Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На осми август две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2801 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.Т.Г. ЕГН **********,
депозирана чрез адв.Б. М.Р., против Наказателно
постановление № 436а-62/22.05.2019г. на
Началника на Второ РУ ОД на МВР-Варна, с което му е наложено: административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. на основание чл.45, ал.2 от Закона за закрила
на детето /ЗЗД/.
В жалбата бланкетно
се сочи, че НП е необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения. Оспорват се констатациите в АУАН и НП и се
иска отмяната на същото.
В съдебно заседание,
жалбоподателя, редовно призован, не се явява, а се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител -адв.Р., които
пледира за отмяна на НП. Сочи, че от събраните по делото доказателства не се
установява безпротиворечиво, че лицето Б.Ар. е било установено в обекта, стопанисван от „Торук“ ООД - бар-ресторант „Шиши“.
По делото нямало доказателства и именно Хр. да е допуснал това лице в това
заведение. Отговорността на Хр. била ангажирана в качеството му на управител на
заведението бар-ресторант „Шиши“, а същият не
притежавал такова качество, тъй като бил отговорник търговска зала и като такъв
от него не се изисквало и не му било вменено задължение да следи за лицата,
които влизат в заведението, а той нямал и фактическата възможност да стори това.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание не изпраща представител и не ангажира становище.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От 2017г. жалбоподателят Х.Г. работел на длъжност „сервитьор“ в „Торук“ ООД, с управител Йордан Иванов.
С допълнително
споразумение към ТД №18/05.09.2017г. , сключено на 08.02.2019г. Г. бил
преназначен на длъжността „отговорник търговска зала“ в ресторант –клуб „Шиши“ , стопанисван от „Торук“
ООД.
Основните функции на
длъжността му включвали да посреща и настанява клиенти, да информира и
подпомага избора им на меню. Задачите на работното му място включвали да
създава ред и организация в търговската зала, да посреща клиенти, да следи за
навременното им обслужване, както и да упражнява контрол върху работата на
всички служители.
В отсъствие на
управителя на заведението Йордан Иванов, Г. го замествал.
Ресторант –клуб „Шиши“ , стопанисван от „Торук“
ООД, където било и работното място на въззивника, се
намирал на крайбрежната алея „Капитан Георги Г.“ в гр.Варна.
В заведението нямало
установен пропускателен режим и не била наета охранителна фирма.
Вечерта на 12/13.04.2018г. жалбоподателят бил
на работа в горепосоченото заведение и тъй като управителят отсъствал, той
изпълнявал изцяло неговите функции.
Около 03.00 ч. на 13.04.2019 г. в дежурната
част на Второ РУ-Варна бил подаден сигнал за спречкване между младежи пред
ресторант-клуб „Шиши“.
На място бил
изпратен екип от полицейски служители при Второ РУ-Варна, които констатирали,
че пред заведението се намират две непълнолетни лица, едно от които Б.Ст.Ар. на
16 години.
Бил проведен разговор с лицата и било
установено, че преди пристигането на полицията същите пребивавали в
ресторант-клуб „Шиши“.
Всички установени
непълнолетни лица били отведени в сградата на Второ РУ-Варна, където им били
снети сведения. Сведения били снети още същата вечер и от Б.Ар. . От сведенията
му било установено, че той е бил без пълнолетен придружител в заведението.
На 22.04.2019г. по случая били снети сведения
и от възз.Г.. В същите той посочил, че вечерта на
12/13.04.2019г. е бил в заведението и е замествал управителя. Посочил още, че и
той и персоналът били инструктирани с вътрешна заповед при съмнение за
непълнолетни лица да не ги допускат в заведението.
При тези констатации на 22.04.2019г. св.И.
съставил АУАН срещу въззивника затова, че като
отговорник търговска зала в ресторант –клуб „Шиши“ е
допуснал от 22.00ч. до 06.00 ч. в управлявания от него търговски обект в
нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД детето Боян Стефанов Арзатов/на
16г./. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Актът бил надлежно предявен
и връчен на въззивника, които го подписала като
отбелязал, че има възражение. Възражения не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.
На 22.05.2019 год.
въз основа на акта началникът на Второ РУ при ОД МВР Варна издал атакуваното
НП. В него той възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя, като за нарушение на чл. 45, ал.2 от ЗЗД
наложил на въззивника административно наказание глоба
в размер на 2000 лв.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и
взаимно допълващи се.
Като непротиворечиви, конкретни и логични,
съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелката И..
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок и от надлежна страна – ФЛ спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началника на Второ
РУ-Варна. ЗЗД в редакцията към издаването на НП чл.46, ал.1 от ЗЗД сочи, че за
нарушенията по чл. 45, ал. 1 – 4 наказателното постановление се издава от
директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от приложената
по АНП Заповед рег.№ 365з-2095/16.05.2019г. на Директора на ОД на МВР-Варна
Началникът на Второ РУ-Варна е оправомощен да издава НП по чл.45, ал.1-4 от ЗЗД. АУАН от
своя страна е издаден от компетентен орган съгласно ЗЗД.
АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието
на един свидетел, но това нарушение не е съществено тъй като не рефлектира
пряко на правото на защита на наказания правен субект.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП,
защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си,
че според него случаят не е маловажен.
При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушенията, на
обстоятелствата, при които са извършени,
на доказателствата, които потвърждават извършените административни нарушения.
Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение. Налице е пълно единство между фактическото и
юридическото обвинение в АУАН и НП.
В хода на административнонаказателното производство, настоящата
инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от страна на
лицето, спрямо което е наложена санкцията.
Посоченият в АУАН и НП код от националния класификатор на длъжностите по
никакъв начин не възпрепятства упражняването на правото на защита на възз. Никога не е било спорно в теорията и в съдебната
практика, че привлечените към адм.отговорност лица се
защитават срещу предявените им факти, а те в случая са безспорно ясни- възз. е наказан за това, че е допуснал в управлявания от
него обект от 22 .00 ч. до 06.00ч. непълнолетно лице без родител или пълнолетен
придружител.
Възивникът е наказан за допуснато нарушение на
чл.45, ал.2 от ЗЗД. Тази норма от ЗЗД (в редакцията му, действала към момента
на извършване на нарушението) е предвидено, че който допусне от 22,00 ч. до
6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и
4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при
повторно нарушение – с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв, като в разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД са
предвидени различни хипотези, въвеждащи ограничения при посещението на деца в обществени
места след 22.00 часа.
При така посочената квалификация безспорно ясно е че жалбоподателят е наказан
за това, че е допуснал лице което не е придружавано от родител или пълнолетен
придружител.
По делото бе
безспорно установено, чрез показанията на актосъставителката,
както и от писмените доказателства- докладна записка и др., че непълнолетният Арзатов е пребивавал на територията на процесното
заведение след 22.00 ч. и преди 06.00ч. на 13.04.2019г., като не е бил придружаван
от родител или от друго пълнолетно лице, а е бил заедно с други непълнолетни
лица.
Субект на административното нарушение
по чл.45, ал.2 от ЗЗД може да бъде физическо лице, на което са възложени
функциите по управление на съответния обект-управител,тъй като отговорността му
е за проявеното от него бездействие във връзка със създадената организация за
недопускане в търговските обекти на деца за времето от 22.00ч. до 06.00ч.
Видно от АУАН и НП Г. е привлечен към
административна отговорност в качеството му на отговорник търговска зала, който
на процесната дата е управлявал процесното
заведение.
От събраните в хода
на съдебното следствие доказателства, в това число ТД и длъжностна
характеристика е видно, че Г. е имал ръководни функции в заведението. Същите са
включвали да създава ред и организация в търговската зала, да посреща клиенти,
да следи за навременното им обслужване, както и да упражнява контрол върху
работата на всички служители т.е. налице са вменени функции по управление на
търговския обект. Нещо повече, видно от сведенията на самия възз.,
той е замествал управителя на заведението в негово отсъствие, каквито функции е
изпълнявал и в процесната нощ, въпреки че формално
управител на дружеството е било друго лице- Йордан Иванов.
В случая отговорността
на Г. е ангажирана за бездействие под формата на допустителство,
като ирелевантно за съставомерността на нарушението е
обстоятелството, че в заведението не е имало пропускателен режим и охрана, тъй
като такъв не е необходим за да се спазват разпоредбите на закона и да не се
допускат непълнолетни лица без родители и пълнолетни придружители.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен
състав намира, че деянието на Г. притежава всички признаци от визираното в чл.
45, ал.2 от Закона за закрила на детето административно нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна. Деяние е извършено виновно от
санкционираното лице, тъй като му е била известна забраната в заведението да се
допускат непълнолетни лица без придружител след 22.00 часа, както и, че е
задължението за създаване на конкретната организация за това е негово в
качеството му на изпълняващ задълженията на управител на обекта.
С оглед на горното, като го е подвел под
административно-наказателна отговорност на плокостта
на посочения административно-наказателен състав, наказващият орган е постановил
правилен и законосъобразен санкционен акт. За процесното
административно нарушение законодателят е предвидил налагане на глоба или
имуществена санкция от 2000 до 5000 лева. В случая на въззивника
е наложена глоба в минимално предвидения от санкционната разпоредба размер,
като при индивидуализацията на наказанието са спазени изискванията на чл. 12 и
чл. 27 от ЗАНН. За съда не съществува правна възможност да ревизира санкцията и
да наложи наказание под законоустановения минимум.
Съдът намира, че не
са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Нещо повече в
конкретния случай е установено че в заведението в процесната
нощ са допуснати и други непълнолетни лица, а част от тях са били обект на
развила се конфликтна ситуация. Поради това и
не може да се приеме, че деянието се отличава с по-ниска обществена
опасност от обичайните нарушения от същия вид.
Поради това,
настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 436а-62/22.05.2019г. на Началника на Второ
РУ ОД на МВР-Варна, с което на Х.Т.Г. ЕГН ********** е наложено:
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. на основание чл.45, ал.2
от Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК
пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: