РЕШЕНИЕ
№1556 дата
30 септември 2019г.
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 16 септември
2019 година, в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:Кристина Линова
Прокурор: …..…………..……
разгледа
адм. дело № 1003 по описа за 2019 год.
и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във вр. с чл.118 от КСО.
Предмет на оспорване е Решение №
1012-02-53#2/16.04.2019г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е
оставено в сила разпореждане изх.№ 2113-02-3189#11/25.02.2019г. на Ръководителя
по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас, с което, на К.Д.К. ***, е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят
К. оспорва решението като незаконосъобразно поради нарушение на материалния
закон, като възразява, че административният орган не е изяснил действителната
фактическа обстановка относно характера и условията на полагания труд, като
претендира, че този, положен в периода от 09.09.1986г. до 31.05.1992г. следва
да се зачете като такъв от първа категория, тъй като е работил със стъклена
вата, стиропор и смоли в затворени пространства. Иска се отмяна на решението и
решаване на спора по същество, като се признае правото на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл.68б, ал.2 от КСО.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник поддържа подадената
жалба на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът
– директор на ТП на НОИ - Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва
основателността на жалбата.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в
предвидения от закона срок.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Установява се по делото, че на
12.10.2017г. К.К. ***-02-3189 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на основание чл. 69б, ал.1-2 от КСО.
С разпореждане изх.№ 2113-02-3189#10 от 20.10.2017г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас, на жалбоподателя е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като е
прието, че не налице осигурителен стаж от 15 години, при условията на втора
категория труд.
При
оспорването по административен ред, директорът на ТП на НОИ Бургас е постановил
Решение № 1012-02-332#1 от 24.01.2018г., с което е оставил в сила оспореното
разпореждане. Решението е обжалвано по съдебен ред, като с Решение №
884/30.04.2018г. постановено по адм.д. № 338/2018г. на Административен съд –
Бургас, жалбата е била отхвърлена като неоснователна. По реда на инстанционния
съдебен контрол, с Решение № 16176/20.12.2018г. по адм.д. № 8122/2018г. на ВАС,
касационната инстанция е отменила решението на Административен съд Бургас и е
върнала преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно
мотивите в съдебното решение.
В
изпълнение на този съдебен акт, ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ – Бургас е издал разпореждане изх.№ 2113-02-3189#11 от 25.02.2019г., с
което, на основание чл. 69б, ал.2 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, като е счетено, че
жалбоподателят не отговаря на условието
за наличие на необходимия осигурителен стаж по чл. 69 б, ал.1-2 от КСО.
При оспорването по административен ред,
директорът на ТП на НОИ Бургас е постановил процесното Решение № 1012-02-53#2/16.04.2019г.,
с което разпореждането е оставено в сила.
В мотивите на решението е посочил, че въз основа на събраните в
административното производство данни се
установява, че трудът, който е полагал жалбоподателят К. в периода 09.09.1986г.
– 31.05.1992г. е такъв от втора категория, съгласно т.26, изр.1 от Правилника
за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП). Горестоящият орган е
обсъдил подробно и останалите възражения, като е посочил, че за периода
м.10.1992г. до края на 1998г., през който лицето твърди да е извършвал дейност
като самоосигуряващо се лице, не следва да се зачита за осигурителен стаж,
доколкото от извършените справки е било
установено, че не са били подавани декларации по чл.1 и чл.2 от Наредба
за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или
търговия или работещи без трудово правоотношение(отм.), респ. не са били
внасяни осигурителни вноски по реда и в сроковете предвидени в Наредбата.
Спорът
по делото е относно категоризирането на труда, положен в периода 09.09.1986г.
– 31.05.1992г., като изолаторджия, когато жалбоподателят е бил зает в
„Месокомбинат“ ЕООД, гр.Добрич и „Месопромимпекс“ ЕООД, гр.Генерал Тошево.
Страната претендира, че този труд следва да бъде зачетен като такъв от първа
категория, като се позовава на хипотезата на т.66а от Правилника за
категоризация на труда при пенсиониране (отм.), която обвързва с
характеристиката на длъжността „изолировчик за топлинна изолация“ съгласно
Националния класификатор на професиите от 2011г., като това са лица, които
изпълняват топло, студо и звукоизолационни работи, както и се позовава на
ноторния факт, че стиропора, азбеста и стъклената вата са материали, които
служат за изолация и с тях се работи предимно в затворени помещения.
Становището на
жалбоподателя не се възприема от съда.
Видно от т.66 а от
ПКТП (отм.) Работещи, които се
пенсионират при 20 години трудов стаж, от които 15 години положени в посочените
отрасли и дейности, и възраст 52 години за мъжете и 47 години за жените: ………….
Работници, заети непосредствено в гранулация на шлака и изолировачи с азбест,
стъклена или шлакова вата. …………….. В административната преписка са налични
две представени удостоверения образец УП-13, касаещи трудовия стаж при двамата
работодатели през спорния период - „Месокомбинат“
ЕООД, гр.Добрич и „Месопромимпекс“ ЕООД, гр.Генерал Тошево, с №№
5507-18-1746/30.09.2016г. и 5507-18-882/17.05.2016г. И в двете удостоверения наименованието
на длъжността на жалбоподателя е вписано „изолаторджия“. Налично е и още едно
удостоверение образец УП-13 № 5507-18-1745/30.09.2016г., което дава обобщени
данни за трудовия стаж при работодателя „Месопромимпекс“ ЕООД (за разлика от №
5507-18-1746/30.09.2016г., където данните са по месеци), в което е отбелязано
Бригада Строители. В друго
удостоверение (извън тези по образец УП-13 и УП-15) №
5507-18-1744/30.09.2016г., също издадено от ТП на НОИ Силистра, касаещо
работата в „Месокомбинат“ ЕООД Добрич, също е посочена длъжност „изолаторджия“,
но с уточнението - Бригада Строители. По реда на чл.192 от ГПК, по делото беше
изискана допълнителна информация от ТП на НОИ Силистра, за да се установи дали
за процесния период работодателите са правили допълнителни начисления за работа
във вредна и опасна среда, при специфични условия на труд, различни за
обикновените работници, както и дали се съхраняват данни с какви материали е
работил жалбоподателят. В отговор постъпи писмо вх.№ 6364/14.06.2019г. от ТП на
НОИ Силистра, видно от което, посочва се, че за периода 01.03.1986г. –
31.10.1988г. във ведомостите по месеци на „Месокомбинат“ ЕООД, гр.Добрич и за
периода 01.11.1988г. – 31.05.1992г. в „Месопромимпекс“ ЕООД, гр.Генерал Тошево,
където фигурира името на жалбоподателя К. като „изолаторджия“ в бригада
„Строители“, няма начислено възнаграждение за работа във вредна и опасна среда,
при специфични условия на труд, различни от обикновените работници, както и
няма данни с какви материали и в каква среда е работил. При тези фактически
данни следва да се приеме, че твърдението на жалбоподателя за полагане на труд
при тези работодатели в процесния период, свързан с работа с азбест и стъклена
вата в затворени помещения, остава недоказано, респ. не се установяват
фактическите основания по т.66 а от ПКТП (отм.), въз основа на които трудът в
спорния период да се квалифицира като такъв от първа категория. Съответно,
наличните по делото данни дават основание да се приеме за правилен извода на
пенсионния орган за квалифициране на труда в процесния период като такъв от
втора категория по смисъла на т.26 от ПКТП (отм.), предвид удостовереното, че
жалбоподателят е работил в строителна бригада, попадащо в хипотезата на работещ
на обект от строително-монтажната дейност по смисъла на цитираната точка,
предл. първо. След като стажът от втора категория труд е установен с
продължителност от 13г. 02м 12дни, то не е налице нормативното изискване по
чл.69 б, ал.2 от КСО за стаж от втора категория с продължителност от 15 години,
при наличието на който лицето придобива право на пенсия в посочената хипотеза,
поради което постановеният отказ, потвърден с процесното решение, е
законосъобразен.
Оплакването на жалбоподателя, касаещо установяването
на осигурителен стаж за периода м.10.1992г. – м.12.1998г. като самоосигуряващо
се лице, по принцип стои извън фактическите основания на настоящия спор, касаещ
приложението на чл.69 б, ал.2 от КСО, на каквото основание е издадено и
процесното разпореждане за отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Независимо от това, в отговор на това оплакване, следва да се посочи,
че административният орган е констатирал, че за този период, на името на
жалбоподателя не са били внасяни никакви осигурителни вноски, нито е бил
деклариран осигурителен доход, а от представените от лицето годишни данъчни
декларации за 1993г., 1994г., 1995г., 1996г., 1997г. и 1998г. е констатирал, че
в тях няма отбелязвания и декларирани суми за разходи за осигурителни вноски.
Тези констатации не се оборват успешно и в настоящия процес, поради което
възражението следва да бъде счетено за неоснователно.
На основание изложените мотиви, жалбата, като
неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд Бургас,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.К. *** против Решение №
1012-02-53#2/16.04.2019г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: