РЕШЕНИЕ
№ 170
16.06.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 19.05.2020г., в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Антония Алексова
При секретар Ива Цветкова, като разгледа докладваното
от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 151 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „ОЗК –
Застраховане“Ад гр. София чрез адв. С.С. срещу Решение № 1718 от 14.11.2019г.,
постановено по гр. д. № 2815/2019г. по описа на Пернишки районен съд, с което е
отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу И.М.В. установителен иск по чл. 415 от ГПК с предмет дължимост
на суми, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
281/2019г. на ПРС.
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
уважат исковете по чл. 415 ГПК.
Изтъкват се съображения за неправилност. Релевира неправилност
на правните изводи на ПРС, че за ангажиране на отговорността по чл. 500, ал.1,
т. 3 от КЗ е необходимо кумулативно наличие на предпоставките на чл. 125, т. 7
от ЗДвП. Счита, че последната разпоредба следвало да се тълкува във връзка с
Наредба N. I3-41 от
12.01.2009г. (за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР, гаранционен фонд и комисията за финансов надзор и се
позовава на чл. 4 и чл. 5 от тази наредба в редакция към 27.08.2016г. и превратно
тълкуване на ЗДвП от ПРС.
Въззиваемата чрез особения представител оспорва
жалбата и иска потвърждаване на решението.
ПОС при проверка по чл. 269 ГПк намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност ПОС е
ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото доказателства ПОС намира за установено
от фактическа страна следното.
Между страните няма спор по фактите (осъществено ПТП
от ответницата, причините за него-не се уверила, че пространството зад нейния
автомобил е свободно; платено е от ищеца обезщетение на собственика на втория
автомобил; наличие на валидно застрахователно правоотношение по ГО между ищеца
и ответника; първоначално ответницата е напуснала мястото, като впоследствие се
е върнала).
Тези факти се доказват и от приетите по делото
Протокол за ПТП, АУАН и Наказателно постановление; депозираното от ответника
възражение до ищеца на поканата за плащане, които документи не се оспорват в
процеса.
При тези факти ПОС споделя извода на ПРС, че не е
възникнало за застрахователя регресно право.
Възражение от ответника-застрахован, че напускането на
мястото на ПТП е по причина явяване на работа е направено още в отговор на
поканата до него отправена от застрахователя. Същото е направено и с отговора
на исковата молба. В нито един момент това твърдение не е било оспорено от
застрахователя-ищец, а косвено се подкрепя и от изготвените справки за трудови
договори на ответника, от които е видно, че към деня на ПТП-то ответницата е
работила по ТПО в лечебното заведение, посочено в нейното възражение до
застрахователя-намиращо се в ч.гр.д. 281/2019г. на ПРС.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ регресна
отговорност ще възникне само ако напускането на местопроизшествието е по
неуважителна причина.
В случая според ПОС необходимостта ответницата да се
яви на работа съставлява неотложна причина, като се има предвид, че няма
пострадали и щетите не са довели до невъзможност за движение на нито едно от
двете МПС-та.
Освен това от факта, че тя се е върнала на мястото на
ПТП и е подписала без никакви забележки съставения протокол за ПТП с материални
щети, който е подписан и от собственика на другия автомобил следва извод, че
няма разногласие между водачите за причините и вината за ПТП-то.
Това от своя страна изключва задължителния характер на
посещението на органите на полицията, а оттам и възникване на регресно право за
застрахователя.
Това, че не е съставен двустранен протокол по образец
не изключва наличие на съгласие между водачите, защото е напълно възможно и да
не са разполагали с такъв, а сравнението между двата вида протоколи (които са
по образец установен с наредбата на която се позовава и ищеца) показва
идентични техни реквизити и съдържание. Нито един от относимите нормативни
актове (КЗ, ЗДвП и наредбата по чл. 125 от него) не задължава водачите да имат
такъв такъв двустранен протокол. Горното сочи, че е възможно да бъде съставен
протокол за ПТП с материални щети от органите на КАТ и когато между водачите
има съгласие за причините за ПТП и макар да не е било задължително е било
извършено посещение от органите на МВР на местопроизшествието, какъвто според
ПОС е настоящият случай.
Предвид горното решението е правилно и следва да се
потвърди.
При този изход на делото ищеца няма право на разноски
за въззивната инстанция.
Ответника не е направил такива.
Водим от гореизложеното ПОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1718 от 14.11.2019г.,
постановено по гр. д. № 2815/2019г. по описа на Пернишки районен съд.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.