№ 184
гр. Варна, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900070 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХХІХ от ТЗ и е образувано по молба на длъжника
“Алдо Банско“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Сан Стефано“ №3, представлявано от Д. С. А., със съдебен адрес: гр.Варна. бул.“Княз
Борис I“ №152, офис “Паркмарт“, с искане за откриване на производство по несъстоятелност
поради неплатежоспособност, евентуално на свръхзадълженост, на основание чл.625 и чл.
629, ал.1 от ТЗ.
Твърди се в молбата, че дружеството-молител приоритетно осъществява търговия на
дребно в обекти, разположени в туристически дестинации, като дейността му е с изцяло със
сезонен характер. Сочи се, че ограниченията върху движението и пътуванията наложени
през 2020г. и 2021г., са довели до невъзможност за молителя да упражнява пълноценна
търговска дейност, а в последствие и до пълна невъзможност за обслужване на текущите му
задължения. Поддържа се, че дружеството има парични задължения в т.ч. и към свързани
лица в общ размер от 424376лв. Твърди се, че осчетоводените вземания на дружеството са в
размер на 70202лв., но същите са несъбираеми, съответно не трябва да бъдат вземани
предвид при изследване на общото финансово-икономическо състояние на дружеството.
Твърди се, че до 31.07.2023г., дружество-молител е погасявало своите задължения към трети
лица-кредитори, чрез използване на предвидените в ЗЗД способи-прихващане, цесия и др.,
но след тази дата възможностите за това са изчерпани. Твърди се, че дружеството не
притежава право на собственост върху недвижими имоти или други вещни права. Поддържа
се, че дружеството трайно е преустановило упражняването на търговска дейност, като
затрудненията му нямат временен характер, респективно че се намира в състояние на
1
неплатежоспособност. Сочи се, че неплатежоспособността произтича от това, че търговеца
не е в състояние да изпълнява изискуеми задължения по търговски сделки-доставка и
продажба на стоки, което запълва състава на чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ. Сочи се още, че е налице
и хипотезата на спиране на плащанията по смисъла на ал.3 от чл.608 от ТЗ, като се
поддържа, че затрудненията с плащанията нямат временен характер. Твърди се, че началната
дата на неплатежоспособността е 31.07.2023г., до която дата дружеството активно е
погасявало свои задължения към доставчици, в т.ч. и свързани лица използвайки всички
способи за погасяване на задължения предвидени в ЗЗД-прихващане, цесии, подновяване на
задължения и др. При условията на евентуалност се поддържа, че дружеството се намира в
състояние на свръхзадълженост, защото неговото имущество не е в състояние да покрие
паричните му задължения.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от
фактическа страна, следното:
По делото са приложени заверени преписи от счетоводни документи, включително
Счетоводни баланси към 31.12.2023г. и към 13.02.2024г., Отчет за приходите и разходите през
периода 01.01.2015г.-16.10.2020г., както и Справка за задължения към кредитори, в т.ч. и НАП към
08.02.2024г. Приложени са и счетоводни документи и ревизионен акт, ведно с доказателства за
стабилизирането му, които установяват множество задължения на молителя към Държавата и
негови търговски партньори.
От постъпилите по делото справки от МВР Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР
Варна и от АВ-СВ е видно, че на името на дружеството няма регистрирани ППС и
недвижими имоти.
Според справката от ЦРД към КЧСИ и удостоверение издадено от ЧСИ с рег.№895 е
налице висящо изп.д.№20238950402182 за събиране на частно парично вземане на НАП от
“Алдо Банско“ ЕООД в общ размер от 1948.43лв., като в изпълнителното производство не
са извършени погасявания.
По делото е приета справка от НАП, от която се установява, че “Алдо Банско“ ЕООД
има парични задължения към държавата, произтичащи от незаплатени осигурителни
плащания и данъчни задължения, установени с ревизионни актове и ГДД, по отношение на
които през не са предприети действия за принудително събиране, тъй като е установена
тяхната несъбираемост.
От заключението по назначената по делото ССч.Е, се установява, че от края на 2019г.
дружеството молител не осъществява търговска дейност, като в края на м.май 2020г. същото
е дерегистрирано по ДДС. Според счетоводният баланс изготвен от вещото лице “Алдо
Банско“ ЕООД има непогасени задължения към търговски контрагенти и НАП датиращи от
началото на 2016г., като към 28.02.2024г. общия размер на задълженията на дружеството
възлиза на 427306.63лв., от които 218504.30лв. са вземания в полза на НАП. Притежаваните
от дружеството дълготрайни и краткотрайни активи са равни по размер на пасивите. Според
данните и показателите за ликвидност през 2019г. е започнала отрицателна тенденция във
2
финансовото състояние на дружеството, когато показателят за обща ликвидност, е спаднал
под границата от 0,3 % единици и от края на годината дружеството е в невъзможност да
покрие текущите си задължения посредством притежаваните активи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Подадената молба е процесуално допустима като подадена по реда на чл.625 от ТЗ,
пред надлежния окръжен съд по седалището на търговеца съгласно разпоредбата на чл.613
от ТЗ. Налице са и предпоставките за разглеждането, тъй като е подадена от надлежно
легитимиран търговец, който твърди, че не в състояние да погасява търговските си
задължения.
По наличието на предпоставки по чл.607а вр. с чл.608 от ТЗ, или чл.742 от ТЗ:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
материалноправни предпоставки установени в разпоредбите на чл.608 във вр.с чл.607а от
ТЗ, а именно дружеството длъжник да е изпаднало в неплатежоспособност, т.е. да не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването или
публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност
съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и
необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да не
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно. Според
презумпцията предвидена в чл.608, ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си
финансови отчети за последните три години, спрял е плащанията си изцяло или от части по
някое от групите вземания изброени в чл.608, ал.1, т.т.1, 2, 3, 4 от ТЗ, както и ако по
изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора,
подал молба по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно
изпълнение.
Цялостния анализ на финансовото състояние на предприятието на ответника и
данните за отсъствие на ДМА, ДФА или други веществени активи, показва трайната
невъзможност на дружеството да погасява задълженията си към кредитори. Отделно от това,
доказателствата сочат, че през третото тримесечие на 2023г. от НАП, са започнали
индивидуално принудително изпълнение, като по образуваното от агенцията изпълнително
дело, са налични неудовлетворени вземания. В резултат, от което е приложима и
презумпцията на чл.608, ал.4 от ТЗ, тъй като не е налице удовлетворение в продължение на
6 месеца от поканата за доброволно изпълнение.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл.608, ал.1 от ТЗ,
3
респективно приема за доказана неплатежоспособността на дружеството молител, поради
което следва да бъде постановено решение за откриване на производство по
несъстоятелност, като се определи началната дата на неплатежоспособността.
Началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено
задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността
по смисъла на чл.608 от ТЗ, т.е. според обективното финансово състояние водещо до това,
че длъжникът е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения.
Посоченият фактически състав, следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо
състояние на търговеца. При определяне на началната дата на неплатежоспособност на
изследване подлежат всички задължения на търговеца. Установи се от приетото по делото
заключение на ССч.Е, че предвид анализа на стопанското състояние и показатели на
търговеца, финансовите затруднения на търговеца са придобили необратим характер
считано от 31.12. 2019г. Ето защо съдът намира, че за начална дата на
неплатежоспособността следва да се определи горепосочената дата.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът не дължи произнасяне
по евентуално наведено основание-свръхзадълженост за откриване на производство по
несъстоятелност.
От събраните по делото доказателства за наличие на парични средства и
бързоликвидни активи, се установи че тяхната стойност не е достатъчна да покрие
разноските по производството по несъстоятелност, откриването му би било самоцелно и не
би се реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а именно да се осигури
справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на
предприятието на длъжника.
Предвид извода на съда, че наличното имущество на длъжника не е достатъчно за
покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, с протоколно
определение от 04.04.2024г. съдът е указал на молителя и евентуалните заинтересовани
лица, в едноседмичен срок от обявяването в ТРРЮЛНЦ, да представят доказателства за
внесена сума в размер на 6000лв., представляваща предплатени начални разноски в
производството по несъстоятелност за срок от шест месеца, на основание чл.629б от ТЗ,
определени в зависимост от евентуалното текущото възнаграждение на временния синдик и
очакваните разноски по несъстоятелността, ведно с предупреждение за последиците по
чл.632, ал.1 от ТЗ при непредставяне на доказателства за авансиране на разноските.
Обявяването на горецитираното определение в търговският регистър е извършено на
09.04.2024г., като в указания срок, който е изтекъл на 16.04.2024г. и до момента, не е
заявена готовност за предплащане на разноски, а с оглед на ангажираните доказателства,
такива не са налични у длъжника.
При така установените факти, съдът прави извод, че е налице хипотезата на чл.632,
ал.1 от ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, като
едновременно с откриването на производство по несъстоятелност, производството следва да
бъде спряно. С оглед предвидената в чл.632, ал.2 от ТЗ възможност за възобновяване на
4
производството и предвид обстоятелството, че с решението по чл.632, ал.1 от ТЗ длъжникът
не се заличава от ТР, съдът намира, че имуществото на ответника, което евентуално ще бъде
открито след решението по чл.632, ал.1 от ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване на
кредиторите и постигане целта на производството по несъстоятелността, като се постанови
обща възбрана и запор върху същото.
На основание чл.620, ал.2 от ТЗ вр. чл.78, ал.6 от ГПК, дружество молител, следва да
бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 250лв.
Воден от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Алдо Банско“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ №3, представлявано от Д.
С. А., на основание чл.630, ал.1, т.1 от ТЗ, с начална дата-31.12.2019г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на “Алдо Банско“ ЕООД, с ЕИК
*********.
ОБЯВЯВА “Алдо Банско“ ЕООД, с ЕИК *********, в несъстоятелност.
ПРЕКРАТЯВА дейността на длъжника “Алдо Банско“ ЕООД , с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ №3, представлявано от Д.
С. А..
ЗАДЪЛЖАВА длъжника “Алдо Банско“ ЕООД във фирмата си да направи добавка
“в несъстоятелност“.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на “Алдо Банско“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“
№3, представлявано от Д. С. А..
СПИРА производството по несъстоятелност на “Алдо Банско“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ №3,
представлявано от Д. С. А., на основание чл.632, ал.1 от ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено по молба на
длъжника или на кредитор в срок от една година от вписване на решението в ТЗ при
удостоверяване от страна на молителя, че е налице достатъчно имущество или ако депозира
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ. При
невъзобновяване в срок, производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на
длъжника от ТР.
ОСЪЖДА “Алдо Банско“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Сан Стефано“ №3, представлявано от Д. С. А., да заплати по
сметка на Окръжен съд Варна, сумата от 250лв., представляваща държавна такса, на
основание чл.620, ал.2 от ТЗ вр. чл.78, ал.6 от ГПК.
5
Решението подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от Агенция по
вписванията, на основание чл.622 от ТЗ.
ДА се изпрати на Агенция по вписванията служебен препис от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в
7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, на основание чл.633, ал.1 вр.
чл.613а, ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6