЧСИ е
наложил запори по отношение на вземания на длъжника.
С молба от 14.06.2018 година длъжникът Т. е
поискал от СИ да вдигне запорите, като с тази молба е представил на ЧСИ Ч.
Определение №17716/23.09.2015г. на състав на СГС, постановено по
ч.гр.д.№6465/2015г., с което възражение по чл.423, ал.1,т.1 ГПК на длъжника Т.
е прието за основателно.
На 22.06.2018 година ПЧСИ на ЧСИ И.Ч., издава
постановление с което спира производството по изпълнителното дело.
На 05.07.2018 година по делото постъпва молба от
адв.Г.В., с която моли ЧСИ да му даде достъп до делото, за което с разпореждане
от същата дата молбата е уважена.
На 10.07.2018 година адв.Г.В., като пълномощник на
длъжника Т. моли ЧСИ да прекрати делото, да вдигне наложените ограничителни мерки, да му възстанови получената сума и да възложи
на взискателя разноските на длъжника, сторени в това производство.Към молбата е
представено пълномощно на адв.В.; определение от 10.03.2016г., постановено по гр.д.№21665/2014г.,
с което е обезсилена издадената по това дело заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, съдебна практика и договор за правна защита и съдействие от
06.07.2018 година, сключен между длъжника Х.И.Т. и адв.Г.В., удостоверяващ, че
страните по него са уговорили възнаграждение на адв.В. в размер на 300лв,
получено на ръка от него.
На 10.07.2018 година ЧСИ издава постановление, с
което на основание чл.433, ал.1,т.4 ГПК, прекратява производството по това
изпълнително дело, указва на длъжника да представи банкова сметка, ***ната сума
и оставя без уважение искането на длъжника за присъждане на разноски, направени
от него в рамките на изпълнителното дело.
Съобщението за това постановление е връчена на
настоящия жалбоподател на 16.07.2018 година.
При така развилото се производство настоящият
състав приема, че жалбата е подадена в 7-дневен срок.
Макар и подадена в 7-дневен преклузивен срок настоящата жалба е недопустима,
тъй като с нея се иска осъществяване на съдебен контрол по отношение на
действие на ЧСИ, непопадащо в обхвата на нормата на чл.435, ал.2 ГПК,
лимитативно сочеща основанията за обжалване на действия на СИ, поради
процесуална незаконосъобразност.Разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК предвижда
процесуална възможност длъжникът да обжалва постановлението на СИ касателно
разноските, независимо от това в какъв акт то е обективирано, като е достатъчно
то да е в приложение на нормата на чл.79 ГПК, а тя предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато 1. делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени
от взискателя или бъдат отменени от съда; 3. разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени. Съобразно смисъла на тази разпоредба, такива актове са: сметката за разноски, изготвена от
съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение,
сметката за допълнителни разноски и постановлението за определяне на
неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение. Акт,
подлежащ на обжалване е и постановлението, с което съдебният изпълнител се
произнася по възражението за прекомерност на разноските, но настоящият казус не
попада в нито една от посочените хипотези.Изключенията от
цитираната разпоредба освобождават длъжника от разноски, но не поражда
възможност СИ да осъществява възлагане на разноски в тежест на взискателя,
защото той не разполага с такава власт.Неговата компетентност е предопределена
от нормата на чл.79 ГПК, а възлагането на разноски на взискателя може да бъде
осъществено след провеждане на процедура различна от избраната от настоящия
жалбоподател, в която да бъде установено основанието за ангажиране на неговата
имуществена отговорност.Ето защо отказът на ЧСИ да възложи разноските в тежест
на взискателя не попада в предметния обхват на нормата на чл.435, ал.2 ГПК и
жалбата се явява недопустима.
При изложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№4071/17.07.2018 година на Х.И.Т.,
ЕГН ********** ***, чрез адв.Г.В.със съдебен адрес ***, срещу постановление от
10.07.2018г. на ЧСИ И.Ч.с рег.№ 783 на КЧСИ по изп.дело № 668/2014г., в частта
за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, с
частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.