Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1832
гр. Пловдив, 09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХXІV
н.с., в публичното заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД №5399/2019 г. по описа на ПРС, ХХІV
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ №337708-F369322/17.05.2018г. на Заместник Директор
на ТД на НАП-Пловдив, с което на Н.А.И. с
ЕГН ********** ***, на основание чл.355,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл.1, ал.2 от Наредбата
за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица
/ НООСЛБГРЧМЛ/.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В
съдебно заседание сочи доводи за неосъществяване на нарушение, както и за
наличие на съществени процесуални нарушения.
В
съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Т., която счита наказателното постановление за правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Съдът
въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 12.01.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за
установяване на административно нарушение с номер F369355 за това, че на
12.01.2017г. възобновил трудова дейност, но в срок до 19.01.2017г. не подал
декларация за възобновяване на трудова дейност, като собственик на „Инес-93”
ЕООД с ЕИК *********. Нарушението било констатирано на 08.01.2018 г. при
подаване на декларацията която е трябвало да се подаде до 19.01.2017г. Декларацията
била представена от упълномощено лице М.Д., в присъствие на която бил съставен
АУАН и бил връчен същия ден от св.С.В. на 12.01.2018 г.
Констатирано е, че нарушението е извършено за първи път. Против издадения АУАН не са
постъпили възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН и наказващия орган е издал
процесното наказателно постановление тъй като видно от мотивите на
наказателното постановление е преценил, че случаят не е маловажен.
В
хода на съдебното производство е разпитан като свидетел актосъставителя В.,
която потвърди констатациите в АУАН и заяви, всички актове са били съставени и
връчени на упълномощено лице. Съдът кредитира показанията на актосъставителя,
като ясни и логични кореспондиращи изцяло с писмените материали по делото.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля и приложените към преписката писмени доказателства.
При
така описаната фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Актът
и наказателното постановление са съставени при спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН и са издадени от компетентни лица, видно от приложената
заповед.
Формираните от актосъставителя и наказващия
орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни, досежно
наличието на административно нарушение. Нарушението е формално, осъществено
чрез бездействие, което от обективна страна изчерпва състава на нарушението.
Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят Н.И. е едноличен собственик
на капитала на „Инес-93” ЕООД и като такъв попада в приложното поле на чл.4,
ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване, т.е. същия е самоосигуряващо се
лице. В този смисъл и жалбоподателят е задължено лице по смисъла на чл.1, ал.1
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица / НООСЛБГРЧМЛ/ и
съгласно разпоредбата на ал.2 на същия текст е длъжен при започване,
прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност
самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до
компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се
лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. В конкретния случай е
установено от приложената по делото декларация, че от 12.01.2017 г. е била
упражнявана дейност от жалбоподателят Н.И. като ** на „Инес-93” ЕООД, както и
че за това обстоятелство е подадена декларация едва на 08.01.2018 г., т.е.
значително време след изтичане на нормативно установения седмодневен срок. С
оглед на това и съдът счита, че правилно е констатирано осъществяване на
административно нарушение по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и
морските лица.
В случая обаче се налице нарушения в
хода на административно наказателното производство, както и нарушения на чл.42,
т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при
извършване или установяване на нарушението. В случая актът не е съставен в
присъствие на нарушителя, нито същият е канен за съставянето му. Съгласно
чл.40, ал.2 от ЗАНН само ако нарушителя след като е търсен не е намерен или не
се яви акта се съставя в негово отсъствие. Действително акта е съставен в
присъствие на упълномощено лице с пълномощно, което е нотариално заверено и
съставено на 06.06.2016г. Видно от съдържанието на пълномощното същото е общо и
не включва представляване в хода на административно наказателно производство. По
преписката е налично и друго пълномощно с което И. действително упълномощил М.Д.
да подписва АУАН, но това пълномощно не е датирано, тоест не става ясно към
датата на съставяне на АУАН 12.01.2018г. дали е било изготвено или е съставено
на по-късна дата. Ето защо съдът счита, че е нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗАНН и това е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, от което следва и порочност на хода на административно
наказателното производство.
С оглед на
така посоченото процесуално нарушение според съда се е стигнало до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Освен
всичко гореизложено досежно допуснатите в хода на производството нарушения
според съда са налице основание за да се приеме, че е налице маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Това
е така поради следните причини.На първо място в наказателното постановление е
посочено, че са касае за нарушение извършено за първи път. Извършителят не е
наказван за нарушения на други разпоредби на данъчното или осигурително законодателство.
Касае се за неподаване на декларация за възобновяване на трудова дейност от
пенсионер, който дължи само здравни осигуровки. Освен това е подал декларация,
макар и с не малко закъснение, при което всъщност е констатирано и нарушението
му. С оглед така изложеното според съда е следвало наказващия орган да
предупреди нарушителя и да се съобрази с възрастта и здравословното му
състояние на нарушителя, което е пожизнено увредено 62%, видно от приложеното
Експертно решение на МБАЛ-Пловдив.
С
оглед така изложеното според съда са налице основания за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №337708-F369322/17.05.2018г. на Заместник Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на Н.А.И. с ЕГН********** ***, на основание чл.355,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл. чл.1, ал.2
от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица / НООСЛБГРЧМЛ/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.