Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
гр. Перник, 02.11.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 173 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, представлявана от инж.
Ирена Петкова – директор, чрез пълномощника й ст. юрисконсулт М.Д., против
решение № 21 от 09.07.2021 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 740
по описа на съда за 2021 г.
С
обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 77 от
26.03.2021 г. на директора на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“,
упълномощена да изпълнява правомощията на директор на РИОСВ – София (заповед №
РД-115/23.10.2018 г. на директора на РИОСВ – София), с което на „***“ ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 1, в качеството му
на оператор на „Депо за опасни и неопасни индустриални отпадъци“, на основание
чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), за извършено
нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материален закон. Оспорват се изводите на
първоинстанционния съдебен състав за изтичане на тримесечния давностен срок по
чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство. Сочи,
че датата на извършване на проверката и вземане на контролните проби –
01.07.2020 г. не е датата на установяване на процесното нарушение, което е
установено едва след получаване на резултатите от лабораторния анализ с писмо
вх. № 10944 от 11.08.2020 г., въз основа на който са установени превишения по
показатели на индивидуалните емисионни ограничения, определени в КР. Излагат се
доводи, че в НП е формулирано ясно обвинение срещу нарушителя, а отразеното в НП напълно съвпада и
кореспондира с установената фактическа обстановка. Моли се съда да отмени
решението на районния съд и постанови друго, с което да отмени издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба, редовно
уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ (ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) от ЗАНН, депозира отговор. Възразява
срещу жалбата, счита същата за неоснователна, моли решението на районния съд да
се остави в сила.
В проведеното съдебно заседание касаторът –
РИОСВ – София, редовно призован, не се представлява.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
касационната жалба „***“ ЕООД, гр. Перник, редовно призован се представлява от
представлява от адвокат А.А.,*** и адвокат Х. М., от АК – София, пълномощници
на Георгиос Бурниотис и Мая Петрова – заедно управители на „***“ ЕООД, гр.
Перник.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Перник намира касационната жалба за неоснователна.
Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Перник, като провери
процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на
основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и
провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
След извършена касационна проверка в пределите
на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият касационен състав намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна, по следните съображения:
С НП № 77 от 26.03.2021 г. директорът на Дирекция
„Контролна и превантивна дейност“ в РИОСВ – София, упълномощена да изпълнява
правомощията на директор на РИОСВ – София (заповед № РД-115/23.10.2018 г. на
директора на РИОСВ – София), на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, е наложила на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 1,
в качеството му на оператор на „Депо за опасни и неопасни индустриални
отпадъци“, имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за
това, че на 01.07.2020 г. дружеството не изпълнява две условия от издаденото му
КР № 536-Н0/2016 г., актуализирано с решение № 536-Н0-И1-А1/2019 г., издадено
от изпълнителния директор на ИАОС, а именно Условие 10.1.2.1.1 и Условие 10.3.1.1, касаещи заустване на
смесени потоци от отпадъчни води. Позовал се е на взети проби на 01.07.2020г.
за лабораторни изследвания от две водни проби от източници на отпадъчни води
пробовземни точки в две пробовземни точки и е посочил резултатите от
физико-химичен анализ на водните проби, постъпили в РИОСВ – София с писмо вх. №
10944/11.08.2020 г., с които е отчетено
превишаване на ИЕО, определени в Условията от КР по показатели: хлориди:
резултат от изпитване – 390 ± 12 mg/dm³,
при ИЕО – 300 mg/dm³ и селен: резултат от изпитване – 0.037 ± 0.005
mg/dm³, при ИЕО – 0.015 mg/dm³, установени в точка на пробовземане – ТП (РШи8) след ЛПСОВ,
както и активна реакция (pH):
резултат от изпитване – 9.78 ± 0.32, при ИЕО – 6.0 – 9.0, в точка на
пробовземане – ТП № 1 (ШВП). Установеното е квалифицирано като неизпълнение от
страна на оператора на депото на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС – да
изпълнява условията на КР.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд – Перник, който с решение № 21 от 09.07.2021 година, постановено по
АНД № 740 по описа на съда за 2021 г. го е отменил.
За да постанови този резултат районният съд,
след събиране и анализ на доказателствата, е приел от фактическа страна, че е
съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 195 от 09.10.2020 г. за нарушение на чл.
123в т. 2 от ЗООС, по повод проверка, обективирана в Протокол за проверка №
ПК-6/01. 07. 2020 г. на РИОСВ – София и Протоколи за вземане на проба/извадка
от води № 1123/01.07.2020 г. и № 1124/01.07.2020 г. на ИАОС. Прието за
установено е, че АУАН е връчен на нарушителя на посочената
в същия дата 09.11.2020 г. и в присъствието на свидетел на нарушението и
представляващ нарушителя. Актът е предявен за запознаване и подписване, а в
същия ден лицето е получило и екземпляр от АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение срещу акта.
След установяване на тази фактическа
обстановка, районният съд е приел от правна страна, че в производството са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на
наказателното постановление. Прието е, че АУАН и НП не отговарят на чл. 42, т.
3 и т.4 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В обстоятелствените
части на АУАН и НП не се съдържат данни относно това кога, как и по какъв начин е извършено
съответното изпълнително деяние, в частност са нарушени процесните условия.
Относно дата на нарушението е, констатирал, че като дата на извършване на
деянието е посочена – 01.07.2020 г., датата на съставяне на АУАН е посочена–
09.10.2020 г., а АУАН е връчен на 09.11.2020г.. В НП е прието, че меродавната
дата е 09.11.2020г.. При това е изведен извод, че приетата за „меродавна“ дата
на съставяне на АУАН в процесния случай – 09.11.2020 г., е извън обсега на
преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Решението е правилно като краен резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само
посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното
приложения на материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2,
предл. 2 от АПК.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след
сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
Доводите в касационната жалбата на РИОСВ –
София, за неправилно приложение на закона от районния съд касателно срока по
чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акт за установяване на нарушението, са
основателни. Не се споделя изводът на
районния съд, че датата 09.11.2020 г., когато е съставен актът за установяване
на процесното нарушение, е „извън обсега на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН.“
В случая от доказателствата приобщени във
възивното производство се установява, че същото не е образувано след изтичане
на тримесечния срок за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1, изр. първо, предл.
първо от ЗАНН. Този срок започва да тече от момента, в който компетентен
актосъставител и въз основа събрани и получени достатъчно данни за нарушението
и неговото авторство направи преценка за извършено административно нарушение. В
случая лабораторният анализ на взетите на 01.07.2020 г. проби от двете точки на
пробовземане и установените превишавания на още два показателя и по друго
Условие от КР – 10.1.2.1.1, както и потвърденото лабораторно превишаване на
показателя pH по Условие 10.3.1.1 от
КР са станали достояние на компетентния актосъставител на 11.08.2020 г..
Следователно, самото деяние с всички негови съществени обективни и субективни
признаци, покриващи определен административнонаказателен състав е установено с обективните му елементи на
11.08.2020 г., а актът е съставен на
09.11.2020 г. При това положение производството не е образувано след изтичане
на тримесечния срок за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1, изр. първо, предл.
първо от ЗАНН.
Въпреки изложеното по-горе настоящият
касационен състав споделя напълно, че административнонаказателното производство
не е протекло при спазване на установените към съдържанието на АУАН императивни
изисквания по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респ. към съдържанието на наказателното
постановление такива по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – за описание на
нарушението и обстоятелства, при които е извършено.
Абсолютно задължително е и в АУАН и в НП
административното нарушение, което е вменено за извършено от нарушителя, и за
което същият е санкционира, да бъде описано точно, прецизно и ясно, както и да
съдържа всички обективни признаци на
посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Това в случая не е сторено:
С процесното
наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „***“ АД,
гр. Перник, е ангажирана на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС за неизпълнение на
задължението на дружеството, в качеството му на оператор на инсталация, по чл. 123в, т. 2 от ЗООС – да изпълнява условията в комплексното
разрешително.
Не се спори по делото, че „***“ ЕООД притежава
качество „оператор“ по смисъла на § 1,
т. 43 от ДР на ЗООС, във връзка с което е и титуляр на КР № 536-Н0/2016 г.,
актуализирано с решение № 536-Н0-И1-А1/2019 г., издадено от изпълнителния
директор на ИАОС за категория дейност, която попада в обхвата на т. 5.4 от
Приложение № 4 от ДР на ЗООС – „Депо за
опасни и неопасни индустриални отпадъци“.
На наказаното дружество е вменено
неизпълнението на 2 (две) Условия от издаденото му КР. Видно е обаче от
обстоятелствените части на АУАН и издаденото въз основа на него НП, че за нито
едно от посочените условия не е посочено, относимо към всяко от двете условия
по КР, по какъв начин е следвало да бъде изпълнено всяко от тях, по каква
процедура или механизъм, съответно чрез какво конкретно действие или
бездействие тези условия не са изпълнени. При това положение на санкционираното лице не е осигурена обективна
възможност да опровергае неясно описаното нарушение. С това наказаното лице е
препятствано да представи съответни доказателства за изпълнението на всяко от
условията, тъй като с така непълно и неясно описано нарушение не му е осигурена
обективна възможност да опровергае вмененото му неизпълнение по отношение на
всяко от посочените условия от КР.
Прецизното формулиране на
административнонаказателното обвинение е гаранция за реализиране правото на
защита на лицето, срещу което производството се води, както и предпоставя
извършването на съдебната проверка за законосъобразност на проведеното
производство. Непрецизното и непълно административнонаказателно обвинение е
пречка за преценката относно приложимия материален закон. Като е достигнал до аналогични
изводи първоинстанционния съд е
постановил валиден акт, който е и правилен.
Предвид изложеното настоящият касационен
състав намира, че обжалваното решение на районен съд-Перник е правилно и затова
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ще бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд –
Перник
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 09.07.2021 г. на
Районен съд – Перник, постановено по АНД № 740 по описа на съда за 2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/