Определение по дело №1793/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3472
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20213100501793
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3472
гр. Варна, 02.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на втори
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501793 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 11220/27.05.2021г. от П. Г.
П. ЕГН ********** от гр. **********, чрез адв. П.Т., против решение № 2293/29.04.2021г.
по гр.д. № 11298/2020г. на 17-ти състав на ВРС, с което дружеството е отхвърлен
предявения от него частичен иск срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „П.Владигеров“, № 21,
Бизнес център Люлин 6, ет. 2 за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от
1250.00лв., представляваща част от сумата в размер на 3628.49лв.-платена от ищеца без
основание в полза на ответника сума по изп.д. № 20107110401753 на ЧСИ Д.Петрова-
Янкова, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗДД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-14.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението и е
осъден да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „П.Владигеров“, № 21, Бизнес център Люлин 6, ет. 2
разноски в размер на 150.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати на
материалния закон и процесуалните норми, се моли бъде отменено и вместо това да бъде
уважена исковата му претенция. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Излага, че понеже изп.д. е било перемирано на 02.11.2012г. и прекратено по силата
на закона, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК, то не е било налице основание за събиране на
сумите по изпълнението след това. В нарушение на процесуалните правила на чл. 146 от
1
ГПК, съдът в обжалваното решение е приел, че процесната сума е получена на основание
валидно вземане на кредитора по договора за кредит, материализирано в издадения
изпълнителен лист, въпреки въведеното от него друго основание в исковата молба-висящо
изпълнително производство, а не валидно вземане по договор за кредит. Ако ответникът е
направил подобно твърдение, то е следвало да намери място в направения доклад по делото
и да разпредели съдът доказателствената тежест между страните, с оглед това твърдение, но
не е, допускайки процесуално нарушение. Съдът не му е указал, че наличието на вземане по
договор за кредит се явява правнорелевантен факт, който е въведен от от ответното
дружество и подлежи на опровергаване от негова страна. Приеме ли съдът, че ответникът е
посочил като основание наличието на вземане по договора за кредит, то се моли да бъде
прието, че е погасено по давност, като 5-годишният срок е изтекъл , считано от 02.11.2010г.,
евентуално от 02.11.2012г. Ищецът не разполага с правно основание да получи процесните
суми чрез принудително изпълнение.
В срока по чл. 263, , ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Кредин Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД, чрез юк Н.В., в който оспорва постъпилата въззивна жалба, като
неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно и постановено в унисон с
материалния и процесуалния закон, с тълкевателната практика на ВКС и практиката на
съдилищата. Сочи, че ищецът се е позовал единствено на изтеклата погасителна давност, за
да твърди, че направеното след това плащане е без основание. Ищецът не е оспорил
дължимостта на сумите нито във връзка с производството по издаване на изпълнителен
лист, нито по отношение на сключения договор за кредит, нещо което изрично е посочено
по първоинстанционното дело ,дно не е оспорено от ищеца. Решаващият състав само е
повторил тезата им, че дори и дса настъпи перемпция, сумата се дължи въз основа на
изпълнителния титул, а не във връзка с конкретно изпълнително производство. Ищецът не
се е позовал на изтекла погасителна давност. Перемпцията няма значение за прекъсването на
давността, а съдът има задължение да определи какво следва да доказват страните, а не да
им дава указания, какви възражения биха могли да правят.
Моли се въззивната галба да бъде отхвърлена ,а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано ,ведно с присъждане на
сторените разноски. Евентуално, ако съдът възложи разноските в тежест на дружеството,
прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима и следва да бъде
внесена за разглеждане в о.с.з.
Първоинстанционният съд не е допуснал соченото във въззивната жалба процесуално
нарушение. Ясно в писмения отговор дружеството, чрез процесуалния си представител е
посочило, че не е настъпила перемпция, но дори и да се приеме противното, то вземането не
би било погасено по давност до 26.06.2020г. и то ако няма извършени изпълнителни
действия, което не е така в конкретния казус. Сочи още, че давността не се прилага
2
служебно и кредиторът няма пречки да предприеме действия по принудително събиране на
вземането по издадения му изпълнителен лист и да изисква плащане, ако длъжникът не се е
позовал на изтекла погасителна давност. А той не го е сторил нито пред ЧСИ Д.Петрова-
Янкова, нито по съдебен ред.
Съдът е докладвал подробно изложеното от ищеца и наведените от него твърдения,
както и становището в направения от ответника отговор. Разпределил е правилно тежестта
на доказване на страните. Не следва и приемане за своевременно направеното за пръв път
във въззивната жалба възражение за погасяване на вземането на „Кредит Инкасо Инвествънт
БГ“ ЕАД поради изтекла, считано от 02.11.2010г., евентуално от 02.11.2012г. погасителна
давност и дружеството-взискател не е имал правно основание да получи процесната сума
чрез принудително изпълнение. Следва да бъде оставено без уважение.
Няма направени доказателствени искания от страните.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА за 26.10.2021г. от 14.00ч. Да се призоват страните.
НЕ ПРИЕМА за разглеждане направеното от П. Г. П. за пръв път във въззивната
жалба възражение за погасяване на вземането на „Кредит Инкасо Инвествънт БГ“ ЕАД
поради изтекла, считано от 02.11.2010г. , евентуално от 02.11.2012г. погасителна давност.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3