Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.д.
№305/2023 г. по описа на КАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на
С.Д.Б. от ***, подадена
чрез пълномощник, срещу Решение №172/12.07.2023 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата
й против Разпореждане изх.№С230009-125-0186745/22.06.2023
г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП- Пловдив.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспореното
решение, както и на потвърденото с него разпореждане. Счита, че неправилно публичният изпълнител е
разпределил постъпилите суми за погасяване на публични задължения, тъй като тези задължения били погасени по давност, на основание чл.171, ал.1 от ДОПК. Сочи,
че в тази връзка е подала възражение, спорът
по което все още бил висящ. Твърди
също, че в хода на принудителното изпълнение не е извършена
преценка за секвестируемостта на постъпилите суми. Намира за необосновани и изводите на директора на ТД
на НАП-Пловдив, че е спазен редът
за извършване на разпределението, предвиден в чл.219
ДОПК. Иска
отмяна на оспореното решение
и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира деловодни разноски.
В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител и в представено от последния
писмено становище,
поддържа подадената жалба, като отново
сочи, че в случая публичният изпълнител е разпределял погасени
по давност задължения.
Счита, че неправилно
е образувано ново изпълнително дело, без да са налице основания
за това, както и че неправилно е прехвърлено действието
на наложени обезпечителни мерки по едно изпълнително дело, към друго ИД. Намира
за напълно неясни по размер, както задълженията на наследодателя,
така и задълженията, които са й предявени
по ИД, образувано спрямо нея. Сочи също, че нейният наследодател
не е притежавал банкови сметки, върху които да бъде наложен
запор и в тази връзка намира, че не е налице и надлежно
наложена обезпечителна мярка.
Ответникът
- Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата
за неоснователна. Излага доводи за законосъобразност на оспореното решение. Сочи,
че в случая разпределената сума е събрана от частен съдебен изпълнител и е постъпила
по сметката на публичния изпълнител. Твърди, че в тези случаи публичният изпълнител
е длъжен да я разпредели по изброените в решението титули с най-ранно възникнала
дата и по реда, определен в ДОПК. Сочи, че изпълнителното основание за образуване
на ИД срещу С.Д.Б., е разпоредбата на чл.225, ал.1, т.3 от ДОПК, според която производството
по принудително изпълнение на публични вземания се прекратява само в случаите, в
които починалият наследник няма длъжници или всички наследници са се отказали от
наследството. Установено било по делото, че починалият длъжник има наследници, които
не са се отказали от наследството, поради което задълженията на починалия длъжник
правилно били вменени на тримата наследници, съобразно дела им от наследствената
маса и съобразно горната разпоредба от ДОПК. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид събраните доказателства, приема
за установено
следното:
Видно от съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С230009-048-054185 от
19.04.2023 г., издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, жалбоподателката
е уведомена за образувано спрямо нея ИД №***/*** г. по описа
на ТД на НАП-Пловдив,
за събиране на публични вземания общо в размер на
*** лв., от които главница в размер на ***
лв. и лихви в размер на *** лв.
Във връзка с горните задължения, С.Б. е подала писмено
възражение с
вх.№С230009-000-0200554/24.04.2023
г.
за изтекла погасителна давност.
С Разпореждане изх.№С230009-137-0004218/15.05.2023
г., издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив е
отказано прекратяването на производството по принудително изпълнение по ИД №***/*** г., като е прието,
че давността не е изтекла и същите подлежат на принудително
събиране.
С Решение №123/02.06.2023
г.
на директора на ТД на НАП-Пловдив, е оставена
без уважение жалба с вх.№9400-5248/19.05.2023
г.
на С.Б. против Разпореждане изх.№С230009-137-0004218/15.05.2023
г.,
с което е отказано погасяване по давност на задължения, като
правилно и законосъобразно. В мотивите към решението
си, горестоящият орган е приел,
че за
установените и изискуеми публични вземания за периода 2013-2015 г., не е изтекла абсолютната давност по чл.171, ал.2 ДОПК, както и
5-годишния давностен срок, поради наложените обезпечителни
мерки по изпълнителното дело на наследодателя.
По делото е приложен
Протокол от
20.06.2023 г., съставен от ЧСИ по ИД №**/*** г. за разпределение на суми, общо в размер на *** лв. постъпили от запор на банкови сметки и
пенсия на длъжника С.Б.. Според
т.6 от горния протокол, на основание
чл.136 от ЗЗД, сумата в размер на ***
лв. се изплаща на присъединения
взискател - ТД на НАП.
С Разпореждане изх.№С230009-125-0186745/22.06.2023
г., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП- Пловдив, на основание
чл.219 от ДОПК е извършено разпределение на постъпилата
сума в размер на ***
лв., за погасяване на публичните вземания, посочени
в т.1-10, произтичащи от задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС,
за периода 01.01.2013 г. – 31.01.2014 г. и представляващи:
главница по данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2013 г. и главница по справки-декларации по ЗДДС за 2013 г. и 2014 г.
С
Решение №172/12.07.2023
г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, предмет на настоящия спор, е оставена без уважение жалбата на С.Б.
против последното разпореждане. В мотивите е посочено, че с оспореното разпореждане
правилно са погасени задълженията за данъци, тъй като според
чл.219, ал.1 от ДОПК последните
спадат към задълженията от първи ред и се удовлетворяват преди останалите присъединени
публични задължения от втори и трети ред. Правилно е пристъпено към погасяване на задълженията за данъци,
тъй като същите са от един ред и представляват остатък от непогасени
задължения с най-стар падеж. Предвид образуваното срещу жалбоподателката изпълнително производство
е прието, че в случая следва да се приложи правилото на чл.169, ал.8 от ДОПК, и длъжникът
не може да определи кое от няколкото свои публични задължения погасява. Посочено е също, че публичния
изпълнител е длъжен да разпредели постъпилата сума, като
законът не му вменява задължение за извършване на проверка, дали към датата на разпределянето задълженията са погасени по давност.
По делото е приложено ИД № ***/*** г., образувано срещу Д. С. Б., като собственик
на ЕТ „ПЕГАС-БУДЕВ-Д. Б.“ с ЕИК ***,, съдържащо и Постановление за налагане
на обезпечителни мерки с изх. № С
180009-022-0032228/21.05.2018 г.,
за налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на задълженото
лице.
При
така установеното съдът намира, че жалбата до съда е подадена в срок и от лице,
имащо правен интерес от оспорването, поради което и е процесуално допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна, по следните съображения:
При
извършената проверка за законосъобразност съдът констатира, че оспореното решение
е издадено от компетентен орган, съгласно чл.266, ал. 1 ДОПК и в предвидената писмена форма.
Съдът не констатира и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, при постановяване на оспорения акт, като същия съдържа и надлежни фактически
и правни основания.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т.9 от ДОПК,
вземанията за данъци, задължителни осигурителни
вноски и други вноски за бюджета,
както и лихвите за тях представляват публични вземания.
Според чл. 171, ал. 1 от ДОПК,
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок,
считано от
1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, освен
ако в закон е предвиден по-кратък срок,
а съгласно чл.171, ал.2 ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността,
освен в изрично посочени в закона хипотези.
Безспорно е по делото, че срещу Д. С. Б., като собственик на ЕТ „ПЕГАС-БУДЕВ-Д. Б.“ с ЕИК ***,
е било образувано Изпълнително дело № ***/*** г., като в хода на това ИД, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 180009-022-0032228/21.05.2018 г., е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки на задълженото лице.
Безспорно е също, че жалбоподателката С.Б. е наследник на Д. С. Б., починал на
25.12.2020 г. Установи се от приложената
справка от РС-Кърджали, че в специалните
регистри няма вписан отказ от наследството, останало след
смъртта на Д. Б., поради което жалбоподателката
се явява наследник по закон на своя баща Д. Б., и на основание чл. 210, ал. 1, т. 2 от ДОПК,
е страна в производството по принудителното изпълнение на задълженията
за заплащане на данък по ЗДДС и ЗДДФЛ. Към момента на смъртта на наследодателя
задълженията са били индивидуализирани по основание и размер, като по отношение на същите са били предприети действия по принудителното
изпълнение.
Установено е също така, че образуваното
срещу жалбоподателката Изпълнително
дело №***/***
г.
по описа на ТД на НАП-Пловдив, касае събиране на публични държавни вземания, произтичащи от изпълнителните титули за задължения за ДДС и годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2013 г.,
2014 г. и 2015 г. на ЕТ „ПЕГАС-БУДЕВ-Д. Б.“ с ЕИК ***, представляващи
част от задълженията, предмет на принудително изпълнение
по ИД № ***/*** г. В тази връзка, възраженията на жалбоподателката за изтекла
давност за публичните вземания, произтичащи от задължения за данъци на нейния наследодател, следва да бъдат преценени с оглед разпоредбите на чл. 171, чл. 172 и чл. 173 от ДОПК.
В случая, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 180009-022-0032228/21.05.2018 г., публичният изпълнител е наложил запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на едноличния търговец.
Видно от запорни съобщения от 21.05.2018 г., и отговор от „Юробанк България“ АД,
на 12.06.2018 г., тогава са предприети същински действия по принудително изпълнение,
които прекъсват давността, съгласно Тълкувателно
решение № 7/15.04.2021 г., постановено
по т. д. № 8/2019 г. на ВАС. При това положение,
петгодишния срок за погасяване по давност на задълженията за
2013 г. започва да тече на
01.01.2014 г. и е спрян с издаването на
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 180009-022-0032228/21.05.2018 г.
/чл.172, ал.1, т.5 ДОПК/. Запорът е
произвел действие на 12.06.2018 г., от която дата според приетото в Тълкувателно решение № 7/15.04.2021
г., постановено по т. д. № 8/2019 г.
на ВАС, започва
да тече нова 5 годишна давност, която изтича на 12.06.2023 г. Преди изтичането й, с Постановление за налагане
на обезпечителни мерки № С230009-022-0025784/19.04.20223 г. и Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С230009-022-0025826/19.04.2023 г., публичният изпълнител е наложил запор върху лек автомобил и върху банкови
сметки на С.Б., като с налагането
им, давността е спряла да тече, на основание чл.172, ал.1, т.5 ДОПК.
По отношение на процесните задължения за 2013
г., 2014 г. и
2015 г. не е изтекъл и давностния срок
по чл.171, ал.2 от ДОПК.
В случая, по отношение на публичните вземания,
произтичащи от задължения на наследодателя за 2013 г., 10-годишната давност ще изтече на
01.01.2024 г., съответно за тези от
2014 г. - на 01.01.2025 г. и за вземанията за 2015 г. – на 01.01.2016 г.
По изложените
съображения, неоснователни са доводите на жалбоподателката, че задълженията са погасени по давност.
Съдът намира, че при извършеното разпределение на постъпили суми, са спазени
и изискванията на чл.219 от ДОПК .
Съгласно
чл.
219, ал. 1, т. 1 от ДОПК, регламентиращ принудителното изпълнение при конкуренция
между разнородни публични вземания, когато имуществото на длъжника не е достатъчно
за тяхното погасяване, независимо от прилаганите способи или от реда, по който се
събират тези вземания, постъпилите суми се разпределят до изчерпването им съразмерно
за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни
вноски. Редът за погасяване на публичните вземания при образувано изпълнително производство
е уреден с чл. 169, ал. 8 от ДОПК: публичните вземания се погасяват в следната последователност:
разноски, главница, лихви. Следователно, при конкуренция на вземанията първо се
погасяват съразмерно задълженията по подгрупи за разноски до пълното им погасяване,
ако има остатък- съразмерно за главница, до погасяването им и най - накрая - за
лихви.
В
случая, публичният изпълнител е разпределил сумите съразмерно за погасяване само
на главниците по задълженията за ДДС и за ДДФЛ, тъй като
няма задължения за разноски.
Така извършено разпределение е съобразено с чл.
219, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 169, ал. 8 от ДОПК.
Предвид обстоятелството, че разпределената
от публичния изпълнител сума е изплатена от ЧСИ по ИД №**/*** г. за разпределение на суми, в случая проверката за секвестируемостта на сумата, следва да бъде извършена от ЧСИ, по образуваното
пред него
ИД.
По изложените съображения
оспореното Решение №172/12.07.2023
г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата
против Разпореждане изх.№С230009-125-0186745/22.06.2023
г., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП- Пловдив се явява законосъобразно, а подадената срещу него жалба, следва да се отхвърли
като неоснователна.
При този изход на спора, с оглед своевременно направеното искане и на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК, във
вр. с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в полза на ТД на НАП – Пловдив следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.Б. против Решение
№172/12.07.2023
г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата
против Разпореждане изх.№С230009-125-0186745/22.06.2023
г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП- Пловдив.
ОСЪЖДА С.Д.Б. от
***, с ЕГН **********, да заплати на Териториална
дирекция на НАП, гр. Пловдив, ***, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: