№ 180
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110206959 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № F589915 от 15.04.2021 година, заместник-
директорът на ТД на НАП-гр.София е наложил на “Д.У.-3” ЕООД, с ЕИК *********
имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл.74, ал.1 от ЗСч за нарушение
на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което чрез своя законен представител в срочно подадена жалба(възражение) го
атакува с искане за отмяна. В жалбата като основание за отмяна се сочи смяната на
счетоводителя на дружеството през месец февруари 2020г., както и епидемичната
обстановка в Република България. Освен това се сочи, че се касае за първо нарушение на
дружеството.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована се представлява от
юрисконсулт П., която моли за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно, като изтъква, че посочената в жалбата причина- смяна на
счетоводител не може да обоснове закъснението, тъй като е извършена през месец февруари,
а срокът за публикуване на ГФО е до края на месец септември 2020г. , както и, че са
засегнатите обществени отношения не предполагат маловажност на случая. Претендира
заплащане на разноски в размер на 100 лева.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
1
наказващия орган, и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят “Д.У. 3” ЕООД, ЕИК ********* е търговско дружество,
регистрирано в Република България –търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ. От това за
дружеството произтичало задължение за периодично оповестяване на информация за
дейността и финансовото му състояние чрез публикуване на годишния финансов отчет по
електронната партида на дружеството в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ към
Агенцията по вписванията в срок до 30 юни на годината следваща тази, за която се отнасят
данните. През 2020г. във връзка с усложнената епидемиологична обстановка в страната, с
Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. в Република България било обявено
извънредно положение. Последиците от същото са уредени с нарочен нормативен акт- Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, като съгласно §
33 от ПЗР на посочения нормативен акт, „През 2020 г. сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3
от Закона за счетоводството се удължават до 30 септември 2020 г.“
Дружеството, обаче не заявило за вписване и не представило за обявяване годишния
си финансов отчет за 2019г. в предвидения за това срок, а именно 30 септември 2020г., нито
по-късно. Видно от приложеното извлечение от Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ,
през 2020г. по партидата на дружеството не са подавани заявления за обявяване на каквито
и да било актове, включително ГФО, като Заявление Г2 е депозирано по партидата в
Търговски регистър едва на 17.02.2021г.
В този връзка на 12.02.2021 година бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № F589915/12.02.2021 година от страна на свидетеля
инспектор по приходите Д.М., с който срещу “Д.У. 3” ЕООД било повдигнато
административнонаказателно обвинение за това, че не е изпълнило задължението си да
осигури публикуване на ГФО на дружеството за 2019г. в ТР и регистър на ЮЛНЦ към АВ в
законоустановения срок до- 30.09.2020г, квалифицирано като нарушение на чл.38, ал.1, т.1
от ЗСч.
Срещу съставения и връчен на законния представител на дружеството-жалбоподател,
АУАН е постъпило възражение, в което се излагат причини за забавата, аналогични на
посочените в жалбата.
На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение
било съставено наказателно постановление (НП) № F589915 от 15.04.2021 година,
заместник-директорът на ТД на НАП-гр.София е наложил на “Д.У.-3” ЕООД, с ЕИК
********* имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл.74, ал.1 от ЗСч за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН F589915/12.02.2021
2
година; Наказателно постановление (НП) № F589915 от 15.04.2021г., справка-извлечение от
Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, заповед за компетентност на
административнонаказващия орган, Декларация по чл.92 ЗКПО за 2019г. – заверен препис;
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост приобщените по делото по реда на
чл.283 НПК писмени доказателства. Същите по несъмнен начин установяват фактите,
включени в предмета на доказване по делото, като са логични, последователни, съответни и
не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като
не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна в искането за отмяна, по изложените по-долу съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу дружеството е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
F589915/12.02.2021 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.78, ал.1 от ЗСч,
актовете за нарушения се съставят от органите по приходите, към които, съгласно чл.7, ал.1,
т.4 от ЗНАП се числят и служителите на Национална агенция по приходите, заемащи
длъжност „инспектор по приходите.”
Наказателното постановление също е издадено от териториално и материално
компетентен орган-заместник директор на ТД на НАП-гр.София, като съгласно чл.78, ал. 2
от ЗСч, наказателните постановления за нарушения по същия закон се издават от министъра
на финансите или упълномощено от него лице, каквото, съгласно т.2, б.А на Заповед ЗМФ-
644/28.08.2020г. се явява заместник директорът на териториална дирекция на НАП.
При съставянето на процесния АУАН не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да рефлектират върху неговата законосъобразност като, актът съдържа
всички посочени в чл.42 от ЗАНН, реквизити. Действително не е изрично фиксирана датата
на извършване на нарушението, но доколкото същото е осъществено чрез бездействие,
което става противоправно след изтичане на определен срок, и доколкото последния е
фиксиран в АУАН, то съдът намира, че не е налице неяснота при описанието на
извършеното. На база така съставения АУАН е издадено процесното НП, последното
съдържа всички предвидени в чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити и при неговото издаване съдът
не констатира допуснати процесуални нарушения обосноваващи отмяната му.
Изложената в АУАН фактическа обстановка, съответства на НП, както и на приетото
за установено от съда.
Правилно АНО е подвел установените факти под посочената материално правна
3
норма като законосъобразно е констатирал, че е налице неизпълнение от страна на
търговско дружество „Д.У. 3” ЕООД на разпоредбата на чл.38, ал.1 т.1 ЗСч. Това произтича
от обстоятелството, че в нарушение на посочената разпоредба, дружеството, което има
качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, не е изпълнило задължението си да
заяви вписването и да представи за обявяване ГФО за 2019г. в срок до 30.09.2020г.
Цитираната норма предвижда, всички предприятия, каквото по смисъла на чл.2, т.1 ЗСч се
явява и „Д.У. 3” ЕООД са задължени да публикуват своите ГФО, което за регистрираните
търговци се осъществява именно чрез обявяване в ТР И РЕГИСТЪР НА ЮЛНЦ. Съгласно
изричния текст §33 на ПРЗ на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване
на последиците, срокът по чл. 38, ал.1, т.1 ЗСч за 2020г. се удължава до 30.09.2020г.
Дружеството не е изпълнило посоченото задължение в указания срок, а едва след
образуване на административно-наказателното производство и съставяне на АУАН, с което
си бездействие е осъществило състава на нарушение по чл.38, ал.1, т.1 ЗСч. Нарушението е
осъществено от юридическо лице, предвид, на което обсъждането на субективната страна се
явява безпредметно.
Съдът не споделя, изложените в жалбата аргументи за наличие на обективни пречки
пред изпълнението на задължението на дружеството жалбоподател за своевременно
подаване на заявление за обявяване на ГФО за 2019г. Твърдяната промяна на счетоводителя,
обслужващ търговеца е настъпила през месец февруари 2020г. т.е. повече от половин година
преди установения срок за изпълнение на задължението и трудно би могла да се определи
като затруднение при изпълнение на задължението. Що се отнася до епидемичната
обстановка в страната, то именно във връзка със същата срокът за изпълнение на
задължението е удължен с три месеца, поради което може да се приеме, че това е
обстоятелство, което следва да се отчита при преценка на възможността за надлежно и
своевременно изпълнение на законово установено задължение, още повече с оглед
възможността за подаване на документи до ТР и регистър на ЮЛНЦ и по електронен път.
С оглед на това правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател по реда на чл.74, ал.1 ЗСч, който предвижда наказание именно за
предприятията, задължени да публикуват отчет, във всички случаи, в които липсва срочно
изпълнение на това задължение. С оглед на това, съдът намира, че наложената имуществена
санкция в размер на 200/двеста/ лева равен на минимума предвиден в закона се явява
законосъобразна и справедлива, като предвид правомощията на съда в настоящото
производство, не се налага допълнително обсъждане на този размер.
Най-сетне, съдът намира, че извършеното не съставлява маловажен случай на
нарушения от посочения вид, с оглед, на което неприложима е разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
На първо място констатираният период на забава не е незначителен, като заявлението е
подадено едва на 17.02.2021г. и то след изрична покана от контролната администрация. На
следващо място изхождайки от целта на същото, а именно да се осигури наличието на
минимална по обем информация за финансовото състояние на участващите в
4
икономическия живот субекти, следва, че неизпълнението му, независимо от основанията за
това не може да има незначителни по своя характер последици. Освен това, не без значение
е и факта, че дружеството развива активна дейност, като видно от ГДД по чл.92 ЗКПО през
2019г. са реализирани приходи в общ размер на 192 736.34 лева, което също не сочи на
маловажност на случая.
Предвид изхода на делото и доколкото се констатира основание за налагане на
имуществената санкция, респективно не се установи основателност на искането за отмяна, с
което се обжалва наказателното постановление, следва да бъде уважено и направеното на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Основанието за това е нормата на чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК и даденото в тази връзка
задължително тълкуване на върховната съдебна инстанция в полза присъждането на
възнаграждение определено според правилата на Наредбата за заплащане на правната
помощ, в случай на представителство на административен орган от страна на юрисконсулт.
В настоящото производство, въззиваемата страна- ТД на НАП-София е била
представлявана от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че
справедливият размер на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е
Наредбата за заплащането на правната помощ, относим именно към защита в производства
по ЗАНН е 80 лева, доколкото по делото е проведено само едно съдебно заседание, не са
разпитвани свидетели, не са представяни допълнителни доказателства. Същото съобразно
искането следва да бъде присъдено в полза на НАП, като първостепенен разпоредител с
бюджетни средства.
Ето защо съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, а на въззиваемата страна се присъдят
разноски.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. първо и ал.3 от ЗАНН:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № F589915 от 15.04.2021 година,
заместник-директорът на ТД на НАП-гр.София е наложил на “Д.У.-3” ЕООД, с ЕИК
********* имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл.74, ал.1 от ЗСч за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 ЗСч.
ОСЪЖДА “Д.У. 3” ООД, с ЕИК ********* да заплати на НАП сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5