Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. Пловдив, 11 януари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, І отделение, ІX състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВ адм. дело № 2086 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.20а, ал.5
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.14, ал.1,
т.3 от Наредба №11 от 3.04.2008г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ и
мярка 212 “Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба
№11/03.04.2008г.).
Жалбоподателят А.А.Б.от град Хисаря,
действаща като ЕТ “А.Б.– МЕДИТЕРАНЕА 2012“, със седалище и адрес на управление:
***, чрез процесуалния си представител адвокат И.М., оспорва Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/5469 от
15.10.2020г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
“Земеделие”, с който е установено публично държавно вземане в общ размер от 1150,70
лв., представляващо 50% от общо изплатените му субсидии по мярка 212 „Плащания
на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“, за кампании 2013г.- 0 лв. ; за 2014г.- 0 лв.; за
2015г.- 2301,39 лв. и е изключен от подпомагане.
Претендира се отмяна изцяло на акта
поради незаконосъобразност. Претендира разноски.
Ответникът Заместник изпълнителен директор на Държавен
фонд “Земеделие“, чрез юрисконсулт М., изразява становище за недопустимост на
жалбата, предвид нейното просрочие. Алтернативно поддържа становище за
неоснователност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете
страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Според приетото по делото заверено копие на Констативен
протокол с №01-161-6500/22 от 13.09.2019г. (лист 37), изготвен от длъжностни
лица в Областна дирекция (ОД), гр. Пловдив на ДФ“З“, на 13.09.2019г. на таблото
за уведомления в ОД- Пловдив на ДФ“З“ е залепено уведомление за издаването на
оспорения по делото АУПДВ , на основание чл.26, ал.2, във връзка с чл.18а,
ал.10 от АПК, тъй като жалбоподателят не отговаря на телефонно обаждане от
05.09.2019г., 13:50ч. Според отразеното в посочения констативен протокол,
същият е свален от таблото на 27.09.2019г. Като доказателство по делото е
прието и заверено копие на Протокол №13 във връзка с чл.18а, ал.7 от АПК,
според който протокол жалбоподателят е уведомен по телефона на 05.09.2019г. в
13,50ч. Протоколът е без подпис на служителя.
Изброените доказателства за връчване няма как да се
приемат за редовни, тъй като се касае за действия по връчване, извършени преди
издаването на оспорвания акт. Последният е с дата от 15.10.2020г., а отразените
действия са от 2019г.
Видно от приетото по делото заверено копие на Констативен
протокол с №01-161-2600/186 от 23.11.2020г. (лист 43), изготвен от длъжностни
лица в Областна дирекция (ОД), гр. Пловдив на ДФ“З“, на 23.11.2020г. на таблото
за уведомления в ОД- Пловдив на ДФ“З“ е залепено уведомление за издаването на
оспорения по делото АУПДВ, на основание чл.26, ал.2, във връзка с чл.18а, ал.10
от АПК. Според отразеното в посочения констативен протокол, същият е свален от
таблото на 07.12.2020г. Като доказателство по делото е прието и заверено копие
на Протокол №25 във връзка с чл.18а, ал.7 от АПК (лист 44), според който
протокол жалбоподателят е уведомен по телефона на 09.11.2020г. Настоящият
състав на съда намира, че посоченото съобщаване на оспорения по делото акт не
отговаря на изискванията на АПК за целта.
Оспореният по делото акт е изпратен на жалбоподателя като
приложение към писмо с Изх.№01-161-0800/561 от 21.06.2021г. (лист 105) на
директор на ОД- Пловдив на ДФ“З“, адресирано до лицето И. Байчев- вероятно
пълномощник на жалбоподателя. Според известие за доставяне (лист 107), на
13.07.2021г. И. Б.получава лично пощенска пратка от ОД- Пловдив на ДФ“З“,
вероятно съдържаща оспорения по делото АУПДВ. При това положение, подаването на
жалбата (листи 4-9) в съда на 27.07.2021г. се явява направено в рамките на
законоустановения срок. Жалбата е подадена и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, противно на направеното възражение от страна
на процесуалния представител на ответника.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ“З“
издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и
решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЗУСЕСИФ), като може да делегира
със заповед правомощията си по ал.5 на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда.
Видно от Заповед №03-РД/2891 от
23.07.2019г. (лист 111) на изпълнителния директор на ДФ“З“, П. Д. С.- заместник
изпълнителен директор на ДФ“З“ и издател на оспорения по делото АУПДВ, е с
делегирано правомощие да издава и подписва АУПДВ по мярка 212 “Плащания на
земеделски стопани в районни с ограничения, различни от планинските райони“ и/или изключване от подпомагане по чл.14,
ал.1 от Наредба №11/03.04.2008г. (точки 18 и 19 от заповедта).
Ето защо оспореният
АУПДВ се явява издаден от компетентен орган.
Жалбоподателят е
регистриран под уникален регистрационен номер (УРН) 594328 в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК).
Не се спори между страните, че жалбоподателят е подавал
заявления през годините 2013, 2014 и 2015г. със заявени за подпомагане 3 блока
пасища в землището на с. Красново, по мярка 212 “Плащания на земеделски стопани
в районни с ограничения, различни от планинските
райони“, както и, че именно същите 3 блока пасища са били предмет на договор за наем, сключен с
министъра на земеделието и храните,
прекратен през 2016г. поради изменение в ЗСПЗЗ. Не е спорно и, че за 2015г. по мярката
са изплатени 2301,39 лв.
За издаването на оспорвания акт, ответният
административен орган е открил производство, за което е уведомил жалбоподателя
с писмо изх.№ 01-6500/5469 от 15.08.2019г. Прието е, че не е спазен
многогодишния ангажимент, тъй като не е заявено участие по мярка 212 за
кампаниите след 2015, с което не са спазени изискванията на чл.4, ал.1, т.т.2 и
3 от Наредба №11/03.04.2008г.
По делото не са ангажирани доказателства за датата на
получаване на посоченото писмо от жалбоподателя, нито пък че жалбоподателят
евентуално е направил възражения, след което е издаден и оспореният АУПДВ.
Според посочените като нарушени от жалбоподателя
разпоредби на чл.4, ал.1, т.т.2 и 3 от Наредба №11/03.04.2008г., кандидатите за
подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да: (2) извършват земеделска
дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет
последователни години от първото компенсаторно плащане; (3) подават заявление
за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка
година след първото компенсаторно плащане.
Според чл.14, ал.1, т.3 от Наредба №11/03.04.2008г.,
земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на
поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките, след третата година - 50 %, какъвто е
настоящият случай.
От своя страна, разпоредбите на чл.15 от Наредба
№11/03.04.2008г. установяват, че (1) разпоредбите на чл.14 не се прилагат,
ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на
получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства; (2) случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от
компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ-РА от
земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в
рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или
упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи това.
Според легалното определение на §1, т.3 от ДР на Наредба №11/03.04.2011г.,
“форсмажорни или изключителни обстоятелства” са: а) смърт на бенефициента; б)
дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация
на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня,
в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга
земята на стопанството.
Според чл.47 “Правила за плащания на площ“ от Регламент (ЕС) №1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) №1698/2005
на Съвета (Регламент (ЕС) №1305/2013), (§3) когато бенефициерът не е в
състояние да продължи да спазва поетите ангажименти поради преразпределяне на
стопанството или на част от него или поради включването му в публични мерки за
комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от
компетентните публични органи, държавите членки предприемат необходимите мерки,
за да осигурят възможност за адаптиране на ангажиментите към новото положение
на стопанството. Когато подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и
не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който
ангажиментът се е изпълнявал; (§4) възстановяване на получената помощ не се
изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са
определени в член 2 от Регламент (ЕС) №1306/2013 (Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) №352/78, (ЕО)
№165/94, (ЕО) №2799/98, (ЕО) №814/2000, (ЕО) №1290/2005 и (ЕО) №485/2008 на
Съвета).
Според чл.2 от Регламент (ЕС) №1306/2013г., за целите на финансирането,
управлението и мониторинга на ОСП „непреодолима сила“ и „извънредни
обстоятелства“ могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт
на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера;
в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г)
случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или
болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички
селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на
голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено
към деня на подаване на заявлението.
В случая, според Уведомление от 09.07.2016г. на лист 16
от делото, договорът за наем жалбоподателя по отношение на заявените за
подпомагане пасища е прекратен на основание чл.28, ал.3 от ЗАЗ, във връзка с
чл.87 от ЗЗД и на основание §15, ал.3 (във връзка с ал.1) от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ-2015г.
След прекратяването на договора жалбоподателят не е
разполагал със стопанство, находящо се в планински район или в район/и с
ограничения, различни от планинските, в което да извършва земеделска дейност.
Прекратяването на процесния договор за наем е поради
законодателната промяна, настъпила със ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 61 от 2015 г.,
и приемането на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, съгласно който ползвателите, сключили
договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския
поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г.
да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 и 4, който
предвижда пасища, мери и ливади да се предоставят за ползване на собственици
или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни или на
правоимащи, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното
землище. Според ал.3 на § 15 ПЗР
ЗИДЗСПЗЗ, договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и
общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1
или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната
дирекция "Земеделие". Следва от тук да се приеме, че са налице
обстоятелства, водещи до невъзможност за изпълнение на поетия ангажимент, които
не могат да се вменят във вина на жалбоподателя и не зависят от него. Нещо
повече, въпросният договор за наем не може да се разглежда като обикновено
гражданско правоотношение между равнопоставени лица, противно на възражението
на ответния административен орган, тъй като наемодател е министърът на
земеделието и храните в качеството му на такъв и страните съвсем не са
равнопоставени. Не може да се изключи наличието на публично правен елемент в
правоотношенията предвид начина на държавна регулация на същите, именно
посредством посоченото изменение в ЗСПЗЗ и последвалото прекратяване на
договора.
Налага се извод за наличие на хипотезата на чл.47, §3 от
Регламент (ЕС) №1305/2013, тъй като стопанството на жалбоподателя е
преразпределено, а по аргумент от нормата чл.2, б.“е“ от Регламент (ЕС)
№1306/2013, е налице и “отчуждаване“ на голяма част от стопанството.
Предвид изложеното следва да се съобрази и разпоредбата
на чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Европейския
Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО)
№ 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, според която разпоредба не се прилагат
административни санкции когато неспазването се дължи на непреодолима сила.
Прекратяването на договора за наем за имотите на ЕТ “А.Б.– МЕДИТЕРАНЕА 2012“,
формиращи цялото му стопанство, заявено за подпомагане по процесната мярка, с
оглед законодателно решение, е било непредвидимо за жалбоподателя към дата на
подаване на заявлението през 2013 г., а съгласно чл. 2, § 2, б. "е"
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и
мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни
обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в случаи на
отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това
отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
Според §1 т.4, б.“в“ от ДР на ЗПЗП, отчуждаване на голяма
част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е
поет ангажиментът е "форсмажорно или изключително обстоятелство". В
този смисъл са Решение № 523 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10541/2020
г., V о. и Решение № 11160 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 373/2020 г., V
о.
В действителност, неподаването на заявление за плащане по
процесната мярка е самостоятелно основание за прекратяване на многогодишния
ангажимент, но в случая жалбоподателят няма и основание да подаде такова
заявление за 2016г., доколкото е лишен от стопанство в следствие на
прекратяване на договора за наем на имотите съставляващи пасища, в резултат на
законодателна промяна. Последиците от прекратяване на договора за наем водят и
до прекратяване на поетия ангажимент, но както сочи и процесуалният
представител на жалбоподателя, правното основание за това е от съществено
значение, доколкото при прекратяване в резултат на форсмажорни или изключителни обстоятелства,
както е в процесния случай няма да се изисква частично или пълно възстановяване
на получената от земеделския стопанин финансова помощ. А в обратната хипотеза
при прекратяване на агроекологичния ангажимент поради обстоятелства зависещи от
подпомаганите лица се изисква частично или пълно възстановяване на получената
от земеделския стопанин финансова помощ.
Следва в случая да се приеме, че поради лишаване от
правото на ползване на земеделска земя на база изисквания, които не са били известни
на кандидата при подаване на заявление за подпомагане, възникнали с изменение
на националното законодателство (§ 15 ПЗР на ЗСПЗЗ обн. – ДВ 61 от 2015), което
обстоятелство поставя бенефициента в невъзможност да продължи да спазва поетите
задължения, е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл.47, т.3 и т.4
от Регламент (ЕС) № 1305/2013, според която когато бенефициерът не е в
състояние да продължи да спазва поетите ангажименти поради преразпределяне на
стопанството или на част от него или поради включването му в публични мерки за
комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от
компетентните публични органи, държавите членки предприемат необходимите мерки,
за да осигурят възможност за адаптиране на ангажиментите към новото положение
на стопанството, като когато подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът
отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през
който ангажиментът се е изпълнявал (т.3). Възстановяване на получената помощ не
се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са
определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 (така т.4). Когато
бенефициентът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения, поради
което срокът на задължението се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване
на средствата по отношение на периода, през който се е изпълнявало
задължението.
Всичко изложено налага извод за незаконосъобразност на
оспорвания АУПДВ.
С оглед очерталия се изход на спора, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в минимален
размер по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, от 500 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. Поради това възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е неонователно.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 01-6500/5469 от 15.10.2020г., издаден от заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд “Земеделие”, с който по отношение на ЕТ “А.Б.–
МЕДИТЕРАНЕА 2012“, със седалище и адрес на управление: ***, е установено публично
държавно вземане в общ размер от 1150,70 лв., представляващо 50% от общо
изплатените му субсидии по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“, за
кампании 2013г.- 0 лв. ; за 2014г.- 0 лв.; за 2015г.- 2301,39 лв. и е изключен
от подпомагане.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” да заплати на А.А.Б.от
град Х., действаща като ЕТ “А.Б.– МЕДИТЕРАНЕА 2012“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 500/петстотин/ лева разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/