О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 25.10.2018г.
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,трети първоинстанционен състав, в закрито
заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Съдия
: Евгения Генева
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 796/2017г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на Я.Х.П. с ЕГН
********** и В.С.П. с ЕГН **********-ответници по
делото, за допълване на определението от 01.10.2018г. за прекратяване на
производството, в частта за разноските като на осн.чл.78, ал.4 ГПК,тъй като получили правна помощ и процесуално представителство, осъществено
от адв.Г.Г. съгласно договори за правна помощ за всеки
от ответниците на осн.чл.38,
ал.2 вр.ал.1,т.2 от ЗА и предвид депозираните с молба
от 23.03.2018г. доказателства за затруднено материално положение на ответниците. Претендира се адвокатско възнаграждение в
размер на 23 339.80 лв. по всеки договор,изчислено съгласно чл.7,ал.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. на САК.
Процесуалният представител на ищеца е
депозирал становище вх.№ 7958/24.10.2018г.,в което оспорва молбата с довода,че
определението за прекратяване на делото не е влязло в сила.Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира молбата за допълване на
решението процесуално допустима като депозирана в срока по чл.248, ал.,1 ГПК/в
деня на получаване на съобщението-10.10.2018г./
Съгласно чл.78, ал.4 ГПК, ответникът
има право на разноски при прекратяване делото .По делото няма доказателства,че ответниците са направили разноски за своя сметка.Видно от
представените договори и пълномощни/л.л.1587,1588,1590,1591/ ,същите са уговорили правна
помощ,включително процесуално представителство от адв.Г.,регистрирана
по ЗДДС съгласно удостоверение от
НАП-л.1589/,при условията на чл.38, ал.2
вр.ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. Според
представените с молба вх.№ 2396/23.03.2018г. доказателства,ответникът е в
затвора без право на работа ,видно от писмо рег.№ 550/17.01.2018г. на МП,ГД“ИН“,
а ответницата е с минимално трудово възнаграждение,видно от трудов договор №
011/16.09.2016г. и ДР от 01.12.2017г.сключени със „Стефф
Груп Боровец“ –ЕООД,гр.Самоков.
Претендираният размер на адвокатското
възнаграждение е съобразен с цената на иска и разпоредбите на Наредба № 4/2004
г. на САК,но този размер се полага при пълно развитие на производството в
съответната инстанция.Ответниците са съпрузи и
претенциите на КОНПИ към тях касаят идентична фактическа обстановка и правна
аргументация, което означава,че положеният от адвоката труд реално е в обема на
правната помощ по един иск.Адв.Г. е депозирала един
отговор по чл.131 ГПК от името на двамата ответници
-вх.№ 2062/13.03.2018г.,заедно с молба за прекратяване вх..№ 2071 от същата
дата,в които иска прекратяване на делото и излага подробни аргументирани
възражения относно основателността на исковете и прилага съдебна практика;изготвила
е молба от името на двамата ответници
вх.№5048/26.06.2018г.,с която възпроизвежда молбата за прекратяване на делото.
Осъществила е процесуално представителство в единственото проведено публично
заседание по делото на 13.09.2018г., в което е приложила идентична защита по
отношение на двамата ответници-взела е становище по
доклада и доказателствата,представени от ищеца,активно е участвала в разпита на
вещите лица и е изразила становище по приетите експертизи.С молба вх.№ 7050/21.09.2018г.
е формулирала задача за допълнителна оценителна експертиза.Следва да се има
предвид,че производствата за отнемане на незаконно придобито имущество обичайно
се развиват в много заседания,назначават се няколко експертизи.В конкретния
случай не е изслушана допуснатата съдебно-икономическа експертиза,която е от
много по-голяма сложност от приетите допълнителни експертизи.Поради
прекратяване на делото не се е наложило адв.Г. да
взема становище по доказателствените искания на
ищеца, направени в първото заседание/молба вх.№ 7532/10.10.2018г./Ето защо
съдът счита,че адекватният размер на адвокатския хонорар за реално положения
труд по настоящото производство възлиза на една втора от минималния размер по Наредба
№ 1/2004г. на САК ,дължим за един иск на базата на материален интерес в размер
на 1 180 980.03лв.- сбора от сумите,претендирани
от двамата ответници. Съгласно чл.7,ал.2 ,т.6 от
посочената Наредба,при цена на иска над 1 000 000 лв. минималният
хонорар възлиза на 21 530 лв. плюс 1% върху горницата,т.е. в случая на 23
340лв. като след редукцията сумата възлиза на 11 670 лв. Това е сумата,
която следва да бъде заплатена на адв.Г. при
условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, в случай,че е било своевременно
поискано,т.е. в срока за отговора по чл.131 ГПК.Видно от същия, претендирано е не присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.Г., а
съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на ответниците/“Моля да
присъдите направените от доверителите ми разноски по делото за адвокатски
хонорар“;в представената в същия ден молба за прекратяване на делото също се
иска: “Моля да НИ присъдите направените по делото разноски“/молбата е написана
от името на ответниците, а отговорът по чл.131 ГПК-от
името на адв.Г./.Към двата документа не са приложени
доказателства за наличието на основания по чл.38 от ЗА относно доходите на ответниците;такива са приложени към молба вх.№2396/23.03.2018г.Исковата
молба с приложенията е връчена на ответницата на 12.02.2018г., следователно
срокът по чл.131 ГПК е изтекъл на 13.03.2018г.,докато на ответника книжата са
връчени на 09.03.2018г. и срокът по чл.131 ГПК изтича на 09.04.2018г.Съдът не е
имал задължението да укаже на страните,че не са депозирали доказателства по
чл.38 от ЗА,тъй като искането е за присъждане на разноски в полза на самите ответници/самият термин „разноски“ предполага те да са
направили реално плащания за своя сметка и да са намалили имуществото си/.Едва
в молбата за допълване на решението по реда на чл.248 ГПК адв.Г.
прави искане да ѝ се присъдят разноски на осн.чл.38
от ЗА.В производството за допълване на решението съдът може да уважи молбата
само в случай,че дадено искане е направено своевременно,но съдът е пропуснал да
се произнесе по него.Случаят не е такъв.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.7463/08.10.2018г.
на Я.Х.П. с ЕГН ********** и В.С.П. с ЕГН ********** ,за допълване по реда на
чл.248 ГПК на определение № 1017/01.10.2018г. по гр.д. № 796/2017г. на СОС
в частта му за разноските като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд от съобщаването му на страните.
Съдия: