Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Радомир, 28.08.2019 г.
Радомирският районен
съд, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на тридесет и
първи юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева и участието на
прокурора: .............. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 278 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото образувано по иск от С.И.Г. с ЕГН ********** в качеството и майка и законен представител на малолетното дете И.С. Д. с ЕГН ********** и двете с адрес: *** против С.И.Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и адрес за призоваване: гр. гр.Д, ул.“П.Х.“ № .,, вх. ., ет. ., ап. .с искане да бъде постановено решение, по силата на което, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И.С. Д. да бъдат предоставени на ищцата С.И.Г., да определи местоживеенето на детето при майката на нейния адрес, да определи режим на лични контакти на детето с бащата – първата събота и неделя от месеца от 10:00 часа в съботния ден до 17:00 часа на неделния ден и през зимната и пролетната ваканция на детето, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като осъди ответника да заплаща на малолетното дете чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 180.00 лева, платима до 5-то число на месеца, за който се отнася плащането на издръжката, считано от датата на влизане в сила на решението до изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска,.
В срока за отговор ответника С.И.Д. не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител адв. Б., поддържа предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат уважени, като и се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника лично и чрез пълномощника си адв. Б.оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето като определи режим на лични отношения между него и детето, като съдът съобрази и отдалечеността му от населеното място, в което детето живее.
Радомирския
районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представеното по делото копие от удостоверение за раждане № .г. на Община Добрич-град се установява, че страните са родители на малолетното дете И.С. Д., родена на *** г. с ЕГН **********, което към датата на подаване на исковата молба е малолетно.
Не е спорно обстоятелството, че страните по делото не са сключили граждански брак, имали са интимна връзка, от която е родено малолетното им дете И.С. Д.. Не се спори по делото и че страните не живеят заедно от м.10.2018 г.
Във връзка с предявения иск, съдът е приел социален доклад от Д ”СП” – Радомир, в който се сочи, че родителите на детето са разделени от м.10.2018 г., като след раздялата им грижи за детето е полагала неговата майка, която притежава необходимия родителски капацитет – живее в жилище с добри хигиенно-битови условия и има подкрепяща среда. При извършеното социално проучване бил проведен разговор с детето, в който то споделило, че желае да продължи да живее при майка си. Страните са с влошени взаимоотношения по между им и не си сътрудничат в отглеждането на детето. В заключение се сочи, че няма пречка родителските права по отношение на малолетното дете да бъдат предоставени на майката, като бъде определен режим на контакти между детето и бащата, с цел запазване на емоционалната връзка между тях, както и издръжка за детето, която бащата да заплаща за покриване в пълна степен потребностите на детето.
По отношение на трудовата заетост на страните в доклада е посочено, че майката не работи, няма регистрация в Д “БТ”, но получава месечни помощи за деца по чл.7 от ЗСПД в размер на 40.00 лева, като разчита на материална подкрепа от страна на съжителстващия с нея мъж. Бащата работи като леяр в гр. Добрич, с месечно възнаграждение в размер на 1000.00 лева.
По искане на ищцовата страна по делото са изслушани и свидетелите Т.П.П.и Н.С.Ш..
В показанията си свидетеля П. твърди, че детето в новия дом на ищцата се чувства добре и учи в гр. Радомир. Сочи, че ищцата е финансово обезпечена от съжителстващия с нея мъж и може да разчита на неговата подкрепа.
Свидетеля Ш. сочи, че детето се чувства добре при майка си и съжителстващия с нея мъж, като учи в гр. Радомир Твърди, че ищцата е финансово обезпечена от съжителстващия с нея мъж, който възприема добре детето.
В постановеното изслушване на родителите при условията на чл.59, ал.6 от СК, майката заявява, че иска тя да упражнява родителските права по отношение на детето, а бащата не оспорва това нейно искане, но иска от съда да определи режим на лични контакти между него и детето, като съобразят официалните празници, ваканциите на детето, личните му празници, както и неговата отдалеченост от мястото, в което живее детето.
Горната фактическа обстановка се установи от приетите по делото писмени доказателства, приетият по делото социален доклад на Д “СП” гр. Радомир, изслушаният по делото социален работник – В.А.С.и показанията на свидетелите: Т.П.П.и Н.С.Ш..
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбите на Семейния кодекс установяват задължение за родителите да се грижат за децата си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното им развитие. Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. В случаите, когато родителите не живеят заедно, същите нямат възможност ежедневно да вземат решения, свързани с упражняването на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК, какъвто иск е предмет на разглеждане и в настоящото производство.
Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на детето им И. С. Д., упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. налице е спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.
Разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК , въз основа на която е предявен иска, касае разногласие относно местоживеенето на детето и самите родителски права, възникнало между отделно живеещи родители, какъвто е настоящия случай. Произнасяйки се по въпроса при кого от двамата разделени родители да живее детето, съдът следва да постанови и кой ще упражнява родителските права и задължения, респ. да определи режим на лични отношения между детето и другия родител и задължение за заплащане на ежемесечна издръжка.
По отношение определянето на местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права спрямо него предимство би имало общото съгласие на родителите, изхождайки от житейската презумпция, че те знаят най – добре по какъв начин да се организират след раздялата, така че отглеждането и възпитанието на детето да бъде в негов интерес, но при липсата на съгласие и разбирателство между двамата, се налага съдът да разреши този въпрос. Във връзка с преценката, която съдът следва да извърши по въпроса кой е по подходящия родител, за да постанови родителските права да се упражняват от него, е налице практика на ВС за критериите, които са от значение за решаването му – ППВС № 4/6.12.1962 г., ППВС № 1/12.11.1974 г. Съдът следва да прецени всички обстоятелства, които в своята съвкупност се обозначават като интерес на детето. Изброяването на тези обстоятелства и в чл.59, ал.4 от СК е примерно, тъй като подходът към всеки случай е конкретен и комплексен. Семейният кодекс не съдържа легално определение за понятието „интерес на детето”, но от тълкуването на разпоредбите на чл.59, ал.4 във вр. с чл.124, чл.125 и др. от СК може да се заключи, че интересът на детето се свежда в крайна сметка до това, то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като самостоятелна и отговорна личност, и му осигурява адекватно упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и интереси, като обезпечава нормалното му участие в гражданския оборот. Тъй като се касае за интерес на една отделно взета личност, той винаги е нещо конкретно и е резултат от съобразяването на конкретни обстоятелства, във връзка с неговото правилно развитие.
Както бе посочено по – горе водещ критерий за решаване на спорния по делото въпрос са интересите на детето, които следва да се преценят в тяхната съвкупност с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи и отношение, съществуващата привързаност на детето към двамата, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности на всеки един.
Изслушани по реда на чл.59, ал.6 от СК, ответникът категорично заяви своето съгласие родителските права да бъдат предоставени на майката, поради което и макар формално заявено от пълномощника на страната оспорване на иска в цялост, следва да се приеме, че между страните не се спори на кого от двамата родители да бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на детето. Ето защо родителските права следва да бъдат предоставени на майката на детето – ищцата, като и при нея се определи и местоживеенето на детето.
Същевременно обаче това не може да става за сметка на ограничаване или възпрепятстване на взаимоотношенията и срещите с детето на другия родител, на когото трябва да се определи съответен режим на лични контакти с оглед запазването на съществуващата привързаност и нейното развитие, укрепване и разширяване на изградената по между им лична и емоционална връзка, в каквато насока е и изразеното от Д “СП” гр. Радомир становище. Между детето и бащата има изградена емоционална връзка, която трябва да се поддържа, поради което съдът намира, че подходящ режим на лични контакти на бащата с детето е той да има право да взема детето при себе си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, всяка четна година – по време на Великденските и Новогодишните празници, както и на рождения ден на бащата, а всяка нечетна година – за Коледа и на рождения ден на детето. На бащата следва да бъде дадена реална възможност да контактува с детето по-продължителен период от време през лятото, като за тези срещи се отреди един месец през лятото на всяка календарна година, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Съдът намира, че така определения режим на лични контакти е в състояние да способства за съхранение и развитие на отношенията с другия родител, като занапред, в случай на необходимост, същият винаги подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или е продиктувано от изменение на обстоятелствата.
Относно издръжката.
И двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се
вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител дължи -
т. 7 на ППВС № 5/1970 г. Това тълкуване,
преутвърдено и в обвързващата съдебна практика е намерила израз в решение № 280 по гр. д. № 1654/2010 г., III г. о. При решаването на
въпроса за дължимата се на детето издръжка съдът съобрази от една страна
нуждите му от такава с оглед възрастта му и обикновените условия на живот за
него, а от друга страна и възможностите на родителите му да му осигурят такава
издръжка с оглед на техните доходи, имущество и квалификация (чл. 142 и 143,
във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК). Никоя от страните не е представила
доказателства да има и друго ненавършило пълнолетие, дете на което също да е
задължена да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 от СК). По делото е установено,
че ищцата не работи, но получава месечни помощи за деца в размер на 40 лева,
като няма данни да получава други доходи от свободни професии, наеми и
хонорари, и да притежава недвижими имоти и МПС. Следва да се има предвид в тази
насока и обстоятелството, че същата ще упражнява в бъдеще родителските права
върху малолетното дете (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). Ответникът работи по трудово
правоотношение, като получава месечно възнаграждение между 1000.00 лева и
1100.00 лева, което се установява от представената от него служебна бележка от
работодателя му.
При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното дете, с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и възпитание е необходима и достатъчна общо сумата от 220 лева месечно. От последната с оглед възможностите си и обстоятелството, че е работоспособен, ответникът може и следва да поеме заплащането на ежемесечна издръжка на детето в размер на 140 лева, а останалата част от сумата до необходимите за същата общо 220 лева месечно, следва да се поемат от ищцата, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. При разпределяне този общ размер на текущата парична издръжка между двамата родители съдът счита за напълно справедливо ответникът да поеме заплащането на сумата от 140.00 лева месечно, а останалите необходими средства да продължат да се осигуряват от ищцата, наред с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970г. следва да се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител, съответно на него да се възложи по-малък дял от паричната издръжка. Дължимата от бащата издръжка следва да бъде заплащана, считано от влизане в сила на настоящето решение, така както е поискано от ищцата с предявяване на иска.
В частта на решението относно присъдената издръжка следва да бъде допуснато предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
По разноските:
На страните не следва да бъдат присъдени претендираните от тях разноски, тъй като правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК, какъвто предмет има настоящето дело. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права, в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл е константната съдебна практика, намерила израз и в определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о. Ето защо на страните не следва да бъдат присъждани претендираните от тях разноски.
Независимо от горното, ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на Радомирския районен съд държавна такса за присъдените издръжки в размер на 201.60 лева, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че не я плати доброволно.
Воден от горното Радомирският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетно дете И.С. Д., родена на *** г., с ЕГН ********** на майката С.И.Г. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И.С. Д., родена на *** г., с ЕГН ********** при майката – С.И.Г. с ЕГН ********** на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата - С.И.Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и детето – И.С. Д., родена на *** г., с ЕГН **********, както следва:
Бащата има право да взема детето при себе си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, всяка четна година – по време на Великденските и Новогодишните празници, както и на рождения ден на бащата, а всяка нечетна година – за Коледа и на рождения ден на детето, както и един месец през лятото на всяка календарна година, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА С.И.Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплаща на малолетното си дете И.С. Д., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.И.Г. с ЕГН ********** ***, издръжка в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева месечно, платима до 10-число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящето решение, до настъпване на обстоятелства погасяващи или изменящи това задължение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
ОСЪЖДА С.И.Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати по сметка на Радомирският районен съд държавна такса в размер на 201.60 (двеста и един лев и шестдесет стотинки) лева, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и изплащане, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай не плати доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
Вярно
с оригинала.
Секретар:
М.М.