№ 131
гр. О. 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тринадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. М. М.
при участието на секретаря В Ив. И.
като разгледа докладваното от Б. М. М. Гражданско дело № 20231460100738
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 3949/06.12.2023
г., предявена от И. И. А., ЕГН ********** от гр. О. общ. Оряхово ул. „Иван
Вазов“ № 69 срещу Д. И. Й., ЕГН: ********** от гр. К. ул. „Лозенград“ № 17,
с искане за изменение на постановените мерки в съдебно Решение по гр. дело
№ 1033/2021 г. по описа на РС К. а именно – за предоставяне на родителските
права спрямо малолетното дете М. Д. И., ЕГН ********** на майката, за
определяне на подходящ режим на лични отношения с бащата, както и за
осъждане на ответника да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер
на 230 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба в съда – 06.12.2023
г. до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата сочи, че с ответника имат родено едно дете - М. Д. И., ЕГН:
********** и със съдебно Решение по гр. дело № 1033/2021 г. по описа на РС
Козлодуй родителските права са били предоставени на бащата, с определен
режим на лични контакти на детето с майката и осъждане на последната да
заплаща ежемесечна издръжка.
След завръщането си от чужбина ищцата твърди, че е освидетелствана с
решение на ТЕЛК и към момента живее на съпружески начала с В. М.ов М.ов
1
в гр. О. на ул. „Иван Вазов“ № 69. На този адрес се сочи, че живее и детето,
като е записано в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. О. поради неполагане на
адекватни грижи за него от страна на бащата и сезиране на ДСП Козлодуй и
прокуратурата за това.
Релевира се, че детето е привързано към съжителя на ищцата, а към
биологичния си баща изпитва лоши чувства и неприязън, като ищцата сочи,
че то не може да живее повече с баща си, тъй като ще изпадне в депресия и е
налице опасност за живота и здравето на детето, предвид злоупотребата с
алкохол от страна на ответника, проявата на агресия и стресиране на детето.
При горните доводи ищцата намира, че е налице изменение на
обстоятелствата, при които родителските права са били предоставени на
бащата през 2021 г. и желае същите да се предоставят на нея, с местоживеене
на детето на адреса й в гр. О. определяне на режим на лични контакти на
детето с бащата и осъждане на последния да заплаща издръжка на детето.
Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба от
ответника Д. И. Й..
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника й адв. Ц.
К. от АК-Враца, като поддържат исковата молба.
Ответникът Д. И. Й. се явява лично и с пълномощника му адв. М. С. от
АК-Враца, като оспорва предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически изводи:
От представено и прието по делото удостоверение за раждане
№********** от 04.03.2014г. на детето М. Д. И. с ЕГН:********** се
установява, че същата е родена на 04.03.2014г. и е с родители И. И. А. и Д. И.
Й..
Видно от прието по делото Решение №65 от 07.03.2022г. по гр. дело
№1033/2021г. по описа на РС-К. влязло в сила на 27.07.2022г. е, че
родителските права спрямо малолетната М. Д. И. с ЕГН:********** са
предоставени на бащата Д. И. Й. с ЕГН:**********, като е определено
местожителството на детето да бъде при бащата на адрес в гр. К. общ. К. обл.
Враца ж.к. „1”, бл.2, вх. „Б”, ет.4, ап.25 и гр. К. общ. К. обл. Враца ул.
2
„Лозенград” №17. Със същото решение на майката И. И. А. с ЕГН:**********
е определен режим на лични отношения с малолетната М. Д. И. с
ЕГН:**********, а именно да я вижда всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с едно преспиване в часовете от 10.00 часа на съботния ден до 17.00
часа на неделния ден, като взема и връща детето на адреса на бащата, както и
30 дни през летните месеци юли или август, когато бащата не е в
законоустановен отпуск. Също така майката е осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 180 лв. /сто и осемдесет лева/ на Д. И. Й. с
ЕГН:********** в качеството му на баща и законен представител на
малолетното дете М. Д. И. с ЕГН:**********.
Видно от приета по делото Справка актуално състояние за действащи
трудови договори в периода от 29.01.2023г. до 30.01.2024г. вх. №458 от
01.02.2024г. на Национална агенция за приходите е, че ответникът Д. И. Й.
работи във „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца на длъжност с код
по НКПД 75433004, а именно „Инспектор, качество на производствените
процеси“, като основното му месечно трудово възнаграждение е в размер на
830 лева. От прието Допълнително споразумение №310/02.01.2014г. към
Трудов договор №11/19.02.2021г. се установява, че основното месечно трудово
възнаграждение е променено на 960 лева.
Във връзка със заеманата от ответника длъжност, на последния видно от
приета Заповед от 31.10.2023г. му е възложено да управлява и води
отчетността на автомобил марка „Ситроен” модел „С15”, с рег.ВР3076АМ,
регистриран в дружеството, считано от 31.10.2023г..
Установява се от представено и прието по делото Писмо изх. №34 от
05.12.2023г. от Начално училище „Васил Левски“ гр. К. че детето М. Д. И.,
през учебната 2023/2024г. е записано в редовна форма на обучение, като няма
допуснати отсъствия. Отразено е, че детето е отговорно и ангажирано към
учебния процес, активно е и с желание да участва във всички училищни и
общински мероприятия, общително, с отличен успех и богати социални и
лидерски умения. Има грамоти от участие в конкурси. Посочено е, че детето е
с добра хигиена, много добре облечено, спретнато и прилежно. По него не са
забелязани следи от физическо насилие. В деня, в който майката е дошла да
вземе детето от училище е споделила, че бащата го е набил и то се е напикало.
Класният ръководител е попитал детето дали това е вярно и то е потвърдило.
3
Според посоченото в писмото, бащата е отговорен и отзивчив родител,
който се отзовава на всички училищни мероприятия и дейности. Същият
поддържа обратна връзка с класния ръководител и Директора на училището,
като проявява ангажираност за цялостното развитие на ученичката.
Отразеното в писмото се потвърждава от представени и приети по
делото Грамота за участие в изложба във връзка с Европейска седмица за
намаляване на отпадъците 21-25 ноември 2022 г. от 24.11.2022г., издадена от
НУ „Васил Левски” и ОДК гр. К. Грамота от 19.02.2022г. за участие в конкурс
„Рецитатор” издадена от НУ „Васил Левски” гр. К. както и заверени страници
извлечение за успех на детето М. Д. И..
Установява се от приета по делото Месечна карта за басейн с
инструктор, че детето М. И. е било записано за тренировки по плуване в
периода от 27.10. до 26.11.2023г. към „Спортно оздравителен комплекс” при
„АЕЦ-Козлодуй” ЕАД.
От служебна бележка изх. №56/21.02.2024г., издадена от НУ „Св. Св.
Кирил и Методий” гр. Оряхово се установява, че детето М. Д. И., родено на
04.03.2014г. е записано в 3 „б” клас на 04.01.2024г. и посещава редовно
учебните занятия за учебната 2023/2024г..
Видно от Постановление за отказ да се образува наказателно /досъдебно/
производство на основание чл.213 от НПК на РП-Враца, ТО Оряхово на
28.02.2024г. е, че прокуратурата е отказала да образува досъдебно
производство и е прекратена преписка вх. №8759/2023г. по описа на
прокуратурата и вх. №309000-9718/2023г. по описа на РУ-О. образувана по
повод жалба на Д. И. Й. от гр. К. с твърдения, че И. И. А. е осуетила срещи с
дъщеря им М. Д. И..
Представено и прието е Експертно решение №92691 от 17.10.2023г. на
МБАЛ „Свети Иван Рилски – Козлодуй” ЕООД гр. К. от което се установява,
че на ищцата И. И. А. е определена 86 ℅ ТНР, за срок от една година, с водеща
диагноза „Остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена”.
Установява се от изпратено с писмо вх. №1002 от 07.03.2024г. от НОИ
Удостоверение за получен доход от пенсия/и и добавка/и за лицето И. И. А. от
с. Долни Цибър, че същата в периода от м. август 2023 г. до м. 03.2024г. е
получила общо сумата от 2563,81 лева.
4
Видно от прието по делото с вх. №1173 от 22.03.2024г. писмо от
Държавна агенция за закрила на детето и приложена към него преписка по
сигнал с вх. №97-00-142 от 29.12.2023г. от Д. И. Й. е, че е извършена проверка,
която не е констатирала да е налице риск за детето М. Д. И., като същото е в
добро психоемоционално състояние и са задоволени базовите му потребности.
Отразено е, че родителите на детето са консултирани по въпроси, касаещи СК
– промяна на родителските прав, Закона за закрила на детето и Наказателния
кодекс и са дадени съответните препоръки.
Изслушан и приет по делото е социален доклад вх. №768/19.02.2024г.
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Козлодуй за детето М. Д.
И., от който се установява И. И. А. и Д. И. Й. са живели на семейни начала
около 10 години, от което съвместно съжителство имат една дъщеря – М. Д.
И.. Родителите са разделени от около четири години, като с решение на РС-
Козлодуй родителските права върху детето са предоставени на бащата Д. Й., а
на майката е определен режим на лични контакти.
Бащата Д. Й. е споделил пред социалния работник, че не упражнява
насилие върху малолетната си дъщеря. Признава, че в края на месец ноември
2023г. е ударил един шамар на М., тъй като тя си е изгорила якето на печката и
това е бил еднократен акт.
По повод на регистриран сигнал в ОЗД при ДСП-К. касаещ упражнено
насилие върху М. И., със съдействието на РУ-Козлодуй и ОЗД гр. Козлодуй
детето е предадено на майката И. А.. След този случай бащата не е виждал
детето, като е разговарял с него по телефона.
Към настоящия момент М. И. се отглежда в гр. О. като основни грижи за
нея полага нейната майка И. А..
Отразено е, че бащата живее в наследствена къща, находяща се в гр.
Козлодуй ул. „Лозенград” №17, която се състои от предградие, две стаи и
баня. За детето има обособена самостоятелна стая, като жилището е
обзаведено с мебели и електроуреди, позволяващи да се води нормално
домакинство, като се поддържа добра хигиена.
В гр. Козлодуй живее бабата на детето по бащина линия Снежана Й.а, с
която то е контактувало ежедневно. Бащата е изразил желание да продължи да
се грижи за М..
5
Изслушан и приет по делото е и социален доклад вх. №805/20.02.2024г.
от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Оряхово за детето М. Д. И., от който
се установява, че детето е родено от съвместното съжителство на И. А. и Д. Й.,
които са разделени от около 4 години. Родителските права върху детето са
били присъдени на бащата, като майката е била в чужбина, но от м. август
2023г. е в България, като живее в гр. Оряхово ул. „Иван Вазов” №69, в ново
съжителство с лицето В. М.ов М.ов. Правила е опити да се вижда с детето, но
бащата е възпрепятствал срещите им. Към настоящия момент детето се
отглежда в дома на майката, след като е изведено от дома на бащата, поради
сигнал за упражнено насилие. Отразено е, че детето е в добро здравословно
състояние и е записано в 3-ти клас в НУ „Св. Св. Кирил и Методий” гр.
Оряхово за учебната 2023/2024г.. Домът, в който понастоящем живее детето,
представлява едноетажна къща в много добро техническо състояние, като за
него има обособена самостоятелна стая. На територията на гр. Оряхово няма
близки и роднини, които да му оказват подкрепа. Родителите са във влошени
отношения. Майката е споделила, че детето преживява тежко случилото се в
дома на бащата и отказва да общува с него.
Пред социалните работници, М. е споделила, че не желае да се връща в
дома на бащата.
Отразено е, че майката получава пенсия, която не е достатъчна за
издръжката на детето и нея. Пред социалните работници не е споделила за
наличие на финансови затруднения. Посочено е, че тя е подпомагана от
лицето, с което живее на семейни начала.
Със детето е започната работа в Център за обществена подкрепа в гр. О.
като от проведените срещи е установено, че същото е спокойно, общително и
говори открито за отношенията с родителите си.
Становището на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Оряхово е, че за
М. Д. И. се полагат необходимите грижи от майката И. А., която задоволява
потребностите му за храна, облекло, подслон, здравни грижи и образование, с
което са създадени добри условия за неговото възпитание и развитие.
В прието по делото становище изх. №254/13.02.2024г. от Център за
обществена подкрепа е отразено, че с детето М. И. и майката И. А. са
проведени общо седем срещи на екипа от центъра, изразяващи в първоначално
интервю и консултации с психолог и социален работник.
6
Посочено е, че детето е общително, дружелюбно и спокойно, като
отговаря на зададените му въпроси без притеснение, споделяйки факти и
детайли за отношенията с родителите си. Споделило е, че бащата има проблем
с алкохола, в резултат на което проявява лошо отношение към него и близките
му. Не желае да говори по телефона с баща си, тъй като изпитва страх. Според
детето, бащата говори лоши неща за майката пред него. Изразено е становище,
че бащата вменява у детето чувство за вина, че се е преместила да живее при
майка си. Не са установени индикации за проблем в адаптацията на детето,
както в училище, така и в новия му дом и с новия съжител на майката.
По отношение на майката, е посочено, че търсенето на помощ от
специалисти е признак за адекватност и компетентност по отношение на
нуждите на детето и на самата нея. Описана е като амбициозен и отдаден на
грижите за детето си родител.
Отразено е, че жилището, в което майката и детето живеят е собственост
на В. М.ов, с който И. А. живее на семейни начала. Същото представлява
едноетажна къща, състояща се от голяма кухня, коридор, две спални и баня с
тоалетна, като е обзаведено с необходимите мебели и електроуреди. В
жилището се поддържа добра хигиена, като е подсигурена безопасна и
сигурна среда за живот.
По делото като свидетел е разпитан В. М.ов М.ов, който живее на
семейни начала с майката И. А.. Според свидетеля, двамата с А. се запознават
през 2021г. в Холандия, като впоследствие заживяват заедно. Знае, че детето
на А. е живяло в дома й в с. Долни Цибър, като впоследствие бащата е
получил родителските права и то е отишло да живее при него в гр. Козлодуй.
През лятото на 2022 г. се прибират в България, като заживяват в дома му в гр.
Оряхово. Бащата не е позволявал на майката да вижда детето и се е налагало
да ходят „тайно” до училище, за да го видят и да му дадат пари.
Една вечер, след като се е прибрал от работа И. му казала, че дъщеря й е
била бита от таткото. Тогава вземат решение да сигнализират прокуратурата,
откъдето са изпратени в РУ-Козлодуй. Впоследствие заедно с представител на
полицията и на Дирекция „Социално подпомагане” детето е предадено на тях.
То доброволно е тръгнало, като бащата не е правил проблеми. След като е
заживяла в дома му, М. се е чувала с баща си по телефона, като той я е канел
да се прибере при него, но то е отказало. Детето е казало на майката, че бащата
7
употребява алкохол. Когато са взели детето от дома на бащата, не е видял по
него следи от побой.
Разпитана като свидетел е и М.К. М.ова, класен ръководител на детето
М. Д. И. в НУ „Васил Левски” гр. Козлодуй.
Свидетелят описва детето, като лъчезарно, усмихнато и отговорно дете,
което участва в училищни и общински мероприятия. Знае, че родителските
права са предоставени на бащата и изразява впечатленията си от него.
Твърди, че същият е заинтересован и загрижен за дъщеря си, като
винаги се е отзовавал, когато е трябвало, без значение дали детето трябва да
бъде взето от училище, или да бъдат дадени пари, за да се купи нещо. Самото
дете е споделило, че много обича животните и е разказало за тази, които се
отглеждат в дома, в който живее. М.ова е била много изненадана за случилото
се в семейството и извеждането на детето от дома на бащата. Детето никога не
е изказвало да има страх от таткото, като по него не е имало следи от насилие.
Винаги е идвало чисто и спретнато на училище, като въпреки, че й е
осигурена безплатна храна, в кутия си е носила домашно приготвени
сандвичи. Когато е преместена М. в училище в гр. Оряхово на няколко пъти е
говорило със свидетеля, като дори е осъществявана връзка чрез приложението
„вайбър”, за да се види то със съучениците си.
Като свидетел е разпитан и Д.Й.П. който живее в гр. Козлодуй и познава
страните от дълги години.
Същият изрази мнение, че бащата Д. се грижи много добре за дъщеря си
М., като й купува всичко, което й е необходимо. Водят я заедно с неговите деца
на разходни по река Дунав, на язовири. Бащата води детето на плуване. Купил
му е заек и куче, по желание на М.. Тя винаги е била добре облечена и никога
не е била със скъсани дрехи. Твърди, че вечер ходят до квартално заведение, в
което пият по 1-2 бири и се прибират. Не е виждал Д. да пие концентрат, както
и да ходи пиян и в неадекватно състояние на работа. Там ги тестват за алкохол,
тъй като има служебен дрегер.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните
трима свидетели, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172
ГПК, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и
лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени
доказателства и не се опровергават от други такива.
8
Съдът изиска, изслуша и прие допълнителен социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца, от който се установи, че към
момента основни грижи за детето М. Д. И. полага нейната майка И. А., с
помощта на лицето, с което съжителства В. М.ов. И двамата родители,
разполагат с необходимите жилищно-битови и материални условия, като в
жилището на всеки един от тях е осигурено необходимото лично пространство
за детето М..
Майката И. е безработна, като получава пенсия, поради ТНР в размер на
359,63 лева. Същата е подпомагана финансово от съжителя В. М.ов.
Бащата Д. работи като „Инспектор качество производствени процеси”
във „ВиК” ООД гр. Враца и получава основно месечно възнаграждение в
размер на 960 лева.
Детето М. Д. И. има изградена силна връзка на привързаност и към
двамата родители. При проведен разговор, пред социалния работник е
споделила, че желае да живее за в бъдеще при баща си Д. Й., като не желае да
прекъсва връзката си и със своята майка И.. Детето е изразило очаквания,
бащата да спре да употребява алкохол, за което той е поел ангажимент към
нея.
Към момента всички нужди и потребности на детето са задоволени.
Интересите на М. са свързани с дейности и занимания с образователен
характер, характерни за възрастта й – четени на книги и редене на пъзел.
Установена е липса на комуникация между двамата родители, като те не
общуват по въпроси, свързани с детето. Уговорките за посещения на детето
при бащата в гр. К. стават през детето.
Съдът на основание чл.15, ал.1 от ЗЗД изслуша детето М. Д. И., което
заяви, че е живяло с татко си и баба си в гр. Козлодуй. Изгорило си ръкава на
якето на печката, баща му го ударил и то се разплакало. Бабата се скарала на
таткото. М. твърди, че има много приятели в гр. К. които й липсват, като най-
много й липсват госпожите и приятелите в училище.
Сега живее в гр. Оряхово с майка си, нейния приятел Валето и неговата
дъщеря Вероника, на която казва кака. Учи в НУ „Св. Св. Кирил и Методий”,
където се разбира само с момичетата от класа, но не и с момчетата.
Разказва за случай на Коледа, когато баща й и един негов приятел ядели,
9
пили и слушали музика, докато тя гледала на телефона детско. Тогава баща й я
ударил и тя от страх се завила под юргана.
Сочи, че много обича да се разхожда с баща си на пристанището, а с
майка си да готвят.
В гр. Козлодуй оценките в училище са й били по-добри, отколкото в гр.
Оряхово.
Иска да остане да живее при майка си, тъй като повечето момичета са
при майките, а момчетата при бащите.
Баща й Д. обещал, че ще спре да пие, да я бие и да я тормози. Разказва,
че вечер пие бира, като най-много се напива, когато пие уиски или ракия.
Сочи, че когато се съберат с приятелите на бащата и техните деца, ходят на
ресторант и тогава той пие, кара й се и от време на време я бие.
Твърди, че все още не може да събере смелост да живее при баща си.
Било я е страх да го пита да говори с майка си, като разказва, че баща й и баба
й са говорили глупости по адрес на майка й. От баба си чула, че не е дъщеря на
баща си, че друга майка я е родили. Именно поради това не иска да се връща
към това.
Детето сочи, че изпитва страх от баща си да звъни на майка си, тъй като
той говори лоши неща за нея и се притеснява за нея.
Казала е пред „леличката” от гр. Враца, че иска да живее при баща си,
тъй като се е била уморила. Не го е коментирала с никого.
Разказва за случай, при който бутнала гнездо на лястовици и баща й взел
пръчка, за да я удари, но нейна приятелка я скрила, за да избегне удара.
В гр. Козлодуй е спала с баща си, а в гр. Оряхово спи в една стая с кака
Вероника, но на отделни легла. В дома на майка й и е по-спокойно и по-бързо
заспива.
Разказва, че когато баща й пие бира не я е страх, тъй като не се напива,
но когато пие уиски я е страх.
Твърди, че баба й Снежана се кара много с всички. Случвало се е, когато
баща й пие да посяга и на баба й.
Притеснява се баща й да не спечели делото и се крие в гардероба или се
завива под одеялото.
10
Съдът на основание чл.59, ал.6 от СК изслуша всяка от страните:
Ищцата И. И. А. заяви, че на 04.03.2021г., след близо десет години
съвместен живот се разделят с ответника Д. Й.. В резултат на съвместното им
съжителство двамата имат едно дете М. Д. И., родено на 04.03.2014г.. Като
причина за раздялата сочи, системна употреба на алкохол от страна на Й.,
„скачане на бой” нанасяне на тормоз над нея и над детето.
Твърди, че на 04.03.2021г. на рождения ден на М. се е напил и е скочил с
нож срещу А., като е казал, че ще сложи въжето и ще се обеси. Дотогава
съвместното съжителство е било в гр. Козлодуй в къщата на Д..
Отиват в с. Долни Цибър, където около година заживяват с майка й и
братята й. След това А. заминава за Нидерландия, а детето остава при майка й
и братята й.
Впоследствие Д. Й. отива и взема детето със себе си в гр. К. където
тръгва на училище.
И. А. се прибира в България на 10.08.2022г.. Сочи, че Й. е
възпрепятствал контактите й с детето, като е блокирал номера й на М. в
телефона. Според майката детето го е било страх да говори с нея.
Ходила до гр. К. за да вземе детето, но бащата не го пуснал.
Изразява желание да се грижи за детето и да се възложат на нея
родителските права.
Според майката в момента получава пенсия поради нетрудоспособност,
като допълнително помага на баба, откъдето получава допълнителен доход.
Твърди, че в дома където живее М. има самостоятелна стая, като много
рядко дъщерята на В. е ходила да спи при нея.
Докато е била в Нидерландия е пращала подаръци за детето по
приятелка на бабата. Много рядко се е виждала с М., тъй като Д. не е
позволявал.
Издръжка е плащала до м. юни-юли 2023г. и после е спряла, поради
това, че детето й се е оплаквало, че ходи на училище мръсно, гладно, босо.
Ходила да му дава подаръци, пари и да му купува закуски в училище.
Отрича да е говорила пред вещото лице лоши думи за бащата, като
признава, че го е нарекла алкохолик, поради факта, че по цяла нощ седи и пие
11
с приятеля си и слушат музика.
Твърди, че от 30.05.2024г. М. е в гр. Козлодуй при баща си, където е
отишла за панаира.
Ответникът Д. Й. заяви, че от 2008-2009г. до 2021г. е живял на семейни
начала с ищцата И. А.. Тогава един ден, след работа разбрал, че тя го е
напуснала, като е взела заедно с нея и детето. Не е знаел, че майката е
заминала за чужбина и е оставила детето в с. Долни Цибър. Впоследствие той
взима М. при него и я записва в НУ „Васил Левски” гр. Козлодуй. Не знае И.
да е търсила детето по телефона и ако това е ставало, то е било без негово
знание. Сочи, че с ищцата контактуват посредством детето. Когато е била в
Нидерландия, И. не е пращала пари, а единствено чрез братята й е пращала
подаръци за М.. Твърди, че през трите години, в които е гледал детето той е
осигурявал издръжката му, както го е издържал заедно с майката, когато са
споделяли едно домакинство. Според Й. детето взема участие по различни
дейности, като необходимите неща той ги купува.
Сочи, че откакто на него са предоставени родителските права не е
възпрепятствал детето да говори с майка си, като не е блокирал номера на
последната.
Не е изхвърлял подаръци пратени от майката за детето, освен едни
дънки, които не били негов размер.
Признава, че всяка вечер пие бира, единствено бира. Пие в заведението
стъклена бутилка и за вкъщи си взема една двулитрова бутилка.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-психологична
експертиза, от заключението на която се установява, следното:
М. е на 10 години, посещава училище редовно и има много добър успех.
Притежава добър речников запас, изказва мислите си точно, пълно, предава
чувствата си адекватно. Емоционалното и интелектуалното развитите на
детето отговарят на нормите за възрастта му.
При проведената диагностична беседа и използваната проективна
методика не са се появили индикации за наличие на страхове към майката и
към партньора на майката, в чиито дом те живеят в настоящия момент.
Малолетното дете е споделило за ситуации, в които бащата се е държал строго
с нея и я е удрял, но чувството е било по-скоро на обида. Страховете на детето
12
по отношение на бащата са свързани с епизодите, в които той употребява
концентрати и става по-раздразнителен. В беседата детето е повторило това,
което е споделило и в съдебното заседание, а именно: „Когато тати пие бира,
не ме е страх, защото от нея не се напива. Но се страхувах, когато пиеше
уиски.“ За ситуацията, в която детето си е изгорило ръкава на якето и е
получило шамар от бащата, М. е споделила, че той се е уплашил да не си е
изгорила ръката и й се е извинил след това.
Страховете към бащата са свързани със състоянията му след употреба на
концентрати, както уточнило детето, но те са рядко. От използваните
методики не са установени индикации за други страхове.
В настоящия момент няма индикации за синдром на родителско
отчуждение към нито един от родителите.
За физически наказания може да се говори само по отношение на
бащата. Самият той не скрил, че се е случвало да удари шамар на М., но много
рядко. Детето също споделило такава информация, без това да индикира
налична психична увреда. Емоционалната травма е съпътстваща физическото
наказание, но няма характер на перманентна такава.
Посочено е, че в настоящия казус и двамата родители полагат
максимални усилия и старание да спечелят състезанието за любовта на детето.
Механизмите са два: изграждане на собствен позитивен образ със средствата
на демонстрирано внимание, добро отношение, безкритично задоволяване на
всички желания. Другият е изграждане на негативен образ за другия родител.
В периода на отсъствие на майката от страната М. е чувала от бабата по
бащина линия „лоши неща за мама“. В периода от ноември 2023 г. до момента
детето е в среда, която не поддържа и не изгражда позитивен образ на бащата.
В изследването на процеса на манипулация трудността идва от
невъзможността да се получи обективна информация от средата, в която тя е
възможна. Но отделни детайли, проявили се в диагностичната беседа с
майката потвърждават предположението, че детето получава негативни
послания за образа на бащата. В присъствието на детето майката го описва
като агресивен, безотговорен, опасен. Майката твърди, че съхранява
авторитета на бащата пред детето, не си позволява да използва груби
квалификации по негов адрес. Детето не съобщава да е чувало от майка си
лоши неща за баща си. Това е информация, която обаче не може да бъде
13
подложена на проверка.
Отразено е, че и двамата родители полагат максимални усилия да
поддържат емоционална близост с М., като в настоящия момент майката се
старае да компенсира емоционалното дистанциране в периода от 3-годишното
й отсъствие от страната и живота на детето. Самата тя споделила, че тогава
детето се е обръщало към нея по име, а не с „мамо“. Детето демонстрира
привързаност и към двамата родители /„Искам да ходя ваканцията при тати, да
се видя с моите приятели и с него.“/ Посочено е, че от проективните методики
личи предпочитание към майката в три от петте ситуации. В другите две
детето избра позиция, еднакво близка за двамата.
И двамата родители са поставили детето в центъра на живота си в
момента. От ноември 2023 г. комуникацията с бащата е непълноценна, детето
живее при майката. Физическата дистанция е скъсена с ежедневни
многократни разговори, включително през вайбър, между детето и бащата.
Той показал на телефона си от последните два дни разговор с М., в който
личало взаимна обич и грижа. Детето се притеснява, ако бащата забави
отговора си, да не му се е случило нещо лошо. Комуникацията с майката е
ежедневна и свързана с удовлетворяване на потребностите на детето.
Според вещото лице, в момента детето е в нормално за възрастта и
ситуацията психо-емоционално състояние. Няма индикации за наличие на
кризисно отклонение. В момента и двамата родители заявяват готовност и
желание да се грижат за детето, всеки в своя дом. В настоящия момент М.
живее с майката в дома на партньора й, като съвместява една стая с
пълнолетната му дъщеря, която е с психично заболяване. При бащата детето
разполага със самостоятелна стая, като в настоящия момент той не живее с
друга партньорка. И двамата родители разполагат с нужния емоционален
капацитет да се грижат за малолетното дете. Няма индикации за опасност при
упражняване на родителските права по отношение на него от страна на
бащата, както и от страна на майката.
Самият той не крие, че се е случвало да удари шамар на М., но много
рядко. Детето също сподели такава информация, без това да индикира налична
психична увреда. Емоционалната травма е съпътстваща физическото
наказание, но в случая няма характер на перманентна такава.
Страховете към бащата са свързани със състоянията му след употреба на
14
концентрати, както уточнило детето, но те са рядко. От използваните
методики не са се появили индикации за други страхове.
От използваните методики не са се появили индикации за някакви
страхове на детето от майката.
Родителският капацитет и на двамата родители позволява детето да бъде
отглеждано с грижа, обич и удовлетворяване на интелектуалните,
емоционални и социални потребности в настоящия момент. По-активен и
пълноценен социален живот детето е имало в периода, в който е отглеждано от
бащата. Тогава е посещавало и тренировки по плуване, които са прекъснали,
когато детето е поверено на майката.
Вещото лице, не може да коментира родителския капацитет на мъжа, с
който живее майката, тъй като няма осъществена среща с него. Посочено е, че
по информация от бащата, той не се ползва с добро име в населеното място и
това го притеснява. Детето споделило, че той се държи добре с нея.
Отразено е, че детето показва амбивалентно отношение към бащата -
привързаност и резервираност. Поставено в ситуация да избира при кого от
двамата родители да живее, при положение, че от 8 месеца живее при майката,
естествено се появява конфликт на лоялност. От методиките в изследването
става ясно, че детето иска да живее и при двамата родители. Детето се чувства
добре в дома на бащата.
В момента детето демонстрира привързаност към майката, която може
да се определи като компенсаторна - физическото отсъствие на майката в
продължение на 3 години и преместването преди 8 месеца в дома, в който
живее майката, оказват влияние върху актуалния избор на М.. Детето твърди,
че се чувства добре в дома, в който живее в момента, но добавя, че й липсват
приятелите от Козлодуй.
Травмата от изоставяне, която е преживяла М. в периода, в който майката е
заминала за Нидерландия и в продължение на 3 години комуникацията между
двете е била непълноценна, оставя следа, която може да предизвика психо-
емоционална криза в ситуации, напомнящи или сходни с преживяното. В
момента детето и майката са в период на компенсиране на физическата и
емоционална дистанция от периода на нейното отсъствие от страната.
Майката полага усилия да върне привързаността на дъщеря си, като е щедра
на удовлетворяване на всички желания на детето. Отразено е, че това крие
15
рискове от разгръщане на нездравословен манипулативен поведенчески
репертоар при детето в следващи периоди от развитието му.
Основната роля и функция на родителите е да осигурят необходимите и
адекватни за възрастта на детето материални, интелектуални, емоционални и
социални условия за адаптацията му към системата от легитимни обществени
и личностни ценности, норми и отношения. За психо-емоционалното
благополучие на детето е нужно в живота му да има ясна ролева структура,
усещане за сигурност и защитеност. За пълноценното психо-емоционално,
социално и интелектуално развитие на малолетната М. са важни
поведенческите и нравствени модели на подражание, които средата й предлага
и отговорност за това носят двамата родители.
Посочено е, че е важно за психо-емоционалното и социално благополучие
на детето разделените партньори да се справят с чувствата си, без да го
намесват като свой съюзник във войната помежду си. В нея победители няма.
Ако не успеят, това ще е на висока емоционална цена, платена от детето. За да
се осигури здравословна, материална и психо-социална среда за
пълноценното отглеждане и личностно формиране на М., споделеното,
отговорно, осъзнато родителство е препоръчително и в конкретния казус
решаващо, за да се предотвратят бъдещи емоционално - поведенчески
проблеми при непълнолетното дете.
По делото други относими доказателства не са събрани.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 59, ал. 9, вр. с ал. 2, вр. с
чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 СК.
В тежест на ищцата е да докаже твърденията, с които обосновава
правния интерес от предявяването на исковете си, а именно, че е налице
промяна на обстоятелствата, при които са определени първоначалните мерки
със съдебно Решение по гр. дело № 1033/2021 г. по описа на РС Козлодуй (чл.
59, ал. 9 от СК) и тя е по-пригодния родител за отглеждане на детето във
връзка с притежаваните от нея възпитателски качества, грижи и отношение
към детето, привързаност на детето, социално обкръжение, жилищно-битови
и други материални условия на живот, а по отношение на размера на
претендираната издръжка – да установи конкретните нужди на детето и
16
възможностите на родителя, от когото се претендира същата.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът обяви
за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата,
че страните са живеели на семейни начала и имат родено едно дете – М. Д. И.,
че с Решение на РС Козлодуй по гр.д. № 1033/2021 г., родителските права са
предоставени на ответника и същият е отглеждал детето до 30.11.2023 г.,
както и че ищцата не работи по трудово правоотношение и не получава такива
доходи.
Нормата на чл.127, ал.1 от СК, предвижда, че когато родителите не
живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, като могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на
детето да утвърди споразумението им.
Съгласно чл.127, ал.2 от СК, ако страните не могат да постигнат
споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно
чл.59, чл.142, чл.143 и чл.144.
В чл.59, ал.9 от СК е предвидена възможност при промяна на
обстоятелствата, съдът по молба на единия от родителите, по искане на
дирекция „Социално подпомагане” или служебно да измени определените по
рано мерки и да определи нови.
С Решение №65 от 07.03.2022г. по гр. дело №1033/2021г. по описа на РС-
К. влязло в сила на 27.07.2022г. родителските права спрямо малолетната М. Д.
И. с ЕГН:********** са предоставени на бащата Д. И. Й. с ЕГН:**********,
като е определено местожителството на детето да бъде при бащата на адрес в
гр. К. общ. К. обл. Враца ж.к. „1”, бл.2, вх. „Б”, ет.4, ап.25 и гр. К. общ. К. обл.
Враца ул. „Лозенград” №17. Със същото решение на майката И. И. А. с
ЕГН:********** е определен режим на лични отношения с малолетната М. Д.
И. с ЕГН:**********, а именно да я вижда всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с едно преспиване в часовете от 10.00 часа на съботния ден
до 17.00 часа на неделния ден, като взема и връща детето на адреса на бащата,
както и 30 дни през летните месеци юли или август, когато бащата не е в
законоустановен отпуск. Също така майката е осъдена да заплаща ежемесечна
17
издръжка в размер на 180 лв. /сто и осемдесет лева/ на Д. И. Й. с
ЕГН:********** в качеството му на баща и законен представител на
малолетното дете М. Д. И. с ЕГН:**********.
В края на м. ноември 2023г. детето М. И. се обажда на майка си ищцата
И. А. и я моли да я прибере, тъй като баща й ответникът Д. Й. и е ударил
шамар, поради това, че си е изгорила якето на печката.
На 29.11.2023г. със съдействието на отдел „Закрила на детето” при
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Козлодуй и „Инспектор ДПС” при РУ-
К. ищцата И. А. отива в дома на ответника Д. Й. и взема дъщеря си М. И., като
я отвежда в дома й в гр. Оряхово ул. „Иван Вазов” №69.
Впоследствие на 06.12.2023г. е заведена искова молба в РС-О. въз основа
на която е образувано настоящето дело.
Въпросите, които съдът трябва да обсъди при вземане на решение на
кого от родителите да предостави упражняването на родителските права са
изброени в задължителното за съдилищата Постановление №1 от 12.11.1974г.
по гр. дело №3/1974г. на Пленум на ВС, а впоследствие са регламентирани от
законодателя и в нормата на чл.59, ал.4 от СК. В т.2 от постановлението е
посочено, че „решението за предоставяне упражняването на родителските
права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите
на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски
качества; - полагани грижи и умения за възпитание; - подпомагане
подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.; морални
качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и
пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; -
помощ на трети лица и др.
Легално определение на понятието „най-добър интерес на детето“ е
дадено от законодателя в §1, т.5 от ДР на ЗЗДет., където са включени сходни
критерии, като посочените в чл.59, ал.4 от СК и Постановление №1 от
12.11.1974г. по гр. дело №3/1974г. на Пленум на ВС. Според ЗЗДет, следва да
се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.
18
Изброяването на критериите, както в СК и в ЗЗДет. не е изчерпателно,
като цялостната преценка, относно интереса на детето се извършва от съда
след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат
отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
В т.5 от Постановлението е отбелязано по отношение на изменението на
обстоятелствата, че „не винаги изменените обстоятелства обаче съставляват
изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем
нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната
рационалност. Поради това съдебната практика правилно приема, че са от
значение както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във
влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите
смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските
права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат
различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските,
възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят
децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във
всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се
отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките,
които определят същото.”
На следващо място „Константната съдебна практика /Решение №59 от
17.03.2022г. на ВКС по гр. д. №2684/2021г., IV г.о., ГК; Решение №207 от
24.07.2013г. на ВКС по гр. д. №911/2012г., IV г.о. и др./ неотклонно
подчертава, че в решението по чл.59, ал.9 СК съдът е длъжен, на първо място,
да установи дали са променени обстоятелствата, при които с предходно
решение вече е бил решен въпросът за родителските права. Релевантен е
периодът от приключване на съдебното дирене на инстанцията по същество,
решила въпроса в предходното производство, до приключване на съдебното
дирене в производството по чл.59, ал.9 СК. От значение е дали в този период
са изменени обстоятелствата от значение за определяне на най-добрия /най-
висшия интерес/ на детето. Новите обстоятелства могат да се проявят в
различна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските,
възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят
децата след решението, до жилищните или битовите условия и т.н., а други –
да произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по
упражняване на родителските права. Във всички случаи съдът е длъжен да
19
обсъди дали новите обстоятелства се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на взетите по-рано мерки. За да бъдат последните изменени, е
необходимо променените обстоятелства да са от такова естество, че да сочат
на влошаване на положението на родителя, при когото детето е оставено за
отглеждане, или да засягат ефикасността на взетите по-рано мерки, или
поради които новото решение би подобрило положението на детето.
Изменението цели защита на висшата цел – благополучието на детето.
Преценката за най-добрия интерес на детето е комплексна. Съдът я извършва
според желанията и чувствата на детето, възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите
да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна
на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето – арг.
от чл.3 от Конвенцията и §1 ДР на ЗЗДет.” /вж. Решение №324 от 05.06.2024г.
на ВКС по к. гр. д. №2874/2023г., III г. о./.
Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и посочената константна съдебна практика, съдът достигна до следните
изводи:
От приключване на съдебното дирене по гр. д. №1033/2021г. по описа на
РС-Козлодуй на 15.12.2021г., по което е постановено решение №65 от
07.03.2022г., с което е постановено упражняването на родителските права от
ответника до приключване на съдебното дирене по настоящето дело на
13.06.2024г. е изминал период от две години и шест месеца.
Настоящият съдебен състав намира, че през този период са настъпили
изменения в обстоятелствата, които са от значение за определяне на най-
добрия /най-висшия интерес/ на детето.
По отношение на възпитателските качества на двамата родители, към
настоящия момент се установи, че и бащата и майката проявяват загриженост
за детето, разбират отговорностите си към него, като демонстрират готовност
да бъдат пълноценни родители. Родителският капацитет и на двамата
родители позволява, детето да бъде отглеждано с грижа, обич и
удовлетворение на интелектуалните, емоционални и социални потребности.
Тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните по делото
свидетели и съдебно-психологичната експертиза.
20
След раздялата на двамата родители на 04.03.2021г., в период около
няколко месеца грижи за М. е полагала ищцата. Когато тя заминава за
чужбина с Определение №231 от 13.10.2021г. на РС-К. като привременни
мерки, а впоследствие и с посоченото Решение №65 от 07.03.2022г. по гр.
дело №1033/2021г. по описа на РС-К. влязло в сила на 27.07.2022г.
родителските права са предоставени на бащата. Последният е полагал грижи и
е упражнявал родителските права върху М. до 29.11.2023г., когато детето е
изведено от дома му и е предадено на майката. От 29.11.2023г. до настоящия
момент майката полага грижи за малолетното дете.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства свидетелстват за
изявено желание и готовност и от двамата родители да се грижат за
малолетната М. И.. Такова желание всеки един от тях изяви й при
изслушването му пред съда.
Към желанието на родителите, следва да се прибави и привързаността на
детето към всеки от тях. От заключението на съдебно-психологичната
експертиза се установи, че в момента малолетната М. И. показва привързаност
към майката И. А., която може да се определи като компенсаторна, предвид
физическото отсъствие на майката, в продължение на 3 години.
По делото се установи, че към настоящия момент и двамата родители
полагат максимални усилия да поддържат емоционална близост с М.. От
извършените от вещото лице по съдебно-психологичната експертиза
проективни методики е констатирано, че детето проявява предпочитание към
майката в три от петте ситуации, като в другите две то избира позиция,
еднакво близка до двамата родители.
Този факт на по-голяма привързаност на М. към нейната майка
ответницата И. А. се потвърждава и от заявеното пред съдебния състав при
изслушването на детето в съдебно заседание по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДет..
Доколкото детето М. И. е момиче, майката е по-пригодна да го
възпитава и отглежда, съгласно приетото в постановлението на пленума на
ВС.
Съдът следва да вземе предвид и възрастта на детето, а именно 10
/десет/ години, като по отношение на нея, на родителите следва да бъдат
определени равни права.
21
На следващо място е необходимо да се отчете възможността за помощ на
родителите от трети лица, които да са близки на семейството /баба, дядо, леля
и др./. От събраните писмени и гласни доказателства, се установи, че помощ
на бащата при отглеждането на малолетната М. И. оказва бабата по бащина
линия. По отношение на същата обаче от приетите социални доклади,
изслушването на майката и на детето и приетата съдебно-психологична
експертиза се установи, че е изграждала негативен образ у М., като е говорила
„лоши неща” за ответницата И. А.. Това от своя страна подронва авторитета
на родителя у детето, което е недопустимо.
Важно значение при определянето на кого от родителите да бъдат
предоставени родителските права има социалното обкръжение или социалната
среда, която представлява обкръжението на родителя, т.е. членовете на
семейството, в което ще живее или ще живее в бъдеще този родител с детето.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че
майката И. А. живее на семейни начала със св. В. М.ов и неговата пълнолетна
дъщеря, която страда от психическо заболяване. Бащата живее отделно от
бабата, т.е. неговата майка. Предоставянето на родителските права на майката,
ще доведе до близост на детето с това лице, което е с психическо заболяване и
може да създаде опасност и да доведе до риск за неговото психическо и
физическо здраве.
Поради това е необходимо да бъдат предприети съответните мерки, за да
бъде защитена и осигурена М. във всеки един момент, като не се допусне
евентуално възникване на инциденти.
От приетата съдебно-психологична експертиза се установи, че в дома на
бащата малолетното дете е имало по-добър социален живот, като е
контактувало с приятели, посещавало е тренировки по плуване и т.н.
По делото от събраните гласни доказателства се установи, че бащата
разполага с наследствен имот в гр. К. но не бяха ангажирани писмени
доказателства, удостоверяващи негова лична собственост върху жилище. Това
важи и за майката, която живее в имот на св. В. М.ов, с който съжителства на
семейни начала, а преди това е живяла при майка си и братята й в с. Долни
Цибър. В имота на бащата има самостоятелно обособена стая за М.. Твърди се,
че такава има и в имота, в който живее майката, но от гласните доказателства
се установи, че в тази стая не рядко пребивава и лицето с психично
22
заболяване, което крие риск за малолетното дете, във всеки един момент.
Доказа се, че месечният доход на бащата е в размер на 960 лева, от
получавано трудово възнаграждение, а този на майката е в размер на 359,63
лева от получавана пенсия. По отношение на майката се събраха
доказателства, че има финансова помощ и подкрепа от лицето, с което живее
на семейни начала – св. В. М.ов, който е социален асистент на дъщеря си и
отделно работи на частно.
От събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав,
намира, че от настъпилата към настоящия момент промяна на
обстоятелствата, е влошено положението на бащата, като родител, при когото
детето е оставено за отглеждане с Решение №65 от 07.03.2022г. по гр. дело
№1033/2021г. на РС-К. по отношение на неговите родителски, възпитателски
и морални качества.
На първо място, съдът счита, че е настъпила негативна промяна в
моралния лик на бащата, а съгласно постановлението на пленума на ВС
моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у
децата на нравствени добродетели и за възпитанието им. Моралното падение,
алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви, развратът и други такива
прояви създават отрицателен нравствен облик на родителя и лош пример за
децата. Такива прояви са недопустими с изискването на закона и са пречка за
предоставяне упражняването на родителските права.
В случая по делото еднопосочно от събраните писмени и гласни
доказателства, а и от признанието на бащата на детето се установи, че същият
системно употребява алкохол.
В действителност, не се доказа ответникът Д. Й. да ходи на работа в
нетрезво състояние, но това обстоятелства е ирелевантно за делото.
От изслушването на М. И. и от приетата съдебно-психологична
експертиза се установи, че у детето има оформени страхове, свързани със
състоянията на бащата след употреба на концентрати.
Това от своя страна влияе негативно върху възпитанието на М. и
изграждането на нравствени добродетели у нея.
Предвид горното съдът, счита, че събраните по делото доказателства,
сочат, че моралният лик на бащата е засегнат и системната употреба на
23
алкохол, води до „морално падение“, което създава реална опасност за
сигурността и ненакърнимостта на малолетното дете.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че и
двамата родители проявяват грижи за малолетното си дете, като са готови и за
напред да правят същото.
Особено важно според постановлението е отношението на родителя към
детето.
Както вече беше посочено, от събраните по делото доказателства,
изслушването на М. И. и от заключението на приетата съдебно-психологична
експертиза се установи наличие на страх, който детето изпитва към бащата, в
случаите когато употребява алкохол и в частност концентрат /дори и редки да
били тези случаи/. Освен това от заключението на вещото лице, в подкрепа на
което са и заявеното от детето, при неговото изслушване и приетите социални
доклади, се установи, че бащата нееднократно е употребявал насилие върху
малолетната си дъщеря. В случаите, в които ответникът Й. е упражнявал
насилие спрямо дъщеря си и налагането на физически наказания, въпреки, че
не е налице психическа увреда у М., то се установява наличие на емоционална
травма. Да, тази емоционална травма няма характер на перманентна такава, но
съчетана с формирания страх у детето от употребата на алкохол и по-
конкретно концентрат от бащата, съдът счита, че води до опасност от увреда
на психо-физическото здраве на подрастващата. Това от своя страна провокира
извода, че бащата проявява едно недобро и нежелателно отношение към
своята дъщеря. Дори и да не е постъпило, както трябва детето /в случая,
когато се е опитало да затвори печката и се е изгорило/, родителят трябва да
търси начин за разговор с него, в който да се опита да му обясни кое е добро,
кое лошо, правилно, неправилно и т.н. Физическото насилие е недопустимо
като метод на възпитание и съдът счита, че същото се осъжда от моралните
ценности и устои, наложени в обществото.
Освен това при другия случай, който описва М., че спрямо нея е
упражнено насилие от бащата по Коледа, когато е играла на телефона, не се
установява никакво поведение у детето, което да е предизвикало по някакъв
начин осъществяването на побой от страна на ответника.
Съгласно нормата на чл.125, ал.2 от СК, родителят отглежда детето,
формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно
24
възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с
цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. В изречение
второ на посочения текст е отбелязано, че родителят няма право да използва
насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на
детето.
Не са малко случаите обаче в съдебната практика, в които родители са
лишавани от родителски права на основание чл.132, ал.1, т.1 от СК, поради
осъществено насилие спрямо своите деца или в тяхно присъствие /вж.
Определение №571 от 03.07.2019г. на ВКС по гр. дело №2069/2019г., IV г. о.;
Решение №260025 от 10.09.2020г. на РС-Монтана по гр. дело №646/2020г.;
Решение №301533 от 16.12.2019г. на СРС по гр. дело №31766/2019г.; Решение
№69/28.02.2013г. на Окръжен съд – Добрич по в. гр. дело №748/2012г. и др./.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице
реална опасност за увреждане на физическото и психическото здраве на
малолетната М. И., в случай, че бащата Д. Й. продължи да упражнява
родителските права.
Опасност от увреждане на физическото здраве на детето съществува и в
дома на майката И. А., произтичаща от лицето с психично заболяване, което
живее на адреса, но тя е хипотетично и по отношение на нея биха могли да се
предприемат необходимите мерки за неутрализирането й.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-психологична
експертиза „за да се осигури здравословна материална и психо-социална среда
за пълноценното отглеждане и личностно формиране на М., споделеното,
отговорно, осъзнато родителство е препоръчително и в конкретния казус
решаващо, за да се предотвратят бъдещи емоционално-поведенчески
проблеми при малолетното дете“.
Тъй като страните не могат да постигнат съгласие за осъществяване на
споделено родителство, то съдът ще трябва да определи, предоставянето на
родителските права върху малолетната М. И. на кого от двамата родители, ще
бъде по-близко до „интересите на детето“.
Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските
права само на единия родител, другият не губи нито качеството си на родител,
нито правата и задълженията си на такъв.
25
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
изложените по-горе доводи счита, че към настоящия момент най-близко до
интересите на малолетната М. И. ще бъде предоставянето на родителските
права на нейната майка И. А., което налага и промяна на постановените с
Решение №65 от 07.03.2022г. по гр. дело №1033/2021г. на РС-Козлодуй мерки.
Това е така, тъй като по отношение на бащата се установи негативно
изменение на обстоятелствата по чл.59, ал.9, вр. с ал.4 от СК, което засяга най-
добрия /висшия/ интерес на детето.
Предвид изложеното, съдът намира, че към настоящия момент
упражняването на родителските права върху М. Д. И. следва да бъдат
предоставени на майката И. И. А., която разполага с необходимия капацитет и
възможности да полага адекватни грижи досежно възпитанието, отглеждането
и издръжката на малолетната си дъщеря.
Местожителството на детето следва да бъде определено в дома на
майката в гр. Оряхово ул. “Иван Вазов“ №69.
На ответника Д. И. Й. следва да бъде дадена възможност да поддържа
режим на лични отношения с малолетната си дъщеря М. Д. И., тъй като всяко
дете /независимо от възрастта си/ се нуждае от бащина грижа и за да не се
прекъсват биологичната и емоционалната връзка и отношенията на доверие
между родител и дете, които се създават и изграждат именно в този период от
развитието на децата, както и за да се гарантира правото на детето за
нормално психическо и личностно развитие.
Ето защо, съдът счита, че подходящ режим в настоящия случай ще бъде
правото на ответника да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с едно преспиване в часовете от 09.00ч. на съботния ден до 17.00 ч. на
неделния ден и 30 /тридесет/ дни през някой от летните месеци юли или
август, когато майката не е в законоустановен отпуск, като взема и връща
детето на адреса на майката в гр. Оряхово ул. “Иван Вазов“ №69.
Следва да се отбележи, че така определеният режим на лични
отношения не се ползва със сила на пресъдено нещо. При промяна на
обстоятелствата, съдът може да бъде сезиран да извърши нова преценка на
режима на лични отношения с родителя, при когото детето не живее.
Относно издръжката, съдът намира, че същата следва да бъде възложена
26
в тежест на бащата Д. И. Й..
В настоящия случай, ищецът претендира издръжка в размер на 230,00
лева. Тъй като, към момента на приключване на съдебното дирене по делото,
законовоопределената минимална издръжка на едно дете е в размер на 233,25
лева, то до този размер следва да бъде уважен предявеният иск, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане от датата на подаване на исковата молба - 06.12.2024г. до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, която да бъде
заплащана на малолетното дете М. Д. И., чрез неговата майка И. И. А..
По разноските.
Предвид изхода от делото, на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в процеса в размер на 430, 00 лева, от които държавна такса – 30, 00
лева и 400, 00 лева платено адвокатско възнаграждение, които да се заплатят
от ответника.
Отделно от това ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по сметката на РС - Оряхово за дължимата от нея издръжка на
малолетното дете на страните съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
изчислена на база сбора на платежите за три години в общ размер на 335,88
лева.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.235 ГПК,
Районен съд-О. трети състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.59, ал.9 от СК постановените с Решение №65
от 07.03.2022г. по гр. дело №1033/2021г. на РС-Козлодуй мерки относно
упражняването на родителските права спрямо детето М. Д. И. с
ЕГН:**********, местожителството на детето, режима на лични отношения и
издръжката на детето в следния смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето М. Д. И. с ЕГН:********** на майката И. И. А., ЕГН ********** от гр.
27
О. общ. Оряхово ул. „Иван Вазов“ № 69.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М. Д. И. с ЕГН:********** да
бъде при майката И. И. А., ЕГН ********** на адрес в гр. О. общ. Оряхово ул.
„Иван Вазов“ № 69.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. И. Й., ЕГН:
********** от гр. К. ул. „Лозенград“ № 17 с детето М. Д. И. с
ЕГН:**********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
с едно преспиване в часовете от 09.00ч. на съботния ден до 17.00 ч. на
неделния ден и 30 /тридесет/ дни през някой от летните месеци юли или
август, когато майката не е в законоустановен отпуск, като взема и връща
детето на адреса на майката в гр. Оряхово ул. “Иван Вазов“ №69.
ОСЪЖДА бащата Д. И. Й., ЕГН: ********** от гр. К. ул. „Лозенград“
№ 17 да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 233,25 /двеста тридесет и
три лева и 25 ст./ лева на малолетното дето М. Д. И. с ЕГН:**********,
платими чрез майката И. И. А., ЕГН **********, като негов законен
представител, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, считано от момента на подаване на исковата
молба в съда – 06.12.2023г., до настъпване на причини за нейното изменение
или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. И. Й., ЕГН: ********** да
заплати на И. И. А., ЕГН **********, сумата от 430 лв. /четиристотин и
тридесет лева/, направени разноски в производството.
ОСЪЖДА Д. И. Й., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС-О.
държавна такса в размер на 335,88 лева.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решение в частта на присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
28