№ 438
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Въззивно гражданско дело
№ 20221800500222 по описа за 2022 година
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс и е образувано по въззивна жалба на П. А. П. ЕГН ********** срещу решение №
204/21. 12. 2021 година постановено от РС – Елин Пелин по гр. дело № 519/2021 год. по
описа на същия съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя П. А. П. с правно основание
чл.59, ал.9 от СК предявен против Р. С. за упражняване родителските права върху
малолетните им деца А. П. П.а и Й. П. С. П..
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение на първоинстанционния
съд е необосновано и неправилно, постановено без да са взети предвид всички факти по
делото. Сочи се във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е пренебрегнал
изразеното от децата желание да живеят при баща си. Твърди се в жалбата, че
първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството че ответницата Р. С. пребивава трайно
на територията на САЩ, тъй като е трудово ангажирана със занятия в Оукланския
университет, за което жалбоподателят се позовава на представения график за занятията в
университета за пролетния семестър за учебната 2022 год. Въз основа на този график се
твърди в жалбата че възиваемата във времето 18. 01. 2022 година – 06. 05. 2022 год.
преподава всеки понеделник, сряда и петък и има постоянен адрес в О.Х., М.. Сочи се във
въззивната жалба, че отсъствието на ответницата С. през по-голямата част от годината
обуславя невъзможността й да упражнява родителските права върху децата, които живеят и
учат в Република България.
1
Във въззивната жалба се сочи, че са настъпили съществени изменения на
обстоятелствата, които налагат изменение на упражняването на родителските права по
отношение на децата А. и Й., тъй като същите пребивават трайно при баща си, който се
грижи за техните ежедневни битови потребности, а и двете деца потвърждават че се
чувстват много добре при баща си и не желаят да бъде изменяна обстановката. Твърди се
във въззивната жалба, че с оглед поведението на възиваемата, липсата на жилище,
материалното състояние от една страна на бащата и от друга на ответницата и това че
родителите на ищеца му помагат за отглеждането и възпитанието на децата, именно на
бащата П. П. следва да се предостави упражняването на родителските права.
Във въззивната жалба се съдържа искане съдът да отмени първоинстанционното
решение на РС Елин Пелин и по същество да уважи предявения от П. А. П. иск с правно
основание чл. 59 ал. 9 от СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права
и да предостави на него упражняването на родителските права върху малолетните деца А. и
Й., да определи местоживеене на децата при техния баща П. П., като определи възирания в
жалбата режим на лични контакти и отношения между майката и децата и осъди
ответницата да заплаща издръжка за всяко от децата по 152, 50 лева, считано от влизане в
сила на решението до настъпване на законна причина за изменянето или прекратяването на
издръжката.
Р. С. възиваема страна и ответник по предявения иск чрез пълномощника си адвокат
А. К. от САК представя отговор на въззивната жалба в който сочи, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно и иска да бъде потвърдено. Сочи се в отговора на
въззивната жалба, че с обжалваното първоинстанционно решение правилно е установено, че
децата са в риск от родителско отчуждение от майка им както и че бащата - въззивник,
самоволно е взел децата през 2016 г. и оттогава и държи при себе си против установеното
със споразумение между страните и съдебен акт правно положение и режим на упражняване
на родителските права. В отговора на въззивната жалба се сочи че с обжалваното
първоинстанционно решение правилно са отчетени и многобройните влезли в сила съдебни
актове, сред които две решения на ВАС и че на основата на всички събрани по делото
доказателства районният съд правилно е стигнал до извод, че не се установяват конкретни
обстоятелства, които да обосновават влошаване на положението на малолетните деца при
родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права. В отговора на
въззивната жалба се изтъква че в първоинстанционното решение правилно е отчетено
обстоятелството, че майката има родителски капацитет да упражнява предоставените й
родителски права спрямо децата и че синдромът на родителско отчуждение е установен и
при изслушването на децата, при правилно обсъждане на доказателствата поотделно и в
тяхната взаимосвързаност. Поддържа се в отговора на въззивната жалба решаващият съд е
събрал всички относими доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната взаимовръзка и
е постановил решение, при правилно приложение на закона, като е изразено искане съдът да
потвърди изцяло първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция П. А. П. лично и чрез
2
пълномощника си адвокат Ч. поддържа въззивната си жалба.
Пред въззивната инстанция в открито съдебно заседание възиваемата Р. С. ответник
по иска лично и чрез пълномощника си адвокат А. К. от САК, а така също и с писмени
защити от всеки от тях оспорват въззивната жалба като неоснователна и изразяват
становище съдът да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.
Софийският окръжен съд, след като съобрази събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, постановено от надлежен
съдебен състав, в писмена форма и е подписано от съдията, който, който се е произнесъл в
пределите на своята правораздавателна власт.
Обжалваното е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за
упражняване на правото на иск, липсвали са отрицателни такива, пречки за упражняване на
правото на иск и първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения
иск.
По съществото на правния спор въззивната инстанция е ограничена от съдържащите
се във въззивната жалба доводи (арг. от чл. 269 от ГПК) и във връзка с тях, намира следното:
Предявен е от П. А. П., ЕГН ********** срещу Р. С., ЛНЧ ********** иск с правно
основание чл. 59 ал. 9 от Семейният кодекс / СК /
В исковата си молба, ищецът сочи, че с Решение от 01.03.2013 г. постановено по гр.
д. № 13188 / 2012 г. по описа на СРС бракът му с ответницата е прекратен, като
родителските права на родените от брака деца А. П. П.а с ЕГН **********, родена на 19. 03.
2010 год. и Й. П. П. ЕГН **********, роден на 19. 02. 2012 год. са предоставени на
майката Р. С. и при нея е определено местоживеенето на децата. Потвърдено е в исковата
молба, че със Споразумение от 14.01.2014 г., влязло в законна сила на 19.02.2015 г. страните
се споразумели и изменили режима на личните контакти на бащата с децата, както и
размерът на издръжка да се заплаща по 250 лева за всяко едно от децата.
Сред фактите на които се основава предявения иск по чл. 59 ал. 9 от СК се твърди в
исковата молба, че в последствие са настъпили съществени изменения в обстоятелствата,
които налагат изменение на упражняването на родителските права, а именно:
Изтъква се в исковата молба, че повече от година ответницата се намира в САЩ и
работи там и „за да се прибере в България трябва да направи огромен компромис - да
пропусне един работен ден. Пак в тази връзка се твърди, че ответницата е ангажирана с
преподаване в Оукландски университет с график за период: 04.05-24.06.2020г. и от 29.06 до
19.08.2020г..Твърди се в ИМ, че е налице отсъствие на ответницата през по-голямата част от
годината, което обуславящо невъзможност същата да упражнява родителските права по
3
отношение на децата й А. и Й., които живеят и учат в България. На следващо място се
твърди в ИМ, че ищецът П. А. П. само и единствено е отговорен за отглеждането и
възпитанието на децата, като последните се чувстват спокойни и уверени в присъствието на
баща си и точно обратното-притеснени и видимо изплашени в присъствието на майка им.
Твърди се също, че материалното състояние на ответницата не е обезпечено в България, тъй
като тя няма собствено жилище, живее под наем и е налице чувствителна разлика в
материалното положение на двамата родители, която в полза на бащата. Твърди се в
исковата молба, че бащата осигурил частно училище „Е." за детето А., уроци по пиано,
математика, английски език и испански език и спорт, а за детето Й. частна детска градина,
уроци по английски, португалски, испански, готвене и спортуване. Твърди се в ИМ, че двете
деца не желаят да отидат при майка си, а искат да останат под грижите на баща си и като
доказателство за това ищецът се позовава на забележимата разстроеност у децата от
присъствието на майка им пред ЧСИ Цачева. Ищецът твърди в исковата молба, че е налице
опасност ответницата да изведе в Б. двете деца.
В петитума на исковата молба се съдържа искане, съдът да постанови решение, с
което да уважи предявения иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК и предостави на ищеца
упражняването на родителските права по отношение на децата Й. и А., както и
местоживеене на децата при него. Като режим на лични отношения на майката Р. С. с децата
Й. и А. се иска всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09 часа до 20 ч. в съботния
ден и от 9.00ч. до 18 ч. в неделния ден, като срещите се провеждат с участието на социален
работник, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата. Относно издръжката е поискано ответницата да заплаща месечна издръжка на
децата Й. и А. в размер на по 152.50 лева, увеличени във въззивната жалба на 177, 50 лева,
считано от влизане на решението в сила до настъпване на основания за изменяне или
прекратяване на издръжката.
На ответника Р. Д.Ф. С. е връчен лично на 13.07.2020 година препис от исковата
молба и е уведомена за производството пред РС-Костинброд по гр.д. № 272 В срока по
чл.131 ГПК ответницата Р. С. не е депозирала отговор на исковата молба, но в хода на
първоинстанционното производство, а така също и пред въззивната инстанция лично и чрез
пълномощника си адвокат К. САК е изразява становище че оспорва иска и в частност че
обстоятелствата не са се изменили по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК. Изразява становище че
няма основание упражняването на родителските права да се предоставя на ищеца П. А. П.,
нито местоживеенето на децата да е при него.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните
приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Видно от представеното по делото в препис удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 0287 / 25.03.2010 година, издаден от Столична община, район
„Средец”, малолетното дете А. П. П.а с ЕГН ********** е родена на 19.03.2010 година,
като нейни родители са : баща - П. А. П. и майка - Р. С..
Малолетното дете Й. П. С. П. е роден на 19.02.2012 година, с ЕГН **********, като
4
негови родители са : баща - П. А. П. и майка - Р. С., установено от представеното по делото
в препис удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0205 /
05.04.2012 година, издаден от Столична община, район „Средец”.
Страните са сключили брак на 16.04.2009 г., който е прекратен с решение от
01.03.2013 г. постановено по гр. д. № 13188 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд
СРС.
На 14. 01. 2014 година страните сключват споразумение отразено в съдебния
протокол от 19.02.2015 г. Софийски градски съд, което споразумение е влязло в законна
сила с утвърждаването му от съда с Определение от 19.02.2015г. по в.гр.д. № 5348/2013г. на
СГС относно упражняването на родителските права на родените от брака деца А. П. П.а,
ЕГН ********** и Й. П. С. П., ЕГН **********, като същите се предоставят на майката Р.
С.. Определен е режимът на лични контакти на бащата с децата, местоживеенето на същите
и размерът на издръжката, която бащата П. А. П., ЕГН ********** се задължава да
заплаща, а именно по 250 лева за всяко от децата. Посоченото споразумение е било
одобрено от въззивния съд – Софийски градски съд с влязло в сила Определение от
19.02.2015г. по в.гр.д. № 5348 от 2013 год. по описа на СГС, ГО.
Упражняването на родителските права над всяко от децата А. и Й. макар да е
предоставено на майката, от месец октомври 2015 г. ищецът е взел децата от град В.,
докарал ги е в дома си и в продължение на 7 години, включително и понастоящем без
съгласието на майката ги отглежда в дома си в село М., община Г.. От октомври 2015 година
включително и към момента на приключване на устните състезания по делото децата А. П.
П.а, ЕГН ********** и Й. П. С. П., ЕГН ********** живеят при баща си П. П., който се
грижи за тях в къщата си в с. М., община Г.. Децата имат личен лекар в гр. София и учат в
частното училище Е. в град София, като до започване на училище детето Й. е посещавал
частна детска градина „Патета“.
През 2016г. П. А. П. е предявил срещу Р. С. иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК
пред РС-Костинборд / гр.д. № 372/2016г. по описа на КРС/ и последният е уважил исковата
претенция постановявайки промяна в режима на осъществяване на родителските права /по
отношение на децата Й. и А./ предоставяйки на бащата П. П. упражняването на
родителските права. Това решение на КРС е било обжалване пред Софийския окръжен съд
СОС и с Решение № 227/22.06.2018г. по гр.д. № 117/2018г. по описа на същия съд е
отменено изцяло, като решението на Софийски окръжен съд е влязло в сила на 05.03.2019
година, когато ВКС е постановил определение с което не допуска касационно обжалване на
цитираното и приложено в препис решение на СОС.
След датата на влизане в сила на цитираните решения – 05. 03. 2019 година
обстоятелствата са се променили по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК. Промяната е от гледна
точка на интереса на всяко от децата и то за най-важните обстоятелства относими към този
интерес.
Децата са пораснали и изслушани от съда на основание чл. 10 ал. 1 от ЗЗакД за детето
5
А. 12 годишна, а за 10 годишния Й. на основание чл. 10 ал. 2 от същия закон. Видно от
изявленията им при изслушването им в производството пред районния съд, всяко от децата
желае да живее при баща си, предпочита него като родителя който да се грижи за него и не
желае да живее при майка си. Видно от събраните по делото доказателства, включително и
социалните доклади всяко от децата живее при хубави битови условия, чувстват се добре с
баща си и нищо не им липсва. Не желаят никаква промяна, като за изслушаната от съда
малолетната А. сега 12 годишна „това е мястото , където смята да осъществява мечтите си"
и се чувства комфортно при баща си. Й., който е на 10 години също се чувства щастлив с
баща си и няма притеснения за нищо. При изслушването му от съда при условията и на
основание чл. 10 ал. 2 от Закон за закрила на детето малолетният Й. заявява „У дома всички
са задружни“ и иска да живее при баща си и нищо да не се променя.
Според показанията на св.П. / социален работник при Д"СП"- Своге/, която работи с
децата от 2016 година, 12 годишната А. и 10 годишният Й. са повече привързани към баща
си, тъй като живеят с него. От своя страна П. П. се справя много добре със семейните
задължения по отношение на децата и има необходимия родителски капацитет. При срещи с
майката децата са спокойни, когато и тя е спокойна. Най-голямо притеснение за децата
било, когато майка им обяснявала, че трябвало да живеят при нея по закон и съдебни
решения, при което децата се обезпокоявали, напускали стаята и си тръгвали. От двамата
родители ищецът П. А. П. притежава по – добри материални и финансови възможности за
отглеждането и възпитанието на малолетните деца А. и Й.. Ответницата Р. С. твърди, но не
установява приходи по трудов договор с банка, както и хонорари от договор с Американски
университет, за което не представя доказателства, а и от събраните по делото доказателства
както за времето в което е отсъствала от страната, така и за лекциите, които чете в
Оукландския университет в САЩ щата М., съдът приема, че тя няма време да полага труд в
България, да изпълнява задължения по трудово правоотношение. От събраните по делото
доказателства се установява, че както към момента на завеждане на делото, така и към
момента на приключване на устните състезания трудовата заетост на ответницата в САЩ,
не й позволява да е в България, за да се грижи непрекъснато за децата А. и Й.. Това налага
извод, че действително обстоятелствата са се променили по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК и
се налага съдът да измени мерките относно децата като предостави на ищеца баща на децата
упражняването на родителските права и определи местоживеене на децата при него.
Ответницата не доказва да е осигурила дом за децата в мястото където учат. Съдът
приема, че реномираното частно училище Е. в което и двете деца учат понастоящем е
придобивка и постижение както за всяко от децата А. и Й., така и за техния баща П. А. П..
За последните три години ответницата не установява да е осигурила покрив над главата за
децата както в мястото където учат, така и на което и да било друго място в Република
България. Ответницата С. в молба от 20. 10. 2022 година твърди, че има дом и работа в
София, в ж. к М. където живее, но не представя доказателства за тези обстоятелства, а
именно тя носи доказателствена тежест за тези най-важни елементи от материалното й
състояние. В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в чия
6
сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт на който страната
основава своите претенции. Всяка от страните следва да докаже с необходимото пълно
доказване материалните си възможности с които обезпечава гледането и издръжката на
всяко от малолетните деца А. и Й.. При положение че ответницата С. не установява към
момента на приключване на устните състезания по делото – 9. 11. 2022 година да има
подходящо за отглеждане на децата жилище, както и че работи в България по трудов
договор, съдът приема че такива няма. За приходите на ответницата в България съдът като
съобрази представеното по делото Удостоверение от ИО-БАН В. № 612 от 01. 03. 2021
година за изплатените на ответницата суми приема че за периода март 2020 година до 1 март
2021 година ответницата Р. Свиркоски е получила сумата 8258, 80 лева, което е средно
месечно по 713, 23 лева. Това, че тези суми са получени от ответницата не доказва същата да
има трудово правоотношение ИО-БАН В. в релевантните момент и период, а изявлението й
че има работа в София в молбата й от 22. 10. 2022 година налага извод, че тя и не твърди
към този момент да работи по трудово правоотношение в ИО-БАН В.. Във всеки случай си
остава недоказано с необходимото пълно доказване ищцата да работи по трудово
правоотношение в България, още по-малко в София, където децата й учат. Въз основа на
представената с превод на български данъчна декларация съдът приема че доходите на
ответницата С. са от преподаването й в Оукландският университет в САЩ град Р. щат М. и
са в размер на 84 625, 70 щатски долара годишно, което е 7 052 щатски долара месечно.
Нищо от тези суми ответницата не установява да е платила за децата било като издръжка,
било като помощ за заплащане огромните суми за частното училище Е. в което учат децата.
От гледна точка отглеждането и възпитанието на децата А. и Й. преподаването на
ответницата в Оукландският университет в САЩ град Р. щат М. е причинило само трайно
отсъствие на майка им от България.
Ответницата няма собствено жилище в България. Последният й известен адрес в
страната е в град София, М. 1, блок 41, етаж 1, ап. 1 и ответницата С. е живяла в това
жилище въз основа на договор от 09. 09. 2020 година за наем по 700 лева месечно, до 09. 09.
2021 година, като видно от клаузите на договора за наем приложен по делото, срокът му е
изтекъл и договорът не е подновяван. В същия договор страните са установили писмена
форма за продължаване срока на наемния договор и щом това не се установява в настоящото
производство, съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема, че
договорът за наем не е продължен.
Съдът от събраните по делото доказателства и доказателствената тежест приема,
че за най-важните за децата условия за живот обстоятелствата са се променили по смисъла
на чл. 59 ал. 9 от Семейния кодекс по следните съображения:
При майка си децата - момиче на 12 години и момче на 10 години нямат осигурено
според нуждите им жилище както към момента на приключване на устните състезания, така
и за времето в което тя е ползвала една стая в чуждо жилище на адреса регистриран като
нейн настоящ адрес - град София, ж. к. М. блок 25, вход 1, ап. 16.
На датата 23. 06. 2020 година, когато ответницата Р. С. се явява да получи децата,
7
които ЧСИ Магдалена Стоянова да й предаде, тази ответница не може да предостави на тези
свои деца подходящо за нуждите им жилище. Към този момент видно от събраните по
делото доказателства настоящият й адрес е град София, ж. к. М. блок 25 вход 1, ап. 16,
където С. живее в чуждо жилище, ползва една стая без установени по делото договорености
и гаранции, че тези които са я приютили като сама жена, ще са съгласни и две малолетни
деца от различен пол да живеят в това жилище. От събраните по делото доказателства се
налага извод, че с никакъв договор тези които са приютили ответницата да живее в стая от
това жилище не са се съгласявали да й гарантират и ден в същото жилище, още по-малко да
живее в предоставената й стая с още две малолетни деца. По причини извън претенциите на
ответницата за предаване на децата не се е осъществило. Психолог е изразил становище,
основателно възприето от ЧСИ, че с оглед ясно изразеното несъгласие на децата да тръгнат с
майка им същите не са й предадени. Едва на 9ти септември 2020 год. отв. С., видно от
приложения в препис договор наема друго жилище в М. блок 41, вход 1, етаж 1, ап. 1, но
към момента на приключване на устните състезания по делото, едногодишният срок на този
договор е изтекъл, видно от съдържанието му за да се поднови и продължи се изисква
писмено изразено съгласие на всяка от страните за продължаването му и като не се
представят доказателства за това, нито доказателства да е наела друго жилище. Съдът
приема че такова няма и този извод се налага както от правилата на доказателствената
тежест, така и при съобразяване заетостта на ответницата в САЩ за лекции и изпити в
Оукланския университет в щат М., а така също и и приложените по делото доказателства за
периодите на отсъствие от България
Самостоятелно основание по чл. 59 ал. 9 от СК налагащо изменение на мерките
относно упражняването на родителските права относно малолетните деца А. 12 годишна и
Й. 10 годишен е това, че тяхната майка С. няма нужната за отглеждането и възпитанието на
децата отседналост в България, още по-малко в мястото където живеят и учат децата. Чете
лекции в САЩ Оукландския университет, като доказателства за заетостта й с тези
лекционни курсове и изпити се съдържат по делото, приложени както към въззивната жалба,
така и в първоинстанционното производство.
По делото (л 91) е приложена справка за влизанията и излизанията от страната на
С. от която също може да се направи извод за времето в което е отсъствала от страната за
времето от януари 2020 година до август 2022 година. Така ответницата отсъства от
България където са децата й за времето от 07. 01. 2020 година до 28. 01.2020 година. След
това отсъства от страната за времето от 02. 02. 2020 година до 22. 02. 2020 год. 7 дни по-
късно е излязла от Република България на датата 29 февруари 2020 година и отсъства от
страната до 09. 05. 2020 година, което е два месеца и 9 дни. Остава в страната за времето от
09. 05. 2020 година до 06. 06. 2020 година и от 07. 06. 2020 година до 27. 10. 2020 година – 4
месеца и 20 дни отново отсъства от България.
За времето от 07. 01. 2020 година до 14 май 2020 година когато е заведен иска
ответницата я няма в България общо 111 дни и това е отсъствието й само за първите пет
месеца от 2020 година.
8
Към датата на получаването на исковата молба – 13. 07. 2020 година ответницата
С. за 2020 година е отсъствала от страната в продължение на 155 дни.
От разстояние деца не се гледат.
След като получава исковата молба и научава какви обстоятелства се претендират
от ищеца включително и продължително отсъствие от страната, за времето от 13. 07. 2020
година до 27. 10. 2020 година в продължение на 3 месеца и 14 дни не са регистрирани
излизания на ответницата от България.
На 27. 10. 2020 година Р. С. излиза от страната, отсъства месец и осем дни и се
връща в България на 05. 12. 2020 година,
За времето от 05. 12. 2020 година до 09. 07. 2021 година в продължение на 8
месеца и 4 дни не са регистрирани излизания на С. от страната.
След това излиза от България за 11 дни за времето от 09. 07. 2021 година до 20. 07.
2021 година. Стои по-малко от месец в България и излиза на 14. 08. 2021 година и се връща
на 07. 10. 2021 година което е отсъствие от България един месец и 24 дни. В този период, на
датата 09. 09. 2021 година е изтекъл едногодишния срок на наемния договор от 09. 09. 2020
година и при съобразяване клаузата за задължителна писмена форма за продължаването му,
като не са представени доказателства за това съдът приема че на 9. 09. 2021 година е
прекратен поради изтичане на уговорения срок договора за наем на двустайния апартамент в
град София, М. 1, блок 41, вход 1 ап. 1, ет. 1. След влизането й в България на 07. 10. 2021
година отв. С. остава в България само 4 дни и отново излиза на 11. 10. 2021 година за
времето от тази дата до 12. 12. 2021 година, което е отсъствие в продължение на 2 месеца.
Дванадесет дни след влизането й в България на 12. 12. 2021 год. С. отново напуска страната
и се връща на 05. 01. 2022 година. Престоява в България 17 дни за времето от 05. 01. 2022
година до 22 януари 2022 година, след което отново напуска страната за месец и 16 дни за
времето от 22 януари 2022 година до 10 март 2022 година. На 10 март 2022 година влиза в
България и престоява в страната 10 дни и на 20 март отново напуска пределите на Р.
България и отсъства до 05. 05. 2022 година което е месец и половина извън страната където
са децата й.
Съдът приема за установено, че ответницата С. чете лекции и провежда изпити в
Оукландския университет в щата М. Съединени американски щати и видно от приложените
с превод документи неоспорени от ответницата, лекционния й курс в този университет се
провежда всеки понеделник, сряда и петък в периода от 18. 01. 2022 година до 12. 05. 2022
година, включващ и изпитите.
Като майка на която е предоставено упражняването на родителските права върху
малолетните й деца А., родена 19. 03. 2010 година и Й., роден 19. 02. 2012 година,
ответницата е била длъжна и е могла да осигури за себе си и децата си подходящо жилище
в града в който децата учат. Към момента на приключване на устните състезания по делото
не се установява за децата да има такова жилище, осигурено от ответницата. Изложеното от
9
фактическа страна при сравнение с условията които бащата е осигурил на децата е
достатъчно за да се приема, че е налице промяна на обстоятелствата по смисъла на чл. 59 ал.
9 от СК. Бащата на децата живее в къща в с. М. при много добри битови условия и има
всичко необходимо за отглеждането и възпитанието на децата, сред които най-важните за
тях са жилището и училището. Децата учат в частно училище Е. в гр. София, живеят при
добри условия. Видно от изявленията им пред съда в първата инстанция всяко от децата
желае да живее с баща си, при него в дома му, в село М.. Това съответства и на интереса на
всяко от децата да живее при подходящи условия и да учи в добро училище. Наред с това
отглеждането на всяко от децата при баща им е подпомагано от родителите му, които
живеят в същото жилище, които се отнасят с грижа и любов към децата, а и децата са
привързани към тях.
В конкретния случай съдът не може да пренебрегне, че всяко от децата,
изслушано от съда изразява обосновано според неговата възраст желание да живее при баща
си, мотивирано не само от отношението към този родител, но и от условията които са им
осигурени за отглеждане, възпитание и учение. В тази връзка не може да се пренебрегне
изразеното, както от 12 годишната А., така и от 10 годишния Й. нежелание да тръгнат с
майка си и да живеят при нея, констатирано и от психолог до степен, че на два пъти –
съответно 23 юни 2020 година и 23 септември 2020 година различен психолог да изрази
становище да не се изпълнява от съответния съдебен изпълнител одобреното на 19. 02. 2015
год. от СГС споразумение от 14. 01. 2014 година децата да бъдат предадени на тяхната
майка в образуваното изпълнително дело.
От първия социалния доклад е видно, че с децата е проведен разговор проведен без
присъствие на бащата и детето Й. е споделило че последно е разговарял с майка си в
посочена от него неделя и се радва да разговаря с нея, но желае да живее с „тати". Ще се
радва да отиде на гости на майка си, ако тя живее наблизо. Детето А. също е съгласна да се
среща с майка си, но желае да живее в България и при баща си.
Видно от социалния доклад по делото в процеса на работа с децата А. и Й. е
установено, че децата са в риск от отчуждение от майка им. Издадено е било направление за
работа с двете деца към ЦОП София за работа по преодоляване на риск от родителско
отчуждение от майката
Не са констатирани рискови фактори при отглеждането и възпитанието на децата при
техния баща. Видимо децата се чувстват добре в присъствието на баща си, желаят да живеят
при него и с баба си и дядо си по бащина линия, харесва им училището в което учат, А. е
изявен отличник, а и Й. е добър ученик.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 59
ал. 9 от СК. Съобразно утвърденото в съдебната практика разбиране когато родителите са
разведени и не живеят заедно, спорът относно детето не е само за това при кой от тях да
живее ненавършилото пълнолетие тяхно дете, а и за това кой родител да упражнява
родителските права по отношение на детето – в този смисъл е решение № 669 / 17.02.1992
10
година на ВС и решение № 1218 / 27.12.1999 година по гр. дело № 1129 / 1999 година на
ВКС, II г. о. Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент от
съдържанието на родителските права и задължения, без който ежедневното им и текущо
упражняване е практически невъзможно. Ищецът и ответницата са родители на децата А. П.
П.а, родена на 19.03.2010 година и Й. П. С. П., роден на 19.02.2012 година. В своята
константна практика, съобразно приложимото и към момента ППВС № 1/1974 г., ВКС на Р.
България посочва, че основание за иск по чл. 59, ал. 9 от СК са "изменилите се
обстоятелства", като под такива следва да се разбират, както новите обстоятелства, които
влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и
възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново
разрешение. В същото постановление ВКС примерно изброява част от "изменилите се
обстоятелства", които биха могли да доведат до промяна на мерките относно упражняването
на родителските права, като са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от
обстоятелства на всеки разглеждан случай. Тези обстоятелства са от най- разнообразно
естество, като по-съществени от тях са: родителски качества; грижи и отношение към
децата; привързаност на децата към родителя; пол и възраст на децата; помощ на трети
лица; социално обкръжение; жилищно - битови и други материални условия на живот. Под
интерес на детето, следва да се разбират всестранните интереси по отглеждането и
възпитанието - създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено
полезен труд и т. н.
Според критериите установени от закона и задължителната съдебна практика съдът
когато установи промяна на обстоятелствата по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК предоставя
упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата, съгласно чл. 59 от СК. Интересите на детето се обуславят не само от
материалните условия и от по - големите жилищни удобства, а в по - голяма степен от
емоционалната връзка между родител и дете, моралните качества на родителя, от по -
голямата любов и внимание към детето, от личната привързаност на самото дете към един от
родителите, За определяне понятието “интереси на децата” са от значение не отделни
обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай. Най – важното
такова обстоятелство е грижата на родителя към детето. Под грижа за детето следва да се
разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането и възпитателските похвати
по изграждане личността на детето / ППВС № 1 / 1974 година /. В конкретния случай, съдът
като прецени установените по делото обстоятелства, и взе предвид и възрастта на всяко от
децата, се налага извода, че упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на ищеца баща на децата. Основание за този извод на съда дава преди всичко
обстоятелството, че децата се чувстват спокойно и уверени в присъствието на баща си.
Бащата в правилна за децата насока използа своята по-добра материална обезпеченост и на
практика дава всичко от себе си децата да живеят при оптимални условия и да учат в добро
училище. Реализира приходите си като база за създаването на необходимите условия за
учение в реномирано частно училище, за оптимално развитие, отглеждане и възпитание на
всяко от децата. Именно бащата П. А. П. изпълнява родителските си задължения и е
11
грижовен спрямо децата, осигурил им е прекрасно училище и уютно и според нуждите им
жилище. При наличието на така установените по делото факти, настоящият съдебен състав
по изложените съображения намира, че са налице променени обстоятелства по смисъла на
чл. 59 ал. 9 от Семейния кодекс и за правилното физическо и духовно развитие на децата,
родителските права по отношение на тях следва да се предоставят на бащата. В общуването
на бащата с децата е налице доверие и споделяне, което в съчетание със създадените за
децата и всяко от тях условия за живот представляват основание за в бъдеще упражняването
на родителските права да се предостави на него и при него да живеят децата. От значение е
умението на родителя добре да направлява детето в живота, да му внушава правилни
постъпки. Това обаче, би могло да се постигне единствено чрез траен и постоянен диалог
между родител и дете, какъвто в случая е налице между бащата и всяко от децата А. 12
година и Й. 10 годишен. Това се потвърждава и при изслушването им от съда, а така също и
от събраните по делото доказателства. Безспорно е, че е в интерес на децата А. и Й. да се
отглеждат от бащата, който има по – добри материални възможности и родителски подход
към децата. Възпитателния процес по - лесно се осъществява при взаимна привързаност
между родителя и детето. Бащата е създал условия възпитанието и отглеждането на всяко от
децата А. и Й. да се съчетае с учение в реномирано частно училище Е. в град София, за
което единствено той плаща. От значение е преди всичко самият факт на грижите и
възпитанието спрямо всяко от децата, реалното участие в отглеждането му. Към настоящия
момент всяко от децата е пораснало със 7 години и не само по-добрите материални
възможности на бащата, но и установената духовна връзка и диалог между него и децата,
(осъзната макар и по детски от всяко от децата) налага именно на него да се предостави
упражняването на родителските права и при него да се определи местоживеенето на децата.
Настоящото производство няма за цел да санкционира бащата ищец за
противоправното му поведение изразяващо се във вземането на децата без съгласието на
майка им още октомври 2015 година. От тогава са изминали седем години и обстоятелствата
са се променили и то за неща зависещи най-вече от майката и ответник по делото Р. С..
Предмет на предявения иск е има ли промяна в обстоятелствата от гледна точка интереса на
всяко от децата и по въпроса какво се е променило при родителя на който досега е
предоставено упражняването на родителските права. Веднъж констатирана такава промяна
и то за най-важните условия за живот на децата, както в случая, интересът на всяко от тях
определя в каква насока да се променят мерките относно упражняването на родителските
права и при кого да живеят децата.
Вярно е че във всяко регулирано от правото общество никой не може да черпи права
от своето нарушение на закона. „Nullus kommodum caperte potest de injuria sua propria“. За
настоящия случай границата на това правило е интересът на децата и законоустановената в
чл. 59 ал. 9 от СК възможност и задължение на съда като констатира промяна на
обстоятелствата единствено интереса на децата да го ръководи по въпросите има ли такава
промяна и като е налице, какво следва за упражняването на родителските права. В случая
заради неща изцяло зависими от ответницата съдът констатира такава промяна по смисъла
12
на чл. 59 ал. 9 от СК. Именно ответницата решава къде да живее, колко време да престои в
България където са децата й, както и в коя държава – България или САЩ да бъде основния й
източник на доходи. Самата ответница Р. С. се е поставила в положение да отсъства
продължителни периоди от време в страната, да отсяда при приятели за престоите си в
България – М. бл. 25, вх. 1, ап. 16, където е настоящият й адрес, но само в една стая от
апартамента без условия за отглеждане на децата, поне не на нивото на които бащата ги е
осигурил, наред с учение в образцово училище и семейна среда, включваща любящи и в
помощ на бащата баба и дядо.
По изложените в настоящото решение фактически и правни съображения
обстоятелствата са се променили по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК не само защото майката за
релевантния период няма възможност да осигури ежедневни грижи за децата, но и поради
това че и децата не искат да изоставят условията които баща им е осигурил и именно него
предпочитат като родител при когото да живеят и полага ежедневните грижи за тях. При
конкретните обстоятелства, съдът не може да пренебрегне желанието на децата и по-
добрите условия при бащата. По изложените съображения посоченото по-горе правило
„Nullus kommodum caperte potest de injuria sua propria“ не може да препречи интереса на
децата и желанието им да живеят с баща си. Точно поради това е установен иска по чл. 59
ал. 9 от СК. Поради обществения интерес всяка промяна в обстоятелствата да се преценява с
оглед интереса на детето, за да има покрив над главата и да получава ежедневни грижи тази
разпоредба дава възможност и съдът служебно да отчита такава промяна в обстоятелствата
и да промени мерките относно децата включително и по въпроса кой да упражнява
родителските права. Майката Р. С. не е загубила родителските си качества. Само се е отдала
на приоритети, които я поставят далеч от децата й, знаейки, че бащата и родителите му ги
гледат. При това положение желанието на децата при кой да живеят кореспондира на
материалните условия на живот и няма основание съдът да го пренебрегва. Поради
изложеното съдът намира че правилото „Nullus kommodum caperte potest de injuria sua
propria“ в случая намира приложение само по въпроса за разноските по делото.
Съдът намира, че за да се преодолее синдромът на родителско отчуждение на децата,
преди всичко на малолетната А. от майка им, трябва без да се насилват децата да живеят при
майка им, да се използва съгласието им да се срещат с нея, като живеят при баща си. В
случая видно от становищата на социални работници и психолози това което разтревожва
децата и слага край на срещите и контактите с майка им е настояването й пред децата, че
трябва да ги вземе да живеят при нея. При отстраняване на конфликта между фактическо и
правно положение всеки от участниците в този процес ще знае че това което трябва да се
подобри са най-обикновените отношения между майката и всяко от децата за да може да
съдейства за постигане на тази цел. Така източника на тревога у децата и причината за
конфликти няма да се проявяват при срещите с майка им, за да може контактите и
отношенията им да се изпълнят с взаимно разбиране и постепенно да се разширява зоната на
сътрудничество. В случая, по изложените по-горе съображения в интерес на 12 годишната
А. и 10 годишния Й. е да живеят при баща си П. А. П. и той да упражнява родителските
13
права над тях. Именно той е родителят който осигурява подходящи условия за живот и
учение на децата, обучение в спорт и чужди езици и сега дължи на децата и поведение,
насочено към преодоляване на родителското отчуждение на децата от майка им.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, ще
следва да се отмени първоинстанционното решение № 204 от 21. 12. 202 година постановено
от Районен съд - Елин Пелин по гр. дело № 519/2021 год. по описа на РС Елин Пелин и по
същество да се уважи относно упражняването на родителските права и местоживеенето на
децаат предявения от П. А. П. от гр. Г., с ЕГН ********** против Р. С. от гр. София, с ЛНЧ
**********, иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК.
С оглед уважаването иска на ищеца с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК относно
мерките по упражняването на родителските права, което следва да се предостави на бащата,
съдът на основание чл. 59 ал. 3 от СК следва да определи конкретното съдържание на
мерките за лични отношения между децата и майката. Тя не изгубва своето родителско
качество и има право на поддържане на лични отношения с него. Поддържането на лични
отношения с децата е проява на запазените родителски права и задължения за родителя,
който макар и да не живее с децата трябва да запази връзката си с тях в рамките на
възможното и другият родител дължи съдействие за това. Преченето на другия родител на
тези лични контакти и отношения може да предизвика и санкционни - правни последици,
включително и лишаване от родителски права. Личните контакти позволяват на родителя
при когото децата не живеят да полага за детето непосредствени грижи, да участва във
възпитанието му. Личните отношения осуетяват отчуждаването от родителя и спомагат
развитието на децата да се извършва при условия близки до нормалните, при които детето
живее с двамата си родители. Майката ще има право на лични контакти и отношения с
малолетните си деца А. и Й. П. С. П., най-малко всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09.00 часа до 20.00 часа в съботния ден и от 09.00 часа до 18.00 часа в неделя, като
няма основание срещите да се провеждат с участието на социален работник или психолог,
както и 20 / двадесет / дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата. Освен това на основание чл. 59 ал. 3 от СК майката ще има право да вижда и взема
децата за коледните и великденските празници всяка нечетна година за Коледа и всяка четна
година за Великден. На основание чл. 59 ал. 3 от СК всяка нечетна година майката ще има
право да бъде с всяко от децата на рождения му ден съответно 19 март и 19 февруари всяка
нечетна година за времето от 17 часа и 30 мин. до 8 часа на следващия ден, който ако е
учебен майката ги води на училище, а ако е неучебен ги в жилището им в село М., община
Г.. Това е и възможност да се преодолее родителското отчуждение, тъй като досега
конфликтът между майката и бащата, между фактическо и правно положение ограничава
възможностите да се търси и намери зона на сътрудничество между двамата родители в
интерес на децата. Само така децата ще запазят и двамата родители, като обстоятелството,
че са разделени изисква всеки от тях да направи всичко възможно детето да запази и другия
си родител и дължимото отношение към него. При определяне режима на лични контакти и
отношения на майката с децата съдът съобрази, че е изтекъл двугодишния срок за който
14
Софийски градски съд е дал разрешение заместващо съгласието на бащата децата да
пътуват до Б. с майка им. При това положение няма основание да бъде ограничаван режима
на лични отношения между майката и децата.
Относно издръжката на децата :
Ответницата на основание чл. 143 ал. 2 от СК следва да се осъди да заплаща издръжка
за всяко от децата по 178 лева месечно. Ищецът не претендира повече и този размер е по-
скоро съобразен с възможностите на майката. Нуждите на децата се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, нуждите на всяко
от децата за храна, облекло и учебни пособия. Всеки родител трябва да участва в
издръжката на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите си, като се
вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за
отглеждане и възпитание децата. Според чл. 143, ал. 2 от СК размерът на издръжката, която
родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите
на децата и от възможностите на родителя в граници, установени в разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от СК. Минималната издръжка а всяко дете е 1/4 част от минималната работна заплата
за страната, като в настоящия момент минималната издръжка която се дължи и от
неработостоспособни и без доходи е 177, 50 лева. Всеки от родителите безусловно дължи
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, като по аргумент от посочените
разпоредби на чл. 143 ал. 2 и чл. 142 ал. 2 СК работоспособността и конкретни доходи са
самостоятелни основания за издръжка в отклонение от минималката издръжка установена в
страната. С оглед представените по делото доказателства за доходите на ответницата, съдът
намира, че една издръжка от 178 лева за всяко дете е съобразена с най-непосредствените им
нужди и възможностите на ответницата. Настоящият съдебен състав като съобрази че и
ищецът не претендира по-голяма издръжка, намира, че майката Р. С. следва да заплаща
месечна издръжка в размер на 178 лева, за всяко от децата, а разликата над тази сума до
нужните за храна, облекло и учебни пособия на децата се поема от бащата ведно с грижите
по отглеждането им, а така също и заплащането на огромните суми за частното училище Е.,
за да се запази за децата тази ценна инвестиция за оптималното им образование. По
изложените съображения съдът като съобрази и размера на претенцията за издръжка,
намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на децата в
размер на 178 лева за всяко едно от децата, считано от влизане в сила на решението до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Относно разноските:
Никоя от страните няма право на разноски и такива не следва да се присъждат.
Ищецът няма право на разноски защото макар и да е установена промяна в обстоятелствата
по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК той също участва в тази промяна на обстоятелствата с
неправомерно поведение. В нарушение на одобрено от съда и влязло в споразумение за
упражняване на родителските права от майката П. П. е взел децата, това е продължило 7
години, от които в последните три години така се изменили обстоятелствата по смисъла на
чл. 59 ал. 9 от СК, че интереса на децата налага те да живеят при баща си, който да
15
упражнява родителските права. От друга страна макар, че съдът уважава претенцията на
ищеца за упражняване на родителските права и местоживеенето на децата, ответницата не е
имала основание да признава иска, тъй като ищецът е поискал ограничен без основание
режим на лични отношения на децата с майката в отклонение от установеното в чл. 59 ал. 3
от СК право на родителя, който не упражнява родителските права да бъде с детето си и през
ваканции, официални празници и личните на детето.
Ответницата също няма право на разноски, защото предявеният иск не се отхвърля, а
се уважава относно упражняването на родителските права и местоживеене на децата по
съображенията изложени по-горе.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 204 от 21. 12. 202 година постановено от Районен съд
- Елин Пелин по гр. дело № 519/2021 год. по описа на РС Елин Пелин с което е отхвърлен
предявения от П. А. П. от гр. Г., с ЕГН ********** против Р. С. от гр. София, с ЛНЧ
**********, иск по чл.59, ал.9 от СК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59 ал. 9 от СК мерките относно малолетните деца А. П.
П.а ЕГН ********** и Й. П. С. П. ЕГН **********, установени със Споразумение от 14. 01.
2014, влязло в законна сила с утвърждаването му от Софийски градски съд с Определение от
19.02.2015г. по в.гр.д. № 5348/2013г. на СГС, като ПРЕДОСТАВЯ на П. А. П. ЕГН
********** упражняването на родителските права по отношение на децата А. П. П.а, родена
на 19.03.2010 г., ЕГН ********** и Й. П. С. П., роден на 19.02.2012 г., ЕГН ********** от
с. М., община Г. и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на тези деца при техния баща П. А. П., ЕГН
********** на адрес с. М., община Г..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти и отношения между майката Р. С., ЛНЧ
********** и малолетните й деца А. П. П.а, ЕГН ********** и Й. П. С. П., ЕГН
**********, като майката ще има право да вижда и взема децата всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, от 09.00 часа до 20.00 часа в съботния ден и от 09.00 часа до 18.00 часа в
неделя, както и 20 / двадесет / дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на бащата.
Майката Р. Д.Ф. С. ще има право да вижда и взема децата през коледната ваканция
всяка нечетна година от 9:00 часа на 23.12. (двадесет и трети декември) до 18:00 часа на
29.12. (двадесет и девети декември), както и по време на Великденските празници майката
всяка четна година ще има право да вижда и взема децата от 18:00 часа на Велики четвъртък
до 18:00 часа на Велики понеделник. Всяка нечетна година майката ще има право да бъде с
всяко от децата на рождения му ден съответно 19 март и 19 февруари за времето от 17 часа
и 30 мин. до 8 часа на следващия ден, като в учебните дни майката води децата на училище,
а в неучебен ден ще ги връща в жилището им в село М., община Г..
16
ОСЪЖДА Р. С., ЛНЧ ********** да заплаща за всяко от малолетните си деца А. П.
П.а, ЕГН ********** и Й. П. С. П., ЕГН **********, месечна издръжка по 178 /сто
седемдесет и осем/ лева, които да заплаща до пето чисто на съответния месец на П. А. П.,
ЕГН ********** като баща и законен представител на децата, считано от влизане на
решението в сила до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на
издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17