Определение по дело №2571/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4498
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20213100502571
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4498
гр. Варна, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502571 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане за приемане на възражение на Д. П. Д., чрез
пълномощник адв. Х. по реда на чл. 423 ГПК срещу вземане по заповед за изпълнение
издадена по чл. 410 ГПК по гр.д.562/19г на РС-Провадия, основано на твърдения за
ненадлежно връчване на заповедта, поради грешка в идентификация на адресата.
Длъжникът твърди, че не е могъл оспори вземането на кредитора и да упражни права
в срока за възражение, тъй като не е получил заповедта за изпълнение, приета за редовно
връчена от съда след погрешно удостоверен от връчителя отказ. Пълномощникът поддържа
тези доводи пред настоящия съд, като счита за доказано ненадлежното връчване на
заповедта.
Насрещната страна – заявител в заповедното производство „ЕОС МАТРИКС“ЕООД
гр. София, чрез адв. М. (ВАК) се позовава на спазена процедура по връчване на заповедта от
служител на кметството на населеното място. Оспорва твърденията за допусната грешка в
идентифициране на адресат при население от само 839 души. По същество поддържа
становище за неоснователност на възражението, поради неопровергано удостоверено
връчване.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният
съд се е произнесъл с определение № 3760/24.10.2021г. Липсват основания за
преразглеждане на това произнасяне.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и събраните по
исканията на страните доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Заповед за изпълнение № 388/22.04.2019г., издадена по гр.д.562/19г на РС-Провадия,
1
ведно с бланка за възражение с указания до длъжника, е била приложена към съобщение,
изпратено на 22.04.2019г на адреса на молителя Д.Д. в с. ****.
От показанията на длъжностното лице от администрация на кметството, потвърдило
действията си като връчител на този документ, разпитано от настоящия съдебен състав, се
установява, че след като е идентифицирала точно адресата като обитател на конкретно
жилище в селото (където няма административни адреси с улици и няма друго регистрирано
лице с такива три имена) свидетелката е потърсила длъжника в дома му, но е намерила там
само другия обитател – съжителка на съпружески начала с адресата, която отказала да вземе
документа, но обещала да предаде на мъжа си, че за него има документи в кметството.
Свидетелката потвърждава категорично, че не е оставила писмено уведомление(каквото не
било приложено към съобщението, изпратено от съда), но тъй като обичайно уведомените
устно лица се явявали в 14 дневен срок, а в случая адресатът не дошъл да получи
съобщението, тя преценила че той се отказва и това удостоверила в съобщението като
причина за връщане на невръчените книжа в съда. Допълнително свидетелката обяснява, че
е съставила и удостоверение, в което е потвърдила, че съобщението не е връчено на
адресата, тъй като „адвокатката“(лице, представило се за пълномощник на длъжника) е
поискала обяснения за начина, по който е било връчено съобщение до нейния клиент.
Показанията на тази свидетелка са убедително депозирани и изцяло кореспондират
на писмените документи, съставени от нея. Видно от адресирани до заповедния съд отрязък
от невръчено съобщение и уведомление вх.№ 261084/22.06.21г. връчителят е вписал отказ
на адресата, но по-късно е удостоверил насрещно установена грешка в това отбелязване.
Разликата в причината за грешката посочена в писменото уведомление и в показанията на
свидетелката, се обуславя от изначално погрешната представа на връчителката за същността
на процесуалното действие „отказ“ и нуждата да мотивира по разбираем за нея начин
извършените вече действия, чийто последици явно не са били съответни на нейните
представи. За съда обаче не остава никакво съмнение, че процедурата по връчването не била
осъществена надлежно. Лично и изрично изявление за отказ за получаване на книжа, които
адресата може да възприеме непосредствено при опита за връчване, не е осъществено.
Конклудентен отказ в разпоредбата на чл. 44 ал.1 ГПК не се предвижда, а за да се приложат
правила за фикционно връчване е необходимо не само адресата да е бездействал 14 дни, но
преди това да е гарантирано личното му уведомяване с предупреждение за последиците от
пропускането на срока за получаване на депозираните книжа по чл. 47 ал. 2 ГПК. Затова и
извършеното от връчителя удостоверяване върху върнатия в съда отрязък на отказ на
адресата несъменено е невярно и това е довело и до погрешното прилагане от съда на
законовия текст на чл. 44 ал. 1 изр. последно от ГПК.
Доколкото констатациите, въз основа на които районният съд е формирал извод за
редовно връчване са изцяло опровергани пред настоящия съд, следва да се приеме, че
съобщението за издадената заповед не е било надлежно връчено, което е осуетило и
възможността на длъжника да узнае заповедта и да подаде възражението си в срок.
Искането за приемане на възражението следва да се уважи.
2
Изрично поисканото констатиране на законната последица от приемане на
възражение срещу заповед по чл. 410 ГПК налага съответно произнасяне.
Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за предприемане на
действията по чл. 415 ал.1 ГПК.
Доколкото с настоящото производство не се разрешава окончателно въпроса за
основателността на заявеното вземане, съответно и съдът не може да се произнесе по
отговорността за причиняването на спора между страните. Разноските в настоящото
производство следва да се преценят като част от защитата на длъжника и могат да бъдат
присъдени едва при обезсилване на заповедта.
По тези съображения и на осн. чл. 423 ГПК съставът на Варненския окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение на длъжника Д. П. Д. от с. ****, срещу вземане по заповед за
изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК по гр.д.562/19г на РС-Провадия вх. №
34442/13.11.12г., издадена в полза на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ЕООД гр. София, на осн.
чл. 423 ал.1 т.1 ГПК.
ОБЯВЯВА, че ВЪЗРАЖЕНИЕТО СПИРА изпълнението, предприето по изп. дело
№20218830400297 на ЧСИ Петя Иванова въз основа на изпълнителен лист, издаден по
заповед за изпълнение № 388/22.04.2019г., издадена по гр.д.562/19г на РС-Провадия, на осн.
чл. 423 ал.3 пр. второ ГПК.
Да се уведоми спешно длъжника чрез пълномощника адв. Х. по телефона, указан в
кореспонденция на адвоката (на л. 21).
Връща делото на първоинстанционния съд, на осн. чл. 432 ал. 4 ГПК за
предприемане на действията по чл. 415 ал.1 ГПК.
Разноски в настоящото производство не се определят, по арг. на обратното от чл. 81
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3