№ 215
гр. Пловдив, 21.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500452 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл.278, на осн.чл.274, ал.2 ГПК.
С Определение № 260566/20.05.2021г., постановено по възз.гр.д.№ 1477/2020г. по описа на
ОС - С.З., се оставя без уважение молбата на Т. П. П. от гр.С.З. за възстановяване на срока за
касационно обжалване на Решение № 260076/03.11.2020г., постановено по възз.гр.д.№
1477/2020г. по описа на ОС - С.З..
Срещу Определение № 260566/20.05.2021г., постановено по възз.гр.д.№ 1477/2020г. по
описа на ОС - С.З., е постъпила частна жалба, вх.№ 266850/17.06.2021г., подадена от
молителката Т. П. П., ЕГН **********.
Не са постъпили в срок писмени отговори на жалбата от насрещната въззиваема страна, М.
Т.Б., както и от контролиращата страна, Д. „С.п.“ - С.З..
Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на
въззивно обжалване по чл.274, ал.1, т.2, във вр. чл.66, ал.2 ГПК определение на състав на
окръжен съд от съдебния район, действащ като въззивна инстанция, с която за първи път се
произнася по искане за възстановяване на срок за обжалване, от активно процесуално
легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, в законния срок, редовна
е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за отговор, поради което се
поставя на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на поддържаното в жалбата и след
като извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното
определение, приема следното:
1
За да се постанови обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на
въззивницата от 07.01.2021г. за възстановяване на срока за касационно обжалване на
постановеното по делото въззивно решение, е прието следното:Молбата за възстановяване
на срока е допустима, като подадена в законния срок, с оглед на това, че на молителката не
е било съобщено за пропускане на срока за касационно обжалване, от лице, имащо правен
интерес от възстановяване на срока, тъй като с молбата за възстановяване на срока е
депозирана касационна жалба, а пропускането на срока за обжалване е очевидно към
настоящия момент.Молбата за възстановяване на срока е неоснователна на поддържаните
основания, тъй като не са доказани особени непредвидени обстоятелства, които са
препятствали страната, респ. нейния пълномощник, а е налице процесуално бездействие
както от страна на въззивницата, така и от страна на пълномощника й, което не е
извинително, като в тази връзка са изложени следните конкретни мотиви: Не е споделено
становището на въззивницата, че е било неправилно прието от съда, че към момента на
постановяване на решението адв. М. не е бил неин процесуален представител, тъй като тя е
оттеглила пълномощията му. Прието е, че процедурата по връчване на съобщението за
решението на въззивницата не е била нарушена, респективно връчването, както на призовки,
така и на всякакви други съдебни книжа, включително и на съобщения, чрез
упълномощения от нея адвокат М. е било надлежно, редовно и допустимо по ГПК, тъй като,
от една страна, не е имало основание връчването на съобщението да се извърши лично на
въззивницата, която е била представлявана от адвокат по делото, а, от друга страна,
въззивницата е имала задължение, съгласно чл. 35 ГПК, да уведоми съда за оттегляне на
пълномощията на упълномощения от нея адвокат, което тя не е изпълнила своевременно.
Нещо повече, адв. М., е бил не само процесуален представител на въззивницата по делото,
но и неин съдебен адресат, а промяна на служебния адрес, на който да получава призовки и
съобщения, не е извършвана в хода на цялото съдебно производство - от подаването на
исковата молба до постановяване на решението.Ето защо, на осн. чл. 39 ГПК, връчването на
съдебни книжа по делото задължително е следвало да се извърши чрез съдебния адресат на
въззивницата.Непредприемането на действия от страна на адв. Х. М. за уведомяване на
въззивницата за решението, както и изобщо за хода на делото, както и тези във връзка с
упълномощаването и действията на адв. С.П. не са от категорията на особените
непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.З ГПК.При условие, че въззивницата е
била уведомена за решението на съда по надлежния ред чрез процесуалния си представител
и съдебен адресат, но той неоправдано е бездействал в установения 2-седмичен срок не
предполага защита по реда на чл. 64 и сл. ГПК, тъй като се касае вътрешните отношения
между доверител и довереник по договора за правна защита и съдействие.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
По делото е установено от фактическа страна следното:
Производството, в което е постановено обжалваното определение, възз.гр.д.№ 1477/2020г.
по описа на ОС - С.З., е образувано по въззивна жалба, вх.№ 2737/27.01.2020г. (по която
2
първоначално е било образувано приложеното възз.гр.д.№1303/2020г. по описа на ОС -
Ст.З.), подадена от Т.П., в лично качество.В жалбата е посочен за съдебен адресат адв.М.,
със служебен адрес в гр.С., който адвокат е бил процесуалният представител на Т.П. в
първоинстанционното производство, упълномощен с пълномощно от 24.09.2019г. (л. 159-
гръб от първоинстанционното дело).
С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 13.08.2020г., делото е
насрочено в открито съдебно заседание пред въззивния съд на 06.10.2020г., съобщение за
което за Т.П. е връчено на 14.09.2020г. чрез процесуалния й представител и съдебен адресат
адв.Хр.М..След това са постъпили две молби за отлагане делото както следва:молба, вх.№
261842/05.10.2020г., подадена от процесуалния представител и съдебен адресат адв.Хр.М.,
за отлагане на делото, поради служебна ангажираност, както и молба, вх.№
261851/05.10.2020г., подадена от Т.П., за отлагане на делото поради влошаване на
здравословното й състояние, към която са приложени амбулаторен лист и медицинско
направление от 05.10.2020г.По делото е проведено единствено открито с.з. на 06.10.2020г., в
което двете молби за отлагане на делото са оставени без уважение, даден е ход и са
проведени и приключени съдебното дирене и устните състезания.
В срока за постановяване на въззивното решение, на 22.10.2020г., е постъпила молба, вх.№
262681/22.10.2020г. от адв.С.П., в качеството му на процесуален представител на Т.П.,
съгласно приложеното към нея пълномощно от 14.10.2020г.( л.28- гръб), с искане за
„възобновяване на производството по делото“, към която е приложено заверено копие от
болничен лист на Т.П. от 05.10.2020г..Молбата е оставена без уважение с определение в
закрито съдебно заседание от 03.11.2020г.На същата дата, 03.11.2020г., е постановено и
въззивното решение по делото.
Съобщението за въззивното решение за Т.П., изпратено на 04.11.2020г., чрез адв.Хр.М. на
служебния му адрес в гр.С., е върнато по делото на 01.12.2020г.цяло, невръчено, като
констатацията на връчителя е, че, по сведение на адв.М., пълномощията му са
оттеглени.Съобщението е приложено към делото и е прието за връчено, на осн. чл.51 ГПК, с
разпореждане от 04.12.2020г. (л.44).Не е изпращано ново съобщение за решението до Т.П..
На 06.01.2021г. с молба, вх.№ 260176/06.01.2021г., като е уведомила съда за оттегляне на
пълномощията на адв.С.П. на 06.11.2020г., Т.П. е поискала съдебните книжа по делото да й
бъдат изпращани на посочения от нея в молбата адрес.
На следващия ден, 07.01.2021г., с молба, вх.№ 260243/07.01.2021г., (л.53), като е заявила, че
на 14.10.2020г. е оттеглила пълномощията на адв.Хр.М., като молбата й за оттегляне на
пълномощията на адв.М. е следвало да се входира по делото от новоупълномощения по
делото адв.Ст.П., заедно с неговото пълномощно, но на 06.01.2021г. установила, че това не е
направено, както и е заявила, че не е била уведомена от адв.Ст.П., че има постановено
решение по делото, Т.П. е поискала отмяна на определението на съда, с което е прието, че
въззивното решение е влязло в сила.
3
С Разпореждания № 260037/12.01.2021г. и № 260132/09.02.2021г. на Т.П. е указано уточни
молбата си, вх.№ 260243/07.01.2021г., а именно дали с нея иска възстановяване на срок и да
приведе молбата в съответствие с чл.65 и 66 ГПК, в изпълнение на които с е постъпила
уточняваща молба, вх.№ 261468/03.02.2021г.( л.60-62) и молба, вх.№ 263132/05.03.2021г.(
л.74 - -81), с която са представени касационна жалба и приложения към нея, вкл.
пълномощно на адв. Хр.М..
Обжалваното определение е постановено въз основа на молбата на Т.П., вх.№
260243/07.01.2021г., уточнена и приведена в съответствие, в изпълнение на дадените от съда
указания.
Като неоспорени и законосъобразни, следва да се възприемат мотивите, че молбата на Т.П.
за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното въззивно решение е
допустима.
В тази връзка преди всичко се приема, че срокът за касационно обжалване на въззивното
решение по делото е пропуснат от молителката, поради което за нея, като страна по делото,
останала недоволна от въззивното решение, е налице правен интерес от възстановяването
му, поради следните съображения:
По делото не е спорно и е безпротиворечиво установено, че в производството и пред
първоинстанционния, и пред въззивния съд, вкл. към момента на проведеното единствено
открито съдебно заседание пред въззивния съд на 06.10.2020г., а и до 14.10.2020г., Т.П. е
имала упълномощен процесуален представител, адвокат Х. М., със служебен адрес в гр.С.,
който е бил посочен от нея в жалбата и като неин съдебен адресат, а за първи път Т.П. е
уведомила съда по делото за оттеглянето на пълномощията на адв.М. с молбата си от
07.01.2021г.При това положение за съда са възникнали правомощия да изпрати на
04.11.2020г.съобщението за решението за молителката чрез адв.Х. М., който се е
легитимирал пред съда като неин процесуален представител и съдебен адресат, и, тъй като
съдът не е бил уведомен към този момент за оттегляне на пълномощията му, задължението
за което е било за Т.П., съгласно чл. 35 ГПК. По същите съображения съдът не е имал
правомощия да изпрати на 04.11.2020г. още едно, второ съобщение за решението до Т.П.
чрез новоупълномощения от нея по делото, адв. Ст.П., за което съдът е бил уведомен на
22.10.2020г. с молбата вх.№ 262681/22.10.2020г. на адв.С.П..И след връщане на 01.12.2020г.
цяло на съобщението за решението до молителката чрез адв.М. с констатация от връчителя
за оттегляне на пълномощията на адв.М. за съда не е възникнало задължение да изпрати
ново съобщение за решението до молителката, тъй като и към този момент съдът не е бил
уведомен за оттегляне на пълномощията на адв.М. от молителката, съгласно чл. 35 ГПК. Ето
защо, се приема, че връчването на съобщението за решението на молителката чрез адв. М. на
04.12.2020г.е редовно и е породило правен ефект и оттогава е започнал да тече срокът за
касационно обжалване на въззивното решение.
4
Приема се, че молбата за възстановяването на срока е подадена в срок, тъй като на
молителката не е изпращано от съда съобщение за пропускане на срока за обжалване, като
касационната жалба е подадена в изпълнение на указания на съда за отстраняване на
нередвностите на молбата за възстановяване.
Като законосъобразни следва да възприемат оспорените мотиви за неоснователност на
молбата за възстановяване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК пропуснатият от страната срок може да бъде
възстановен, ако се установи, че пропускането му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, настъпили за страната през времетраенето на срока. Според трайната съдебна
практика на ВКС, под хипотезата на цитираната правна норма попадат такива факти от
действителността, които стоят извън волята на страната и които не са могли да бъдат
преодолени от нея, въпреки положените усилия, и са лишили страната от възможността да
извърши необходимото процесуално действие. Ето защо, особено непредвидено
обстоятелство по смисъла на чл.64 ГПК е налице в случаите, в които страната или нейният
процесуален представител са били възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи
от тях причини, като болест, злополука, природно бедствие, които реално са попречили да
извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно,
изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за
пропускане на срока Във всички случаи препятствието трябва да е продължило през
времетраенето на срока или през по-голямата част от него и да не е било непреодолимо. В
тежест на страната, искаща възстановяване на срок, е посочване и доказване наличието на
особено непредвидено обстоятелство, което не е могла да преодолее, обусловило
пропускането на установения срок. (Определение № 26 от 21.01.2012г. по ч.гр. д. №
611/2011г. на ВКС, 1.г.о., Определение № 11 от 5.01.2012г. по ч.гр.д. № 719/2011г. на ВКС,
4.г.о., Определение № 9 от 12.01.2011г. по ч.гр.д. № 518/2010г. на ВКС, 2.г.о., Определение
№ 2 от 1.02.2012г. по ч.т.д. № 928/2011г. на ВКС, 2. т.о. и др.)
Приема се, че не са особени непредвидени обстоятелства по см. на закона единствено
въведените в молбата за възстановяване на срока, а именно, че новоупълномощеният адв.
Ст.П. пропуснал да уведоми съда писмено за оттегляне на 14.10.2020г. от Т.П. на
пълномощията на адв.М., тъй като същите обстоятелства не са обективни, а са изцяло
субективни, зависещи изцяло от волята и преодолими от молителката, която е била длъжна,
съгласно чл.35 ГПК, и е могла да уведоми съда писмено за оттегляне на пълномощията на
адв.М. и то своевременно - веднага след настъпването на това обстоятелство на 14.10.2020г.,
а и в продължение на за целия период от тогава до изтичане на срока за касационно
обжалване, което не е направила, без за това да са въведени извинителни причини.
При съвпадане с крайните изводи за неоснователност на молбата за възстановяване на срока
на въведеното основание , обжалваното определение, като законосъобразно, се потвърждава.
5
Тъй като с настоящото въззивно определение се дава разрешение по същество, като се
оставя без уважение молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в
самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на
исковия процес и няма привременен характер, като такова по см. на чл.274, ал.3, т.2 ГПК(
т.1 ТРОСГТК на ВКС № 5/12.07.2018г. по т.д.№5/2015г.), същото е подлежащо на
касационно обжалване, което следва да се посочи.
Мотивиран от това, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260566/20.05.2021г., постановено по възз.гр.д.№
1477/2020г. по описа на ОС - С.З., с което се оставя без уважение молбата на Т. П. П., ЕГН
**********, от гр.Ст.З., вх.№ 260243/07.01.2021г., за възстановяване на срока за касационно
обжалване на Решение № 260076/03.11.2020г., постановено по възз.гр.д.№ 1477/2020г. по
описа на ОС - С.З..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при условията на чл.280
ГПК, в седмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6