Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 12
24.02.2020 год. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора
Тихомир Тодоров разгледа докладваното от съдията Марин Маринов касационно АНД № 3 по описа за 2020 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
жалба на П. Д. П. от гр. Д., срещу Решение № 495 от
29.11.2019 год., постановено по АНД № 559/2019 год. на районен съд Разград. С
него съдът е потвърдил НП № 18-1075-002181 от 27.12.2018 год. на началника на
Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Разград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 2 от Закона за
движение по пътищата са наложени две наказания на основание чл. 175, ал. 1 ,т.
4 от ЗДвП: глоба от 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно. По същество жалбоподателят твърди, че не е извършил
вмененото му във вина нарушение. На него не му е отправяно от органите за
контрол на пътното движение ясно и категорично разпореждане, което той да не е
изпълнил. Излага доводи, че в АУАН не е описано ясно и точно какво нарушение е
извършил жалбоподателят. От съда се иска да отмени обжалваното решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР - Разград, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт М., оспорва жалбата като
неоснователна и иска от съда да потвърди
решението на районния съд.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да потвърди обжалваното решение.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
За да постанови решението си
районният съд е приел от фактическа страна, че
НП е издадено въз основа на АУАН, съставен срещу жалбоподателя за това,
че на 14.12.2018 г., около 16,45 часа в Община Разград на път
първи клас № I-2 на пътна
отбивка срещу ресторант „Дервента“, управлявал състав от ППС, като превозва извънгабаритен товар. На водача е разпоредено
да остане на отбивката и да не продължава движението си в тъмната част на
денонощието във връзка с Наредба №11 за движение на извънгабаритни тежки ППС. Той
не изпълнил разпореждането и по-късно
бил спрян на отбивка „Стария кладенец. Прието е, че така е нарушил чл.6, т.2 от ЗДвП.
Пред РРС като свидетел е разпитан
актосъставителя, който посочил, че спрял товарния състав управляван от
жалбоподателя край гр. Цар Калоян. Автомобилът бил тежкотоварен и габаритите му
като размер и тегло не позволявали движение по пътя. По тази причина
полицейският служител разпоредил устно на жалбоподателя да остане с автомобила
на място и да не продължава движението си в тъмната част на денонощието.
Жалбоподателят обаче не изпълнил това разпореждане и продължил движението си
към гр. Разград и по-късно бил отново спрян в с. Осенец. Съдът приел
за несъстоятелна позицията на жалбоподателя, че на него не е отправяно
разпореждане. Съдът се е опрял и на
доказателствената сила на съставения акт, която в случая не била
оборена.
При тези факти районният съд
приел от правна страна, че НП не страда от процесуални пороци. Приел е, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
При отправено от контролен орган устно разпореждане да преустанови движението
на състава от ППС жалбоподателят не се е съобразил, а е продължил по маршрута
си. Затова съдът счел, че жалбоподателят
действително е нарушил чл.чл.6, т. 2 от ЗДвП. Съдът счел наложените наказание за справедливи.
Разградският административен съд намира решението на
районния съд за неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 2 от ЗДвП
участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните
сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Според чл. 64, ал. 1 изречение второ от
Закона за Министерството на вътрешните работи разпорежданията на полицейските
органи по правило се издават в писмена форма. В ал. 2 на чл. 64 от ЗМВР е
посочено, че при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се
издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които
се отнасят.
Настоящият касационен състав намира, че в случая не е безспорно установено, че органът по контрол на движението е дал
категорично, ясно и недвусмислено
разпореждане на жалбоподателя, което той да не е изпълнил.
В обжалваното
НП е посочено, че около 16:45 часа на 14.12.2018 год. на жалбоподателя е било
разпоредено да остане на отбивката срещу ресторант „Дервента” на път I-2 и да не
продължава движението си в тъмната част на денонощието във връзка с Наредба № 11 движение на извън
габаритни тежки ППС, което той не изпълнил.
От показанията, дадени от полицейския служител, при
разпита му в съдебно заседание обаче не става ясно дали той е дал категорично и ясно такива
разпореждания. Самият служител обяснява, че на него му било разпоредено да каже
на жалбоподателя да остане на място и да не продължава движението си в тъмната част на денонощието.
Как точно и какво е казал на
жалбоподател обаче, не е обяснил.
В крайна сметка не става ясно какво точно е
разпоредено на жалбоподателя – дали да остане на място на отбивката или да не
се движи в тъмната част на денонощието, с оглед разпоредбата на чл. 13, т. 3 от
НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства / ДВ бр. 65/2001 год./.
Следва да се има предвид, че легално определение на
понятието „тъмна част на денонощието” в ЗДвП няма. Такова определение към
14.12.2018 год. е дадено в § 1, т. 55 от ДР на Закона за горите, която определя,
че „тъмната част на денонощието” за м.ноември, декември и януари е от 18:30
часа до 06 30 часа. В този смисъл е и даденото легално определение на понятието„тъмната
част на денонощието” в новата т. 53 от §1, на ДР на Закона за
рибарството и аквакултурите /ДВ бр.98/2019 год./. С оглед разпоредбата на чл.
37, ал. 1 и 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за
нормативните актове /ДВ бр. 39/1974 год./ след като за понятието „тъмна част на
денонощието” в ЗДвП няма допълнителна разпоредба, то следва това понятие да се
употребява в смисъла, даден в Закона за
горите.
Следователно след като полицейският служител е дал разпореждането
в 16 45 часа, както е посочено в АУАН, е очевидно, че то е противоречиво – в
едната част - жалбоподателят да остане на отбивката. Втората част на
разпореждането обаче е давало възможност на жалбоподателя да продължи да се
движи до настъпване на тъмната част на денонощието,
тъй като все още не е било станало 18 30 часа и той е имал разрешително от
Агенция „пътна инфраструктура” за движение на извънгабаритен товар със съответното
съпровождане и организация за превоза.
Тази противоречивост
и двусмислие на разпореждането на полицейския служител се потвърждава и
от последващото му поведение. В показанията си той заявява, че жалбоподателят
не е изпълнил разпореждането да остане на отбивката и потеглил, но не става ясно защо
полицейският служител не го е спрял веднага при потеглянето и да му състави
АУАН за неизпълнение на разпореждането, а чак в последствие след няколко часа е
спрял жалбоподателя за проверка след с.
Осенец на отбивката „Стария кладенец”.
Ето защо касационната инстанция приема, че в случая не
е безспорно доказано, че на жалбоподателя е било дадено ясно и недвусмислено
разпореждане по смисъла на чл. 6, т. 2
от ЗДвП, което той не е изпълнил, т.е. че той е извършил вмененото му във вина
нарушение.
Дори да се приеме, че разпорежданията са били ясни, то
в случая е налице неизпълнение на две разпореждания, т.е. имаме извършени две
отделни самостоятелни нарушения, а е наложено наказание само за едно нарушение.
От НП не става ясно, за кое нарушение
точно е наказан жалбоподателят – дали за
това, че не е изпълнил
разпореждането да остане на отбивката до р-т „Дервента” или за това, че
не е изпълнил разпореждането да не се движи в „тъмната част на денонощието”. По
този начин е нарушено правото на защита на нарушителя да разбере точно за какво
деяние е наказан.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното НП
е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Като е приел противното районният съд е допуснал
нарушение на материалния закон, поради което решението му следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.
2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 495 от 29.11.2019
год., постановено по АНД № 559/2019 год. по о писа на Районен съд Разград и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1075-002181 от
27.12.2018 год. на началника на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Разград
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/