№ 150 / 09.03.2022г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1177 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от ЕООД България 56 –
Х., ЕИК *********, против Решение №34/30.09.2021г. по анд №319/2021г. на РС
Харманли. Твърди се, че решението на съда е неправилно поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът
неправилно приел, че касаторът осъществил състава на чл.61 ал.1 от КТ и че в
случая се касае за трудово правоотношение, а не за гражданско, тъй като от
представената по делото декларация се констатирало, че Н. М.изпълнява
длъжността камериерка от м.ноември 2020г., има определено работно време,
възнаграждение и почивни дни. В декларацията М.посочила съществуването на
сключен между нея и дружеството граждански договор от 25.05.2021г., който бил представен, както и констативен
протокол за приемане на извършената работа, разписка и сметка за изплатени суми
по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Н.
М.се установявало, че действително има сключен граждански договор, по който тя работела
при повикване, като имала собствени материали за свършване на определената
работа и предоставяла определен резултат, но не било определено време. Съдът не
взел предвид и че показанията на М.напълно се припокривали с показанията на
свидетеля Д. Й., според когото М.не работела постоянно в хотела, викали я на
3-4 месеца, сама си носела препаратите, а през останалото време почистването се
извършвало от съпругата на управителя, а това било така поради намалелия брой
клиенти във връзка с пандемията. Твърди се, че в случая не е имало
продължителност, непрекъснатост и повторяемост в изпълнението на работата –
основно почистване на хотела, задължение за спазване на трудова дисциплина,
регламентирано работно време, почивки и отпуски. Свидетелката М.работила със
собствени материали – препарати и прахосмукачка на пара, в условията на самостоятелност
и липса на подчиненост, без да е определено в кои дни и часове да извърши
конкретната услуга. Липсвали типичните елементи на трудовото правоотношение, а
предметът на положения от лицето труд бил хотелската база да бъде основно
почистена като краен резултат. Не било налице визираното в наказателното
постановление нарушение на чл.61 ал.1 от КТ, поради което нямало основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора по чл.414
ал.3 от КТ. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по
съществото на спора, с което да се отмени наказателното постановление, както и
да бъдат заплатени направените по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът, чрез процесуален представител
оспорва касационната жалба. Иска да бъде оставено в сила решението на Районен
съд Харманли, като претендира направените разноски по делото.
Окръжна прокуратура Хасково счита, че
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като подадена
в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване
на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба
е неоснователна.
С обжалваното решение
Районен съд Харманли е потвърдил Наказателно
постановление №26-001120 от 16.07.2021г. на Директор на Дирекция Инспекция по
труда Хасково, с което на ЕООД България 56-Х., в качеството му на работодател и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда е определена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева,
за административно нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, като е спазена изцяло
административнонаказателната процедура по съставяне на акта и издаване на
обжалваното наказателното постановление и не са допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето и връчването им. От фактическа страна съдът е приел
за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение по чл.61, ал.1 от КТ - лицето Н. П.М.на процесната дата
и място, когато била извършена проверката, престирала работна сила в полза на
дружеството, изразяваща се в извършване на дейност като камериерка, без да има
сключен трудов договор с дружеството. Посочено е, че основният спор по делото е
дали въз основа на декларираните от полагащото труд лице данни може обосновано
да се заключи, че последното престира работната си сила по трудово
правоотношение, или следва да се приеме, че въз основа на представения
граждански договор в случая се касае до договор за изработка. Доколкото от
представената по делото декларация, която била попълнена непосредствено при
започване на проверката и от самото лице, се установявало, че М.изпълнява
длъжността камериерка от м.ноември 2020г., има определено работно време,
възнаграждение и почивни дни, въззивната инстанция приела, че в случая били
налице елементи на трудово правоотношение. Представения по делото Констативен
протокол – приложение №1, по граждански договор от 25.05.2021г., Разписка и Декларация и
Сметка за изплатени суми, не оборвали подобна констатация, доколкото от една
страна липсвала каквато и да било пречка освен по трудово правоотношение,
работникът да е обвързан с работодателя си и чрез гражданско такова. Посочено
е, че установеното нарушение не следва да се третира като маловажно с оглед
разпоредбата на чл.415в ал.2 от Кодекса на труда. В тази връзка съдът е приел,
че наложеното наказание е правилно определено, а обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно е било потвърдено.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му. Компетентността на административните органи
във връзка с издаването на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление се установява от представените по делото
заповеди и длъжностна характеристика.
Според настоящия състав на съда, а както и районният
съд е приел, описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно
доказано. По безспорен начин е установено, че посоченото в АУАН и НП лице – Н.
П. М., в момента на проверката е работела, изпълнявайки възложената ѝ
работа на камериера – извършвала почистване
на стаите в хотела, т.е. на конкретно определено работно място. Спорно е дали е имала определено работно време, определени почивни дни, и почивки в работния ден, както и дали за
дейността си е уговорено месечно трудово възнаграждение. Няма спор, че между изпълняващия и дружеството не е имало сключен в писмена форма трудов договор. Районният съд правилно е определил основния спорен елемент, а именно: дали въпреки сключения граждански договор от 25.05.2021г.,
отношенията между жалбоподателя и работника са били
трудовоправни, респ. дали е следвало да бъде подписван трудов договор. Настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на районния съд
относно законовите изисквания за сключване на трудовия договор и необходимите и задължителни елементи в него - място на работа,
наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и начало на
изпълнение, времетраене, основно трудово възнаграждение с постоянен характер,
както и периодичност на изплащане, продължителност на работния ден или седмица.
Районният съд не е изяснил разликата между трудов
договор и граждански договор, състояща се в техния предмет - с
трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, а с гражданския
договор се уговаря определен резултат, но е
направил правилен извод относно наличието на нарушението, като е кредитирал
представената от заварения на мястото работник, в която изрично се сочи
определено месечно трудово възнаграждение от 650,00 лева, изплащано в брой, обекта, на който се осъществява дейността, работното време от 07.00 часа до 16.00
часа, почивни дни неделя. Този извод на въззивната инстанция напълно се споделя от настоящия състав. Безспорно е установеното, че към датата на нарушението - 07.06.2021г. няма
сключен валиден трудов договор между
жалбоподателя и Н. М., а обсъденият граждански договор от 25.05.2021г., както и
събраните гласни доказателства в същата посока, не могат да променят правоотношението от трудово в гражданско, тъй като естеството на
полагания труд определя вида на договора, а не обратното. Извършваната дейност
по почистване на стаи в хотела - проверявания
обект, е била с определено работно време, срещу
уговорено месечно възнаграждение и с определени почивни
дни, като така представлява престиране на работна сила, а
не изработване по смисъла на чл.258 от ЗЗД. Неоснователни са наведените с
касационната жалба оплаквания, че се касаело до дейност, която се определя като
да бъде възложена с граждански договор, а и в момента на проверката не била
извършвана постоянна дейност с оглед на пандемията и намаления брой гости на
хотела. В случая са налице всички елементи на трудово правоотношение, и дори и
да се приеме възможност за сключване на граждански договор относно някой вид почистваща
дейност, то в конкретния случай с оглед доказателствата по делото и
установената фактическа обстановка се прикрива съществуването на трудово
правоотношение и не е налице гражданскоправно. От събраните доказателства се
установява по категоричен начин, че посоченото лице е полагало труд,
осъществявайки една и съща трудова функция, при условията на системност и
повторяемост на осъществяваната трудова дейност, с определено работно време при
уговорено трудово възнаграждение, работно време и почивни дни, както и е било
заварено на място от проверяващите, като така са налице характерните елементи
на трудовото правоотношение, при което се предоставя работна сила. Именно
поради това отношението е следвало задължително да се уреди като трудово със
сключването на писмен трудов договор, а не с граждански договор.
Правилни и законосъобразни са изводите на районния
съд, че процесното нарушение, с оглед неговата правна квалификация, попада в
кръга от деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни.
Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ. Обосновани са изводите на
районния съд, че наложената в случая имуществена санкция е правилно определена,
като ориентирана към минимален размер.
Поради изложеното, касационният състав счита, че
касационната жалба е неоснователна, а изводите на районния съд са правилни,
обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства, като районният
съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства и въз основа
на тях е направил обоснован и правилен извод.
С оглед крайния извод за неоснователност на касационната жалба, то
следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски, направено от
представляващия ответната страна – юрк.възнаграждение в минималния предвиден
размер от 80,00 лева с оглед чл.63, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2, пр.първо
от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №34/30.09.2021г. по анд №319/2021г. на РС Харманли, с което е потвърдено
Наказателно постановление №26-001120 от 16.07.2021г. на Директор на Дирекция
Инспекция по труда Хасково, с което на ЕООД България 56-Х. на основание чл.416, ал.5 във
вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е определена имуществена санкция в
размер на 1500,00 лева за административно нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса
на труда.
ОСЪЖДА ЕООД България 56 – Х., ЕИК *********, да заплати на Дирекция Инспекция по
труда Хасково направените по делото разноски за юрк.възнаграждение в размер на
80,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.