РЕШЕНИЕ
№ 2366
Бургас, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XIII-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА |
| Членове: | ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ ДИМИТЪР ГАЛЬОВ |
При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ИЛИЕВ ИЛИЕВ като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА канд № 20257040600082 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ТОНИС ДЕКОР ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя А. П. – П., против Решение № 938/21.11.2024г. постановено по НАХД № 4175/2024 год. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 755618-[рег. номер]/13.02.2024г. издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което, на касатора, за нарушение на чл.92, ал.1 от ЗКПО, във вр. с ал.2 и на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Касаторът счита решението за неправилно постановено, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Възразява, че съдът не е обсъдил сочената обективна невъзможност за подаване на ГДД, като излага причините за това. Счита също така за приложим в случая института на маловажния случай. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.
Ответникът по касация също не се явява и не се представлява.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.
Касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на задължено лице по чл.2 от ЗКПО, в срок до 30.06.2023г., не е подал годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за календарната 2022г., като декларацията е била подадена по електронен път на 11.07.2023г. Районният съд не е установил процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП, като е изложил подробни мотиви относно спазването разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и сроковете по чл.34 от с.з. По същество е обосновал извод за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на дружеството на соченото основание. Съдът е преценил, че не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а наложената имуществена санкция е намерена за правилно наложена в предвидения минимален размер, като е взето предвид неголямото закъснение за изпълнение на задължението.
Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.
Не е спорно по делото, че дружеството, като местно юридическо лице, е данъчно задължено по ЗКПО и е следвало да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от с.з. за 2022г. в срок до 30.06.2023г., като тя е постъпила по електронен път в ТД на НАП [населено място] с вх.№ 0200И1006346 на 11.07.2023г. Извършеното деяние осъществява състава на нарушение по чл.261, ал.1 от ЗКПО, съгласно който Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 [рег. номер]. При безспорна установеност на факта, че декларацията не е подадена в срок, налице са материалните предпоставки за ангажирана отговорността на касатора на соченото основание. Не се констатира твърдяната неяснота относно хипотезата на изпълнителното деяние – видно от наказателното постановление, ясно е посочена приложената хипотеза – задълженото лице не е подало в законоустановения срок – до 30.06.2023г. годишна данъчна декларация по образец. Определеният от административнонаказващия орган размер на наложената санкция е в предвидения от законодателя минимум, който се явява справедлив. Възражението за маловажност на установеното административно нарушение съдът счете неоснователно,като изложените от районният съд подробни мотиви се възприемат изцяло. Касае се за спазване на финансова дисциплина от задължените лица, която не следва да бъде заобикаляна посредством приложението на института на маловажния случай.
Твърденията за настъпила обективна невъзможност на се доказват по делото. В първоначално подадената жалба пред районния съд касаторът е твърдял заболяване на счетоводителя на дружеството и постъпването му в болница, поради което е било невъзможно да се попълни декларацията, докато пред настоящия съд се твърди и невъзможност за подаване на ГФО пред НСИ, като едва след неговото приемане е било възможно да се подаде декларацията, но междувременно е бил изтекъл срокът за това. За нито едно от двете твърдения няма доказателства по делото – нито за болничен престой на счетоводителя, нито за техническа невъзможност за обработване на ГФО от НСИ и твърдяната в тази връзка проведена кореспонденция между НСИ и счетоводителя на дружеството.
На основание изложените по-горе мотиви, поради липса на отменителни основания за касиране на решението, същото следва да бъде оставено в сила, с оглед на което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIII състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В С. Решение № 938/21.11.2024г. постановено по НАХД № 4175/2024 год. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |