П Р И С Ъ Д А    №

гр.Русе,07.11.2017г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично съдебно заседание на седми ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                                                                  

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова като разгледа докладваното от съдията НЧХДело № 916/2017г. по описа на Районен съд гр.Русе

 

П Р И С Ъ Д И:

 

          ПРИЗНАВА подсъдимият Т.П.К., роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН:********** за

         

НЕВИНЕН в това, на 30.09.2016г., в гр.Русе, да е причинил на Г.Т.Г.,***, лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдание, без разстройство на здравето му, поради което и на основание чл.304 от НПК го

 

ОПРАВДАВА по обвинението по чл.130, ал.2 от НК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Т.Г. граждански иск срещу подсъдимият Т.П.К., за сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2016г. до окончателното изплащане, като неоснователен.  

 

ОСЪЖДА частният тъжител Г.Т.Г., ЕГН - ********** *** да заплати на Т.П.К. сумата от 400.00 /четиристотин/лв. за направени разноски по делото - за адвокатски хонорар.

 

ОСЪЖДА частният тъжител Г.Т.Г., ЕГН - ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Русе, сумата от 177.00 /сто седемдесет и седем/ лв. за направени разноски по делото.

         

          Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред Русенския Окръжен съд.

                                               

Районен съдия :

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА

  ПО НЧХД № 916/2017г.

ПЪРВИ наказателен състав - РРС

 

Частният тъжител Г.Т.Г. обвинил

Т.П.К.,***.Търново, ЕГН-********** в това, че

На 30.09.2016г., в гр.Русе, причинил на Г.Т.Г.,***, лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдание, без разстройство на здравето му – престъпление по чл.130, ал.2 от НК,

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия в размер на 1500.00лв. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 30.09.16г. до окончателното изплащане.

Повереникът на частния тъжител поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за което бил предаден на съд и му бъде наложено наказание за него, както и да бъде уважен гражданския иск в пълния му размер. Частният тъжител поддържа становището на повереника си.

Подсъдимия Т.К., редовно призован се явява лично. Дава обяснения, в които отрича да е извършил престъплението, за което бил предаден на съд. Защитникът му пледира подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение, като изтъква аргументи за недоказаност на обвинението.

      Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено от фактическа страна следното:

      В продължение на около три години, до пролетта на 2016г., тъжителят Г.Г. съжителствал на съпружески начела със свид. Г.К. - дъщеря на подсъдимия К., като живеели в жилището на тъжителя в гр. Русе, ул.”О. П.” №14. В края на този период, отношенията между свид.К. и ч.т.Г. се влошили и през м.април, 2016 г. те се разделили окончателно, като свид.Г.К. се преместила да живее в собственото си жилище в гр.Русе, бл.“****“, на ул.“П.“ № 4. След раздялата си с тъжителя, свид.Г.К. споделила с родителите си – подс.Т.К. и свид.С.К., които живеели в гр.Павликени, че тъж.Г. я преследва, държи се агресивно с нея и отправя закани и заплахи към нея и родителите й. Поради това, на 24.09.2016г. свид.С.К. *** и заживяла с дъщеря си в жилището в бл.“****“.

      Вечерта на 30.09.2016г. в гр.Русе пристигнал и подс.Т.К., с намерение да откара дъщеря си и съпругата си в гр.Павликени за почивните дни. К. паркирал автомобила си на паркинг пред блок „****“ и заедно със свидетелките С.К. и Г.К. започнали да пренасят багажа си. Около 20.00ч. К. срещнали пред блока свид.П.И., който бил управител на етажната собственост на входа, в  който живеела Г.К.. Родителите на последната споделили пред свид.И., че дъщеря им има проблеми с тъжителя Г. и го помолили да смени заключващият патрон на входната врата, тъй като предполагали, че Г. има ключ от него. Малко по-късно И. се прибрал в жилището си, а К. се отправили към автомобила си, като подсъдимия и съпругата му вървели напред, встрани на пътното платно, а свид.Г.К. на известно разстояние след тях. В един момент, по ул.“П.“ към подс.К. и свид.С.К. приближил с висока скорост лек автомобил „Рено Туинго“, управляван от тъжителя Г.Г.. Няколко метра след като подминал подсъдимия и съпругата му, Г. спрял автомобила на улицата, излязъл от него държейки в ръката си палка и се насочил към тях. На висок тон започнал да отправя обиди към Г.К. и родителите й, както и да твърди, че Г.К. му е жена и нямат право да я отвеждат. Последната се уплашила от случващото се и бързо се скрила във входа на блока, от където се обадила на спешен номер 112 и уведомила за инцидента. Докато все още разговаряла по телефона, се качила до жилището на свид.П.И., където била посрещната от съпругата му. Непосредствено след това, свид.С.К. също успяла да се свърже със спешен номер 112 и да поиска съдействие от органите на полицията. Междувременно, викайки, тъжителя продължавал агресивно да настъпва с палката в ръка към подс.Т.К. и съпругата му. В този момент подсъдимият посегнал с ръка към кръста си, където се намирал законно притежаваният от него боен пистолет и за наличието на който тъжителя Т. знаел. Тогава последният се върнал до автомобила си, хвърлил палката на седалката и насочвайки телефона си с включена камера се приближил отново към подсъдимия и съпругата му, като викал, че Т. иска да го убие. Непосредствено след това, частният тъжител се качил в автомобила си и се отдалечил в неизвестна посока, като също подал сигнал за инцидента на спешен номер 112. Малко по-късно, след като свид.Г.К. обяснила на свид.П.И. какво е станало, двама слезли пред блока. Там заварили само подсъдимия и свид.С.К., които им разказали какво се е случило. Непосредствено след това, на място пристигнал патрул от полицейски служители на Второ РУ на МВР-Русе, сред които и свид.И.С.. След изясняване на случая, полицейските служители снели на място обяснения от подсъдимия, съпругата и дъщеря му.    

      Междувременно, около 21.50ч. ч.т.Г. посетил спешен кабинет в УМБАЛ-Русе, където се оплакал от пристъпно сърцебиене, в резултат от претърпян по-рано вечерта стресов момент. След като му били извършени изследвания и бил прегледан от лекар, тъжителя бил освободен за домашно лечение, тъй като отказал хоспитализация.

На 03.10.2016г. тъжителя Г. бил прегледан и от съдебен лекар. Било издадено съдебномедицинско освидетелстване, в което съдебният лекар отразил, че при прегледа е установено кръвонасядане на лявата мишница на Г..

От заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебномедицинска експертиза, с обект на изследване телесните увреждания на тъжителя Г.Г. става ясно, че по външната повърхност на лявата му мишница, в далечната половина е установено разлато бледосиньо-зелено-жълто кръвонасядане на площ около 4.5см. Според вещото лице това увреждане може да бъде резултат на действието на твърд тъп предмет и може да бъде получено при инцидент на 30.09.2016г., по начин описан от частният тъжител, но не може да бъде получено при нанасяне на удар по соченото в тъжбата място - в областта на лявата предмишница.

      Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Т.К., както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Г.К., С.К., П.И. и И.С., както и от приетите и приобщени писмени доказателства – заключението по назначената съдебномедицинска експертиза ведно с фотоалбума към нея, лист за преглед на пациент, Решение № 16/07.02.2017г. по гр.д № 779/17г. на Районен съд гр.Бяла, Постановление от 09.12.2016г. на РРП, Сигнал от Г.Т.Г. до Директора на СОУ „Христо Ботев“-Русе, Справка от Районен център 112-Русе, ведно с магнитен носител – СиДи, съдържащ 3бр. аудиозаписа, медицинско удостоверение от семеен лекар, служебна бележка от началника на военно формирование 26690-Павликени, материалите по преписка вх.№ 4956/2016г. по описа на РРП.

 

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

Подсъдимият Т.П.К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, а именно на 30.09.2016г., в гр.Русе, да е причинил на Г.Т.Г.,***, лека телесна повреда, изразяваща се в причинени болки и страдание, без разстройство на здравето му.

Налице е пълна липса на елемент от обективната страна на състава на престъплението, а именно подсъдимият с действията си да е причинил телесна повреда на тъжителя Г.Г., на 30.09.2016г., чрез нанасянето на удар с пистолет в ръката му – лявата предмишница.

В хода на съдебното производство не бяха представени и не се събраха от Съда безспорни доказателства, които да подкрепят по категоричен начин, твърдяната от тъжителя в частната тъжба фактическа обстановка досежно: “ …при което той действително извади пистолет и го насочи към мен…Подсъдимият замахна към мен с пистолета, аз вдигнах ръка да се предпазя и бях ударен в областта на лявата предмишница от пистолета …”

Напротив, от доказателствата по делото се установява, че при иначе безспорно възникналият конфликт, подс.К. не е нанасял удар на тъжителя Г. не само по начина, със средството и в областта от тялото описани от тъжителя в тъжбата му, но и по какъвто и да било друг начин или в друга част от тялото.

Досежно установената и описана по-горе фактическа обстановка, Съдът възприема като достоверни обясненията на подс.Т.К. и показанията на свидетелите С.К. и Г.К.. Те се характеризират с последователност, изчерпателност и категоричност относно основните факти, предмет на доказване. Взаимно се допълват и очертават една логична и житейски приемлива фактическа обстановка. Тези гласни доказателства изясняват по еднозначен начин случилото от момента, в който тъжителят приближил с автомобила си мястото, където се намирало семейство К., до момента, в който се качил в автомобила си и се отдалечил в неизвестна посока.

И подсъдимият и посочените свидетели заявяват категорично, че в момента, когато тъжителя Г. спрял автомобила си, излязъл от него държейки палка в ръка и крещейки обиди и закани, заплашително започнал да ги приближава. Подсъдимият и съпругата му, които били по-напред, започнали да отстъпват, а свид.Г.К., изплашена от случващото се, избягала и се скрила във входа на блока. Категорично заявяват, че през цялото време на инцидента /като свид.Г.К. свидетелства за това до момента, в който се скрила във входа, а в последствие отишла и в жилището на свид.И./ подс.Т.К. не е вадил законно притежаваното си оръжие и не е нанасял удар или удари по тъжителя Г.. Напротив, твърдят, напълно логично, че отстъпвали назад, за да избегнат евентуален опит от страна на тъжителя да им нанесе удари с носената от него палка.

Обясненията на подсъдимия, както и показанията на съпругата и дъщеря му, са в пълен доказателствен синхрон и с показанията на свид.П.И., който макар да не бил на мястото на инцидента и да не възприел лично случилото се, възпроизвежда последователно и непротиворечиво както състоянието на свид.Г.К., когато се качила в жилището му и на нейните родители, непосредствено след приключването на инцидента, така и обстоятелствата, които те му разказали за случилото се. В подкрепа на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С.К. и Г.К., че подсъдимият не е нанесъл на тъжителя телесната повреда описана в тъжбата е и заключението на медицинската експертиза, съобразно която, установеното увреждане на Г. не може да бъде получено от нанасяне на удар в описанато в тъжбата място - в областта на лявата предмишница. Междувпрочем, от приобщеният от Съда Лист за преглед на пациент от 30.09.2016г., става ясно, че тъжителят също не съобщил на преглеждащият го лекар за други оплаквания, извън „пристъпно сърцебиене“.

Съществено противоречащи на обясненията на подс.К. и показанията на свидетелите Г.К., С.К. и П.И., са показанията на свидетеля И.И.. Същият твърди, че като пътник в автомобила на тъжителя, станал очевидец на целият инцидент, като възприел еднозначно факта, че когато подс.К. разпознал автомобила на Г. се развикал, заплашил последния със саморазправа, след което извадил пистолет с лявата си ръка. Заявява, че тъж.Г. спрял автомобила, излязъл на улицата и приближил към подсъдимия, който в този момент му нанесъл удар с ръката, с която държал пистолета, в областта на лакътя. Едва тогава се появила свид. С.К. и възпряла съпруга си от понататъшни действия. Твърди, че след това тъжителя се качил в автомобила си и се отдалечили от мястото, а малко по-късно спрели и Г. подал сигнал на спешен  номер 112, като обяснил какво се е случило. Малко по-късно двамата отишли във Второ РУ-Русе, за да подаде тъжителя жалба. След като напуснал полицейското управление, Г. се оплакал на И., че се чувства зле, има болки в сърцето и световъртеж. Поради това помолил И. да го откара до Спешно отделение на УМБАЛ-Русе, което свидетелят сторил. 

Съдът констатира, че показанията на този свидетел диаметрално противоречат на останалите събрани по делото доказателства, обсъдени по-горе и въз основа на които, както бе посочено, Съдът изгражда възприетата фактическа обстановка. Съществено в случая е обстоятелството, че показанията на този свидетел са в противоречие и с изложеното в частната тъжба. На първо място, в нея се сочи, че тъжителя видял подсъдимия, съпругата и дъщеря му, поради това спрял и слязъл, за да потърси сметка на свид.Г.К. за „некорокетното й отношение“ към него и с намерение да уредят финансовите си взаимоотношения, докато свид.И. описва коренно различна ситуация, поставила начало на конфликта. Твърди се в тъжбата, че подсъдимият през това време не реагирал по никакъв начин, а разговаряла съпругата му, но според показанията на И., свид.С.К. се появила едва след като подсъдимият „ударил“ тъжителя. Тези противоречия, от една страна дават основание на Съда да не приема за достоверни показанията на свид.И., които очевидно целят подкрепа на версията на тъжителя, тъй като свидетеля се намират в явно близки приятелски отношения с него, а от друга – внасят обосновано съмнение, в това дали изобщо този свидетел е бил на мястото на конфликта, по това време. От особено значение за затвърждаване на това съмнение в случая е обстоятелството, че в тъжбата изобщо не се твърди присъствието на свид.И. /или на друго лице/ в автомобила на тъжителя. Напротив, сочи се, че след инцидента тъжителя се прибрал в автомобила си, отишъл сам до Второ РУ – Русе, а от там, отново сам, управлявал „собственото си МПС“ до Спешно отделение. Едва след това, преценявайки, че не се чувства добре и, че лекарите му забранили да шофира, се обадил на свой приятел да го закара до дома му. Нещо повече, за този важен „свидетел-очевидец“ тъжителя Г. не споменал нито в жалбата си подадена още вечерта на 30.09.2016г. във Второ РУ-Русе, нито в обясненията си дадени на два пъти, по образуваната преписка вх.№ 4956/2016г. по описа на РРП. Освен това и подсъдимия, и свидетелите Г.К. и С.К. са категорични, че тъжителя Г. бил сам в автомобила, когато пристигнал на мястото на инцидента и през цялото време странични свидетели на случващото се не е имало. Всички тези обстоятелства, дават основание на Съда да не възприеме за достоверни показанията на свидетеля И.И., а да даде вяра на обясненията на подс.К. и на показанията на свидетелите Г.К. и С.К..

От всичко изложено дотук се налага извода, че липсва изискуемата от закона степен на безспорност и несъмненост, които да бъдат изведени от съвкупния доказателствен материал, досежно твърдението на тъжителя Г., че подс.Т.К. замахнал към него с пистолета, а когато последният вдигнал ръка да се предпази, бил ударен в областта на лявата предмишница с пистолета.

В конкретния случай посочената липса на елементи от обективната страна на престъпния състав, каквито се явяват действията извършени от подсъдимия и причинната им връзка със съставомерния резултат, води до недоказаност на обвинението за умишлено нанесена лека телесна повреда. Несъмнено, само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови осъдителна присъда. Такава присъда не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно престъплението, участието на подсъдимия в извършването му и неговите обективни и субективни признаци. Подсъдимият следва да бъда признат за виновен само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин /чл.303, ал.2 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК.

По изложените съображения, Съдът намира, че обвинението срещу подс.Т.К. не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства не може да се направи единствен и категоричен извод, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд.

Поради това, подс.Т.К. следва да бъде признат за невинен в това да е извършил престъплението по чл.130, ал.2 от НК и бъде оправдан по това обвинение.

 

По отношение на Гражданският иск:

По изложените по-горе съображения Съдът намира, че подс.Т.К. не е извършил деяние, което да осъществява признаците и на деликт. Подс.К. не е извършил действия, с които виновно да е причинил на тъжителя имуществени или неимуществени вреди, щетите от които да следва да репарира парично.  В хода на съдебното производство предявеният от ч.т.Г. граждански иск не бе доказан нито по своето основание, нито по претендираните размери.

Поради това предявеният срещу Т.К. граждански иск в размер на 1500.00лв. за причинени неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

На осн. чл.190, ал.1 от НПК, частният тъжител Г.Г. следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия Т.К. разноските направени от последния за адвокатско възнаграждение на защитника му, в размер на 400.00лв., както и сумата от 177.0лв. в полза на Районен съд Русе, представляващи разноски в хода на съдебното производство.  

 

Мотивиран така Съдът постанови присъдата си.

 

                                                                         Районен съдия: