Р Е Ш Е Н И Е № 141
гр.София ,07.09.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Самоковският районен съд, втори състав в публичното
заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Георгиева,като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 375/2016г. по описа
на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от
Закона за собствеността от Областния управител на Софийска област като
пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройство, представляващ
държавата срещу Сдружение с нестопанска цел „Туристическо дружество Рилски
турист”,представлявано от Председателя на УС Марияна Петрова Илиева ,със
седалище и адрес на управление, гр.Самоков,
бул.”Искър” № 2, за признаване за установено по отношение на ответника ,че
ищецът е собственик на недвижими имоти, находящи се к.к.”Боровец”-жилищна
сграда –туристическа спалня ,в кв.19 по регулационния план на града от 1986
год. и стопанска сграда –бирария „Малина”,в кв.16 по регулационния план на гр.Самоков от 1986год. и за осъждане на ответника „Туристическо
дружество Рилски турист”-гр.Самоков да предаде
собствеността и владението върху процесните недвижими
имоти.
В исковата молба се твърди ,че процесните имоти
жилищна сграда –туристическа спалня и стопанска сграда –бирария „Малина”,находящи се в к.к. „Боровец” са държавна
собственост, по силата на актове за държавна собственост № 5578/09.11.1987 год.
и № 6084/23.10.1990 год., в които е отразено ,че същите са предоставени за
оперативно управление на БТС-Туристическо дружество „Рилски турист”–Самоков.Твърди се,че процесните
имоти не са отписани от актовите книги за държавна собственост.
Сочи се в исковата молба ,че ответникът през 2013 година се е снабдил с
нотариални актове по обстоятелствена проверка за процесните
имоти.В основа на нотариален акт № 179/27.12.2013 година и нотариален акт №
174/20.12.2013 година ,двата на нотариус Магдалена Хаджиангелова
с район на действие Самоковски районен съд ,СНЦ „Туристическо дружество Рилски
турист”-гр.Самоков е признато за собственик на
недвижими имоти, находящи се в к.к.”Боровец”-триетажна масивна сграда–курортна
туристическа сграда /туристическа спалня /и сграда –търговски обект /сграда за
обществено хранене/.
Сочи се ,че с нотариален акт № 61/14.03.2014
год. на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на
действие Самоковски районен съд, ответното дружество в качеството си на
продавач е продало на трето лице „Денив-М” ООД 45/100 четиридесет и пет към сто идеални части /45%-
четиридесет и пет процента/ от недвижим имот ,находящ
се в к.к. „Боровец”,община Самоков ,а именно едноетажна масивна
сграда-търговски обект /сграда за обществено хранене/.Поддържа се ,че „Денив-М” ООД –гр.Самоков не е
придобило право на собственост върху процесния имот
,тъй като праводателят му СНЦ „Туристическо дружество
Рилски турист”-гр.Самоков не собственик, поради това
за ищеца е налице правен интерес от предявения ревандикационен
иск за осъждане на ответника да предаде владението на имота на държавата като
негов собственик.Претендират направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът Сдружение с нестопанска цел
„Туристическо дружество Рилски турист”,чрез пълномощниците си адв.Вададжийска и адв.Стефанова
са депозирали писмен отговор на исковата молба ,в която са изразили становище
за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС и са развили подробни съображения за
това.Твърдят ,че процесните имоти не са собственост
на държавата ,владеят се от ответното дружество на правно основание ,което е притежаваното
от него право на собственост върху двата имота.Твърдят ,че СНЦ „Туристическо
дружество Рилски турист”-гр.Самоков е собственик на
4/5 идеални части от процесните имоти към настоящия
момент, а преди прехвърлянето на 1/5 идеална част оттях
изцяло.Сочат ,че ответното дружество е юридическо лице с нестопанска цел,
вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Софийски окръжен
съд под № 36, том 1,стр.143 по ф.д.№ 1746 от 1992 год.Същото е правоприемник на
„Туристическо дружество Рилски турист”-гр.Самоков.Поддържа
се ,че към момента на съставяне на двата акта за държавна собственост процесните имоти са били предоставени за оперативно
управление на ТД „Рилски турист”-гр.Самоков ,което е
построило и ползвало имотите и на когото са били предадени имотите и продължило
до 1992 година ,когато създадено и вписано ответното сдружение
–правоприемник.Твърди се ,че от тогава до настоящия момент двата процесни имота се владеят от СНЦ „Туристическо дружество Рилски турист”-гр.Самоков.Твърдят още ,че „Туристическо дружество Рилски
турист” е бил собственик на процесните имоти на основание чл.2,ал.1 от Наредба за
държавните имоти /отм./.Те са били предоставени за стопанисване и управление на
това дружество и доказателство за това са съставените АДС.Твърдят ,че като
собственик на двата процесни имота, легитимиращ се с
описаните нотариални актове ,ответникът се е разпоредил правомерно с част от
правото си на собственост ,като е прехвърлил чрез покупко-продажба съответните
идеални части от двата процесни имота на трети лица,
така към момента на предявяване на исковата молба ,ищецът не е притежавал право
н собственост върху претендираните имоти.Сочат ,че
към настоящият момент двата имота се владеят от ответника съвместно с лицата
,на които са прехвърлени части от имотите.Претендират направените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен Акт за държавна собственост на
недвижим имот № 5578 от 09.11.1987 год.,находящ се в
к.к. „Боровец”,кв.19 по регулационния план на к.к.”Боровец” от 1986 год., с
площ от 860 кв.м., представляващ двуетажна масивна жилищна сграда- туристическа
спалня, състояща се от 39 стаи и два салона.Сградата е построена през 1956
год.В акта е отразено ,че имотът е предоставен за оперативно управление на
БТС-Туристическо дружество „Рилски турист”-Самоков.В
акта за държавна
собственост на процесния имот липсва посочено основание за придобиването
му от държавата,а е отразено „новопостроена сграда с държавни
средства от БТС-Туристическо дружество „Рилски турист”-Самоков върху
държавно място ,включено в кв.19 от регулационния план на курорта
„Боровец”от 1986 год.
По делото е представен Акт за държавна собственост на
недвижим имот № 6084 от 23.10.1990 год., находящ се в к.к. „Боровец”,кв.16 по
регулационния план на к.к.”Боровец” от 1986 год., с площ от 48 кв.м.,
представляващ едноетажна масивна стопанска сграда-бирария „Малина”, използвана
като заведение за обществено хранене.Сградата е построена през 1971 год.В акта
е отразено ,че имотът е предоставен за оперативно управление на
БТС-Туристическо дружество „Рилски турист”-Самоков.В
акта за държавна
собственост на процесния имот липсва посочено основание за придобиването
му от държавата,а е отразено „новопостроена сграда от БТС-Туристическо
дружество „Рилски турист”-Самоков върху държавен терен /горски фонд на ДГС
–Боровец.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
174, том ІІ, рег.№ 4389, дело №347 от 2013 год. на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие Самоковски районен съд
СНЦ „Туристическо дружество Рилски турист”-гр.Самоков
е признато за собственик на следния недвижим имот ,находящ
се в к.к.”Боровец”, община Самоков –едноетажна масивна сграда –търговски обект
/сграда за обществено хранене /,с идентификатор № 65231.920.227.6 по КККР на
Самоков ,със застроена площ от 266 кв.м.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот №
179, том ІІ, рег.№ 4427,дело №352 от 2013 год. на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие Самоковски районен съд
СНЦ „Туристическо дружество Рилски турист”-гр.Самоков
е признато за собственик на следния недвижим имот ,находящ
се в к.к.”Боровец”, община Самоков- масивна триетажна сграда –курортна
туристическа сграда /туристическа спалня/, с идентификатор № 65231.920.364.19
по КККР, с площ от 885 кв.м., построена въз основа на отстъпено право на строеж
върху общинска земя в поземлен имот с идентификатор № 65231.920.364.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 61, том
І, рег.№ 957, дело № 55 от 2014 год. на нотариус Магдалена Хаджиангелова
с район на действие Самоковски районен съд СНЦ, „Туристическо дружество Рилски
турист”-гр.Самоков,чрез Председателя на УС Марияна
Петрова Илиева е продало на „Денив-М” ООД 45/100 –четиридесет и пет към сто идеални части
/45%/ от следния свой собствен недвижим имот, находящ се в к.к. „Боровец”,община
Самоков –едноетажна масивна сграда –търговски обект /сграда за обществено
хранене/ с идентификатор №65231.920.227.6
По делото са представени:Постановление № 171 на
Министерския съвет от 23.07.1957 год.за реорганизация на ВКФС; Решение № 775 на
МС от 01.08.1996 год.; Писмо до Областния управител на Софийска област с изх.№
46/12.03.2013 год. ;Писмо от Областния управител на Софийска област с изх.№
62.00-5/12/11.04.2013 год.;Договор за стопанисване и управление на туристически
обекти от 16.08.2006 год.; Скица на сграда № 1623/27.03.2012 год. ,с
идентификатор № 65231.920.364.19, издадена от СГКК-Софийска област.;Устав на
Сдружение „Туристическо дружество Рилски турист”-Самоков;Удостоверение
изх.№ ОК188/27.06.2006 год. на БТС ,със съдържание ,че Сдружение „Туристическо
дружество Рилски турист”-Самоков е правоприемник на ТД „Рилски турист”-гр.Самоков и същото продължава да стопанисва и управлява
туристическите обекти, предоставени преди това на ТД „Рилски турист”-гр.Самоков.;Договор за учредяване на право на строеж върху
общинска земя от 07.12.2007 год., вписан в Служба по вписвания при РС-Самоков под № 3742 от 07.12.2007 год.; Разрешение за
строеж № 046/11.04.2005 год. на Гл.архитект на Община Самоков ;Констативен акт
№ 305/06.12.2007 год.; Удостоверение № 02/23.01.2008 год. на Община Самоков
;Удостоверение № 4/16.12.2013 год. на Община Самоков;Удостоверение
изх.№ТС-У-62/30.04.2013 год.на Община Самоков;Протокол
на Приемателна комисия.
По делото са представени:Скица на сграда № 15-7971-23.02.2017 год. с
идентификатор № 65231.920.524.6 от СГКК-Софийска област,с предназначение –
сграда за обществено хранене ,с площ от 266 кв.м.,разположена в поземлен имот с
идентификатор № 65231.920.524; Скица на сграда № 15-79731-23.02.2017 год. от
СГКК-Софийска област,с предназначение –курортна туристическа сграда ,с площ от
885 кв.м., разположена в имот с идентификатор № 65231.920.543
По делото е представено писмо изх.№ 20-51970-15.09.2017 год. от АГКК, от
което е видно ,че сграда с актуален идентификатор № 65231.920.543.1 от
действащата КККР на к.к. „Боровец” е идентична на сграда с идентификатор
№65231.920.364.19, съответно по скици №15-79731-23.02.2017 год. и №
1623/27.03.2012 год.Сграда с актуален идентификатор № 65231.920.524.6 е
идентична на сграда с идентификатор № 65231.920.227.6
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е допустим
иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от
ЗС и има за предмет признаване правото на собственост
на ищеца върху процесните дворно
два имота- жилищна сграда
–туристическа спалня и стопанска сграда –бирария „Малина” ,находящи
се в к.к.”Боровец” и предаване
владението върху тях от
ответника на ищеца.
Съгласно разпоредбата
на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без
да има основание
за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно
основание несобственик.За успешното провеждане на ревандикационния иск е необходимо ищецът да докаже,
че е собственик на вещта, че
не упражнява фактическа власт върху нея и че
ответникът я владее без правно основание,
като тези предпоставки, визирани в нормата на чл.
108 ЗС, трябва да са налице кумулативно.Необходимо
е ищецът да докаже ,че в негова
полза е осъществено твърдяното придобивно основание,по силата на което той
е придобил собствеността.Той
следва да установи при условията
на главно и пълно доказване настъпването на онези юридически факти ,които пораждат
за него правото
на собственост върху имота.В случай
,че ответникът твърди наличие на правно основание
за владението си ,той следва
да го установи
в процеса.
Ищецът
основава правото си на собственост върху процесните имоти на издадените актове
за държавна собственост.
Съгласно чл.
5, ал. 3 от Закона за държавната
собственост /ЗДС/, актът
за държавна собственост няма правопораждащо действие.По силата на чл.
5, ал. 2 от ЗДС актът за държавна
собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице
по ред и форма, определени в закона, с който държавата удостоверява възникването,
изменението и погасяването на правото си
на собственост върху имоти - чл.
5, ал. 1 от ЗДС.Като официален документ, той удостоверява с обвързваща доказателствена сила фактите, констатирани
в него, включително основанието за придобиване на имота.Когато, обаче, придобивното основание, а именно фактите, на които се
основава, не са вписани в акта,то
същият не би могъл да
има сочената удостоверителна функция относно възникването на правото на
собственост.Такъв е и процесният
случай, като видно от двата акта за държавна собственост на процесните имоти, в тях липсва посочено
основание за придобиването им от държавата,а е вписано,че сградите са новопостроени от БТС-ТД
„Рилски турист”-Самоков.По същество, ищецът не заявява конкретно придобивно основание на правото си
на собственост, което да бъде
проверено в производството по делото чрез
съответните доказателствени
средства, като такова не се
съдържа и в съставения акт за държавна
собственост.
Съдът не е
обвързан да приеме, че държавата е собственик на процесните имоти, а формира
този правен извод по вътрешно убеждение, с оглед на всички доказателства по делото
и разпоредбите на закона.В случай, че по делото са
събрани доказателства, отричащи принадлежността на правото на собственост към патримониума на държавата, съдът на общо основание следва да
формира извод в противен смисъл, без да е сезиран с възражение на противната
страна по спора, тъй като има служебното задължение да обезпечи правилното
приложение на императивния материален закон /чл. 5 ГПК/.С оглед изложеното, ако по делото се установи, че след съставяне
на акта за държавна собственост са настъпили обстоятелства, с оглед на които имотът
е изгубил това си качество, съдът не е обвързан от легитимиращия ефект на акта
относно собствеността
на държавата и следва да направи правния си извод за статута на актувания
имот по собствено вътрешно убеждение въз основа на закона.
СНЦ „Туристическо дружество Рилски турист”-гр.Самоков държавните имоти се предоставят за стопанисване и управление на държавните
организации, които в съответствие с предмета на своята дейност,
с плановите си задачи и предназначението на имотите в пределните,
установени от закона, упражняват върху тях право
на владение, ползуване и разпореждане;
При така
установените факти по делото съдът приема, че ответникът се легитимира като
собственик на процесните имоти по силата на закона- чл.2,ал.4
от Закона за държавната собственост.
С разпоредбата на чл.2,ал.4 от ЗДС са
изключени от обхвата на държавната собственост имотите и вещите на търговските
дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била
единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Разбирането, според
което законодателят е имал предвид имуществото, което търговските дружества и
юридическите лица са придобили в собственост от държавата чрез правна сделка,
би обезсмислило съществуването на тази норма, тъй като и без да бъде изрично
посочено е ясно, че след като държавата се е разпоредила с имуществото си в
полза на друг правен субект, нейното право на собственост се е прекратило. Това
налага извод, че нормата на чл.4,ал.2 от ЗДС регламентира правното положение на
държавното имуществото,придобито от търговските дружества и юридическите лица с
нестопанска цел чрез някой от другите способи за придобиване на право на
собственост, посочени в чл.77 от ЗС.
Специфичен способ за прехвърляне на право на
собственост от държавата на търговските дружества е преобразуването на държавни
предприятия в търговски дружества с държавно имущество.Съгласно чл.17а от
ЗППДОП/отм./, при преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество
с държавно имущество, правото на собственост върху имуществото, предоставено за
стопанисване и управление на държавното предприятие, се предоставя в
собственост на търговското дружество със самия акт на преобразуване.Действително
тази правна норма е относима за търговските дружества
и не въвежда изрично разпореждане за сдруженията с нестопанска
цел.Приложимостта й обаче и по отношение на юридическите лица с нестопанска цел
се извежда по тълкувателен път и е установена в съдебната практика.В този
смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС- решение № 619/06.06.2011 г. по
г.д.№1092/2009 год. на І Г.О. на ВКС ,постановено по реда на чл.290 от ГКП, именно
,че доколкото юридическите лица с
нестопанска цел са включени в персоналния обхват на специалната норма на чл.2,ал.4
от ЗДС наред с търговските дружества, следва, че законодателят третира
предоставените им за ползване по реда на НДИ държавни имоти по същия начин, както и
тези, включени в капитала на преобразуваните търговски дружества.При липса на
изрична законодателна уредба, която изрично да сочи, че тези имоти стават
собственост на юридическите лица с нестопанска цел, този извод може да бъде
направен по тълкувателен път по аргумент от чл.2,ал.2 от ЗОбС
в последната редакция след изм. в ДВ бр. 101/2004 г., съгласно която не са
общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и на
юридическите лица с нестопанска цел, дори когато общината е била единствен
собственик на прехвърленото в тях имущество.След като държавните имоти,
предоставени на юридическото лице с нестопанска цел по реда на НДИ /отм./, по
силата на закона не са нито държавна, нито общинската собственост, следва да се
приеме, че са станали собственост на юридическото лице.
Гореизложеното налага извод, че ищецът не е собственик
на процесните имоти, което означава, че липсва
първата кумулативно необходима предпоставка за уважаване на предявения ревандикационен иск, същият се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
Възражението за прекомерност на разноските в настоящото производство,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 16 713 лева от пълномощника на ищеца –юрисконсулт Соколова, съдът намира за основателно.По смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС решаващият състав не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение за трикратния минимум и е свободен да намали възнаграждението и до предвидения там минимум.
По преценката за прекомерност на адвокатско възнаграждение съдът не изхожда единствено от цената на иска, а основно от действителната фактическа и правна сложност на делото,като се базира и на преценка за активността на процесуалния представител на страната по делото.
Ответникът е сключил договор за правна защита и съдействие с адв.Вададжийска
и адв.Стефанова ,които са участвали в производството по делото,изготвили са и са подали писмен отговор на исковата молба.Предмет на
делото е ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и се характеризира
със средна степен на фактическа и правна сложност. Изготвянето на отговора на
исковата молба предполага предварително задълбочено проучване на фактите
,изграждане на защитна позиция и формулиране на възражения ,както и работа по
събиране на доказателства. Съдът намира, че в настоящия случай не е без
основание уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение за защита по
гражданско дело пред настоящата инстанция, но така уговореното
адвокатското възнаграждение
се явява прекомерно.Според чл.7 ,ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения -за процесуално представителство,
защита и съдействие по искове по
чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно
интереса на представляваната страна според правилата на ал.2, но не
по-малко от 400 лв. за движими
вещи и не по-малко от 600 лв. за недвижими
имоти или вещни права върху
тях.В
случая адвокатското възнаграждение е определено много над минималния размер по
наредбата и предвид изложените по-горе съображения се явява прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и подлежи на
редуциране.
Ето защо възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва да се
уважи, като се присъди адвокатско
възнаграждение в за
двама адвокати в полза на ответника в размер на 2500 лева в настоящото производство.
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 2500
лева адвокатско възнаграждение.
Воден от горното ,съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Областния управител на Софийска област като
пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройство,
представляващ държавата срещу Сдружение с нестопанска цел „Туристическо дружество
Рилски турист”,представлявано от Председателя на УС Марияна Петрова Илиева ,със
седалище и адрес на управление, гр.Самоков,
бул.”Искър” № 2, иск с правно основание чл.108 от ЗС- за признаване за
установено по отношение на ответника ,че ищецът е собственик на недвижими
имоти, находящи се к.к.”Боровец”-жилищна сграда
–туристическа спалня ,в кв.19 по регулационния план на града от 1986 год. и
стопанска сграда –бирария „Малина”,в кв.16 по регулационния план на гр.Самоков от 1986год. и за осъждане на ответника „Туристическо
дружество Рилски турист”-гр.Самоков да предаде
собствеността и владението върху процесните недвижими
имоти.
ОСЪЖДА Държавата представлявана от министъра
на регионалното развитие и благоустройство,представляван от
Областния управител на Софийска област да заплати на Сдружение с нестопанска
цел „Туристическо дружество Рилски турист”,представлявано от Председателя на УС Марияна Петрова
Илиева ,със седалище и адрес на управление, гр.Самоков, бул.”Искър” № 2 направените
по делото разноски в размер на 2500 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: