РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. Кюстендил, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520100499 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ АД, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 против О. И. Г., ЕГН **********, с
адрес в гр. Кюстендил, ул. ***, като са предявени искове с правно основание
чл. 415, ал.1, т.1, във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК - за установяване на вземания,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Искането на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено съществуването на вземане в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ АД срещу длъжника и настоящ ответник О. И. Г., ЕГН
**********, за сумата от 16545,37 лева – главница по договор за
потребителски кредит за периода от 05.02.2020г. до 05.02.2027г., по
отношение на който е обявена предсрочна изискуемост на 10.11.2021г.;
5600,43 лева - договорна лихва за периода от 05.02.2020 г. до 10.11.2021 г. и
2532,67 лева - обезщетение за забава за периода от 06.02.2020 г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
/21.12.2021 г./ до изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че
ищецът се е снабдил срещу ответника със Заповед за изпълнение по ч. гр. д.
2582/2021 г. по описа на Районен съд - Кюстендил и тъй като заповедта била
връчена на длъжника лично и поради подаването на възражение по чл.414
1
ГПК, в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията си.
Алтернативно, в случай, че съдът не уважи изцяло или отчасти
предявените установителни искове, ищецът предявява кумулативно
обективно съединени осъдителни искове за сумата от 16545,37 лева –
главница по договор за потребителски кредит за периода от 05.02.2020г. до
05.02.2027г., 5600,43 лева - договорна лихва за периода от 05.02.2020 г. до
10.11.2021 г. и 2840,90 лева - обезщетение за забава за периода от 06.02.2020
г. до датата на подаване на исковата молба.
Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото
производство. Представен е списък по чл.80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника О. Г., чрез процесуалния й представител адв. М. от АК -
Кюстендил, с който взима становище за допустимост и частична
основателност на исковата претенция, тъй като не били отразени всички
плащания, направени от страна на ответника по договора.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, не
изпраща представител. С депозирана молба по делото заявява, че поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв. М.,
който моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен заверен препис от Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване
на кредитна карта PLUS-14426167 от 02.02.2017 /л.7-10 от делото/ със страни
по него - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и О. И. А, ЕГН **********,
подписан от страните, според който първият се задължава да предостави на
ответника кредит в размер на 20 000 лева, със срок на издължаване 120
месеца, считано от 05.03.2017 г. на 120 броя месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 262,09 лева. Бил договорен и лихвен процент в
размер на 9,78%, като общия размер на задължението е 31450,80 лева, при
годишен процент на разходите в размер на 10,89 %. Според т.2 от договора,
кредитополучателят се е задължил да плати на банката еднократна такса
ангажимент при усвояване на кредита в размер на 500 лева.
Според т.19 от договора, кредиторът е запазил правото си да
преразглежда размерът на лихвата и таксите всеки месец. Едностранната им
промяна от кредитора става след съобщаването им на кредитора.
Ищецът е представил и погасителен план, неразделна част от договора за
кредит, с посочени падежи на вноските, броят им, обща сума на всяка
анюитетна вноска и нейното съдържание – главница и лихва. Видно от
погасителния план, падежът на първата вноска е на 05.03.2017г., а на
2
последната – 05.02.2027г. Погасителния план е подписан от страните по
договора.
От Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019г. /л.13-19 от делото/, сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, като продавач и цедент и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД като цесионер е видно, че цедента прехвърля в
полза на цесионера всички свои вземания, описани в Приложение №1 от
договора срещу възнаграждение. Съгласно §7, т.10 от посочения договор за
цесия, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България се е задължило
от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената
цесия на длъжниците, за което цесионера получавал изрично пълномощно.
Представен е препис-извлечение от Приложение №1 от 10.09.2020г. към
договора за прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД /л.24-26 от делото/, в което е посочен длъжника /настоящия
ответник/, ЕГН и размера на общия непогасен дълг.
С пълномощно /л.21 от делото/, представляващия „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е упълномощил цесионера „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по
всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори
за потребителски кредити, които дружеството е прехвърлило, съгласно
договора за прехвърляне на вземания от 19.08.2019г.
Като доказателство по делото е представено потвърждение за сключена
цесия /л.20 от делото/ на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД, от съдържанието на
което се установява, че цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, съгласно Договора от 19.08.2019
г. за продажба и прехвърляне на вземания, индивидуализирани в Приложение
№1 от 10.09.2020г.
По делото е представено уведомително писмо /л.30 от делото/ с изх.№
УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14426167 от 09.06.2021г., от което е видно, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България чрез цесионера „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД уведомява ответника О. И. Г., че на основание
сключен Договор за прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. и Приложение
№1/10.09.2020г. е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
изцяло вземането си към длъжника, произтичащо от Договор за кредит №
PLUS-14426167/02.02.2017г., ведно с всички акцесорни задължения към
главницата. Ответникът е уведомен, че поради неплащане на задълженията по
договора е настъпила автоматична предсрочна изискуемост по отношение на
неизплатения размер на вземанията по договора, считано от датата на
получаване на уведомлението. Уведомлението е подписано от представител
на ищцовото дружество.
Представен е протокол за удостоверяване връчване на книжа от М. Д. –
3
частен съдебен изпълнител с рег. № 744 и район на действие ОС-Кюстендил
/л.27-29 от делото/, отправено до длъжника и настоящ ответник О. Г., с което
е направен опит за връчване на уведомлението за извършената цесия и
предсрочна изискуемост на кредита, като видно от същото, писмото е връчено
лично на ответника на 10.11.2021г. /л.29 от делото/.
С отговора на исковата молба са представени вноски бележки към ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и първоначалния кредитор „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /л.43-45 от делото/.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
извършена от в.л. Р. Й.. Вещото лице установява, че съгласно предоставените
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с платежно нареждане на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България за кредитен превод
№000004314238/03.02.2017г, е преведена сумата от 19500,00 лева по сметка в
„Токуда Банк“ АД, с титуляр на сметката – О. И. А., ЕГН **********, с която
е сключен договора за потребителски кредит. Размерът на незаплатената
дължима главница е в размер на 16 545,37 лева, а възнаградителната лихва е в
размер на 1962,38 лева. Дължимото обезщетение за забава за периода от
06.02.2020г. до 21.12.2021г. /подаване на заявлението в съда/ е в размер на
613,11 лева, без периода 13.03.2020г.-14.07.2020г. Обезщетението за забава за
периода от 06.02.2020г. до 22.03.2022г. /депозиране на ИМ/ е в размер на
1031,34 лева.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2582/2021 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ АД е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника в
настоящото производство О. И. Г., ЕГН ********** за сумата от 16545,37
лева – главница по договор за потребителски кредит за периода от
05.02.2020г. до 05.02.2027г., по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост на 10.11.2021г.; 5600,43 лева - договорна лихва за периода от
05.02.2020 г. до 10.11.2021 г. и 2532,67 лева - обезщетение за забава за
периода от 06.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /21.12.2021 г./ до изплащане на
вземането. За тези суми е била издадена заповед № 821/23.12.2021 г., срещу
която длъжникът е възразил. В срока по чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е
предявил против ответника настоящите искове за установяване на вземанията
си, предмет на заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявените искове по реда на чл. 415, ал. 1, т.1, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 9, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено дължимостта на главница, договорно
възнаграждение, обезщетение за забава и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
4
изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у
ищеца от предявяването им - запазване действието на издадената заповед за
изпълнение.
Кумулативно обективно съединените с установителните искове
осъдителни с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати посочените суми също се явяват допустими, поради
следното:
По общо правило ищецът може, по реда на чл. 210 ГПК, да предяви при
условията на първоначално обективно съединяване, заедно с установителния
иск за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК и осъдителен иск
срещу същия ответник извън предметният обхват на издадената заповед за
изпълнение, ако са налице условията за приемането им за съвместно
разглеждане – в този смисъл са мотивите в ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013
г., т. 11б, ОСГТК. В настоящата хипотеза, ако исковият съд не уважи
установителните претенции, осъдителният иск остава единственият възможен
способ за защита на вземането, поради което не е налице процесуалната
пречка да разгледа така предявените осъдителни искове по същество, в
случай, че установителните бъдат отхвърлени /Решение № 198 от 18.01.2019
г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК/.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение между ответника О. И. Г.
/А./ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България. В тази насока
са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото
заверени преписи от договор за потребителски кредит и приложенията към
него, както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело
№ 2582/2021 г. по описа на Районен съд - Кюстендил. От приетите по делото
доказателства /вкл. съдебно-счетоводната експертиза/ се установява по
несъмнен начин, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е отпуснало паричен
заем на ответника в размер на 19500 лева, която сума кредитополучателят е
усвоил по банковата си сметка в „Токуда Банк“ АД, с титуляр на сметката –
О. И. А., ЕГН **********. Ответникът не спори, че е получил сумата по
договора. С оглед на това, кредиторът е изпълнил договореното и се явява
изправна страна по договора, поради което в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задълженията си.
Видно от приобщените материали по делото, вземането на
първоначалния кредитор е прехвърлено надлежно на ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземане има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то е съобщено на
последния от предишния кредитор. Законът няма изискване за форма на
съобщаването, но то следва да достигне до знанието на длъжника.
Уведомлението за извършената цесия и за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита е достигнало до знанието на ответника лично на
10.11.2021г., поради което в този момент цесията е придобила действие и
5
спрямо него. В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД да бъде извършено от новия кредитор /цесионера/ или дори и от трето
лице, в случаи на изрично упълномощаване, изхождащо от цедента /Решение
№ 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о., ВКС/. Доказателствата
по делото сочат, че ищецът е бил упълномощен от цедента да уведоми
ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Изпратеното
до ответника уведомително писмо е надлежно връчено преди предявяване на
заявлението по чл.410 от ГПК /уведомлението е получено на 10.11.2021г., а
заявлението е подадено на 21.12.2021г./, поради което съдът приема, че
цесията и обявяването на кредита за предсрочно изискуем са съобщени на
кредитополучателя, поради което е налице и активна процесуална
легитимация в полза на ищцовото дружество.
Процесните вземания произтичат от договор за потребителски кредит,
разновидност на общата фигура на договора за заем, като ответникът
притежава качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. С оглед на това, съдът следва да следи служебно за
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.
Договорът за предоставяне на потребителски кредит, сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и О. Г. от 02.02.2017г., е сключен след
влизането в сила на ЗПК от 2010г. Като потребител, ответникът разполага и
със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП,
за които съдът следи служебно. Доколкото съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения
договор за кредит, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени
приложимите към процесния договор за потребителски кредит
императивните законови изисквания, както и че клаузите на договора,
касаещи основните му параметри, са индивидуално договорени.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. В процесния договор за потребителски
паричен кредит е посочен лихвения процент по заема, ГПР на заема и
годишното оскъпяване. Съгласно чл. 10, т.9 договорът за потребителски
кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
лихвени проценти. Внимателния прочит на разпоредбата налага извода, че
пълната редакция на текста е свързана с възможността за промяна на
уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като
6
постоянен, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен
размера на същия, което е сторено в договора. Не намира приложение и
разпоредбата на чл. 10, т.9а от ЗПК. Страните са подписали погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, каквото е законовото изискване на чл. 11, т.11 ЗПК
при договори за кредит с фиксиран лихвен процент.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор
за потребителски кредит между ответника и ищеца съдът счита, че са спазени
императивните изисквания на ЗПК, поради което договорът за потребителски
кредит не е недействителен поради нарушение на разпоредбите на ЗПК.
Друг важен елемент от значение за основателността на предявените
установителни искове е обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Страните по делото не спорят относно факта, че ответникът, в качеството си
на кредитополучател, е получил уведомление за предсрочна изискуемост на
паричното задължение, ведно с уведомлението за цесия, лично на 10.11.2021г.
Съгласно задължителните постановки на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
кредиторът има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем
според условията на договора, когато освен обективния факт на неплащането,
изпълни задължението си да уведоми надлежно длъжника относно
упражненото си право. Съгласно чл.5 от процесния договор, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени по договора надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава.
Съдът намира, че в настоящия случай са изпълнени и двете необходими
изисквания за валидно обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На
първо място, длъжникът по кредита не е осъществил точно и пълно
изпълнение за периода 05.01.2019г.-05.05.2019г., когато, според заключението
на вещото лице, не са изпълнени в пълен размер задълженията за този
период, а частично. Налице е неизпълнение и на анюитетните вноски с падеж
05.01.2020г. и 05.02.2020г., като в този случай кредиторът е обявил кредита за
предсрочно изискуем на падежната дата на втората вноска, в изпълнение на
клаузата на чл.5 от договора.
На второ място, длъжникът по кредита е уведомен писмено за
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. С
оглед на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита в пълен размер и
поради липса на изпълнение от страна на кредитополучателя и настоящ
ответник, съдът счита, че предявения установителен иск за незаплатена
главница се явява основателен за претендираната сума в размер на 16545,37
лева, която е дължима за периода от момента на настъпване на предсрочната
изискуемост /от 05.02.2020г. до 05.02.2027г./ и чиято стойност се установява
от изготвената и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Исковата претенция на ищеца е насочена и към установяване
7
дължимостта на възнаградителна лихва за периода от настъпване на
предсрочната изискуемост до уведомяването на длъжника за нея в размер на
5600,43 лева и обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от денят,
следващ деня, в който е настъпила предсрочната изискуемост на кредита до
деня на подаването на заявление по реда на чл.410 от ГПК. Кредиторът е
обявил кредита за предсрочно изискуем в пълен размер преди изтичането на
крайния срок поради съществуващ за него риск длъжникът да преустанови
добросъвестното ползване на паричната сума, поради което уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не би следвало да се дължи. Тъй като с
волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на
заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по
правилото на чл.79, ал.1 от ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира
с искане за обезщетение за забавата. Тъй като предсрочната изискуемост по
договора е настъпила на 10.11.2021г. /в момента на уведомяване на длъжника
за настъпването й/, след този момент се дължи от длъжника непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането – т.2 на ТР 3/2017 от 27 март 2019 год. на ОСГТК на ВКС по т.д.
№ 3 по описа за 2017 г.
За периода от момента на изпадане на длъжника в забава до обявяване на
предсрочната изискуемост /от 05.02.2020г. до 10.11.2021г./ вещото лице е
изчислило възнаградителна лихва в размер на 2412,38 лева, която намалена
със сумата от 450,00 лева, внесена от длъжника след прехвърляне на
вземанията с подписване на Приложение №1 от 10.09.2020г., е дължима в
размер на 1962,38 лева. До пълния си размер, претенцията по иска в размер на
5600,43 лева се явява неоснователна поради недоказаност.
С оглед настъпилата забава на 06.02.2020г., ответникът дължи и
обезщетение за забава за периода от 06.02.2020г. до 21.12.2021г. /подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда/, което е в размер на 613,11 лева. И тук,
претенцията до пълния претендиран размер остана недоказана, поради което
следва да бъде отхвърлена.
Съдът, с оглед уважаването на предявения иск за главница по процесния
договор, намира за основателна и претенцията за лихва за забава от
депозирането на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на делото съдът не дължи произнасяне по евентуално
съединените осъдителни искове поради несбъдване на вътрешно-
процесуалното условие за тяхното разглеждане.
С оглед изхода от спора, разноски се следват и на двете страни по
делото, съобразно уважената и отхвърлената част от исковата претенция.
По настоящото дело се установяват направени от ищеца разноски в общ
8
размер на 843,57 лв., включващи платена държавна такса от 493,57 лв. /л. 38/
и депозит за вещо лице – 350 лв. /л. 63/. Ищецът е представляван по делото от
юрисконсулт, на когото съдът следва да определи възнаграждение по реда на
чл.78, ал.8 ГПК. Съдът определя възнаграждение в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева на процесуалният представител на ищецът. Уважената част от
претенцията е в размер на 19120,86 лева от претендирана 24678,47 лева,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 769,82 лева.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното
производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ищеца също се следват направените разноски в заповедното
производство съобразно уважената част от претенцията в размер на 421,16
лева, при направени разноски по ч.гр.дело № 2582 по описа на КРС за 2021г.
– 543,57 лв., включващ юрисконсултско възнаграждение 50 лв. и платена
държавна такса – 493,57 лв.
По делото ответната страна е представлявана от адвокат, за правната
помощ на който е налице договор за правна помощ и съдействие /л.46 от
делото/, видно от който е заплатила на адв. В. М. възнаграждение в размер на
500 лева. Въпреки възражението на ответната страна по чл.78, ал.5 от ГПК,
при определяне размера на възнаграждението съставът е съобразил размера
на претенцията, фактическата и правна сложност на делото, неговата
продължителност и обема на процесуални действия, извършени от
процесуалния представител на ответника, поради което искането за
присъждане на адвокатското възнаграждение в този размер е основателно.
Съобразно с отхвърлената част от исковата претенция, на ответника се
дължат разноски в размер на 112,60 лева.
Съдът няма правна възможност при липса на изявление за компенсиране
на взаимно дължащи се разноски да стори сам това, поради което ще
постанови отделни осъдителни диспозитиви за горните.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал.1, т.1, във вр.
с чл. 422, ал.1 от ГПК, че О. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Кюстендил,
ул. *** и със съдебен адрес в гр. Кюстендил, ул. „Търговска“ №1 дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ АД, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис 4 сумата в размер на 16545,37 лв. /шестнадесет хиляди петстотин
четиридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/ – главница по договор за
потребителски кредит PLUS-14426167 от 02.02.2017 , сключен между „БНП
9
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и О. И. А, ЕГН **********, вземанията по
който са прехвърлени на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от
19.08.2019г., за периода от 05.02.2020г. до 05.02.2027г., по отношение на
която е обявена предсрочна изискуемост на 10.11.2021г.; ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
/21.12.2021 г./ до погасяване на вземането, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 821/23.12.2021г. по ч.гр.д. №
2582/2021г. на КРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал.1, т.1, във вр.
с чл. 422, ал.1 от ГПК, че О. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Кюстендил,
ул. *** и със съдебен адрес в гр. Кюстендил, ул. „Търговска“ №1 дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ АД, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис 4 сумата в размер на 1962,38 лв. /хиляда деветстотин шестдесет и два
лева и тридесет и осем стотинки/ - договорна възнаградителна лихва за
периода от 05.02.2020 г. до 10.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за установяване дължимост на
вземането за сумата над уважения размер до претендирания такъв от 5600,43
/пет хиляди и шестстотин лева и четиридесет и три стотинки/ лв. поради
неоснователност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал.1, т.1, във вр.
с чл. 422, ал.1 от ГПК, че О. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Кюстендил,
ул. *** и със съдебен адрес в гр. Кюстендил, ул. „Търговска“ №1 дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ АД, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис 4 сумата в размер на 613,11 лв. /шестстотин и тринадесет лева и
единадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 06.02.2020 г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /21.12.2021г./, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
установяване дължимост на вземането за сумата над уважения размер до
претендирания такъв от 2532,67 лв. /две хиляди петстотин тридесет и два лева
и шестдесет и седем стотинки/ поради неоснователност.
ОСЪЖДА О. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Кюстендил, ул. *** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ АД, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4 разноски по гр.д. № 499/2022г. на КРС в размер на
769,82 лв. /седемстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА О. И. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Кюстендил, ул. *** да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ АД, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4 разноски по ч.гр.д. № 2582/2021г. на КРС в размер
на 421,16 лв. /четиристотин двадесет и един лева и шестнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ АД, със седалище и адрес
10
на управление в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4 да заплати на О. И. Г., ЕГН **********, с адрес в
гр. Кюстендил, *** сумата от 112,60 лв. /сто и дванадесет лева и шестдесет
стотинки/, представляваща платеното от ответника адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11