Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 16.10.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Харманлийския районен съд в открито съдебно заседание на дванадесети октомври,
две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
при
секретаря Таня Чавдарова
с
участието на прокурора:
като разгледа докладваното от съдия Китова НАХД № 333 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба от Н.М.С. ЕГН ********** с адрес *** срещу Наказателно
постановление № 17-0271-000246 от 31.05.2017
г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и на
основание чл.180, ал.2, т.1,предл.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в
размер на 50 лева за нарушение по чл. 145, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно
постановление. Същото било постановено при съществени нарушения на разпоредбите на чл. 42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5, пр.2 ЗАНН, тъй като описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка не отговаряла на действителната такава. В жалбата се сочи, че нарушителят
притежавал СУМПС издадено от страна от ЕС
и бил правоспособен водач. Излагат се аргументи, че неправилно бил санкциониран
за нарушение на чл.145, ал.1 ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на РУМВР – Харманли.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призоваване се явява лично. Същият се представлява от адв. В.Ч. ***, надлежно упълномощен по делото, който заявява, че поддържа жалбата и развива конкретни съображения за нейната основателност. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган - Началника на РУ на МВР - Харманли, редовно призован, не изпраща представител по делото и не представя становище по жалбата.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 19.05.2017 г. в 13:50 часа в гр. Симеоновград
на ул. **** в района на Бензиностанция „ Кока кола” като неправоспособен водач управлявал лек автомобил „Опел Вектра” с per № ****
собственост на Н. А. Н. ЕГН ********** по регистрационен талон, като при
проверката се установило,че водачът С. не притежава СУМПС кат. В. Водачът С.
представил договор за покупко – продажба на лек автомобил от 26.04.2017 г. и не
е регистрирал автомобила в определения срок, като е извършил следните нарушения:
управлява МПС без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП и представя договор за покупко –
продажба на лек автомобил от 26.04.2017 г. и не е регистрирал автомобила в
определения срок, с което виновно е нарушил чл.145 ал. 1 от ЗДвП. Актът
за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на жалбоподателя, който е подписал същия, като в
графа възражения е написал, че притежава СУМПС издадено в Дания. Възражения
срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са
постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.
При издаване на наказателното постановление, административно наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение.
Съдът кредитира показанията на свидетелите П.А.М. и Ц.Б.Г. относно обстоятелствата, свързани с установяване на административното нарушение и самоличността на лицето, управлявало лекия автомобил на посочената дата, към момента на извършване на процесната проверка, както и тези, свързани със съставяне на АУАН, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
В АНП е приложена Заповед заповед № 8121з- 748 /24.06.2015г. на Министъра на твътрешните работи, в която са посочени длъжностните лица от МВР, които имат право да съставят АУАН и издадат НП за установени нарушения по Закона за движение по пътищата, от която е видно, че на Началника на РУ - Харманли към ОДМВР – Хасково е възложено да издава НП по ЗДвП.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния
и материалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
С наказателното постановление на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 предл. първо от ЗДвП за това, че на 19.05.2017 г. в 13:50 часа в гр. Симеоновград на ул. *** в района на Бензиностанция „ Кока кола” като неправоспособен водач управлявал лек автомобил „Опел Вектра” с per № *** собственост на Н. А.Н. ЕГН********** по регистрационен талон, като при проверката се установило,че водачът С. не притежава СУМПС кат. В. При извършената проверка нарушителят представил СУМПС,ксерокс копие, което не било на български език и при проверката в информационната система на МВР контролните органи установили, че водача С. не притежава свидетелство за управление на МПС.
Този факт е квалифициран като нарушение по чл.150 от ЗДвП, за което АНО счита, че се следва наказание по чл.177 ал.1 т.2 предл. първо от същия закон: „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление".
Съгласно чл. 151а от ЗДвП, лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151. Последната разпоредба определя максимално изискване за възраст за придобиване на правоспособност от 24 години. Тъй като въззивникът е на 31 години, той отговаря на единственото изискване по националното право за признаване на свидетелство за управление, издадено от друга държава членка, а и Дания е член на ЕС от 01.01.1973г.
Признаването по чл. 151а от ЗДвП е приложимо единствено ако свидетелството за управление на въззивника е действително издадено от компетентния орган на Република Дания. Освен това тази разпоредба, както и друга по националното право не предвижда признаване на свидетелство за управление, издадено в друга държава-членка при усложнена хипотеза като процесната, когато нарушителят С. е загубил всички контролни точки в Република България.
Принципът за взаимно
признаване на свидетелствата за управление между държавите членки на ЕС по чл. 151а ЗДвП,
както и правилото по чл. 151, ал.7
от ЗДвП, че едно и също лице може да притежава само едно
свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава -
членка на Европейския съюз, произтичат от правото на ЕС - съответно чл. 2
параграф 1, член 7, параграф 5, буква а) от Директива 1006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно
свидетелствата за управление на моторни превозни средства. В член 11, параграф
4 от Директивата се съдържа допустимите изключения от принципа за взаимно
признаване на свидетелства за управление на превозно средство. Съгласно чл. 18
от тази Директива, от 19 януари
Следователно при така направения преглед на приложимата правна уредба се налага извода, че Н.М.С. не е бил неправоспособен водач към момента на извършената му проверка на 19.05.20117г., поради това, че е притежавал валидно свидетелство издадено на 04.05.2016г. след успешно положен изпит в Дания за придобиване на правоспособност за управление на МПС с №*********, с контролен № 080685-3747, валидно до 11.05.2031г.Документът е за категория АМ,В,АМ/ L/ и ТМ и е издаден на 11.05.2016г. въз основа на положен изпит. Това свидетелство е издадено друга държава-членка на Европейския съюз. При разпита на актосъставителя пред съда е установено, че С. е заявил на проверяващия го полицейски служител, че има СУМПС издадено в Дания,като е представил ксерокс копие на същото и поради невъзможност да се извърши справка за наличието на такъв чуждестранен документ, му бил съставен АУАН. Тези действия на актосъставителя и особено последващите такива от страна на наказващият орган, са били извършени в противоречие с чл.52, ал.4 от ЗАНН за преценка на събраните доказателства, тъй като установяването факта, че С. е притежавал датско свидетелство е можело да се извърши не само със справка в информационен масив, но и чрез задължаване на лицето да представи това свидетелство в определен срок и същият да бъде санкциониран само за действителното нарушение което е извършил – по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП за неносене са свидетелството, а не и за непритежаването му по чл.150 от ЗДвП.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че разпоредбата на чл. 161 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията;2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него;3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава –членка на Европейския съюз или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. От разпоредбата на чл. 161 на ЗДвП е видно, че за определени национални свидетелства не е необходим такъв легализиран превод, като са валидни на територията на Република България, поради което за СУМПС в Дания не е необходимо свидетелството да бъде придружено с легализиран превод. Ето защо неправилно на същият е бил съставен акт за установяване на административно нарушение за управление на МПС без съответното свидетелство, поради което наказателното постановление за санкционирането му за това нарушение следва да бъде отменено.
Според чл. 180, ал. 2, т. 1 от ЗДвП наказанието по ал. 1 /глоба в размер от 20 до 150 лева/ се налага и на праводателя, който при отчуждаване на регистрирано пътно превозно средство не съобщи в определения срок на службата, издала регистрационния номер на отчужденото превозно средство, данните на приобретателя; същото наказание се налага и на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на тези по т. 3 и т. 4 от цитираната разпоредба в частта относно визираното нарушение по чл. 180, ал. 2, т. 1, вр. чл. 145, ал. 1. В конкретната хипотеза относно деянието по пункт 2 от АУАН актосъствителят е вписал, че водачът С. представя договор за покупко- продажба на автомобила от 26.04.2017г. и не е регистрирал автомобила в предвидения срок.Не е уточнено какъв е срокът, в който е следвало най - късно превозното средство да бъде регистрирано в КАТ, от кога започва да тече, кога изтича, според актосъставителя, за да може се прецени дали деянието е въобще съставомерно. Още повече във връзка с нарушението по пункт 2 от съставения АУАН и НП се установява, че " водачът С. представя договор за покупко- продажба на автомобила от 26.04.2017г. и не е регистрирал автомобил,като не е представил в двуседмичния срок,копие от договора за прехвърляне на собствеността на МПС”. В тази връзка следва да се отбележи, че с последното се въвежда по недопустим начин нова фактическа обстановка, различна от изложената в АУАН, доколкото смяната на собствеността на ППС, визирана в процесния АУАН става с извършване на сделка по законоустановения ред напр. покупко - продажба или дарение, или по наследяване, респ. друг вид правоприемство, в това число и за ЮЛ. Отделно и най - вече липсва задължение, предвидено в закон, собствеността върху ППС да се сменя и то в определен срок, а задължението по 145, ал. 1 от ЗДвП в двуседмичен срок да се предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните, визирано в този текст е съвсем различно от смяната на титуляра, упражняващ правото на собственост на МПС и възниква като последица от този факт, с цел гарантиране оповестителното действие във връзка с настъпилата промяна по отношение правото на собственост /каквото обаче не е описано в акта по никакъв начин/. Тъкмо поради това и за да се гарантира възможността за осъществяване на дейността на службите за контрол на пътя, разпоредбите на чл. 145, ал. 1 и 2 ЗДвП създават задължения и за праводателя, и за приобретателя да представят копие от договора на службата, издала регистрационния номер на МПС, респ. по местоживеене, в двуседмичен срок от сключването. Този подход на законодателя е в пряка връзка и се обяснява с необходимостта от постигане на съответствие между действителното правно положение и отразеното в съответните документи, които службите за контрол по пътя проверяват и в контекста на принципното виждане от кой момент настъпва вещно - транслативния ефект на сделката, с която се прехвърля правото на собственост върху ППС, респ. при правоприемство - частно или универсално и от друга с оглед чл. 33, ал. 2 изр. 2 от Наредба I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на МПС и ремаркета, теглени от тях изрично е предвидено, че част първа от свидетелството за регистрация на МПС удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство, а в ал. 5 на цитираната норма е предвидено, че в свидетелството за регистрация - част втора, се съдържат данните за превозното средство от част първа, необходими при контрол на пътя, съгласно приложение № 6. След тези общи разяснения се налагат и други, още по принципни и също многократно заявявани, отнасящи се до разликите между датата на извършване на нарушението и датата на неговото установяване, които макар да е възможно да съвпадат се различават именентно една от друга по своята същност и характеристики. Така също и че административното нарушение може да бъде осъществено както чрез действие, така и чрез бездействие - във втория случай, когато законово вменено задължение не бъде изпълнено в установения срок, като в тези случи, при формалните нарушения, нарушението се счита за довършено в деня, следващ датата, до която най - късно адресатът на задължението е можело да го изпълни в съответствие с изискванията на закона. Такова е именно нарушението по пункт 2, като изложеното дотук, проектирано върху конкретното съдържание на процесния АУАН и НП сочи на извод, че липсва посочване на датата на извършване на нарушенията по пункт 2 от НП, доколкото не става ясно кога започва да тече и кога изтича срока за изпълнение на задължението съответно по чл. 145, ал. 1 ЗДвП , за да се прецени дали и кога деянието е довършено, съответно спазени ли са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта, с оглед момента на установяването му. На следващо място, на нарушителя С. е вменено нарушение по чл.145, ал.1 ЗДвП, в редакцията действаща към момента на инкриминираното деяние, но тази разпоредба вменява задължение за праводателя, т.е. за продавача, но не и за приобретателя, т.е. за купувача и сочения за нарушител се явява приобретател. В текста на чл. 145 от ЗДвП е направена диференциация между приобритател и праводател при прехвърляне правото на собственост. В този смисъл са необходими изрични твърдения в какво качество на жалбоподателя се цели да бъде ангажирана, респ. се ангажира отговорността за деянията по пункт 2 от НП, като в АУАН и НП са употребени изразите, "водач на МПС".
От изложеното по- горе настоящият състав намира, че атакуваното, като незаконосъобразнос НП № 17-0271-000246 от 31.05.2017 г за наложено на Н.М.С. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и на основание чл.180, ал.2,т.1,предл.1 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл. 145, ал.1 от ЗДвП следва да бъде отменено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0271-000246 от 31.05.2017 г. на
Началника на РУ– Харманли при ОД на МВР-
Хасково, с което на Н.М.С. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на основание
чл.180, ал.2,т.1,предл.1 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 50
лева за нарушение по чл. 145, ал.1 от
ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез РС
- Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
Съдия: