РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 104879
гр. София, 24.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Частно
гражданско дело № 20221110165936 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на „.............. ООД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу П. Б. В. за сумата 4155 лева – вземане по запис на
заповед от 25.09.2019 г. Заявителят излага, че длъжникът е издал запис на заповед в негова
полза за обезпечаване на задължения, произтичащи от сключени между тях договор за заем.
С допълнителна молба от 24.02.2023 г. заявителят е уточнил, че задълженията, за
обезпечаването на които е издаден процесният запис на заповед, са следните: 3555,30 лева –
незаплатена част от главница и 1015,67 лева – законна лихва, 466,88 лева неустойка
съгласно чл.11.4 от договора за непредоставяне на обезпечение, 132,82 лв. договорна лихва
за период от 25.09.2019 г. до 18.12.2019 г.
Претендираното вземане – за неустойка за неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение се основава на нищожни клаузи поради противоречие със
закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва. Следователно допълнително възникващите
вземания на кредитора като последица на просрочие на потребителя са ограничени както по
вид, така и по размер. Предвиждането на друга парична последица води до частична
нищожност съгласно нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД – съответните клаузи се заместват от
императивния максимум, т.е. разходите, надхвърлящи законната лихва за забава не се
дължат. Тъй като не се касае до изрично изброените в чл. 22 ЗПК недостатъци на формата,
не са приложими и правилата при цялостна недействителност по чл. 23 ЗПК. Същевременно
се претендира и обезщетение за забава (мораторна лихва). При нищожността наличието на
индивидуално договаряне е без значение.
С оглед на горното и доколкото записът на заповед от 25.09.2019 г.е издаден за
обезпечаване на задължение, произтичащо от нищожен договор, съдът приема, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде
отхвърлено в частта за сумата над 3688,12 лева, както и за претендираната законна лихва
забава 1015,67 лева за периода 02.12.2019 г. до 28.04.2022 г. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т.4а на ТР № 4/2013 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не
1
може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва върху вземането
за периода от датата на падежа до подаване на заявлението – по аргумент от т.4 от ТР № 1/
28.12.2005 г. по т.д.№ 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените в това тълкувателно
решение разяснения, които са запазили своята актуалност, не е допустимо издаване на
изпълнителен лист за мораторните лихви върху сумата по записа на заповед за периода от
падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист, тъй като в това
производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на изпълнителното
основание и не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание,
а освен това съдържанието на записа на заповед по чл.535 ТЗ не включва данни относно
размера на закъснителните лихви.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК на „.................“ ООД срещу П. Б. В. в частта за сумата над 3688,12 лева, както и в
частта относно сумата 1015,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода 02.12.2019
г. до 28.04.2022 г.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2