№ 3746
гр. София, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Колева
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Административно
наказателно дело № 20241110205070 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. Г. Я. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
(НП) № 23-4332-022521 от 03.10.2023г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР,
с което на жалбоподателката на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното НП поради
допуснати процесуални нарушения при описание на нарушението и неправилно приложение
на материалния закон. В тази връзка се твърди, че нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП не
съдържа правило за поведение, а разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП съдържа две
хипотези, но не било уточнено коя от тях е относима към казуса. По същество
жалбоподателката оспорва да е имала качеството на водач на МПС към инкриминираната
дата и час. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа
жалбата на основанията, изложени в нея.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР - редовно призована, не изпраща представител. В
писмени бележки от 04.06.2024г. процесуалният представител на въззиваемата страна
поддържа становище за законосъобразност на атакуваното НП и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателката.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените доводи, намира
1
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 28.08.2023г. около 00,15ч. Ц.Д.П. се намирала в *********, в заведение, находящо
се в междублоковото пространство между ******, където била и жалб. Д. Я.. П. и Я. се
познавали. Докато била в заведението заедно със съпруга си М.П., Ц. П. видяла, че Д. Я.
употребява алкохол. Ц. П. си тръгнала от заведението преди нейния съпруг и се прибрала у
дома си. Тъй като блокът, в който живеела свидетелката П., се намирал близо до
заведението, в което била Д. Я., свид. П. чула крясъци, които идват от там. Излязла, за да
види какво се случва, тъй като разпознала гласа на съпруга си, и видяла, че Д. Я. държи
бухалка. В един момент замахнала с нея и ударила М.П.. На място били извикани
полицейски служители и Бърза помощ. След съпругът на Ц. П. бил откаран в болница, тя
видяла, че Д. жалб. Я. се качва в колата си марка „*********” модел „*******” и потегля.
Поради това, П. подала сигнал на телефон 112.
Във връзка с подадения сигнал, Е.Г. и И.А. – полицейски служители в 07 РУ-СДВР,
които били назначени като АП – 152, около 02.15ч. на 28.08.2023г. получили сведение от
ОДЧ за жена, която се е качила да управлява МПС – лек автомобил марка „*********
*******” с рег. № *******, с надписи „*******”, след като е употребила алкохол. Получили
и сведение, че е тръгнала от беседка в ********* в междублоковото пространство между
*********. Полицейските служители се запътили към жк. „********”, движейки се по ул.
„Ресен” в посока от ул. „Сърчице” към бул. „Андрей Ляпчев” и около 02,34ч. забелязали, че
в следващата пресечка лек автомобил, отговарящ на описанието, което получили, се движи
по ул. Ресен” в посока от ул. Анна Ахматова” към бул. „Андрей Сахаров” и паркира на
тротоара на ъгъла на ул. „Ресен” и улица без име срещу бл. 526. Автомобилът се движел
назад и паркирал на тротоара срещу бл. 526 в жк. „********”. Видели също така, че
автомобилът се управлява от жена, която била сама в колата. Спрели до този автомобил и
пристъпили към проверка на водача. По предоставената лична карта установили водача като
Д. Г. Я. с ЕГН **********. Установили също така, че контактният ключ е в патрона на
колата за запалване. От водача се носела силна миризма на алкохол. Полицаите докладвали
на ОДЧ и поискали съдействие за проверка на водача за употреба на алкохол. На място
пристигнал екип на 07 РУ-СДВР, в чийто състав бил свидетелят Я. Х., който имал
правомощие да извършва проверка на водачите с техническо средство за употреба на
алкохол. След пристигането си на място, свидетелят извършил проверка на Д. Я. с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с № ARBA 0140, поредна проба № 00435, която
отчела резултат 1,36 промила алкохол в издишания въздух.
Свидетелят съставил на водача АУАН № 750066 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателката, като препис от него й бил връчен. Била издадена
2
ЗППАМ, с което й било отнето СУМПС временно до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца. Препис от заповедта й бил връчен.
Бил й издаден талон за изследване и стикери, като жалбоподателката, придружена от
Е.Г. и И.А., отишла в УМБАЛ „Света Анна”, където дала кръвна проба за изследване. В
протокола за медицинско изследване било отбелязано по данни на жалбоподателката, че
същата е употребила бира 2000 мл /2 литра/ на дата 27.08.2023г. около 19,00ч.
Съгласно протокол за химическо изследване № 530/28.08.2023г. - в пробите кръв, взети
от жалбоподателката Д. Я., се доказва етилов алкохол в количество 1,13 промила.
Във връзка със случая било образувано ДП № 3382 ЗМК – 1344/2023г. по описа на 07
РУ-СДВР, пр.пр. № 33956/2023г. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, което с
Постановление от 12.02.2024г. /изведено през регистратурата на СРП на 15.02.2024г./ било
прекратено. Прокурорът приел, предвид резултата от химическото изследване, че липсват
данни за извършено престъпление от общ характер, поради което са налице условията на чл.
24, ал. 1, т. 1 НПК за прекратяване на наказателното производство. Препис от
постановлението бил изпратен на ОПП-СДВР.
Междувременно на 03.10.2023г. въз основа на АУАН, който бил издаден срещу
жалбоподателката, било издадено атакуваното НП № 23-4332-022521, с което на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП й била наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от
правоуправление за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът изведе на база показанията на свидетелката Ц.
П., дадени по ДП № 3382 ЗМК – 1344/2023г. по описа на 07 РУ-СДВР; показанията на
свидетеля Я. Х., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени по ДП № 3382
ЗМК – 1344/2023г. по описа на 07 РУ-СДВР; показанията на свидетелите Е.Г. и И.А., дадени
по ДП № 3382 ЗМК – 1344/2023г. по описа на 07 РУ-СДВР; 1 бр. АУАН; талон за изследване;
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози; протокол за химическо изследване;
разпечатка от „Алкотест Дрегер”; справка – картон за водач; Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 12.02.2024г. по ДП № 3382 ЗМК – 1344/2023г.; ЗППАМ №
23-33820000019/28.08.2023г.; заповед № 513з-4534 от 31.05.2022г. на Директора на СДВР;
заповед № 8121К-13180 от 2019г. и акт за встъпване в длъжност на Г.В.Б.; Заповед № 8121з-
1632 от 2021г. на Министъра на вътрешните работи.
СРС, на първо място ще посочи, че няма пречка да кредитира събраните по ДП № 3382
ЗМК – 1344/2023г. по описа на 07 РУ-СДВР писмени и гласни доказателствени средства,
доколкото същите са приобщени по реда, предвиден в НПК.
С оглед на това, на първо място този състав постави в основата на фактическите си
изводи показаният на свидетелите Ц. П., Я. Х., Е.Г. и И.А., дадени по ДП, както и тези,
дадени от Я. Х. пред настоящия съдебен състав. Твърденията на всички свидетели са
логични и вътрешно безпротиворечиви и изцяло кореспондират както помежду си, така и на
събраните писмени доказателства, а именно: талон за изследване; протокол за медицинско
3
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози; протокол за химическо изследване; разпечатка от „Алкотест
Дрегер”; справка – картон за водач; ЗППАМ № 23-33820000019/28.08.2023г. и Заповед №
513з-4534 от 31.05.2022г. на Директора на СДВР.
Съдът не намери основание да дискредитира писмените доказателства, от които, наред
с гласните такива, се установява датата, времето и мястото на извършване на нарушението,
обстоятелствата, при които е било извършено и неговия автор в лицето на жалб. Д. Я..
Относно възражението на жалбоподателката, че същата няма качеството на водач на
МПС, съдът ще посочи, че именно това нейно качество се установява от гласните
доказателствени средства и конкретно от показанията на свидетелката Ц. П., която е видяла
жалбоподателката да се качва в автомобила си, след като е употребила алкохол, а така също
и от показанията на полицейските служители Е.Г. и И.А., които също са били очевидни на
управлението на процесния автомобил от жалбоподателката в момента, в който последната
го е паркирала. С оглед на това, настоящият състав прие тези възражения за неоснователни.
Употребата на алкохол се установява освен от показанията на визираните свидетели,
така и от заключението на химическото изследване, което сочи съдържание на алкохол в
кръвта на жалбоподателката 1,13 промила.
От Заповед № 513з-4534 от 31.05.2022г. на Директора на СДВР се установява
правомощието и правоспособността на свид. Я. Х. да извършва проверки за спазване на
ЗДвП, в частност да извършва проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер” и да
съставя АУАН при констатирани нарушения на закона.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно
Заповед № 513з-4534 от 31.05.2022г. на Директора на СДВР; Заповед № 8121К-13180 от
2019г. и акт за встъпване в длъжност на Г.В.Б.; Заповед № 8121з-1632 от 2021г. на
Министъра на вътрешните работи.
При служебната проверка по спазване на материалния и процесуалния закон, съдът не
констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП,
като възраженията в тази насока се явяват неоснователни.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени в нормата. Същият е
предявен на нарушителя за запознаване, подписан е както от актосъставителя, от свидетел –
очевидец на нарушението и от самия нарушител.
Спазена е процедурата и по издаване на самото НП. Същото е издадено в срока по чл.
34 ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от
4
обективната страна на административното нарушение, същите съответстват на посочената
правна квалификация.
Във връзка с възраженията на жалбоподателката съдът ще посочи следното:
Действително нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП предвижда две хипотези, при които е
забранено на водачите да управляват ППС - с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. При текстовото
описание на нарушението изрично и недвусмислено е посочено, че се касае за управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,13 промила, поради което липсата на изрично
отбелязване при изписване на нарушената правна норма, за коя конкретна хипотеза на т. 1 от
чл. 5, ал. 3 ЗДвП се касае, по никакъв начин не ограничава правото на защита на
санкционираното лице.
Що се отнася до нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, същата има санкционен характер,
доколкото именно в нея законодателят е регламентирал конкретното административно
наказание, предвидено за конкретното нарушение. Ето защо, и следващото възражение на
жалбоподателката, че тази норма не предписвала правило за поведение се явява
неоснователно.
Не е пречка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя и образуваното във връзка със случая ДП, доколкото същото с постановление на
СРП е било прекратено.
Съдът счита, че по делото безспорно се установява, че на процесната дата, време и
място жалбоподателката като водач на МПС, управлявала същото, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно с 1,13 промила, с което виновно е нарушила
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Нарушението е извършено умишлено - при форма на вината пряк умисъл, доколкото
жалбоподателката е съзнавала, че е употребила алкохол, знаела е забраната за закона, да не
управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това го е сторила, нарушавайки
закона.
Законосъобразно за така извършеното нарушение административно-наказателната
отговорност на жалбоподателката е ангажирана на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба – наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Така
определените наказания са фиксирани, поради което обсъждането на въпроса за тяхното
намаляване е безпредметно.
Съдът не счита, че нарушението би могло да бъде определено и като маловажно, тъй
като управлението на автомобил след употреба на алкохол, винаги з*******шава живота и
5
здравето както на самия водач, така и на останалите участници в движението, тъй като
неизбежно влияние върху физическите и психични годности на водача, имащи значение за
своевременна реакция при управление на автомобила.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че атакуваното НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната
насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата
на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-022521 от 03.10.2023г.,
издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН Д. Г. Я. ЕГН ********** да
плати на СДВР, ул. „Антим I” № 5 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6