Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 67

гр. София, 09.06.2017г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Янкова търг. д. № 188 по описа за 2016 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл.376, ал.1 от ГПК.

ИЩЕЦЪТ - „Б.Д.” ЕАД, ЕИК . чрез пълномощника си юрк. И.К. е предявил срещу С.С.С. с ЕГН ********** *** обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 48 173.97 лева, от които :

- 45 620.00 лева, съставляващи просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 14.07.2014 год., сключен между страните,

- 2 394.10 лева, съставляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 05.04.2016 год. до 24.11.2016 год.,

- 39.87 лева, съставляващи санкционираща лихва по договора за кредит за периода от 21.11.2016 год. до 25.11.2016 год. и

- 120 лева, съставляващи такси „разходи по изискуем кредит” по договора за кредит,

ведно със законната лихва върху главницата от 45 620.00 лева, считано от предявяване на исковете, 25.11.2016 год., до окончателното й заплащане.

            Претендират се и направените по делото разноски, както и присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника С.С.С. бил сключен договор за текущо потребление от 14.07.2014 год., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя 50 000 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му /14.07.2014 год./. Падежът на ежемесечните вноски бил 26-то число на съответния месец.

Твърди се, че още на 25.04.2016 год. кредитополучателят преустановил изплащането на кредитните вноски, като към 25.11.2016 год. просрочените такива били седем, което довело до цялостната предсрочна изискуемост на кредита съгл. чл.20, ал.1, т.1 от общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление /поради наличие на забава в плащанията на главница/лихва за повече от 90 дни/.

Твърди се, че към момента на предявяване на исковете задълженията на ответника по горния договор възлизали на 48 173.97 лева, от които :

- 45 620.00 лева, съставляващи просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 14.07.2014 год., сключен между страните,

- 2 394.10 лева, съставляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 05.04.2016 год. до 24.11.2016 год.,

- 39.87 лева, съставляващи санкционираща лихва по договора за кредит за периода от 21.11.2016 год. до 25.11.2016 год. и

- 120 лева, съставляващи такси „разходи по изискуем кредит” по договора за кредит - последната дължима при трансформирането на договор за кредит в предсрочно изискуем съгл. приложение № 3 към тарифата на банката.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на 31.01.2017год. на ответника по делото с указанията по чл.367-370 от ГПК. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК – до 14.02.2017г. включително, същият е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. В последният ответника не излага правно релевантни факти. Не сочи и доказателства.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените с и.м. договор за кредит за текущо потребление от 14.07.2014 год., сключен между ищеца и ответника и общи условия /ОУ/ на „Б.Д.” ЕАД към 15.01.2016 год. за предоставяне на кредити за текущо потребление, банката предоставила на С.С. кредит в размер на 50 000 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му. Падежът на ежемесечните вноски бил 26-то число на съответния месец. Съгласно разпоредбата на чл.19.2. от ОУ, при забава в плащанията на главница/лихва за повече от 90 дни целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем.

Ищецът не е представил доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита по реда на чл.19.2. от общите условия – за нарочното му изявление в този смисъл, отправено до кредитополучателя и достигнало до него.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

            Съобразно доказателствената тежест, която ищецът носи не е сочил доказателства за главен факт от значение за спорното право – за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита – за нарочното му изявление в този смисъл, отправено до кредитополучателя и достигнало до него.

Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

            Макар настоящите искове да са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, то по отношение на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита – изложена като основание на исковете в и.м., важи казаното по-горе – ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди предявяването на исковете, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Както бе посочено обаче, ищецът не твърди да е отправял такова изявление, поради което не установява настъпила преди предявяването на исковете предсрочна изискуемост – заявена като основание на същите. От изложеното следва, че ищецът не установява изискуемостта на вземанията си към ответника, поради което осъдителните искове следва да се отхвърлят като недоказани по основание.

            Ответникът не е претендирал разноски и такива не следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.Д.” ЕАД, ЕИК.срещу С.С.С. с ЕГН ********** ***, обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 48 173.97 лева, от които :

- 45 620.00 лева, съставляващи просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 14.07.2014 год., сключен между страните,

- 2 394.10 лева, съставляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 05.04.2016 год. до 24.11.2016 год.,

- 39.87 лева, съставляващи санкционираща лихва по договора за кредит за периода от 21.11.2016 год. до 25.11.2016 год. и

- 120 лева, съставляващи такси „разходи по изискуем кредит” по договора за кредит,

ведно със законната лихва върху главницата от 45 620.00 лева, считано от предявяване на исковете - 25.11.2016 год., до окончателното й заплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок, считано от 09.06.2017г.

            Препис от същото да се връчи на страните.

 

 

СЪДИЯ: