РЕШЕНИЕ
№ 3432
гр. Варна, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110117866 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „*“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, с която срещу*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.* е предявен частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, част от сумата от 7 925,04 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на преден ляв калник, преден капак, предно стъкло, ляв фар
комплект, десен фар комплект, основа предна броня, преден носач ключалка комплект,
преден десен подкалник, горен ляв държач предна броня, преден ляв пластмасов подкалник,
преден десен пластмасов подкалник, предна броня, решетка, радиатор, спойлер предна
броня, преден десен калник, предна дясна врата, дръжка предна дясна врата, дясно външно
огледало, капак дясно огледало, дръжка зад дясна врата, радиатор, кондензатор, заден десен
панел, дясно разширение праг, задна броня, заден капак, заден ляв панел, таван, задна лява
врата, дръжка задна лява врата, задна дясна врата, предна лява врата, дръжка предна лява
врата, капак ляво огледало, AIRBAG водач, преден десен AIRBAG, преден десен предпазен
колан, преден ляв рог комплект, греда преден мост, преден ляв носач, маслен картер мотор,
вънпна задна лява светлина, външна задна дясна светлина, заден десен пластмасов
подкалник, компютър, арматурно табло и управление въздушните възглавници, причинени
в резултат на настъпило застрахователно събитие по Договор № 93002110056179/30.08.2021
г. за „Каско“ на л.а. „*", с per. № *, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба /14.12.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В първото открито съдебно заседание по делото на 11.10.2022 г. е допуснато
изменение на иска, чрез увеличаване размера на претенцията до сумата от 7 925,04 лв.,
която следва да се счита за окончателна.
В исковата молба ищецът „*“ ООД твърди, че на 30.08.2021 г. сключил застраховка
„Каско“ на фирмения автомобил „*", с per. № * с ответника за срок от 31.08.2021 г. до
30.08.2022 г., като към датата на подаване на исковата молба е заплатил първата вноска от
разсрочените четири вноски по застрахователната премия. Сочи, че на 06.09.2021 г. е
1
предоставил автомобила на *, която на 07.09.2021 г., управлявайки автомобила, претърпява
ПТП по АМ „Хемус“ км. 412+300 посока гр. Варна в опита си да избегне удар с излязло на
пътя куче, в резултат на което отклонява автомобила и се удря в дърво и предпазна телена
ограда. Уведомила е контролните органи, които са посетили адреса и са съставили протокол
за ПТП № 1786035. Излага, че на 08.09.2021 г. уведомила застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, който извършил оглед на автомобила, съставил снимков материал
и опис на щетите по претенция по щета № *. Сочи, че до момента не е получил
застрахователно обезщетение. Излага, че след проучване в няколко сервиза е установил, че
необходимата за възстановяване на щетите сума е в общ размер от 9 500 лв., като от нея
следва да се приспаднат неплатените застрахователни премии и ответникът следва да му
заплати остатъка от 7 925,04 лв. Моли съда за осъждане на ответника да заплати сумата от 1
000 лв., представляваща част от дължимата сума и за присъждане на разноски.
Ответникът ЗК „* не е подал отговор на исковата молба.
С молба преди съдебно заседание процесуалният представил на ищеца прави искане
за изменение на иска и поддържа исковата молба.
С молба преди съдебно заседание процесуалния представител на ответника оспорва
исковата претенция по основание и размер. Оспорва претенцията за заплащане на законната
лихва от датата на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От доказателствата по делото се установява, че на 30.08.2021 г. между страните е
сключен договор за автомобилна застраховка „Каско” № 93002110056179/30.08.2021 г. за
лек автомобил „*, с per. № *, със срок на действие от 31.08.2021 г. до 30.08.2022 г., като е
уговорено застрахователната премия в общ размер от 496,33 лв. да се заплати на четири
вноски. Представени са доказателства за заплащане само на сумата от 141,37 лв. На
07.09.2021 г. е настъпило застрахователно събитие, за което е съставен Протокол за ПТП №
1786035 г. На 08.09.2021 г. ищецът е уведомил застрахователя, който е извършил оглед на
автомобила и е съставил заключение по Щета № **
Съобразно заключението на вещото лице общата стойност на необходимия труд и
материали по средни пазарни цени за обезвреда на автомобила в размер на е 24 610,28 лв.
Средната пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие е 17 200
лв. Вещото лице счита, че е налице причинно-следствена връзка застрахователното събитие
и увреждането на автомобила. В съдебно заседание вещото лице допълва, че е налице
тотална щета.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 405 КЗ, ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка “КАСКО”, с
включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие и че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие; че
вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер;
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; както
и че е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил дължимата
застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно
застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи. В тежест на
ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за репариране на
претърпените от ищеца имуществени вреди.
Установява се по делото, че между страните е била налице валидно сключена
застраховка „КАСКО на МПС" по Договор № 93002110056179/30.08.2021 г. на л л.а. „*", с
2
per. № *, със срок на действие 31.08.2021 г. до 30.08.2022 г. Установява се от заключението
на вещото лице механизма на настъпването на произшествието, причинната връзка и самите
вреди. За репарирането на същите следва да бъде определено дължимото застрахователно
обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
От заключението на вещото лице се доказа, че пазарната стойност за възстановяване
на автомобила е 24 610,28 лв., а средната му пазарната стойност е 17 200 лв. Касае за
претърпяна тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, доколкото стойността на разходите
за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на имуществото.
Видно от застрахователната полица автомобилът е застрахован за сумата от 8 280 лв.,
като от тази сума следва да се извадят незаплатените вноски по застраховката в общ размер
от 354,96 лв., поради което и дължимото застрахователно обезщетение следва да се
определи в размер на 7 925,04 лв., за която сума следва да бъде осъден застрахователят.
Предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
По отношение на претендираната законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 390 КЗ предвижда,
че изплащането на обезщетение по този ред при тотална щета е обусловено от представяне
на удостоверение за прекратена регистрация на МПС. Задължението е въведено ex lege, т. е.
не е в зависимост от ОУ на отделния застраховател. Инициирането на административна
процедура не е поставено в зависимост и от това дали застрахователят е изискал документ за
дерегистрация или не. Предприемането на тази процедура е в правомощията на потребителя
на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона
доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава. /В този смисъл е
постановената непроменена практика на ВКС, изразена в Решение № 44/2015 г. по т.д №
775/2014 г., I т.о; Решение № 59/2015 г. по т.д. № 1256/2014 г., II т.о. и др./ В настоящия
случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС /талон/, обезщетение за
чието увреждане е предмет на спора, не е депозирано и не се твърди. Представянето на
такова доказателство няма отношение към дължимостта на застрахователното обезщетение,
но е релевантно към изпадане на застрахователя в забава в зависимост от момента, в който
това задължение е изпълнено от потребителя на застрахователна услуга. Не е спорно по
делото, че задължението по чл. 390 КЗ не е изпълнено от потребителя, поради което и искът
за присъждане на мораторна лихва е неоснователен за периода преди изпълнението на това
условие. Ищецът не е ангажирал доказателства и не е изразил становище относно
изпълнение на това изискване. Същевременно, по делото липсват доказателства
3
застрахователят недобросъвестно да е попречил за настъпване на дерегистрацията на МПС,
с цел да се освободи от заплащане на претендираното обезщетение, поради което и
последиците на чл. 25 ЗЗД не намират приложение. Освен това, извод за тотална щета би
могъл да бъде направен единствено в хода на исковото производство и въз основа на
установените суми за възстановяване на щетите. Не е налице забава на кредитора. С оглед
на горното и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг,
обезщетението за забава - законната лихва, следва да се присъди, считано от датата на
представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл.
390 КЗ.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане, представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил списък и доказателства за
плащане на сумите от 317 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за вещо лице и 880 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е релевирал възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, което е неоснователно, предвид минимално предвиденото
възнаграждение съобразно действащата към датата на постановяване на съдебното решение
(моментът на възникване на правото за разноски) редакция на Наредба № 1/09.07.2004 г. за
МРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 7 925,04 лв. /седем хиляди
деветстотин двадесет и пет лева и четири стотинки/, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на преден ляв калник, преден капак, предно стъкло, ляв фар комплект, десен фар комплект,
основа предна броня, преден носач ключалка комплект, преден десен подкалник, горен ляв
държач предна броня, преден ляв пластмасов подкалник, преден десен пластмасов
подкалник, предна броня, решетка, радиатор, спойлер предна броня, преден десен калник,
предна дясна врата, дръжка предна дясна врата, дясно външно огледало, капак дясно
огледало, дръжка зад дясна врата, радиатор, кондензатор, заден десен панел, дясно
разширение праг, задна броня, заден капак, заден ляв панел, таван, задна лява врата, дръжка
задна лява врата, задна дясна врата, предна лява врата, дръжка предна лява врата, капак ляво
огледало, AIRBAG водач, преден десен AIRBAG, преден десен предпазен колан, преден ляв
рог комплект, греда преден мост, преден ляв носач, маслен картер мотор, вънпна задна лява
светлина, външна задна дясна светлина, заден десен пластмасов подкалник, компютър,
арматурно табло и управление въздушните възглавници, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по Договор № 93002110056179/30.08.2021 г. за „Каско“ на л.а. „*",
с per. № *, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от представяне на удостоверение от ищеца за прекратена регистрация на МПС, на
основание чл. 432, вр.чл. 390 КЗ.
ОСЪЖДА *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 1 447 лв. /хиляда
четиристотин четиридесет и седем лева/, представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по посочената от ищцата банкова
сметка с IBAN: *, с титуляр адв. Й. А..
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5