Р
Е Ш Е Н И Е № 103
гр. Сливен, 16.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на втори юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Д.Б.
При участието на секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия административно
дело № 88 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от М.Х.И. ***,
подадена чрез адв. Н. К. *** против принудителна
административна мярка /ПАМ/ – поставяне на наказателна скоба № 7, обективирана
в Протокол № 004846 от 20.02.2020 г. по описа на Общинско предприятие /ОП/
"Градска мобилност" – Сливен, наложена от В. Е. – С. о. „С. к.“ при
Община Сливен и против принудителна
административна мярка /ПАМ/- преместване на паркирано МПС, обективирана в
протокол № 004540/20.02.2020 г. по описа на Общинско предприятие /ОП/
"Градска мобилност" – Сливен, наложена от В. Е. – С. о. „С. к.“ при
Община Сливен.
В жалбата си оспорващата твърди, че актовете
са незаконосъобразни, тъй като са постановени в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Счита, че е налице неточно отразяване на фактическата
обстановка и няма нарушаване на каквито и да е правила и изисквания на
приложимите правни норми. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира
разноски.
В съдебно заседание оспорващата, редовно
призована, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител
– адв. К. ***, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че от
събраните по делото доказателства не е установено, че мястото, на което е бил
паркиран автомобилът на оспорващата, попада в обхвата на "Синя зона",
тъй като не е обозначено с указателна табела. Представя писмени бележки.
Административният орган, редовно
призован, се явява и се представлява в съдебно заседание от ст. юриск. И. Г.. Счита, че подадената жалба е неоснователна,
излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на
оспорените актове и моли подадената жалба да бъде отхвърлена. Представя писмени
бележки.
Административният съд, след като прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № РД 15-746 от 26.05.2017 г.,
издадена от Кмета на Община Сливен, е утвърдена схема за разположение на
местата за паркиране "Синя зона" на територията на град Сливен.
Видно от Протокол № 004846 от 20.02.2020
г. по описа на ОП "Градска мобилност" – Сливен, на 20.02.2020 г. в 11:14
ч., в гр. Сливен, от В. Г. на дл.: с. в о. „С. к.“ в
присъствието на свидетеля Р. Х. на дл. к. АТП при ОП
"Градска мобилност" – Сливен, е извършена проверка на ул. "Драгоман",
при която е установено, че МПС с Рег. № ………. е паркирано на паркомясто без
заплатена такса, предвид което е разпоредена ПАМ –
поставяне на наказателна скоба № 7. Направени били 6 бр. снимки, удостоверяващи
това обстоятелство. Разпоредената и оспорена в
настоящото производство ПАМ е обективирана в горепосочения протокол.
Видно от протокол № 004540/20.02.2020 г.
по описа на Общинско предприятие /ОП/ "Градска мобилност" – Сливен,
на 20.02.2020 г. в 16:46 ч., в гр. Сливен, от В. Г. на дл.:
с. в о. „С. к.“ в присъствието на свидетеля М. Т. е извършена проверка на ул.
"Драгоман", при която е установено, че МПС с Рег. № ………… е паркирано
на паркомясто без заплатена такса, предвид което е разпоредена
ПАМ –репатриране съгласно чл.171 т.5 б. “г“ от ЗДвП. Направени били 10 бр. снимки,
удостоверяващи това обстоятелство. Разпоредената и
оспорена в настоящото производство ПАМ е обективирана в горепосочения протокол.
Със
Заповед № РД 15-2476 от 14.10.2019 г., издадена от Кмета на Община Сливен, на В.
Е., назначена на дл. с. в о. „С. к.“ е възложено да
осъществяват контрол чрез налагане на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 и
чл.168 вр. с чл.171 т.5 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, във
връзка с прилагането на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно
почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община
Сливен. Именно тя е издател на оспорените актове. Видно от утвърдената със
Заповед № РД 15-746 от 26.05.2017 г. на Кмета на Община Сливен схема за
разположение на местата за паркиране "Синя зона" на територията на
град Сливен, процесната ул. "Драгоман" е включена в обхвата на
зоната.
По делото са събрани гласни доказателства
– показанията на свидетеля Р. Х., от които се установява, че по отношение на
мястото, на което е бил паркиран процесният автомобил, е имало указателна
табела, обозначаваща условията за паркиране при "Синя зона", към
датата на поставяне на скобата. Табелата е бил поставена в началото на улица
„Драгоман“, непосредствено до входа на Трето
ОУ „Иван Селимински“. В показанията си свидетелят
сочи, че автомобилът е бил паркиран в последната клетка, предвидена за платено
паркиране, като предните му гуми били застъпили лентата, обозначаваща клетката за
платено паркиране. От показанията на свидетеля М. Т., ш. на а., се установява,
че автомобилът марка „Фолксваген“ с ч. регистрация е бил паркиран на паркомясто
в обхвата на „Синя зона“, като указателната табела, обозначаваща условията за
паркиране при "Синя зона“ е била поставена в началото на улицата.
Свидетелят сочи, че автомобилът е вдигнат с автокран към края на работното
време, а процедурата по репатриране на автомобила е продължителна и включва
оглед, снимки на място, премахване на скоба, вдигане на превозното средство и
репатрирането му до наказателен паркинг.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административни актове,
които подлежат на съдебен контрол. В протоколите от 20.02.2020г., в които са
обективирани оспорените ПАМ, няма отбелязване кога са връчени на оспорващата,
но жалбата срещу тях е входирана в деловодството на
съда на 26.02.2020 г., от което следва, че е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата срещу
двете ПАМ е неоснователна.
Оспореният административен акт – ПАМ,
обективирана в протокол № 004846 от 20.02.2020 г. за поставяне на скоба, е
издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в
писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Оспорената ПАМ е наложена от В.
Е. – С. о. „С. к.“ при Община Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № РД
15-2476 от 14.10.2019 г. на Кмета на Община Сливен материална компетентност по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба, служби за контрол, определени от кметовете на общините, използват
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане
на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Освен от компетентен
административен орган и в изискуемата от закона форма, актът е и материално законосъобразен по следните
съображения:
Елементите от фактическия състав, при
кумулативното наличие на които е законосъобразно прилагането на ПАМ, обективирана
като принудително задържане с техническо средство тип "скоба" на ППС,
установени в разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 99 от ЗДвП, са: да е налице паркиране на моторно превозно
средство в зона, определена за платено паркиране и обозначена с пътни знаци,
пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за
паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е
извършено към установения за валидността на плащането момент.
В разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е предвидено, че в определените райони, пътища
или части от пътища за зони за платено паркиране в определени часове на
денонощието, местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна
маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране.
Съгласно чл. 4 от Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово
паркиране на МПС на територията на Община Сливен, зоната за платено паркиране
се обозначава с неподвижен пътен знак "Синя зона", представляващ
информационна табела, в която са посочени условията за паркиране на МПС в
зоната, дните, през които е в сила действието на пътния знак, часовия диапазон,
размера на цената за паркиране, начина на заплащане и принудителните мерки,
прилагани съгласно ЗДвП.
По делото се събраха категорични
доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели, че по отношение
на мястото, на което е бил паркиран процесният автомобил, е имало пътен знак,
чрез който на водача да са указани условията за паркиране. Установи се, че на
това място – в началото на еднопосочната улица „Драгоман“, е имало
информационна табела, в която да са посочени условията за паркиране на МПС в
зоната, дните, през които е в сила действието на пътния знак, часовия диапазон,
размера на цената за паркиране, начина на заплащане и принудителните мерки,
прилагани съгласно ЗДвП. Установи се, както от показанията на свидетели, така и
от приложения снимков материал, че процесният автомобил е бил паркиран на последното
очертано за платено паркиране място, в края на улицата в посока към ул.“Г. Гюлемезов“, което е било обозначено с неподвижен пътен знак
"Синя зона", представляващ информационна табела, в която да са
посочени условията за паркиране на МПС в зоната, дните, през които е в сила
действието на пътния знак, часовия диапазон, размера на цената за паркиране,
начина на заплащане и принудителните мерки, прилагани съгласно ЗДвП, поради
което оспореният акт е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Вторият оспорен административен акт –
ПАМ, обективирана в протокол № 004540 от 20.02.2020 г. за репатриране на
автомобила до наказателен паркинг, е издаден от компетентен административен
орган, в кръга на неговите правомощия, в писмена форма и съдържа необходимите
реквизити. Оспорената ПАМ е наложена от В. Е. – С. о. „С. к.“ при Община
Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в
рамките на предоставената му със Заповед № РД 15-2476 от 14.10.2019 г. на Кмета
на Община Сливен материална компетентност по чл. 171, т. 5 от ЗДвП. Цитираната заповед е издадена от органа в изпълнение
на Решение № 12303/16.09.2019 г., постановено по адм. д. № 608/2018 г. на
Върховен административен съд, съгласно чиито мотиви: "Използваното правно
понятие "служби", както анализът на дейността, възложена на службите
за контрол, дават основание да се приеме, че изпълнението на тази дейност
включва упражняването на административни правомощия. Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Закона за общинската
собственост дефинира
общинското предприятие като специализирано звено на общината за изпълнение на
местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. Този статут на
общинското предприятие не предполага упражняването на контролни правомощия.
Контролни правомощия могат да се изпълняват само от подчинени на кмета на
общината длъжностни лица.
За прилагането по същество на
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5 б. "г" от ЗДвП, законодателят не е регламентирал задължителна
писмена форма, по арг. от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Тя представлява властническо волеизявление на
административния орган, осъществено чрез действие. Тоест, определените от
министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В
случая, участъкът от пътя, на който е наложена процесната ПАМ безспорно е
общинска собственост - § 7, т. 7 ЗМСМА, т. е. собственикът на пътя притежава
компетентността и задължението да определи длъжностните лица, които могат да
прилагат принудителните мерки от такова естество. В случая собственикът на пътя
- общината, чрез кмета на общината с нарочен административен акт – Заповед №
РД15-2476/14.10.2019 г. е определил длъжностните лица, които прилагат
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5 б. "г" ЗДвП.
Въпреки разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, която не определя писмената форма като изискване
за валидност на разпореждането по чл. 171, т. 5 б. "г" от цитирания
закон, същото е обективирано в законоустановената форма по чл. 59 от АПК. Актът съдържа описание на фактическите
основания, обосновали произнасянето на административния орган, чието
съществуване съдът следва да проконтролира в хода на настоящото производство.
Според чл. 171, т. 5 б. "г" от Закона
за движението по пътищата,
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач е допустимо, когато е паркирано
и не е заплатена дължимата цена по чл. 99,
ал. 3 и в случаите по чл. 167,
ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за
паркиране, указано на неподвижен пътен знак. От събраните по делото доказателства
– свидетелски показания и снимков материал се установява, че процесното
превозно средство е паркирано на еднопосочната улица „Драгоман“, в началото на
която е имало информационна табела, в която да са посочени условията за
паркиране на МПС в зоната, дните, през които е в сила действието на пътния
знак, часовия диапазон, размера на цената за паркиране, начина на заплащане и
принудителните мерки, прилагани съгласно ЗДвП. Установи се, както от
показанията на свидетелите, така и от приложения снимков материал, че
процесният автомобил е бил паркиран в края на работния ден, на последното
очертано за платено паркиране място, в края на улицата в посока към ул.“Г. Гюлемезов“, което е било обозначено с неподвижен пътен знак
"Синя зона". С оглед на така
установеното по делото, както и предвид обстоятелството, че не е била заплатена
дължима такса за паркиране в обхвата на „Синя зона“ е безспорно, че на
процесната дата посоченото по-горе моторно превозно средство е паркирано в
нарушение на правилата за движение по начин, чрез който е осъществен състава на
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5 б. "г" ЗДвП - паркирано е без да
е заплатена дължимата цена по чл. 99,
ал. 3 и в случаите по чл. 167,
ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за
паркиране, обозначено с пътен знак,
който предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство.
При горните доводи настоящата съдебна
инстанция намира, че Принудителна административна мярка – преместване на
паркирано МПС, обективирана в Протокол № 004540/20.02.2020 г., също е
законосъобразна. Подадената и срещу тази ПАМ жалба се явява неоснователна и
като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, се явява
основателна претенцията на административния орган за присъждане на разноски във
вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да
се определи в размер на 100, 00 лева, съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.И. ЕГН **********
срещу принудителна административна мярка /ПАМ/ – поставяне на наказателна скоба
№ 7, обективирана в Протокол № 004846 от 20.02.2020 г. по описа на Общинско
предприятие "Градска мобилност"
– Сливен, наложена от В. Е. – С. о. „С. к.“ при Община Сливен и против принудителна административна
мярка-преместване на паркирано МПС, обективирана в протокол № 004540/20.02.2020
г. по описа на Общинско предприятие
"Градска мобилност" – Сливен, наложена от В. Е. – С. о. „С. к.“
при Община Сливен, като неоснователна.
ОСЪЖДА М.Х.И. ЕГН ********** *** да
заплати на Община Сливен разноски в размер на 100, 00 (сто) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: