РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. M., 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – M., ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20251600500313 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 131 от 15.04.2025 г., постановено по гр. дело № 442 по
описа за 2024 г. Районен съд-Л. е признал за установено по отношение на
Община Л., че Й. А. Г. е собственик по силата на давностно владение,
продължило повече от 10 години, на поземлен имот с идентификатор ***.442
по КККР на гр. Л., одобрени със заповед РД-18-5/26.01.2009 г., с адрес гр. Л.,
м. Б., ул. “М.” **, с площ 1145 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, НТП неизползвана нива, номер по предходен план ***, при
съседи: ***.331, ***.507, ***.370, ***.965, ***.964 и ***.508.
Така постановеното решение е обжалвано от Община Л., чрез
процесуален представител адв. Л. А., с подробни доводи за
незаконосъобразност. В жалбата се излагат доводи за липса на идентичност
между процесния имот и този, за който ищецът е представил НА № 95/1993 г.
Изтъква се, че актуваният от общината имот представлява земеделска земя и е
остатъчен фонд, който се придобива от нея по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
1
Твърди се, че ищецът не е заявил в исковата молба каква част от имота, над
посочените в титула за собственост 500 кв.м., е придобил по давностно
владение, от кой момент е започнало и спрямо кого е манифестирано. Излагат
се доводи за незаконност на построените в имота сгради. Сочи се, че вещото
лице не е отговорило напълно на поставените му задачи, като с оглед това
делото е останало неизяснено от фактическа страна, а решението на районния
съд е необосновано. Предвид това се иска неговата отмяна и отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна, ведно с присъждане на разноските.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Й. Г., чрез своя пълномощник адв. Н. А., с който същата се оспорва като
неоснователна. Релевира доводи за законосъобразност на решението, като
посочва, че процесният имот не подлежи на възстановяване по предвидения в
ЗСПЗЗ ред, тъй като същият не е бил обобществен под някаква форма, а
отделно от това на практика е част от урбанизирана територия. Поддържа, че
обсъждането на разлики в площта на имота е ирелевантно, тъй като в исковата
молба не са въведени твърдения, че притежавания от него нотариален акт
касае целия имот. Съобразно изложеното иска потвърждаване на решението и
присъждане на сторените във въззивната инстанция разноски.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжен съд-M., като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че
процесния имот не е бил одържавен, съответно за него не е съществувала
забраната на чл. 86 ЗС за придобиването му по давност. Приел е, че
владението на ищеца е продължило повече от 10 години, като същото е било
постоянно, непрекъсвано, спокойно и явно. Имотът не е бил отнет фактически
от ищеца и е запазил статута си на частна собственост. С оглед изложените
съображения ЛРС приел, че разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ е неприложима.
Окръжен съд-M., като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
2
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот по договор и
давностно владение № 95, том I, дело № 226/93 г., издаден на 16.02.1993 г., се
установява, че Й. А. Г. е признат за собственик на следния недвижим имот:
двор от 500 кв.м., с къща от 104 кв.м., находящ се в района на гр. Л.,
местността „Б.“, края на ул. „П.“.
Със Заповед № 115/08.10.2008 г. на директора на ОД „Земеделие“ – M. е
одобрено протоколно решение № 2 от 06.10.2008 г. на комисия назначена със
заповед на директора на ОДЗ M. по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, по раздел I –
определени имоти по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, които следва да се предоставят на
Община Л. за актуване.
В Приложение № 1 към раздел I, т. 1 от протоколно решение №
2/06.10.2008 г. процесният имот е с № *** и е записан като „врем.неизп.нива“
с площ от 1.144 кв.м. Същият е актуван като частна общинска собственост на
06.07.2023 г.
По делото е представена скица на процесния имот, видно от която
същият е с идентификатор ***.442 и е с площ от 1145 кв.м., като в нея е
посочено трайно предназначение на територията: земеделска и начин на
трайно ползване: неизползвана нива (угар, орница).
Представено е и писмо от Общинска служба „Земеделие“ – гр. Л., в
което е посочено, че ОСЗ Л. не може да каже дали имотът е отчуждаван, тъй
като отчуждаването не е в нейната компетентност.
От двете съдебно-технически експертизи се установява, че имотът
описан в Нотариален акт № 95/1993 г. е част от ПИ ***.442 по КККР,
представляващ дворно място с площ 1145 кв.м., находящо се в гр. Л., ул. „М.“
№ **. Установява се още, че е налице идентичност между имота описан в НА
№ 95/1993 г., имот № *** по КВС и имот с идентификатор ***.442 по КККР
на гр. Л., който е актуван от Община Л.. В заключението си вещото лице е
посочило, че при справка в общината е получило отговор, че липсват данни за
отчуждаване на имот № *** по КВС.
Свидетелката Е. И.а споделя, че живее на една улица с Й., като заявява,
че той живее там от 1984 г. Имотът му е около декар и в него има гараж,
двуетажна къща и постройки за гледане на животни. При закупуването на
имота от Й. не е имало сгради, а единствено основи за строеж на къща, които
са довършени от него. И.а заявява, че Й. не е гонен от имота си и постоянно е
3
живял там. Не знае дали имотът е бил включван в ТКЗС. Посочва, че в района
има само къщи с дворни места, които се обитават от хора.
От показанията на св. Д.Г. се установява, че в имота на Й. има градина,
овошки и лозе, насадени от него и съпругата му. В имота си е построил къща и
гараж. Свидетелката споделя, че имотът е закупен от Й. през 1984 г. Не знае
някой друг да е ползвал имота. Горанова посочва, че знае Й. от около 20
години и през този период само той е засаждал двора си и го е ползвал. Около
имота има обитаеми къщи от всички страни. Пътят в местността е „черен“ и не
е асфалтиран.
Свидетелката Р.П. споделя, че Й. живее в процесния имот от 1984 г. През
същата година двамата със съпругата му построили къщата в имота. Посадили
си и градина в долната част от двора, откъм ул. „Д.“. Свидетелката заявява, че
не знае дали имотът е бил включен ТКЗС, но е категорична, че никой не е
гонил Й. от имота му. Съседните имоти около него са къщи, а пътят на
улицата е „черен“, чакълест.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
От съвкупната преценка на доказателствения материал несъмнено се
установява, че Й. Г. владее процесния имот от 1984 година. В тази насока са
всички свидетелски показания, които следва да бъдат кредитирани като преки
и непротиворечиви. Свидетелите са съседи на Г. и имат постоянни
наблюдения през продължителен период от време, което обосновава и
достоверността на дадените от тях показания. От тях се установява, че Г. и
съпругата му са построили къща в имота, отглеждали са животни и са
насадили градина в него. Отделно от това се установи, че в същата местност
има само къщи с дворове, които и до ден днешен се обитават. Също така
имотите имат и административен адрес.
С оглед горното, следва да се приеме, че процесният имот не
представлява земеделска земя. Самият факт, че не се намира в границите на
урбанизирана територия не придава автоматично на имота земеделски
характер. Приложената по делото скица не обосновава обратните изводи. От
свидетелските показания се установи, че Й. Г. владее имота от 1984 г., което
владение продължава и към настоящия момент. Не са налице данни имотът да
е отнеман юридически или фактически от Г., съответно владението му не е
прекъсвано. Доколкото общината се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗСПЗЗ, то в нейна тежест е да докаже наличието на предпоставките за
приложението й /така Решение № 84 от 11.02.2025 г. на ВКС по гр. д. №
2502/2023 г., II г. о., ГК и Решение № 122 от 1.10.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3153/2018 г., I г. о., ГК/. Цитираната разпоредба гласи „Общината стопанисва и
4
управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават
общинска собственост.“ Съдебната практика е непротиворечива, че
посочената разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след
възстановяването, е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване
/Решение № 212 от 6.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2016 г., I г. о., ГК/.
Следователно, става въпрос за земеделски земи, които са били включени в
ТКЗС, ДСЗ или са били отнети или одържавени. В случая няма доказателства,
които да установят, че процесният имот е бил отчужден под каквато и да е
форма. Така твърдението на общината, че е приложима разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ остана недоказано в хода на производството. Изложеното налага
извода, че процесният имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук и
че разпоредбите на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 19 ЗСПЗЗ са неприложими.
Следователно не съществува забрана имотът да бъде придобит по давност.
Тук е мястото да се посочи, че в обстоятелствената част на исковата молба
ищецът е въвел твърдения, че по силата на давностно владение е собственик
на целия имот с площ от 1145 кв.м., като е пояснил, че за част от него
притежава нотариален акт за собственост, а в петитума е отправил искане да
бъде признат за собственик на целия имот. В случая претенцията е за цялата
площ на имота, а с оглед съвкупната преценка на доказателствения материал
същата се явява и основателна, тъй като се установи, че владението върху
целия имот е продължило над 10 години, като същото е постоянно,
непрекъснато, явно и несъмнено.
Неоснователно се явява възражението, че ищецът е следвало да посочи
спрямо кого е манифестирал владението си, тъй като в хипотеза на
придобиване на фактическа власт без основание върху изцяло чужд имот /в
случая за частта над 500 кв.м. по нотариален акт/ не е необходимо да бъде
демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика. Това е
така, защото според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че
упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си. Ето защо от
момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение,
а не на държане. Достатъчно е владението да е постоянно, явно,
необезпокоявано и непрекъснато. В конкретния случай е безспорно
установено, че ищецът /въззиваем/ от 1984 г. стопанисва имота. Извършваните
от него действия в имота, изразяващи се в построяване на къща, засаждане на
градина и отглеждането на животни, са такива, че дават възможност на
собственика да узнае, че трето лице владее имота му, съответно да
предприеме действия по защита на правото си на собственост.
По отношение установяването на идентичността на имота са приети две
съдебно-технически експертизи /СТЕ/, като и двете по категоричен начин
установяват идентичност между имота, описан в НА № 95/1993 г. и актувания
от Община Л. процесен имот с идентификатор ***.442. От представеното
заключение по повторната СТЕ е видно, че описания в нотариалния акт имот е
5
част от процесния имот. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при
изготвяне на заключението е ползвало наличните по делото доказателства и
отделно от това е разговаряло със собствениците на съседните имоти. На
скицата към въпрос 3 е посочено, че съседи са: на изток Л.Т.а, на запад В.Д.,
на юг сегашната ул. „М.“ /предишно наименование ул. „П.“/. Експерта
пояснява, че на север под № 508 в скицата е не е отразил името на улицата, но
от всички документи се установява, че там е ул. „П.“. Не може да се сподели
довода, че заключението е необосновано само защото вещото лице не е
посочило в скицата имената на собствениците по данни от кадастъра. Освен
това експерта в съдебно заседание подробно е обяснил, защо има разминаване
между имената на съседите посочени в нотариалния акт, тези по КВС и
данните от кадастъра /л. 113-114 от делото при ЛРС/. Вещото лице е пояснило,
че е извършило справка на място от съседите и са му били представени
нотариални актове, делбени протоколи и скици. Също така е посочил, че
първообразният имот по КВС е претърпял пет промени и в течение на времето
собствеността е сменена за част от имотите, а от там идва и разминаването в
имената на съседите. В подкрепа на това, че вещото лице е посочило
настоящите съседи на Й. са и показанията на св. Е. И.а, която на въпроса дали
някой е имал претенции към имота на Й. отговаря „Знам само, че Васко-
комшията му отгоре, за някакъв път между дворовете им имаше спор, но не
съм навътре в нещата“. При така изложеното съдът намира, че повторната
СТЕ следва да бъде кредитирана, тъй като същата е обективна и обоснована.
Неоснователни се явяват доводите в жалбата за незаконност на
построените в процесния имот сгради, тъй като на първо място те не са
предмет на настоящото производство, а отделно от това по делото е
представено и удостоверение за търпимост на тези сгради /л. 11 от делото при
ЛРС/.
С оглед всичко гореизложено, МОС намира, че предявеният иск е
основателен, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Л.
следва да заплати на Й. Г. направените от него разноски в размер на 1000 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 131 от 15.04.2025 г. на Районен съд-Л.,
постановено по гр. дело № 442/2024 г., по описа на същия съд като
правилно.
ОСЪЖДА Община Л., със седалище и адрес на управление ул. „Д.ска“
№ **, БУЛСТАТ ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Й. А. Г.,
ЕГН **********, от гр. Л., ул. „М.“ № 72, сумата в размер от 1000,00 лева,
представляваща направени разноски във въззивното производство.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7