№ 10
гр. Габрово, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20214210200776 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от В. ИВ. Т., ЕГН: **********, от с. Яворец, общ.
Габрово, ул. „*********” № 5 – чрез адв. Р.Б. от ГАК, против Наказателно
постановление № 21-0892-000048/12.02.2021 година на Началника на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово Николай Симеонов, с което на
основание чл. 174, ал.3, предл. първо от ЗДвП и е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.
174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се моли за отмяна на атакувания санкционен акт на няколко
основания – неизвършване на вмененото деяние, непълнота и разминаване в
текстовото му очертаване и липса на доводи за неприлагането на чл. 28 от
ЗАНН. Оспорва се също така материалната компетентност на издателите на
процесните АУАН и Наказателно постановление.
В съдебно заседание адв. Р.Б. поддържа изцяло жалбата и направеното с
нея искане, акцентирайки основно върху недоказаното правоуправление на
процесния лек автомобил от страна на неговата доверителка, като в подобна
насока пледира да бъдат взети предвид показанията на свидетеля А.Б..
Намира също така редица разминавания и несъответствия в гласните
доказателства, събрани при разпита на участвалите в проверката полицейски
1
служители. Пледира и за абсолютна словесна неяснота при описание на
вмененото деяние, като въз основа всички гореизложено моли за цялостна
отмяна на обжалвания санкционен акт и присъждане на направените от В.Т.
разноски за ангажиране на адвокат.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., която
в пледоарията си констатира цялостната доказаност на описаното нарушение
и коректната му правна квалификация, поради което моли за цялостно
потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата
по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от
Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи,
съгласно която Началника на сектор „Пътна полиция” в съответното ОД на
МВР е оправомощен да издава Наказателни постановления за извършени
нарушения на ЗДвП. По делото е приложено и Удостоверение рег. № 264000-
15594/11.11.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Габрово, съгласно което
към 12.02.2021 г. именно издателят на атакуваното Наказателно
постановление Николай Симеонов е заемал длъжността Началник на сектор
„Пътна полиция”.
На 21.01.2021 г. вечерта полицейските служители Р.Ц. и А.А. се
движели с патрулен автомобил по ул. „Васил Левски” в с. Яворец, общ.
Габрово. Около 19:10 ч. те се разминали с лек автомобил „Ауди А4” с рег. №
ЕВ 74 11 ВМ, който решили да спрат и проверят. Поради това двамата
полицейски служители обърнали и последвали цитираното МПС, без да губят
визуален контакт с него. След подаден сигнал, лекият автомобил „Ауди А4” с
рег. № ЕВ 74 11 ВМ преустановил движението си, като от страната на водача
излязла жалбоподателката, а от вратата до нея слязъл свидетелят А.Б..
2
Непосредствено зад тях спрял и патрулният полицейски автомобил, като Р.Ц.
и А.А. слезли от него и преминали към проверка на водача В.Т., при която
установили, че същата е неправоспособен водач. Поради това на място
пристигнал свидетелят С.Я. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Габрово, който поискал да изпробва В.Т. за употреба на
алкохол, като обаче същата категорично отказала да бъде проверена, което
обстоятелство било отразено и в изготвения на място Талон за изследване с №
0054315. За така установеното нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП С.Я.
съставил против жалбоподателката в присъствието на своите колеги Р.Ц. и
А.А. АУАН серия GA № 321806/21.01.2021 г. Впоследствие е издадено и
обжалваното Наказателно постановление, надлежно връчено на В.Т. на
03.09.2021 г., като на 09.09.2021 г. е депозирана и настоящата жалба против
него.
Абсолютната достоверност на така приетата от съда фактология почива
върху преките гласни доказателства, събрани при разпита на свидетелите
С.Я., Р.Ц. и А.А.. Последните двама полицейски служители непосредствено
са възприели и предадоха пред съда първото ключово за процеса
обстоятелство, а именно това, че около 19:10 ч. на 21.01.2021 г.
жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Ауди А4” с рег. № ЕВ 74 11
ВМ по ул. „Васил Левски” в с. Яворец, общ. Габрово. Р.Ц. и А.А.
изключително прецизно, категорично и безпротиворечиво описаха как са
възприели движението на горецитирания лек автомобил и са го последвали с
цел спиране и извършване на проверка, което е било осъществено малко след
това. Двамата изключително единодушно и недвусмислено заявиха и че в
нито един момент от вземане решението за проверка до надлежното и
осъществяване не са губили визуална връзка с посоченото превозно средство,
от шофьорската врата на което веднага след спирането му е слязла В.Т.. Това
им възприятие изключва основателността на едно от основните възражения на
защитата – че жалбоподателката въобще не е управлява това МПС, а само се е
намирала в непосредствена близост до него. Това твърди единствено
свидетелят А.Б., показанията на който обаче са изолирани от останалата
доказателствена съвкупност, категорично са пристрастни с оглед
приятелските му отношения с жалбоподателката, а и съвсем не на последно
място са житейски алогични, доколкото очертават самоцелно и преднамерено
вменяване на соченото административно нарушение от страна на
3
полицейските служители Р.Ц. и А.А.. Горните съображения мотовират съда
да не кредитира в този им пункт гласните доказателства, изходящи от
свидетеля А.Б., а това прави и наведеното възражение на адв. Б. изцяло
неоснователно.
На следващо място съдът разглежда като категорично доказан и
последващият отказ на жалбоподателката да и бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и
Свидетелят С.Я. недвусмислено заяви пред съда, че е поканил В.Т. да се
подложи на тест за употреба на алкохол и лично е възприел и документално
отразил в Талон за изследване с № 0054315 нейният отказ да направи това в
разрез със задължението си по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Този факт се
потвърждава и от показанията на свидетеля А.Б., а и реално не бе оспорен в
хода на процеса от защитата, като обаче адв. Б. му придава правомерен
характер поради поддържаното от него липса на предприето
правоуправление, което обаче по гореизложените съображения съдът не
споделя за основателно.
Несъстоятелни са и останалите възражения на жалбоподателката,
следващото от които е за някаква текстова неяснота при описание на
деянието. Според съда обаче то е в цялостен синхрон с императива на чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, като освен това използваните съкращения са налице
единствено в диспозитивната част на атакувания санкционен акт, след като
преди това е налице достатъчно ясно словесното очертаване на нарушението
в мотивната такава. Освен това самите съкращения са в огромната си степен
ясни, житейски и логически недвусмислени и не могат да са каквато и да е
пречка санкционираното лице да е наясно за какво е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Негативен отпечатък върху
доказаността на деянието не слага и незначителното разминаване в някои
части от заявленията на свидетелите Р.Ц. и А.А., напр. в тази по отношение
дали за спирането на управлявания от жалбоподателката автомобил е
използван или не едновременно и звуков и светлинен сигнал, доколкото това
обстоятелство отстои извън предмета на изследване по делото.
На следващ план по делото бяха приложени категорични доказателства
- Удостоверение рег. № 264000-15594/11.11.2021 г. на Директора на ОД на
МВР – Габрово и Удостоверение рег. № 264000-15595/11.11.2021 г. на
4
Директора на ОД на МВР – Габрово, съгласно които съответно към датата на
изготвяне на процесните АУАН и Наказателно постановление техните
съставители Николай Симеонов и С.Я. са притежавали надлежната
материална компетентност за това.
По никакъв начин на последно място случаят не може да се разглежда
като „маловажен” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице
никакви негови характеристики, с които той да се отличава по толкова
съществен начин от идентичните нему. Липсата на изрично изложени мотиви
в тази насока в атакувания санкционен акт не представлява негов порок, тъй
като със самото му издаване АНО е дал недвусмислен отговор, че не намира
основания да приложи този диспозитивен правен институт, което заключение
настоящият състав изцяло споделя.
По така изложените съображения съдът разглежда изследването
нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП за категорично доказано от обективна и
субективна страна, а така също и за правилно квалифицирано. За същото
АНО е определил само и единствено предвиденото адиминистративно
наказание „Глоба” в константния му размер от 2 000 лева, а кумулативното
такова – „Лишаване от право да се управлява МПС”, коректно и
законосъобразно не е наложено поради обективната липса на надлежна
правоспособност от страна на В.Т.. Ето защо и атакуваното Наказателно
постановление следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН В. ИВ. Т.
следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР - Габрово направените
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
законовия минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 21-0892-000048/12.02.2021 година на Началника на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово Николай Симеонов, с което на
основание чл. 174, ал.3, предл. първо от ЗДвП на В. ИВ. Т., ЕГН: **********,
от с. Яворец, общ. Габрово, ул. „*********” № 5, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
5
нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН В. ИВ. Т., ЕГН:
**********, от с. Яворец, общ. Габрово, ул. „*********” № 5, да заплати на
ОД на МВР - Габрово направените деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6