№ 388
гр. Бургас, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20252100500500 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на РБ,
ответник в първоинстанционното производство, представлявана от Г. П.-
прокурор в РП- Бургас, против Решение №198/30.01.2025 г., постановено по
гр.д. №5133/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.
С обжалвания съдебен акт ПРБ е осъдена на основание чл. 2б ЗОДОВ да
заплати на А. К. А. сумата от 7 000 лв. /седем хиляди лева/- главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на ДП № 05-
348/2010 по описа на 5-то РУ към ОД на МВР – Бургас, преписка вх. №
743/2011 г. по описа на РП – Ямбол в разумен срок, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на
29.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 217 лв. /двеста
и седемнадесет лева/ за направените по делото разноски.
Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на
постановеното районния съд решение поради нарушение на материалния
закон, а именно чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че размерът на присъденото
обезщетение е завишен и несъотвестващ на реално претърпените от ищеца А.
неимуществени вреди. Излага се, че на А. е присъдено обезщетение,
равняващо се на десетмесечен доход на лице за страната към момента на
настъпване на увреждането, който размер е в размер с принципа за обезвреда
по смисъла на ЗОДОВ. Твърди се, че районният съд не е съобразил
обстоятелството, че в продължение на една година и 10 месеца делото се е
намира в съда. Не била отчетена и вероятната заинтересованост от изхода на
1
делото на разпитаната по делото св. А.а- съпруга на ищеца при оценка на
дадените от нея показания. По отношение на показанията на втория по делото
свидетел се сочи, че същият е изложил описание на собствените си негативни
преживявания по случая, но не такива, претърпени от ищеца. С тези доводи
моли решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен. В
условията на евентуалност, ако съдът намери претенцията за основателна, то
обезщетението да бъде намалено съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.
Във въззивната жалба няма заявени доказателствени искания, няма
представени нови писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемият А., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа,
че присъденото обезщетение съобразено с продължителността и интензитета
на претърпените от него негативни изживявания, както с вида и характера им.
Излага, че не са налице основания да се смята, че разпитаните по делото
свидетели са пристрастни и дадените от тях показания са недостоверни.
Изтъква, че наказателното производство е продължило петнадесет години,
срок излизащ извън рамките на разумния такъв, като през целия период е
търпял неимуществени вреди. С тези съображения претендира решението да
бъде потвърдено като правилно.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. А. иск по чл.
2б, ал. 1 ЗОДОВ за главницата над уважения размер от 7000 лв. до
първоначално претендирания от 10 000 лв. не е обжалвано, поради което е
влязло в законна сила и не попада в предмета на въззивния контрол за
допустимост и правилност.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо в обжалваната част, тъй
като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита,
поради което няма произнасяне в повече.
По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира
следното:
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по предявен от
А. К. А. осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане
на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца парична сума в
размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §1 КЗПЧОС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба на 29.07.2024 г. до окончателно й изплащане. В исковата молба са
изложени твърдения, че ищецът А. има качеството пострадал по водено срещу
С.Р. наказателно производство за извършено престъпление по чл. 209 НК-
измама. Ищецът твърди, че делото било водено в продължение на 12 г., в който
период два бъде е преминавало в съдебна фаза, но е било прекратено с
постановление на прокурора от 11.01.2024 г., тъй като считано от края на м.
декември 2023 г. е била изтекла абсолютната давност за наказателно
преследва. А. твърди, че по негово искане, отправено до Инспектората на ВСС
е била извършена проверка, като бил постановен и отказ за изплащане на
обезщетение, тъй като към момента на предявяване на искането
2
постановлението за прекратяване на ДП не е било връчено на всички
заинтересовани страни, респ. не е влязло в законна сила. Увреденото лице
сочи, че продължителността на воденото наказателно производство излиза
извън рамките на разумния срок предвид действителната фактическа и правна
сложност на случая. Излага, че от нарушаване правото му по чл. 6, §1
КЗПЧОС е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в сериозни
душевни тревоги, стрес и притеснения.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратура на
Република България, в който се застъпва позиция за недопустимост на
претенцията поради неизчерпване на административната процедура и
неспазване на изискването на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. По същество оспорва иска
поради липса на доказателства за реално претърпени от ищеца вреди, които да
са в пряка причинно-следствена връзка с нарушение на правото за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Счита размерът на
претенцията за завишен и несъобразен с икономическата обстановка в
страната.
Районен съд- Бургас е счел за установени кумулативните предпоставки
за ангажиране отговорността на прокуратурата. Приел е, че от момента на
образуване на досъдебното производство до дата на прекратяването му са
изминали близо 15 г., като наказателното преследване преимуществено се е
осъществило в досъдебна фаза, поради което ПРБ се явява надлежен ответник
и дължи обезщетение за всички претърпени вреди, които са в пряка и
непосредствена връзка с увреждането. Намерил е, че при съобразяване на
конкретните факти по случая за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД следва
да бъде определено обезщетение в размер на 7000 лв., които е заключил, че
напълно репарират понесените от увреденото лице неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа
и правна страна следното.
Между страните не се спори относно фактическата страна на делото,
която е и правилно установена от районния съд, поради което не следва да
бъде преразглеждана. Спорно между страните остава дали
първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон,
конкретно чл. 52 ЗЗД и дали така определеното обезщетение отговаря на
критерия за справедливост.
Решението в обжалваната част е постановено при правилно приложение
материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, като правните изводи, залегнали в мотивите на последното се
споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 272 ГПК
съдът препраща към тях.
Съгласно константната съдебна практика, която съставът споделя, за да
се приеме, че обезщетението е съобразено с принципа за справедливост,
уреден в чл. 52 ЗЗД по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, размерът му
следва да бъде определен с оглед общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и всички
други факти, които са от значение за спора. Съгласно практиката на ЕСПЧ
относно неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция,
3
че неразумната продължителност на производството причинява такива,
поради което принципно ищецът е освободен от доказателствена тежест да
доказва обичайните, типичните вреди, които винаги се търпят в подобна
хипотеза. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б от
ЗОДОВ се определя глобално- за всички претърпени неимуществени вреди,
причинени от този деликт. В този смисъл неимуществените вреди са
конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях
следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост и размерът следва да е достатъчен за репарирането им в цялост с оглед
особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва
да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди; респ. да не
води до неоснователно обогатяване на ищеца /така Решение №272/27.10.2020
г. по гр. д. №924/2019 г., IV ГО на ВКС, Решение №50005/08.07.2024 Г. по гр.
д. № 70/2022 г., ІV Г. О. на ВКС, Решение №69/29.04.2020 г. по гр.д. №
3169/2019 г. ІV Г. О. на ВКС и множество други/.
Видно от изготвения констативен протокол от 22.05.2024 г. на ИВСС,
където хронологично е проследено развитието на наказателното
производство, последното е продължило около 15 г. Процесуалните срокове за
водене на разследването по НПК са били многократно удължавани, като
производството към настоящия момент е висящо, тъй като постановлението за
прекратяване поради изтичане на абсолютната давност за наказателно
преследване не е влязло в сила.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са разпитани св.
Н.А.- съпруга на ищеца и св. Х.М. се установява, че в течение на
наказателното производство А. преживял изключително тежко случилото се.
Свидетелката А.а разказва, че в качеството си на пострадал А. се е чувствал
безпомощен, безсилен, бил гневен и обезверен от обстоятелството, че
наказателното делото продължавало толкова време и то без резултат.
Последното довело до негативно психическо отражение, като съпругът й
започнал да получава нервни кризи, настъпило влошаване и в здравословното
му състояние. Показанията на свидетелите, както районният съд, така и
настоящият състав намира за достоверно дадени. Оплакванията, залегнали във
въззивната жалба, че не е отчетена заинтересоваността на св. А.а от изхода на
делото предвид факта, че е съпруга на ищеца, не се споделят от съда.
Напротив, дадените показания при оценката им съобразно нормата на чл. 172
ГПК съдът намира за правдиви, последователни и логични, тъй като
кореспондират с останалите събрани по делото писмени и устни
доказателства.
При определяне на размера на дължимото от ПРБ обезщетение Районен
съд- Бургас е отчел всички релевантни по делото обстоятелства и по този
начин е достигнал и до правилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Отчетена е
общата продължителност на наказателното производство, процесуалното
поведение на страните в него, действията на органите на разследването,
причините за забавяне разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
както и обстоятелството, че негативните емоции, изпитани от А. поетапно и в
съчетение от липсата на обещания недвижим имот, така и от липсата на
оказано съдействие от прокуратурата. Изследвана е фактическата и правна
сложност на наказателното дело в контекста на повдигнатото обвинение,
чиято подсъдност е на районен съд, респ. неотличаващо се с особена
сложност. Правилно е приел, че дори и такава сложност д е била налице, то
4
това отново е в резултат на действията на прокуратурата по обединяване на
няколко прокурорски преписка в единна. Отчетено е и безспорно доказаното
обстоятелство, че наказателното производство е приключило без акт по
същество отново поради бездействието на органа по разследването, което е
довело до изтичане на абсолютната давност за преследване на
престъплението.
При съвкупния анализ на тези обстоятелства и предвид обществено-
икономическа обстановка в страната настоящата съдебна инстанция счита, че
така определеният от първоинстанционния съд размер отговаря в пълна
степен на критериите за справедливост.
Предвид гореизложеното решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
въззивника- ответник следва да бъдат възложени сторените от въззиваемия-
ищец разноски за въззивното производство, за които има представен ДПЗС
№48314, видно от който А. е заплатил на адв. С. К. в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. за процесуално представителство пред
Окръжен съд- Бургас.
Така мотивиран и на основание чл. 272 ГПК, Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №198/30.01.2025 г., постановено по гр. д.
№5133/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ №2 да заплати на А. К. А. с ЕГН ********** и адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв. за направени по делото разноски
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5