№ 38
гр. П., 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Л. Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500675 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Не се явяват страните, редовно призовани.
На второ повикване в 10:05 ч.:
Не се явяват страните.
Постъпила е молба от жалбоподателя, с която моли да се даде ход на
делото. Взема становище по исковата претенция и жалбата. Претендира
разноски.
По делото са постъпили писмени бележки на пълномощника на
Дружеството „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, към които са приложени договор за
правна защита и съдействие и списък на разноски.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пазарджишки районен съд № 855 от 27.07.2022г.,
допълнено с решение по чл.247 от ГПК, №1164 от 26.10.2022г. двете
1
постановени по гр.д.№20215220103890 по описа на съда за 2021г., е
отхвърлен предявения от Национален осигурителен институт ЕИК *** с
адрес гр.*** чрез ТП на НОИ -гр.П. с ЕИК ****** с адрес град ***,
представлявано от директора Е. С.Г. срещу Е. Б. К. с ЕГН ********** от село
*** и „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от управителя Д.П.Б., иск с правно
основание чл.74, ал.3 във връзка с ал.1 от КТ за обявяване на недействителен
на трудов договор №95 от 25.05.2020г, сключен между „ГРГ ЕКСПОРТ“ с
ЕИК *** и Е. Б. К. с ЕГН **********. Със същото решение е осъден
Национален осигурителен институт ЕИК *** с адрес гр.*** чрез ТП на
НОИ гр.П. с ЕИК ****** с адрес град ***, представлявано от директора Е.
С.Г., да заплати на Е. Б. К. с ЕГН ********** от село *** сумата от 800лв.
разноски по делото. Осъден е Национален осигурителен институт ЕИК *** с
адрес гр.*** чрез ТП на НОИ-гр.П. с ЕИК****** с адрес град П., ул.Екзарх
Йосиф“№ 15а, представлявано от директора Е. С.Г. да заплати на „ГРГ
ЕКСПОРТ“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление град *** сумата от
502.15лв. разноски по делото.
Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№16278 от 10.08.2022г.
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството НОИ гр.С.
чрез ТП-НОИ П., с доводи за неправилност поради нарушаване на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Като допуснато съществено процесуално нарушение от
първоинстанционния съд се изтъква, необсъждането на оспорен от ищеца
протокол №1056 от 12.07.2022г. на датите на съставяне на протоколите за
придобита продукция и на становището, че удостовереното в тях количество
добив не отговаря на действителното фактическо положение. Не било
обсъдено писмото на ДГС от 31.05.2022г. за невъзможност да бъде добито
такова количество гъби, каквото е декларирал работодателя ГРГ Експорт
ЕООД-декларирани 600тона срещу възможен добив според ДГС от 10тона за
една календарна година. Съдът не мотивирал решението си по тези
оспорвания и възражения доколкото протоколите за добив били
единствените първични документи обезпечаващи последвалите го
счетоводни операции, върху които стъпил съда. Твърди жалбоподателят за
едностранно обсъждане на доказателствения материал от съда без да вземе в
предвид доводите на ищеца и почиване изводите на съда единствено на
2
показанията на св. Л., като нито един останал документ по делото не сочел
пряко, че ответницата К. действително е престирала труд. Никой от
документите не установявал реално изпълнение на трудова дейност от
последната в полза на дружеството. И че документите не свидетелстват по
безспорен начин за реализиране на търговска дейност от дружеството, а само
индиция за такава. Според жалбоподателя воденето на счетоводни документи
не означавало реализиране на търговска дейност за периода; че сключването
на договор не е достатъчно условие за извод за упражняване на трудова
дейност по него при липса на други данни. Оспорва се верността на
свидетелските показания на св.Л. поради съдържаща се само обща
информация и без да са непосредствени, последователни, конкретни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Не били представени
по делото доказателства за установяване на осигурителния стаж с данните по
чл.5 ал.4 т.1 от КСО, установявано с трудови, служебни, осигурителни
книжки и с документи по утвърден образец. По отношение на приложената по
делото трудова книжка на ответницата се акцентира, че същата не
отговаря на законоустановените изисквания по чл.6 ал.1 от НТКТС, тъй като
не съдържала подпис на главен счетоводител поради което била нередовна.
Ведомостите също не доказвали реално осъществявана трудова дейност и че
същите имат само формална доказателствена сила по чл.180 от ГПК като
частни документи без да установяват дали или не е работило лицето. От
останалите документи също не се установявало извършването на търговска
дейност от работодателя. Акцентира се на явни противоречия между
регистрираното седалище и адрес на управление на дружеството в гр.Б. ,
мястото където е сключен договора и обясненията на работника, че е
подписан договор в базата /с.М.К./ обл.П.. Противоречие между твърдяното
време на осъществявана търговска дейност/начало 2020г. до м.януари 2021г./
и данните за регистриран фискален апарат според работодателя , единствено
за периода 18.05.2020г.-28.08.2020г. и за регистрирани обекти на
работодателя в Б. и в гр.С., но не и в гр.П. или с.М.К.. Непредставен от
работодателя пълен адрес в гр.Б. на ТП на НОИ -П. за местонахождението на
документите необходими за извършване на проверка, като на адреса на
фирмата в гр.Б., се намирал магазин за резервни части без знание от
служителите му за наличие на посоченото място на ответната фирма и
управителя й. Излага се довод за отказ на управителя на фирмата Данаил
3
Борисов да съдейства на административните органи и да представи исканата
документация. Поддържа се и довод, че съгласно чл.92 от ЗКПО е отпаднало
изискването от 01.01.2018г. фирмите без дейност да подават декларация и
публикуването на ГФО, като в този случай следва да има подадена до 31.03.
на следващата година декларация в ТР за липса на дейност /чл.38 ал.9 т.2,
буква“а“ от ЗСч и че ако няма такава предприятията следва да публикуват
годишен финансов отчет /чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч/, като не публикуването е
административно нарушение. Акцентира се, че работникът е изискал от
работодателя си документи доказващи трудовата му дейност, но че същият
не ги е представил в ТД НОИ за установяване на реално осъществявана
трудова дейност. Акцентира се на свидетелски показания ,че в оранжерията в
с.М.К. не е имало гъби, че някои изобщо не са работили там, но че са имали
нужда от трудов стаж и че Л. само фиктивно ги е водил на работа и са
подписвали трудови договори само заради осигуровките и че Л. им е казвал
какви показания да дават ако бъдат разпитани. Анализират се и другите
свидетелски показания депозирани по делото. Жалбоподателят поддържа и
писмената си защита както и обстоятелствата изложени в исковата молба.
Моли да се отмени решението и се уважи иска. Няма направени
доказателствени искания.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата
Е. К., чрез адв. П. от АК-П., с вх.№16861 от 22.08.2022г.Излагат се доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Ищецът не доказал твърдяното в
исковата молба противоречие на трудовия договор със закона както и
заобикаляне на закона. В жалбата не се обсъждало полагането на труд от К.
Твърди се, че работникът добросъвестно е сключил трудов договор и
добросъвестно го е изпълнявал, при непрекъснат работа от 6месеца, по между
5-6дни в седмицата като е брал гъби, трюфели и горски плодове по между 8-
10часа в планинските землища на с.Ц., с.Д. и над м.“Д.В.“, които факти били
установени по делото със събраните доказателства както и че данни за
обратното не били установени. Сочи, че работодателят реално е осъществявал
законоустановените и разрешени от държавните органи дейности, което
поражда необходимост от назначаване на лица по трудови правоотношения,
които да придобият трудови и осигурителни права. От приетата съдебно-
икономическа експертиза се установявало, че работодателят е осъществявал
продажби в голям обем на диворастящи гъби и билки, при посочена от
4
вещото лице добита и реализирана продукция, при напълно редовно водено
счетоводство-осчетоводени фактури, включени в дневниците за продажби и
справки декларации по ЗДДС. Ответницата Е. К., не изключва възможността
работодателят да е извършвал административни нарушения при
осъществяване на дейността си ,които обаче били неотносими към
действителността /валидността/ на трудовия договор и че това не би довело
до неблагоприятно засягане на правната сфера на работника доколкото
работникът реално е упражнявал възложената му трудова дейност което е
достатъчно като предпоставка, с която законодателят свързва качеството
“осигурено лице“ по чл.10 от КСО. Моли да се потвърди решението с
присъждане на разноските.
Постъпил е и отговор от втория ответник „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, с вх.
№17492 от 01.09.2022г. чрез пълномощника адв. Г., в който по същество
жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че всички изложени в
жалбата възражения от НОИ са несъстоятелни и обжалваното решение не
страда от същите. Твърди се, че установената фактическа обстановка по
делото съответства на доказателствата; че съдът е анализирал и обсъдил
всички събрани доказателства-писмени ,гласни, съдебно-икономическа
експертиза и е мотивирал относимостта им към предмета на спора. Повтарят
се изводите на съда за установеност на факта, че дружеството е извършвало
търговска дейност през 2020г. изразяваща се в добив и продажба на
диворастящи гъби и горски плодове на територията на ТП ДГС П. в
посочените райони, като дружеството е притежавало необходимите трудови,
материални, финансови и интелектуални ресурси за обезпеченост за
извършване на дейността си, като за целта са му били издадени необходимите
разрешителни от МЗХ- позволително за ползване на недървесни горски
продукти; разрешително за достъп до горски територии и превозни билети от
ИАГ, както и е регистриран пункт за изкупуване на диворастящи гъби и
горски плодове в с.М.К., местност „К.“, за което е издадено удостоверение от
ОДБХ-П. като дружеството е разполагало с автомобили за извозване на
работниците и на добитата продукция както и специално обучени кучета за
дейността по добив на трюфели. Коментира се СИЕ и изводите на експерта.
Твърди се, че дружеството е извършвало търговска дейност по смисъла на
Търговския закон, изискваща необходимост от назначаването на лица по
трудови правоотношения, които влизат в кръга на осигурените лица и да
5
ползват осигурителни права, каквато се явява и К.. Коментират се и
свидетелските показания на Л. и прогнозния характер на средногодишните
количества гъби, растения и горски плодове според писмото на ТП на ДГС-П.
предвид зависимостта им от множеството фактори. И че не представянето на
документи от дружеството не водело до недействителност на трудовите
договори и до неблагоприятно засягане на правната сфера на работника.
Коментират се принципни постановки по въпросите за необходимото
съдържание и реквизити на трудовия договор по чл.66 ал.1 от КТ. Излагат се
доводи за субсидиарната приложимост на нормите за недействителност на
договорите по чл.26-33 от ЗЗД към недействителността на трудовите
договори, както и ТР №5/2012г. на ОСГК по въпроса за заобикалянето на
закона като форма на нищожност на договора от една страна и какво
представлява трудовото правоотношение от гледна точка на общественото
осигуряване и за придобиване на качеството на осигурено лице на работника,
като се поддържа, че придобиването на осигурителни права е резултат от
полагането на труд към който няма законова забрана. Споделят се доводите
на съда ,че пасивното поведение на осигурителя сочи единствено към
нарушение на осигурително-правните норми, но че същите не обосновават
извод на липса на реално изпълнение по възникналото трудово
правоотношение на работника К.; че реалното изпълнение на трудова дейност
е условие лицето да се счита осигурено и че К. действително е упражнявала
трудова дейност установено от събраните по делото доказателства и че
работодателят е подавал в НАП данните по чл.5 ал.4 от КСО за осигурителен
доход на наетите по трудови договори работници сред които е и К., но че
факта, че не е внасял дължимите по закон осигурителни вноски, не
обоснована извод за привидност на трудовото правоотношение и че
работникът реално не е изпълнявал трудовите си задължения и да води до
неблагоприятно засягане на правата му като осигурено лице, а би довело
евентуално до имуществена санкция на работодателя. Счита, че е установено
по делото добросъвестно изпълнение на задълженията и на двете страни по
трудовото правоотношение; че трудова дейност реално е извършвана от
работниците и последните са подлежали на осигуряване; начислявано е във
ведомости трудово възнаграждение за положен труд и е изплащано
уговореното трудово възнаграждение. Оспорват се доводите в жалбата, че
ведомостите за заплати са частни документи и че същите са годно
6
доказателствено средство за доказване на обстоятелствата относно
начисляването и заплащането на трудовото възнаграждение и че подписите
на работниците във ведомостите удостоверяват получаването на работната
заплата за съответния месец. Цитира се съдебна практика за значението на
положения подпис от работника във ведомостта за работни заплати-
удостоверява се изплащането на дължимото трудово възнаграждение, като
изпълнение на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може
да се доказва с всички писмени доказателства и че доказателствената сила на
документите произтича от закона и не може да се изменя. Коментира се и
формалната и материална доказателствена сила, и че в случая ведомостите
като частни документи имат формална доказателствена сила която е зачетена
от исковия съд. Моли да се потвърди решението и се присъдят разноски.
Страните не ангажират нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК
пред въззивната инстанция.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
25.02.2023 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7