Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА – МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гражданско дело № 3917 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.М.Ж. срещу Решение № 20014794/18.01.2021 г. постановено по гр. дело № 75160/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 89 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като въззивникът подробно е изложил съображенията си. Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се остави без уважение молбата на С.В.Е., действаща лично и като законен представител на малолетното дете Д.И.Ж. за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна С.В.Е., действаща лично и като законен представител на малолетното дете Д.И.Ж., оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски за въззивното производство.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на С.В.Е., действаща лично и като законен представител на малолетното дете Д.И.Ж. срещу И.М.Ж. – за защита от домашно насилие, извършено на 21.12.2019 г., подробно описано в молбата.

Ответникът И.М.Ж. е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие.

С Решение № 20014794/18.01.2021 г. постановено по гр. дело № 75160/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 89 състав, е издал в полза на молителката С.В.Е. и малолетното дете Д.И.Ж. срещу ответника И.М.Ж. заповед за защита от домашно насилие, като е задължил ответника да се въздържа от извършаване на домашно насилие по отношение на молителката и малолетното дете Д. и е забранил на ответника да приближава молителката и малолетното дете Д. на разстояние по-малко от 100 метра, както и жилището им, както и местата за отдих, които посещават, за срок от три месеца. Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, наложил е на ответника глоба за извършеното насилие в размер на 300.00 лева, осъдил е ответника да заплати държавна такса в размер на 25.00 лева по сметката на СРС, а на молителката – разноски в размер на 500.00 лева.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните насилнически актове са доказани.

Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, представена от въззиваемата страна С.В.Е. в първоинстанционното производство, не представлява годно доказателствено средство за установяване на процесното насилие на 21.12.2019 г., тъй като в нея не е посочено мястото на това насилие, нито конкретния начин, по който въззивникът е осъществил спрямо въззиваемата страна твърдяния акт на домашно насилие. Същевременно, съдът няма право да указва на молителя да представи декларация, съдържаща всички индивидуализиращи белези на насилническите актове, защото би нарушил своето безпристрастие.

Като допълнение към тези мотиви следва да се посочи, че декларацията, изходяща от С.В.Е., като майка и законен представител на малолетното дете Д.И.Ж., е недопустимо доказателствено средство (т.е. такова, което не е предвидено в закона) – съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие, но в настоящия случай молителят Д.И.Ж. е малолетен, т.е. не е навършил 14-годишна възраст, и липсва законоустановена възможност неговият законен представител да декларира извършено насилие.

Разпитаният от първоинстанционния съд свидетел В.Е.Е. (баща на въззиваемата страна С.В.Е.) не е бил очевидец на твърдяното насилие, а знае за него от въззиваемата страна, поради което тези свидетелски показания също са негодни доказателства за установяване на процесното насилие – твърдяните от молителката изгодни за нея факти подлежат на доказване чрез предвидените в закона доказателствени средства. Представеното от молителката съдебномедицинско удостоверение е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗЗДН, но за доказването само на настъпилите вредни последици от насилническия акт (арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН), а не и на неговото авторство.

За пълнота следва да се посочи и, че свидетелят В.Е.Е. сочи, че знае от своята дъщеря за възникнал на 21.12.2019 г. спор между нея и бившия й съпруг И.М.Ж., относно осъществяване на режима на лични отношения с малолетното им дете Д.И.Ж., при който тя претърпяла травматични увреждания и в резултат на който, на детето била нанесена психическа травма. Този скандал според настоящия съд не може да се окачестви като домашно насилие, а е част от спора относно родителските права над малолетното дете Д.И.Ж., който спор подлежи на разрешаване по друг ред, а не по реда на ЗЗДН.

Като съобрази всичко изложено до тук, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а молбата за защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.

Относно разноските по производството.

С оглед изхода на делото, съдът осъжда въззиваемата С.В.Е. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25.00 лева за молбата й за защита от домашно насилие, както и държавна такса в размер на 12.50 лв. за въззивната жалба.

Предвид изхода на делото, въззиваемата страна няма право на разноски, нито за първоинстанционното, нито за въззивното производство, но същата се осъжда да заплати на въззивника сумата от 600.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред СРС и 400.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, тъй като възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника, релевирано от въззиваемата страна, е основателно, поради което съдът го определя на 400.00 лева, съгласно чл. 21, предл. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – пред въззивната инстанция е проведено едно съдебно заседание, в което са приети писмени доказателства и е даден ход на устните състезания, т.е. не е налице правна и фактическа сложност на въззивното производство, която да обуславя адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 1 020.00 лева.

Въпреки изхода на въззивното дело, държавната такса за молбата за защита на въззиваемия Д.И.Ж. и държавната такса за въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е издадена заповед за защита на тази страна, трябва да останат в тежест на бюджета на съда, тъй като това лице не е навършило 18-годишна възраст (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ решението по гр.д.№ 75160/2019 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 89 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.В.Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 602 – адв. Б.Б., за издаване на заповед за съдебна защита за нея и в полза на детето Д.И.Ж., ЕГН **********, срещу И.М.Ж., ЕГН **********,***-5 – адв. Д.Б., и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на ответника да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 и 4 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА С.В.Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Б.Б., да заплати по сметка на Софийския градски съд държавни такси в размер на 37.50 лева.

ОСЪЖДА С.В.Е., ЕГН **********, да заплати на И.М.Ж., ЕГН **********, сумата от 600.00 лева – разноски за производството по гр.д.№ 75160/2019 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 89 състав и 400.00 лева - разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                      2.