Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

25.11.2020

Град

Мездра

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Мездренски районен		Съд			І-ви наказателен	състав
На		Девети ноември				Година	2020

В публичното заседание в следния състав:

Председател								АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от					Съдия ДИМИТРОВА
	АНХ		дело номер	310		по описа за			2020	година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 193/30.06.2020 год. на Началник отдел  “Охранителна полиция”  при ОД на МВР гр.В., упълномощен със Заповед № 8121з-372/05.04.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя Д.Г.Д. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на  1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА за нарушение на чл.64 т.8 от Закона за частната охранителна дейност, като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

          Съставеният АУАН № 193/16.06.2020 година да се СЧИТА като ПИСМЕНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ по чл.28 ЗАНН, касаещо Д.Г.Д. ***.

ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д. *** направените по делото разноски за адвокат, в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

МОТИВИ: 

Д.Г.Д. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 193/30.06.2020 год. на Началник отдел  “Охранителна полиция”  при ОД на МВР гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. С.К. от ВАК. Последният взема становище да бъде отменено атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения за неправилност на наложеното наказание, тъй като не се е установило виновно поведение и виновно отсъствие от обекта за периода, посочен в акта. Акцентува се за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както и присъждане на деловодните разноски, съобразно представените доказателства и списък.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено лично на жалбоподателя на 06.07.2020 г. Жалбата е входирана пред ответника на 13.07.2020 г., а е изпратена на 10.07.2020 г., видно от приложения в оригинал пощенски плик с клеймо от посочената дата.

Акт за установяване на административно наказание № 193/16.06.2020 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 03.06.2020 г. около 15.40 часа, в землището на с.К.П., местността „Б.Д.”, на обект „В.К.К.Р.”, в качеството му на охранител – невъоръжена охрана към охранителния състав на фирма „М.” ЕООД гр.С., е напуснал охранявания от него обект през работно време – дневна смяна, за времето от 08.00 часа до 20.00 часа, като акта е съставен във връзка с Преписка с рег.№ 334р-4602/04.06.2020 г. по описа на РУ гр.Р.. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.64 т.8 от Закона за частната охранителна дейност. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 193/30.06.2020 г., АУАН № 193/16.06.2020 г., Преписка под рег.№ 334р-4602 от 04.06.2020 г. по описа на РУ гр.Р., ведно със Справка под рег.№ 334р-5171/25.06.2020 г., Докладна записка под рег.№ 334р-4602/04.06.2020 г., Медицинска бележка от 03.06.2020 г., 3 броя Сведения, Протокол за доброволно предаване под рег.№ 334р-5170/25.06.2020 г., Справка от Началника на РУ гр.Р. под рег.№ 334000-1582/17.06.2020 г., Справка от Началника на РУ гр.Р. под рег.№ 334000-1486/08.06.2020 г., Справка от Управителя на „М.” ЕООД гр.С. под изх.№ 0754/18.06.2020 г., Заповед № ЗД 092/09.06.2020 г. на Управителя на „М.” ЕООД – Дружество за охрана и сигурност гр.С., Покана под рег.№ 334000-1530/11.06.2020 г. и Възражение под вх.№ 334000-1632/19.06.2020 г., Заповед № 8121з-372/05.04.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, Доклад за проверени лица и превозни средства от 03.06.2020 г., месечен график за работа на лицата от охранителния състав на обект с.К.П., през м.юни 2020 г. и пощенски плик в оригинал с клеймо от 10.07.2020 г., заверени ксерокопия от извадка от Дневник за проверка от „М.“ ЕООД гр.С. и Инфраструктура на отбраната и извадка от Дневник за сдаване и приемане на дежурства в обект с.К.П., заверени ксерокопия от Експертно решение № 5326/21.11.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Х.Б.“ АД гр.В., Медицинско направление за ТЕЛК № 5/31.08.2018 г., Амбулаторен лист № 188/20.02.2020 г., 2 броя Медицински направления № 186 и № 187 от 02.06.2020 г., Направление за медико-диагностична дейност № 112, въз основа на Амбулаторен лист № 1027 от 02.06.2020 г. и Списък на разноските по чл.80 от ГПК, направени от жалбоподателя. Съответно са разпитани свидетелите М.Ц., В.П., Т.Т., М.В., Б.М. и Д.И..

От събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства по безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява така описаната в акта, респективно в НП фактическа обстановка. От приложената по делото преписка под вх.№ 334р-4602/04.06.2020 г. по описа на РУ гр.Р. и  от разпитаните на съдебното следствие свидетели се установява, че на 03.06.2020 г. по изготвен от служител на фирма „М.” ЕООД месечен график се установило, че за времето от 08.00 до 20.00 часа на смяна на обект „В.К.К.Р.” в землището на с.К.П., местността „Б.Д.”, охраняван от ЧОФ „М.” ЕООД със седалище гр.С. е бил жалбоподателя, в качеството му на охранител, който към момента на извършената проверка в 15.40 часа не е бил установен на обекта. Жалбоподателят в този момент се е намирал в гр.Р., като му е била извършена проверка от служители на РУ гр.Р., изпълняващи ППД в 16.05 часа. От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателя е напуснал охранявания от него обект по здравословни причини, но не е уведомил отговорника на обекта или регионалния инспектор на охранителната фирма. От показанията на свидетеля Д.И. безспорно се установява този факт, а именно, че последния не е бил уведомен от жалбоподателя за напускането му на охранявания от него обект. От своя страна свидетелят И. е уведомил по телефона регионалния инспектор на процесната фирма, в лицето на свидетеля Т.Т.. От разпитаните по делото полицейски служители се установява, че на 03.06.2020 г. свидетелят Б.М. е бил на смяна, осъществяващ патрулно-постова дейности. На същата дата около 16.05 часа в гр.Р., на ул.”Х. ш.”, заедно с друг служител, в лицето на Н.С. те са спрели управлявания лек автомобил от жалбоподателя. Последният факт категорично установява, че жалбоподателя не е бил по това време на охранявания от него обект. Въз основа на извършената проверка по преписката е било изпратено уведомително писмо на жалбоподателя да се яви в РУ гр.Р., с оглед съставяне на процесния АУАН. Същият се явил на посочената в акта дата, а  именно 16.06.2020 г., когато му бил съставен и акта. Акта е съставен в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите, като препис е връчен на жалбоподателя. Същият е упражнил правото си на възражение, като е вписал саморъчно в акта, че напускането на обекта не е произволно, а по обективни причини – внезапно влошаване на здравословното му състояние и търсенето на лекарска помощ и лекарства. Същият направил възражение и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, включително е представил и писмени доказателства за влошеното му здравословно състояние. За така допуснатото нарушение от страна на жалбоподателя е издадена Заповед № ЗД 092/09.06.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”, затова че на 03.06.2020 г. при извършена проверка от МВР на посочения обект проверяващите полицаи, в лицето на свидетелите М.Ц. и В.П. са установили, че жалбоподателя, в качеството му на охранител не е на работното си място. Както бе отбелязано и в по-горните абзаци, по категоричен, непротиворечив и безспорен начин е установено, че на 03.06.2020 г. около 15.40 часа свидетелите М.Ц. и В.П., в качеството им на служители на РУ гр.Р. са извършили проверка на процесния охраняем обект, като на мястото не са установили да има някой от охранителния състав и в частност жалбоподателя, който е бил дневна смяна. В подкрепа на гласните доказателства по делото са и приложените писмени такива, какъвто е Месечния график за работа на лицата от охранителния състав и  Доклада за проверени лица и превозни средства от 03.06.2020 г., който удостоверява, че в 16.05 часа на посочената дата жалбоподателя е бил проверен от служителите на РУ гр.Р. именно в гр.Р..

Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.64 т.8 от Закон за частната охранителна дейност, като е напуснал охранявания обект през работно време. Правилно наказващия орган е определил приложимата материална норма, като е приел, че е налице нарушение на чл.64 т.8 от ЗЧОД. Това безспорно е така, защото видно от приложения по преписката график за дежурствата жалбоподателя  е бил дневна смяна на дата 03.06.2020 г. При извършената на охранявания обект проверка от контролните органи – актосъставителя Ц. и свидетеля по акта П., е било установено, че в 15.40 часа жалбоподателя не се намира на обекта. Разпоредбата на чл.64 т.8 от ЗЧОД забранява при осъществяване на частна охранителна дейност на лицата от охранителния състав на Едноличния търговец или юридическото лице да напускат охранявания обект през работно време. Като се е отклонил от охранявания обект през работно време и го е напуснал жалбоподателя е нарушил изричната забрана на цитираната правна норма и по този начин е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл.64 т.8 от ЗЧОД. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като дееца е съзнавал всички елементи от обективната страна на деянието, че е лице осъществяващо охранителна дейност, че е на смяна, че напуска обекта в работно време, като е желаел и целял настъпване на общественоопасните последици. Административнонаказателното производство е протекло при спазване на процесуалните правила, които го уреждат. Приложения АУАН е съставен от компетентно за това лице, съгласно чл.83 ал.1 от ЗЧОД. Процесният акт съдържа всички посочени в чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е подписан от съставителя, свидетеля присъствал при извършване на нарушението и нарушителя и е връчен на последния. Въз основа на така съставения акт компетентния за това орган, съгласно чл.83 ал.2 от ЗЧОД, във връзка със Заповед № 8121з-372/05.04.2018 г. на Министъра на вътрешните работи е издал атакуваното НП. Същото е в изискуемата от закона писмена форма. Съдържа реквизитите, посочени в чл.57 ал.1 от ЗАНН и е подписано от издателя му. Видно от приложените по делото АУАН и НП те съдържат точно и ясно посочване на датата и мястото на извършване на административното нарушение. В тях са посочени и всички обстоятелства, представляващи елементи от фактическия състав на нарушението по чл.64 т.8 от ЗЧОД. Актосъставителят и административнонаказващия орган по недвусмислен начин са индивидуализирали деянието, чрез отразяване на датата, мястото и обстоятелството на извършването му. Затова наведените на съдебното следствие доводи за неправилност на обжалваното НП от страна на адв. С.К. от ВАК не се споделят. Въпреки изложените обстоятелства, настоящия съдебен състав намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно, с оглед обстоятелството, че административнонаказващия орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Безспорно по делото е установено, че жалбоподателя формално е осъществил признаците на предвиденото в ЗЧОД административно нарушение, но това деяние поради своята малозначимост е явно с незначителна обществена опасност. Както е посочено в чл.27 ал.2 ЗАНН, при определяне на наказанието административнонаказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и ако беше съобразил тази законова разпоредба, би се стигнало до извода, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение и съответно да приложи разпоредбата на чл.28 б.”а” ЗАНН и да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Следва да се отбележи, че безспорно по делото са събрани категорични доказателства, че жалбоподателя е с влошено здравословно състояние. В тази насока са приложените медицински документи, от които се установява, че последния е с 50% трайно намалена работоспособност, тъй като е със заболяване „Глаукома”. Заболяването е с голяма давност и състоянието на зрението  рязко се влошава. Посочените констатации са видни от приложеното Експертно решение на ТЕЛК, включително и от Медицинското направление за ТЕЛК. От приложените Амбулаторни листове и Медицински направления се установява, че жалбоподателя е с инсулинозависим захарен диабет, включително и с хипертонично сърце и кардиологични проблеми. Именно във връзка с тези заболявания на 02.06.2020 г., т.е. един ден преди извършеното нарушение жалбоподателя е бил прегледан от личния си лекар, в лицето на разпитаната по делото свидетелка М.В.. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя са били издадени и 2 броя Направления за кардиолог и специалист по ендокринология и болести на обмяната, включително и Направление за медико-диагностична дейност. Затова, че здравословното състояние на жалбоподателя е било влошено в деня на извършената проверка, а именно 03.06.2020 г. свидетелствуват, освен приложената медицинска документация, а именно Медицинска бележка от 03.06.2020 г., но и всички събрани по делото гласни доказателства. Прави впечатление, че в деня на извършената проверка жалбоподателя е посочил, че е напуснал обекта, поради влошеното си състояние, което го е накарало да търси лекарства и медицинска помощ. Този факт се посочва във всички показания, събрани на съдебното следствие. Обективно наличие на влошено здравословно състояние е обективирано в показанията на свидетелката М.В., която е била потърсена от жалбоподателя  и съпругата му. Последната е прегледала жалбоподателя и е издала съответните медицински документи, които са приложени по делото. Трябва да се отбележи, че времето, през което жалбоподателя се е отклонил от охранявания обект е било кратко. От представените по делото доказателства е видно, че охранявания обект се намира в с.К.П., в който обект няма ток, вода и интернет, видно от показанията на свидетеля Т.Т., който работи в „М.” ЕООД гр.С.. Същият извършва именно проверки на охраняваните обекти и на посочената дата е бил на място, проверил е обекта в периода около 16.00-17.00 часа и е установил жалбоподателя на работното му място, с необходимото униформено облекло и отличителни знаци. Проследявайки хронологията на събитията става ясно, че в 15.40 часа жалбоподателя не е бил на работното си място в с.К.П.. В 16.05 часа е бил проверен в гр.Р. от служители на РУ гр.Р. и в периода след 16.05 часа до 17.00 часа е бил отново на работното си място. Посочените констатации намират опора не само в показанията на свидетеля Т.Т., но и в приложените от него писмени доказателства, каквито са заварените ксерокопия от извадка от Дневника за проверка от „М.” ЕООД гр.С. и Инфраструктура на отбраната и извадка от Дневника за сдаване и приемане на дежурствата в обект с.К.П.. От събраните по делото гласни доказателства, респективно писмени такива, се установява, че за жалбоподателя това е първо нарушение и до този момент той не е нарушавал своите задължения. Няма последици от напускането на обекта,а именно няма изчезнало имущество и обекта не охранява взривни вещества. Съответно е бил санкциониран от работодателя си, като е с наложено дисциплинарно  наказание, каквото представлява предупреждението за уволнение

Посочените констатации мотивираха съда да приеме, че същото съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. ЗАНН не съдържа дефиниция за маловажен случай, поради което и предвид разпоредбата на чл.11 от закона, последната следва да бъде извлечена от НК. Съгласно чл.93 т.9 НК един от критериите за определяне на едно деяние като маловажен случай е липсата или незначителността на вредните последици. Такива по делото не бяха събрани.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 б.”а” ЗАНН, както беше коментирано нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Атакуваното наказателно постановление е издадено от наказващият орган в нарушение на чл.53 ал.1 ЗАНН, която разпоредба задължава последният да извърши задълбочена проверка за приложението на чл.28 ЗАНН. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ВКС, където е отразено, че преценката на административно наказващият орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Именно, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, какъвто  е и конкретният случай, това е и основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със Закона.

С оглед на горното, съдът намира обжалваното НП за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а съставеният АУАН, да се третира като писмено предупреждение на жалбоподателя по смисъла на чл.28 ЗАНН.

При този изход от спора, основателно се явява и искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото съобразно уважената част от жалбата. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН указва, че съдът присъжда разноските по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото са направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя в производството пред Районния съд в размер на 300 лева. Този размер не е прекомерен, тъй като по въззивното производство са проведени две заседания ,при което процесуалният представител на жалбоподателя е взел активно участие. Направеното възражение за прекомерност от страна на ответника е свързано с измененията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения от ДВ бр.45 от 15.05.2020 г. Последните изменения обаче са от 31.07.2020 г. /изм. и доп. ДВ бр.68 от 31 юли 2020 г./. Възнаграждението съответства на чл.7 ал.2 т.1, вр. чл.18 ал.2, вр. чл.8 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.68 от 31 юли 2020 г./, като тук е мястото да се отбележи, че заплатения адвокатски хонорар е във фиксирания му размер, т.е. при интерес до 1 000 лева, какъвто е настоящия случай, дължимият адвокатски хонорар е бил в размер на 300 лева. Органът издател на НП е от структурата на ОД на МВР В., поради което именно това юридическо лице следва да заплати разноските в полза на жалбоподателя. Присъждането на разноските следва да бъде съобразено с уважената част от жалбата, в случая напълно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 193/30.06.2020 год. на Началник отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: