№ 573
гр. Благоевград, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20221210200845 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е,“, с ЕИК, седалище и адрес на управление
гр.Б., община П., ул.““ №, представлявано от управителя си К. Н.-Д. М.
против Наказателно постановление (НП) № 42-0001035 от 27.04.2022г. на
Директора РД „Автомобилна администрация“, София, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12
от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на дружеството-жалбоподател за
административно нарушение по чл.91в т.2 предл.2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвП), на основание чл.104 ал.13 от Закона за
автомобилните превози му е наложена имуществена санкция в размер на 4000
/четири хиляди/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
административен акт, тъй като не съответства на материално-правните и
процесуалните предпоставки по издаването му. Сочи се, че нарушението не е
осъществено, както и се развиват доводи да допуснати съществени
процесуални нарушение при постановяване на АУАН по чл.42 т.4 от ЗАНН и
при постановяване на обжалвания санкционен акт по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
както и това, че така изписаните и посочени нарушени санкционни
разпоредби са довели до ограничаване правото на защита на дружеството-
жалбоподател. Допълнително се застъпва становището, че в казуса се касае за
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което неправилно и
превратно е преценено от наказващия орган, както и в липсва хипотеза на
повторност при преценка момента на извършване на деянието. Иска се от
1
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление изцяло, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател ангажира процесуален
представител в лицето на адв. М. Б.-П., чрез която ангажира доказателства в
подкрепа на тезата си и излага становище по същество. Претендират се и
направените в хода на производството разноски за един адвокат.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален
представител по делото, но в писмено становище (лист 44-46) застъпва тезата,
че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди. Излага и възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай че същият надвишава
размера, предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Районна прокуратура-Благоевград надлежно призовани не ангажират
становище по делото и процесуален представител.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по категоричен и безпротиворечив начин от фактическа страна, че на
01.03.2022г., около 13.00 часа, в сградата на ОО „АА“ – Благоевград,
ул.“Димитър Солунски“ № 77А е извършена тематична проверка на
дружеството „Е,“, с ЕИК, седалище и адрес на управление гр.Б., община П.,
ул.““ №, представлявано от управителя си К. Н.-Д. М., в качеството му на
превозвач по смисъла на чл.2 ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2020 г. на
МТИТС, притежаващо Лиценз на Общността за извършване на международен
превоз на товари (лиценз на общността) № 15229 от 15.05.2016г., валиден до
15.05.2026г. Проверката е възложена и осъществена от свидетелите К. Г. В. и
А. Ю. С., двамата „инспектори“ на РД “АА“ – София на 01.03.2022г., като са
проверени изискани и представени от дружеството писмени документи и
информация и е започната с изпращане до дружеството-превозвач на писмо-
известие с рег. № 12-00-00-1605/19/ от 28.01.2022г., получено от
пълномощник М. А. П. на 17.02.2022г. Установено е при проверката, че
превозвачът „Е,“, с ЕИК е извършил следните нарушения: 1. Не е
представило за тематичната проверка информацията, извлечена от картата
/дигитална/ на водача Г. Д. М., изискана надлежно с известие с рег. № 12-00-
00-1605/19/ от 28.01.2022г. Проверяващите служители приели, че процесното
дружество е осъществило нарушението, тъй като превозвачът не е представил
за проверката, приключила на 01.03.2022г. съхраняваните при него най-малко
една година след тяхното приключване до датата на проверката /01.03.2022г./,
а именно извлечения от паметта на дигиталната карта на водача Г. Д. М.. За
установеното нарушение на 01.03.2022г. актосъставителят К. Г. В. съставил
2
на дружеството-жалбоподател „Е,“, с ЕИК, в присъствието на свидетеля А.
Ю. С. и упълномощено от дружеството лице М. А. П., Акт за установяване на
административно нарушение № 317574 от 01.03.2022г. В акта е посочено, че
нарушението е квалифицирано, като нарушение по чл.91в т.2 предл.2 от ЗАвП
и същият е връчен срещу подпис на упълномощеното лице М. А. П. на същата
дата. При връчването на акта не е отразено направено възражение от страна
на дружеството-жалбоподател. Писмени възражения срещу акта постъпили в
законоустановения срок, като в същите се сочело, че въпросният водач Г. Д.
М. е напуснал дружеството, като трудовият му договор е прекратен, поради
което не може да бъде предоставена информация от дигиталната му карта.
Въз основа на този акт, на 27.04.2022г. Директорът на РД „Автомобилна
администрация“ - София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, издал
обжалваното Наказателно постановление № 42-0001035 от 27.04.2022г., с
което за описаното административно нарушение по чл.91в т.2 предл.2 от
Закона за автомобилните превози, осъществено в условията на повторност със
същото такова нарушение по чл.96в т.2 от ЗАвП, за което дружеството-
жалбоподател е санкционирано със влязло в сила на 26.01.2022г., Наказателно
постановление 42-0002341 от 09.09.2021г., наложил на дружеството-
жалбоподател „Е,“, с ЕИК, на основание чл.104 ал.13 от Закона за
автомобилните превози, имуществена санкция в размер на 4000 лева. НП е
връчено лично и срещу подпис на управителя на упълномощеното от
дружеството лице М. А. П. на 27.05.2022г., като в законоустановения срок, на
08.06.2022г. е подадена разглежданата в настоящото производство жалба.
Представено и прието като доказателство е известие с рег. № 12-00-00-
1605/19/ от 27.04.2022г., получено от пълномощник М. А. П. на 17.02.2022г.,
изпратено до дружеството-жалбоподател „Е,“, с ЕИК, с което били изискани
информация и документи от дружеството-жалбоподател, подробно описани в
същото, като в т.1 са изискани превозни документи – дигитална информация
от дигиталните тахографи и от картите на водачите за периода от 26.01.2021г.
до 21.04.2021г., като в т.2 и т.3 конкретно са посочени, че следва да се
представи горната информация за водача Г. Д. М. и за управлявани от него
МПС рег. № и рег. № за посочения период.
По делото е приложен констативен протокол за извършена тематична
проверка, приключила на 23.02.2022г., на дружеството „Е.“, с ЕИК и
управител К. Д. К., извършена от К. И. М. и К. Б. Р., в присъствието на
упълномощеното лице В. Т., от който е видно, че същият не се отнася за
дружеството-жалбоподател, а за проверка на съвсем различно търговско
дружество от санкционираното такова, извършена на други дати и от други
проверяващи лица. След повторно изискване на относимите към процесната
проверка протокол и други документи от административно-наказателната
преписка, повторно се представи същият констативен протокол, който съдът
намира за неотносим към настоящия казус, не го обсъжда и приема, че такъв
констативен протокол липсва и не е съставян, като липсват данни въобще за
3
извършена тематична проверка.
Аналогично при първоначалното представяне на
административнонаказателната преписка и повторното изискване от съдът на
заповед, с която са определени проверяващите лица на „Е,“, с ЕИК за
проверката осъществена на 01.03.2022г., многократно е представяна Заповед
№ РД-12-60 от 23.02.2022г., с която са определи К. Р. и К. М. за извършване
на проверка на „Е.“, за периода от 23.02.2022г. до 25.02.2022г., поради което
съдът намира последната за неотносима към предмета на доказване по делото
и приема, че такава заповед в случая не е издавана и липсва.
Представено е Пълномощно рег. № 1974 от 17.02.2020 г. от нотариус К.
Т., рег. № 510 на Нотариалната камара на Република България, с което К. Н.-
Д. М., в качеството си на управител на „Е,“, с ЕИК, седалище и адрес на
управление гр.Б., община П., ул.““ № упълномощава М. А. П. с права да
представляват дружеството-жалбоподател пред НАП, НОИ, Община
Благоевград, Агенция по вписванията, Главна инспекция по труда, банките,
ИААА, КАТ, МВР – Благоевград, като упълномощените да извършват
действия по подаване и получаване на документи, да съставят, подписват,
подават и получават от името на управителя на дружеството-жалбоподател
всякакви актове, актове за нарушения, наказателни постановления,
декларации, заявления, формуляри, удостоверения и други документи
свързани с дейността на дружеството.
По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжност –
Инспектор, в отдел Контрол на РД „АА“ – София, подписана от К. Г. В. и
удостоверяваща процесуалната компетентност на актосъставителя.
Приложени и приети като доказателства по делото са и Заповед № РД-
08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС и Заповед № 110/01.04.2022г. на ИА „АА“,
удостоверяващи материалната компетентност на издателя на наказателното
постановление.
По делото е приложено приключилото НАХД № 1459/2021г. по описа
на Районен съд – Благоевград, видно от постановеното по същото Решение №
252 от 22.12.2021г., влязло в законна сила на 26.01.2022г. е, че Наказателно
постановление 42-0002341 от 09.09.2021г. на Директорът на РД
„Автомобилна администрация“ – София, с което дружеството-жалбоподател
„Е,“, с ЕИК е била санкционирано за административно нарушение по чл.96в
т.2 от ЗАвП и обуславящо извършване на разглежданото нарушение по чл.96в
т.2 предл.2 от ЗАвП е отменено, като незаконосъобразно, като за това
административнонаказващия орган е уведомен от съда с нарочно писмо от
26.01.2022г., получено в РД „Автомобилна администрация“ – София, на
15.02.2022г.
При разпита на двамата свидетели по акта К. Г. В. – актосъставител и А.
Ю. С. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на
акта, същите установяват с показанията си, че констатирали описаното в акта
нарушение на дружеството-жалбоподател на база извършена документална
4
проверка за дейността на „Е,“ за периода посочен в известието, като със
същото изискали необходимите за тематичната проверка документи и
информация, попадащи в периода от до една година преди проверката. Соча
също, че при проверката не била представена информация от картата на
водача и от дигиталния тахограф на управлявания от същия автомобил,
поради което не могат реално да извършат проверка. За така констатираното
при проверката нарушение, представляващо непредставяне на информация от
дигиталната карта на водача, съставили акта в сградата на областния отдел в
Благоевград, където го връчили на участващото в проверката упълномощено
лице.
При така направените фактически констатации, съдът счита от правна
страна, че с атакуваното наказателно постановление неправилно и
незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството-
жалбоподател за нарушение по чл.91в т.2 предл.2 от Закона за автомобилните
превози.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и
НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца,
неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо
лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от
ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано
административно нарушение, осъществено от ЕООД. В АУАН и НП,
издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство, както между
посочените като нарушени правни норми, така между словесното описание на
нарушението и посочения като нарушен закон. Противното води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Според разпоредбата на
чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП следва
да е налице описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и да бъдат посочени разпоредбите от закона, които са
нарушени. В този смисъл е необходимо и да е налице, както правно единство
между обстоятелствената част описваща нарушението, така и единство и
безусловно съответствие в цифровата квалификация на нарушението,
посочено в акта и същата, посочена в НП. С разпоредбата на чл.91в т.2
предл.2 от ЗАвП превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко
една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от
контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталните
тахографи и от картите на водачите. В конкретния случай описаното в АУАН
и НП деяние не е описано в пълнота, като липсват посочването на конкретни
обстоятелства, съставляващи елемент от състава на административното
5
нарушение, като липсва посочването на конкретен период от време, за който
се непредставената за конкретния водач информация от дигиталната му карта.
Както в акта, така и в НП, за описаното нарушение е посочено единствено
непредставянето на тази информация, след като е изискана, но липсва
конкретика относно това, тази информация попада ли в законустановения
период от една година след приключване на превоза и въобще попада ли в
обсега на процесното нарушение. Задължение на органа е съобразно чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН да опише нарушението и посочи обстоятелствата при които
същото е било извършено в конкретния случай не е сторено, тъй като е неясен
периода за който това задължение не е осъществено. Последното води на
извод, че описаното в АУАН и НП нарушение не е с необходимата
обстоятелственост и конкретика, съобразена с квалификацията на
административно-наказателна разпоредба. Изложеното представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за
незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата
отмяна на процесуално основание. Привлеченият към административно-
наказателната отговорност следва да знае всички факти, които наказващият
орган възвежда като обосноваващи обективната страна на състав на
нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно единство с
конкретна разпоредба на закона. Извеждането на обстоятелствата при
извършване на нарушението, както и правната му квалификация от други
налични по делото документи е недопустимо, като в противен случай би се
стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на
административно-наказващия орган. Констатираното съставлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално нарушение,
което като правна последица обуславя отпадане на административната
отговорност спрямо дружеството-жалбоподател.
За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че при
така направените фактически констатации, с обжалваното наказателно
постановление санкционният орган неправилно и незаконосъобразно е
санкционирал дружеството-жалбоподателя „Е,“ за административното
нарушение по чл.91в т.2 предл.2 от ЗАвП. Съгласно посочената разпоредба,
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози
за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след
тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи
информацията, извлечена от паметта на дигиталните тахографи и от картите
на водачите (предл.2), като при неизпълнение на това задължение подлежат
на санкция по чл.104 ал.7 от Закона за автомобилните превози, а при
повторност на санкция по чл.104 ал.13 от Закона за автомобилния превоз. В
случая безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател е превозвач,
разполагаш с лиценз на извършване на международен превоз на товари, но не
се доказва по безспорен и категоричен начин същото да не е съхранявало или
да е отказало да представи данни от дигиталните карти на водачите си, в
6
изискуемия се от закона едногодишен срок от приключване на превоза. В тази
насока са единствено гласните доказателства, събрани от разпитаните по
делото свидетели, които са съответно актосъставителя и свидетеля по акта.
Тези доказателства обаче не се подкрепят от каквито и да било други такива,
доколкото липсва съставен и представено по делото надлежен констативен
протокол, подписан от проверяващите лица, като дори предвид липсата и на
изисквана многократно, но непредставена заповед за назначаване на
проверяващи лица в случая, дали въобще актосъставителя и свидетеля по акта
са именно тези, извършили тематичната проверка. Отделно от изложеното,
липсата на горните доказателства, които съдът положи усилия да събере, но
такива не се ангажираха от административно-наказващия орган, въпреки
тежестта която носи да докаже осъществяване на нарушението, водят на
извод за недоказаност на нарушението от обективна страна. Във връзка с
последното, следва да се отбележи, че липсват каквито и да било
доказателства, от които да се прецени и направи извод, дали соченият в
известието за назначена проверка период, попада в едногодишния период, в
които съгласно закона превозвача следва да съхранява непредставените
данни. Установи се, че предвид отмяната от съда на Наказателно
постановление 42-0002341 от 09.09.2021г. на Директорът на РД
„Автомобилна администрация“ – София, с което дружеството-жалбоподател
„Е,“, с ЕИК е било санкционирано за административно нарушение по чл.96в
т.2 от ЗАвП, с Решение № 252 от 22.12.2021г., постановено по НАХД №
1459/2021г. по описа на Районен съд – Благоевград, влязло в законна сила на
26.01.2022г., че казуса липсва и квалифициращия нарушението елемент, като
осъществено в условията на повторност. Изложеното мотивира съдът да
приеме, че в казуса остана недоказано от обективна страна осъществяването
на процесното нарушение от страна на дружеството-жалбоподател, чиято
отговорност е обективна такава, което като правна последица води до отмяна
на обжалваното наказателно постановление и на това самостоятелно
отменително основание.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63д от ЗАНН (изм. ДВ бр.94
от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.), след като установи незаконосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, съдът намери искането на
защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за основателно, поради
което същото следва да бъде уважено. Така претендираните разноски от
страна на дружеството-жалбоподателя „Е,“, с ЕИК в размер на 460 лева съдът
намира за допустима, основателна и доказана по размер. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на
разноските, същите са заплатени напълно и в брой на адвокат П. П. и адв. М.
П.-Б. и са в размера съответен на посочения в чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към Закона за адвокатурата, заявени са и се претендират от
защитата в съдебно заседание, поради което и съдът прие претенцията за
основателна за посочения размера.
7
Водим от горното и на основание чл.58д от ЗАНН във връзка с чл.63
ал.2 т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 42-0001035 от 27.04.2022г. на Директора РД „Автомобилна
администрация“, София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с
което на „Е,“, с ЕИК, седалище и адрес на управление гр.Б., община П., ул.““
№, представлявано от управителя си К. Н.-Д. М. за административно
нарушение по чл.91в т.2 предл.2 от Закона за автомобилните превози, на
основание чл.104 ал.13 от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди/ лева.
ОСЪЖДА административно-наказващият орган Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - София да заплати на „Е,“, с ЕИК, седалище и
адрес на управление гр.Б., община П., ул.““ №, представлявано от управителя
си К. Н.-Д. М., сумата 460 (четиристотин и шестдесет) лева, представляващи
направените в хода на съдебното производство разноски за един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8