РЕШЕНИЕ
Номер 260128 18.12. Година
2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд І
търговски състав
На осемнадесети ноември през 2020 Година
В открито
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар:
Цветелина Диминова
като разгледа
докладваното от съдия Н. Желязкова
търговско дело № 596 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано
е решение № 77 от 09.04.2020г.,
постановено по т.д.№ 20195100900057 по описа за 2019г. на ОС К., с което е
осъден З. „Л.И.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, С.К., бул. С.Ш.№
** да заплати на С.М.Б. ЕГН ********** *** сумата от 45 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие получените телесни увреждания,
причинени при ПТП, станало на 15.11.2018г. между микробус „И.Д.“ с рег. № **със
застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица ***при З. „Л.И.“
АД и товарен автомобил Д. „Д.“ с рег. № ***, като е отхвърлен иска до пълния
предявен размер от 100 000 лв. и в тежест на страните са разпределени
разноски за ищеца, съразмерно на уважената част от исковете, съответно за
ответника, съразмерно с отхвърлената част.
Решението
е обжалвано от ищцата С.М.Б. ЕГН ********** ***, представлявана от адв. Щ.Щ. с
твърдения за постановяването му в противоречие с материалния закон и конкретно
приложението на чл. 52 ЗЗД, като искането отправено до въззивния съд е
обжалваното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено и постановено
друго, с което предявения иск да бъде уважен изцяло. Претендира определяне на
възнаграждение за адв. Щ.Щ. и за двете инстанции.
В
срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от З. „Л.И.“ АД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление ***, С.К., бул. С.Ш.№ **, представлявано
заедно от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., чрез юристконсулт И.Ц., с
която е обжалвано решението в неговата осъдителна част, и конкретно в частта, с
която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата над 30 000 лв. до
присъдения размер от 45 000 лв.. Оспорена е и въззивната жалба на ищцата
като неоснователна. Изложени са съображения за незаконосъобразност на
атакувания акт, като твърденията са за неправилно приложение на материалния
закон и конкретно разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал.2 ЗЗД и
несъобразяване на установените в производството вреди, които не позволяват
присъждане на обезщетение в размер по – висок от 30 000 лв. Искането
отправено до въззивният съд е постановеното решение да бъде отменено в частта,
с която предявения иск е уважен за сумата над 30 000 лв. до 45 000
лв., като иска за сумата над 30 000 лв. до присъдените 45 000 лв. да
бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство,
намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по иск на С.М.Б.
ЕГН ********** ***, представлявана от адв. Щ.Щ.
срещу З. „Л.И.“ АД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, С.к., бул. С.Ш.№ ** с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се
свеждат до следното: на 15.11.2018г. около 07.30 ч. в гр. К. в зоната на
кръстовището на ул. П.м. с отбивката за с. О., Община К. водачът на микробус „И.Д.“
с рег. № К *** Д.Л.Л., въпреки поставените пътни знаци на кръстовището – Б2-
„Спри! Пропусни движещите се с предимство!“ и
Г2 – „движение само надясно след знака“, предприел маневра завой наляво
по ул. П.м. в гр. К., за да отиде към завод „О.“, като по този начин отнел
предимството на движещия се по ул. П.м. лек автомобил „Д. Д.“ с рег. № **,
вследствие което настъпил удар между двете ППС-та. Твърди, че при настъпилия
сблъсък бусът се е преобърнал на дясната си страна, а водачът Л. започнал
извеждането на пътниците, сред които и ищцата, която пътувала за работа в
микробуса на трета единична седалка в дясната редица. За станалото произшествие
е съставен констативен протокол № *** от
15.11.2018г., а воденото наказателно производство е приключило с влязло в законна сила решение от
30.07.2019г., постановено по НАХД № 680/2019г. по описа на РС К., с което Д. Л.
и Е.К. са признати за виновни за настъпилото ПТП, като са освободени от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и им са наложени съответните
наказания. Ищцата твърди, че след инцидента е била хоспитализирана в МБАЛ „***“
АД гр. К. в отделение ** със силни болки в кръста и таза, като й е поставена
диагноза „счупване на гръбначния стълб в поясната област“ и оплаквания с
изтръпвания на вътрешната повърхност на десния крак. Сочи, че предвид
опасността от неврална компресия и последваща поява/развитие на тежък
невродефицит й е извършена оперативна интервенция на компресионната фрактура на
първи поясен прешлен Л1, а на 20.11.2018г. е направена репозиция с последваща
вертебропластика като са поставени две вертебро игли, а на 23.11.2018г. е
изписана с окончателна диагноза „компресионна фрактура на тялото на първи
поясен прешлен“, като й е издаден болничен лист за 35 дни. Сочи, че за домашно
лечение й е предписано да носи колан „Ломбакс Х“, който е закупила и носи
непрестанно, като през периода 09.04.-16.04.2019г. е провела рехабилитация в
отделение по физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „***“ АД гр. К..
Ищцата твърди, че поради изпитвани болки и нестабилизирано състояние е била в
отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 15.11.2018г. до
04.05.2019г., като с решение № 0819 от 07.05.2019г. този срок е удължен с още
60 дни, след което е продължен без прекъсване до 30.09.2019г. или целия
възстановителен период е продължил повече от 10 месеца, като и към настоящия
момент не може да се твърди, че е приключил с пълно възстановяване. Сочи, че
вследствие причинените й травми при станалото ПТП търпи значителни
неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й болки, страдания и проведено
лечение. Дълго време е била на легло и трудно подвижна; имала е нужда от чужда
помощ при посрещане на ежедневните й битови нужди, като преди инцидента тя е
била здрава и работоспособна, а след това животът й претърпял коренна промяна.
Твърди, че физическите болки и страдания се отразили и на психическото й
състояние, като обездвижването и застояването вкъщи затруднили и възможността й
да се труди и изкарва пари; сънувала често кошмари, свързани с инцидента.
Уточнява, че освен неимуществените вреди е претърпяла и имуществени такива в
размер на 1238.66 лв., представляващи разходи по закупуване на лекарства,
медицински материали, медицинско обслужване и заплащане на потребителски такси и
транспорт до лечебни заведения. Като
твърди, че гражданската отговорност на
причинителя на ПТП Д. Л. към датата на настъпилото ПТП е била застрахована в З.Л.И.
АД със застрахователна полица BG/22/118000377103, поради
което и е предявила застрахователна претенция, по която била образувана щета №
0000-1000- 03-19-7027, по която с писмо изх. № 800 от 24.01.2019г. са поискани
от заявителя представянето на допълнителни документи и въпреки изтичане на
предвидения тримесечен срок няма произнасяне по заявената претенция, настоява съдът
да постанови решение, с което да осъди З.Л.И. АД да му заплати сумата от 100
000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в физически
и психически болки и страдания, претърпени вследствие телесните увреждания, в
резултат на претърпяното от нея ПТП на 15.11.2018г., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане, както и
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1238.66 лв., в
резултата на същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска до окончателното й заплащане. Претендира разноски и определяне на
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ.
Ответникът
– З. „Л.И.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** и адрес за
кореспонденция бул. С.Ш.№ **, представляван от М.М. – Г., П.Д. и Г.Г., в качеството
им на *** чрез юрисконсулт Д.Т.е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Не
оспорва станалото ПТП, но твърди, че причина за същото е поведението и на
двамата водачи, а не само на Д. Л., чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, като се позовава на чл. 300 ГПК и влязлата в сила присъда на
15.08.2019г. по НАХД № 680/2019г. по описа на РС К.. На самостоятелно основание
навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която е
пътувала в микробуса без поставен предпазен колан и в нарушение на чл. 137а,
ал.1 от ЗДвП.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, с която настоява за безспорни между страните да
бъдат приети следните факти – гражданската отговорност на водача на микробуса «И.Д.»
с рег. № К *** е застрахована при ответника, както и че ищцата е сезирала
застрахователя, по повод което е образувана щета
№ 0000-1000- 03-19-7027 и с писмо изх. № 800 от 24.01.2019г..
Съгласно чл.
498, ал.3 КЗ във вр. с чл.
496 КЗ във вр. с чл.
380 КЗ, като допълнителна,
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане
на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на
застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по
реда на чл.
380 КЗ със застрахователна
претенция вх. № 640 от 14.01.2019г., по която застрахователя с писмо изх. № 800
от 24.01.2019г. го е уведомил, че следва да представи писмени документи, като и
до представянето им не е налице основание да уважи претенцията.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си
за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане
на спора е приключила с изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ и неплащането от
застрахователя на застрахователно
обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл.
432 КЗ.
Няма спор между страните, че с влязло
в законна сила решение, постановено по приложеното НАХД № 680/22019г.
обвиняемия Д.Л.Л. е признат за виновен в това, че на 15.11.2018г. в гр. К. на
ул. П.м. при управление на МПС – автобус «И.Д.» с рег. № **е нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно чл. 50, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице: А.М.А. и С.М.Б., като
по отношение на последната е посочено, че увреждането се изразява в счупване на
тялото на първия поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на движението на
снагата за повече от един месец, за което му е наложено съответното наказание.
Със същото решение за виновен е признат и обвиняемия Е.К. в извършването на
посоченото вече престъпление по чл. 343, ал.1, б.в, пр. второ във вр. с чл. 343,
ал.3, б.а вр. с т.2 НПК.
Не се спори и че гражданската отговорност на Д.Л.Л. е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното
дружество, което обстоятелство се установява и от приложената на л.41 справка
от проверка за сключена застраховка «Гражданска отговорност».
Спорните между страните във
възивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във
въззивните жалба – основна и насрещна, която в конкретният случай макар и
подадени от различни страни в процеса се свеждат до едни и същи възражения,
касаещи неправилна преценка и необоснованост на решението в частта, с която е
определено дължимото на увредената обезщетение и неправилност на извода на първоинстанционния
съд относно липсата на съпричастност от страна на пострадалата при станалото
ПТП, респ. неправилност на извода на първостепенния съд за незачитане
установеното с влязлата в сила присъда, решение по чл. 300 ГПК наличие на
независимо съизвършителство на настъпилия негативен резултат от повече от едно
лица.
От значение за дължимия размер на
обещетението са събраните гласни доказателства и приетите СМЕ и автотехническа
експертиза.
Пред първоинстанционния съд е разпитан
в качеството на свидетел сина на ищцата Ю. Б., чиито показдания съдът преценява
с приложението на чл. 172 ГПК и кредитири, като подкрепени от останалите
събрани доказателства – писмени и експертни становища и същевременно като
отчита, че факти и обстоятелства, досежно претърпени физически и психически
болки и страдания са достъпни на лица от най – близкия на увредения кръг, в
т.ч. и семейството. Така свидетелят твърди, че след станалото ПТП майка му
пролежала в К. болница, а след това по препоръка на прегледал я доктор – да не
се движи и да се циментира счупения прешлен, била транспортирана до болница в
гр. П., къдато й направили коментираното залепване с цимент на счупеното парче
към костта. Сочи, че майка му била на легло, можела да става, но се движела
прегърбена, оплаквала се от болки, които твърди, че продължават и понастоящем,
въпреки проведената физиотерапия. Уточнява, че станалото се отразило и на
психическото й състояние, което се влошило от невъзможността й да ходи на
работа и да реализира доход и я стресирало. Заявява, че увреждането не й
позволява да стои седнала, тъй като изпитва болки, както и че понастоящем не
работи, а е пенсионер по болест. Твърди, че станалото е променило коренно
живота й – преди катострофата била активна, работила, грижила се за
домакинството и градината, а след това останала затворена с постоянни физически
болки, наложили носенето на специален колан, който й обхваща кръста от опашката
и стабилизира същия, което състояние въпреки проведената рехабилитация не е
преодоляно напълно и психически травмирана, зависима от чужда помощ, която й
оказвали както свидетелят, така и нейния съпруг.
От приетата от съда и без
възражения от страните СМЕ се установява, че на ищцата е причинено Компресивно
счупване на тялото на първия поясен прешлен, наложило болнично и оперативно
лечение и наблюдение, кръвонасядания и охлузвания по кожата на крайниците,
което счупване е причинено при преобръщането на автомобила надясно и
непоставения предпазен колан. Експертът уточнява, че счупването е причинило
болки със значителен интензитет през първите две – три седмици и е наложило
ползване на чужда помощ при осъществяване на ежедневните си деятелности. Твърди,
че от приложените епикризи се установява, че близо година след проведената
оперативна интервенция, оплакванията на пострадалата за болки в кръста и
затруднена походка продължават, като е установена торако – ломбална
остеохондроза и дегенеративни – дистрофични прочени в телата на прешлените и
артикулиращите фасети, както и увреждане на лумбо – сакралните нервни
коренчета. Експерта е констатирал, че към момента ищцата има оплаквания за болки
и ограничени движения в поясния отдел на гръбнака, походката й е анталгична, а
болката в поясния отдел ирадира по долните крайници, съпроводена с парене и
изтръпване. Според д-р Н. М. на постарадалата не й предстои нова операция, като
сочи, че използваните вертебро игли за
поставяне на цимент в течно състояние в тялото на счупения прешлен се изхвърлят
сами. Според експерта и след извършен от него преглед на ищцата са налични
остатъчни явления, вследстие травмата, които не може да прогнозира дали и ако
да в какъв период ще отзвучат напълно, тъй като измененията на мозъчните
коренчета са с хроничен, травматично и дегенеративно обусловен характер. Уточнява,
че опасността ищцата да остане парализирана е преодоляна с извършената
оперативна интервенция, а анталгична походка е такава, при която се щадят
определени групи мускули и наличието й е свързано с оздравителния процес. Експертът
е посочил, че наличието на правилно поставен предпазен колан би предпазило
ищцата, за да не изпадне от седалката на автобуса, като уточнява, че по делото
липсват данни С. да е изпаднала, но твърди, че полученото увреждане предполага
това.
От допусната, изготвена и приета
съдебна автотехническа експертиза на в.л. инж. В.Д., изводите на която сочат,
че процесния автобус е фабрично оборудван с обезопасителни колани за водача и
пътниците. Уточнява, че в момента на обръщането на автобуса надясно върху
центробежната сила се е насложила и съставката от такава предизвикана от
въртенето на автобуса върху надлъжната му ос и движението на постарадалата е
имало направлението на резултатната сила – надясно и леко напред. Експертът
сочи, че обезопасителния колан е ефективен при челни и челно – странични удари,
а при преобръщане, каквото е настъпило в контренния случай, коланът няма ефективно действие.
Изложените до тук данни, при
зачитане последиците на чл. 300 ГПК на влязлото в сила решение, постановено по
НАХД № 680/2019г. по описа на РС Кърдажали сочат на извода, че причиненото на
15.11.2018г. ПТП е настъпило при независимо съизвършителство на двамата водачи
– Д. Л. и Е.К., като въззивния съд изцяло възприема извода на първостепенния
съд, че при съпричиняване на на увреждането от няколко деликвенти,
застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с единия от
тях отговаря спрямо увредения за пълния размер на вредите до размера на застрахователната
сума, а не съразмерно на приноса за увреждането на застрахования при него
деликвент. Застрахователя на гражданската отговорност на един от деликвентите
не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите деликвенти или техни
застрахователи, предвид функционалната обусловеност на прякото право от
деликтното. Застрахователят по застраховка «Гражданска отговорност» отговаря по
отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахования при него
деликвент – за всички вреди за целия им размер, като отговорността на
застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора. В
този смисъл е и съдебната практика на ВКС, цитирана от първостепенния съд,
която настоящия състав изцяло споделя и в този смисъл намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя застраховател.
Следващият спорен между страните
въпрос е свързан с размера на определеното обезщетение. В тази връзка от
значение са освен събраните събраните по делото гласни доказателства, коментирани
по-горе и приетата СМЕ, а също и приетите и неоспорени писмени доказателства и
конкретно ЕР № *** от ***. на ТЕЛК при МБАЛ «****» К., от което е видно, че на
ищцата и за полученото от нея травматично увреждане – Счупване на първи
ломбален прешлен и последиците от това на гръбначния стълб й е определена 50 %
трайно намалена работоспособност за срок от три години до 01.12.2022г., както и
тези приложени на л.19-31 от първоинстанционното дело, от които се установява,
че във връзка с причиненото травматично увреждане ищцата е била в отпуск,
поради временна неработоспособност за период от повече от 10 месеца.
Въз основа на коментираните
доказателства, настоящия състав на съда приема за установени описаните в
исковата молба болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки, и
причинната връзка между тях и процесното ПТП. Тези обстоятелства са приети за
установени и от първоинстанционния съд, като спорът е концентриран относно
размера на обезщетението.
Съдът
определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от
критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като
взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният случай е причиненото
телесно увреждане, представляващо средна телесна повреда, което е наложило
оперативна интервенция и за което не е установен прогнозен период за пълно възстановяване,
като са налични данни за хронифицирането му и наличие на остатъчен болеви
синдром, а също и промени в походката и понастоящем. Друго обстоятелство от
значение за определяне дължимия размер на обезщетението е претърпения физически
дискомфорт – интензивен в първите няколко седмици и с нестихващ характер и
понастоящем, довел до невъзможността на ищцата да се обслужва сама и обусловил психични
травми, изразяващи се в стрес и пълна промяна в ежедневието – от трудово
ангажиран човек, ищцата се е превърнала в пенсионер по болест. Преценявайки от
една страна зрялата възраст на увредената, чийто начин на живот, социална и
трудова ангажираност са се променили драстично, без данни и прогноза за пълно
оздравяване и отчитайки установените психологични последици, съдът счита, че
справедливия размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 65 000
лв.. С посочения
размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените
от С.Б. неимуществени вреди, като се съобразят икономическите условия в страната
към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото
разбиране за справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Неоснователно
е заявеното от ответника в първоинстанционното производство и подържано в
настоящото в качеството му на жалбоподател възражение, че е налице
съпричиняване на настъпилия негативен резултат от увредената, изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан. Липсата на поставен предпазен колен е безспорно
установена, но неизпълнението на това задължение от пострадалата не е установено
да е съпричинило настъпилия негативен резултат. Следва да се има предвид, че в.л.
д-р Н. М. е посочил, че наличието на правилно поставен
предпазен колан би предпазило ищцата, за да не изпадне от
седалката на автобуса, като уточнява, че по делото липсват данни С. да е
изпаднала, но твърди, че полученото увреждане предполага това. От една страна
изводи, направени въз основа на предположения съдът не може да кредитира, като
установяващи поведение на съпричастност, а от друга от значение е установения
факт от автотехническата експертиза, че обезопасителния колан е ефективен при
челни и челно – странични удари, а при преобръщане, каквото е настъпило в
контренния случай, коланът няма
ефективно действие.
По
изложените съображение решението, в частта, с който иска за неимуществени е отхвърлен
за разликата от 45 000 лв. до 65 000 лв., ведно със законната лихва
считано от 20.09.2019г. до окончателното изплащане на главницата следва да бъде
отменено, а иска уважен за още 20 000 лв.. В останалата обжалвана част
решението, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца над 65 000 лв. до пълния предявен размер от
100 000 лв., ведно със законната лихва считано
от 20.09.2019г. до окончателното изплащане на главницата следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция
съдът следва да се произнесе и по въпроса за дължимата държавна такса и
разноските на страните в производството по делото.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС държавна
такса в размер на още 800 лева.
С първоинстанционното решение в полза на адвоката, представляващ ищеца са присъдени разноски в размер на 1954.82
лв., а с оглед изхода на спора на същия се дължат още 525.18 лв. за първата
инстанция и 2480 лв. за въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция решението, в частта, с
която в тежест на ищцата са възложени за заплащане 217.30 лв., разноски и
244.47 лв. юристконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете следва да бъде отменено, като в тежест на ищцата се възложат за
плащане 140 лв., представляващи разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете по заплащане на депозит за в.л. и юристконсултско възнаграждение в
размер на 157.50 лв., определено при условията на чл. 25, ал.2 във вр. с ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 450 лв. и съразмерно
с отхвърлената част от иска.
В полза на ответника, сега жалбоподател не се дължат разноски за въззивната
инстанция, тъй като неговата жалба е неоснователна.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 77 от 09.04.2020г., постановено по т.д. № 20195100900057/2019г.
по описа на Окръжен съд К. В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
в
частта, с която е отхвърлен предявения от С.М.Б.
ЕГН ********** *** против З. „Л.И.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** и адрес за кореспонденция бул. С.Ш.№ ** иск за заплащане на сумата над 45 000 до
65 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки и страдания – силен страх, стрес и негативни емоции, вследствие претърпяното травматично увреждане:
счупване на тялото на първия поясен прешлен, вследствие на станалото на 15.11.2018г.
ПТП, причинено от Д.Л.Л., гражданската отговорност на
който е застрахована при З. „Л.И.“ АД със застрахователна полица BG/22/118000377103, ведно със законна лихва от 20.09.2019г.
до окончателното й заплащане;
в частта, с която е
осъдена С.М.Б. ЕГН ********** *** да заплати на З. „Л.И.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** и адрес за кореспонденция бул. С.Ш.№ ** разноски пред първата инстанция в размер на 217.30 лв. и 244.47 лв. юристконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** и адрес за кореспонденция
бул. С.Ш.№ ** да заплати на С.М.Б. ЕГН ********** *** сума в размер на още
20 000 лв., над присъдените вече 45 000 лв. или общо 65 000 лв.,
представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания – силен страх,
стрес и негативни емоции, вследствие
претъпрените травматични увреждания: счупване на тялото на първия поясен
прешлен, вследствие на станалото на 15.11.2018г. ПТП, причинено от Д.Л.Л., гражданската отговорност на който е застрахована при З. „Л.И.“ АД със
застрахователна полица BG/22/118000377103, ведно със законна лихва от 20.09.2019г.
до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77 от 09.04.2020г., постановено по т.д. № 20195100900057/2019г.
по описа на Окръжен съд К. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** и адрес за кореспонденция
бул. С.Ш.№ ** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС държавна такса в размер на 800 лева за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** и адрес за кореспонденция
бул. С.Ш.№ ** да заплати на адвокат Щ.Х.Щ.,***, пълномощник
на С.М.Б. ЕГН ********** сума в
размер на 525.18 лв. адвокатско възнаграждение за
първата инстанция и сума в размер на 2480 лв. за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С.М.Б.
ЕГН ********** *** да заплати на З. „Л.И.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** и адрес за кореспонденция бул. С.Ш.№ ** сума в размер
на 140 лв., представляващи разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете по заплащане на депозит за в.л. и
юристконсултско възнаграждение в размер на 157.50 лв., определено при условията
на чл. 25, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: