№ 12943
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д..
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20221110111044
по описа за 2022 година
Производството е чл. 439 ГПК.
Предявен е от ищеца С. М. Д. срещу ответник „ФИРМА” ЕАД иск с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че ответникът
няма право на принудително изпълнение спрямо ищеца на сумата 4581,97
лева – главница за незаплатени топлинна енергия за периода 01.07.2006 г. –
30.04.2009 г. и сумата 566,73 лева – законна лихва за забава за периода от
01.09.2006 г. до 10.12.2009 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
24.10.2012 г. по гр.д. № 23367/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 57
състав въз основата на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
22.02.2010 г. и е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ Т.В.Н.,
рег. № ... в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски
градски съд.
Ищецът С. М. Д. твърди, че ответникът претендира заплащане на
исковата сума по посоченото изпълнително дело. Поддържа се, че вземанията
са погасени по давност с изтичане на три годишен срок от влизане в сила на
заповедта, тъй като не са предприемани изпълнителни действия. При тези
твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение посочената по-горе сума. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „ФИРМА” ЕАД оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди, че срещу процесната заповед за изпълнение
ищецът не бил депозирал възражение по чл. 414 ГПК, с оглед което заповедта
за изпълнение има силата на влязло в сила съдебно решение. Поддържа, че
вземанията не са погасени по давност, тъй като е налице своевременно
предприемане на изпълнителни действия, с което давността е прекъсната.
1
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установява се от изисканото гр.д. № 23367/2010 г. по описа на СРС, 57
състав, че в полза на „ФИРМА” ЕАД срещу ищеца С. М. Д. е издаден
изпълнителен лист от 24.10.2012 г. въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение и съдебно решение по гр.д. № 23367/2010 г. по описа на СРС, 57
състав за солидарно заплащане с лицето С.Н.Д. на сумата 4015,24 лева –
главница за топлинна енергия за периода м.07.2006 г. – м.04.2009 г., сумата
566,73 лева – обезщетение за забава за периода 01.09.2006 г. – 10.12.2009 г.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като в настоящия случай вземането е станало
изискуемо с влизане на сила на Решение № II-57-46 от 13.06.2011 г.,
постановено по гр.д. № 23367/2010 г. по описа на СРС, 57 състав – на
28.09.2011 г.
От представеното изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ Т.В.Н., рег.
№ ... в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – Софийски градски
съд се установява, че същото е образувано на 12.06.2015 г. въз основа
подадена молба от същата дата от ответника взискател за събиране на
вземанията по процесния изпълнителен лист. В подадената молба за
образуване на изпълнително дело е налице възлагане по смисъла на чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ от страна на взискателя на ЧСИ да проучва имущественото състояние
на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да
определя начина на изпълнението.
Съд запорни съобщения от 14.07.2015 г. са наложени запори на
вземанията на длъжника по банковите сметки в „Обединена българска банка”
АД и „Юробанк България” АД.
Със запорно съобщение изх. № 16326/15.07.2015 г. е наложен запор на
вземанията на длъжника С. М. Д. получавани от трудово възнаграждение при
работодателя „Нешев консулт” ЕООД.
На 16.07.2015 г. е постъпило страна на длъжника С. М. Д. частично
плащане на задължението по изпълнителния лист по банков път в размер на
сумата от 951,80 лева.
С молба вх. № 01840/01.03.2019 г. на процесуалния представител на
ответника взискател е направено искане за извършване на конкретни
изпълнителни действия – налагане на запор върху трудовите
възнаграждения/пенсиите на длъжниците и опис на собствените на
длъжниците движими вещи.
Със запорно съобщение изх. № 3603/26.03.2019 г. е наложен запор на
вземанията на длъжника С. М. Д. получавани от трудово възнаграждение при
работодателя „ФИРМА” ЕООД.
С молба вх. № 05378/09.12.2020 г. на процесуалния представител на
ответника взискател е направено искане за извършване на конкретни
2
изпълнителни действия – налагане на запор върху вземанията на длъжниците
по банковите сметки, налагане на запор върху трудовите
възнаграждения/пенсиите на длъжниците и насрочване опис и оценка на
собствените на длъжниците движими вещи с цел изнасянето им на публична
продан.
Съд запорно съобщение изх. № 598/26.01.2021 г. е наложен запор на
вземанията на длъжника по банковите сметки в „Първа инвестиционна банка”
АД.
Със запорно съобщение изх. № 600/26.01.2021 г. е наложен запор на
вземанията на длъжника С. М. Д. получавани от пенсия от НОИ.
С молба вх. № 09932/14.09.2022 г. на процесуалния представител на
ответника взискател е направено искане за извършване на конкретни
изпълнителни действия – налагане на запор върху вземанията на длъжниците
по банковите сметки, налагане на запор върху трудовите възнаграждения на
длъжниците и насрочване опис и оценка на собствените на длъжниците
движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.
С постановление на ЧСИ от 14.09.2022 г. производството по
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва
давността предприемането, на което и да е изпълнително действия в рамките
на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника,
извършването на справки. Искането да бъде приложен определен способ или
да бъде извършено определено действие също прекъсва давността, защото
съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение /независимо
дали то е достигнало до крайния процесуален резултат/. В този смисъл,
преценката на съда по въпроса: дали е изтекъл срокът на погасителната
давност за процесните вземания се извършва като се съобразят конкретните
действия по принудително изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за вземанията установени със
съдебно решение е 5 годишна. Процесното решение е влязло в сила на
28.09.2011 г. Давността е била прекъсвана многократно с молбата за
образуване на изпълнителното дело от 12.06.2015 г., с наложените запори на
вземания по банкови сметки от 14.07.2015 г., с наложения запор на трудово
възнаграждение от 15.07.2015 г., с направеното плащане от длъжника на
16.07.2015 г., с подадената молба на взискателя за предприемане на
конкретни изпълнителни способи на 01.03.2019 г., с наложения запор на
3
трудово възнаграждение от 26.03.2019 г., с подадената молба на взискателя за
предприемане на конкретни изпълнителни способи на 09.12.2020 г., с
наложените запори на вземания по банкови сметки и пенсия от 21.01.2021 г. с
подадената молба на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни
способи на 14.09.2022 г.
Тъй като след направеното плащане от страна на длъжника на
16.07.2015 г. по изпълнителното дело е изминал период от 2 години, през
който не са поискани и извършвани други изпълнителни действия, на
16.07.2017 г. е настъпила перемпция на изпълнителното дело по силата на
закона и новата давност е започнала да тече от датата на последното
надлежно извършено изпълнително действие (16.07.2015 г.) С молбата от
01.03.2019 г. взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ и е
прекъснал давността, преди да изтече. Съдът изцяло се солидаризира с
практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, съгласно която дори изпълнителното дело
да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма
значение за прекъсването на давността и се счита за надлежно (в този смисъл
Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV ГО на ВКС).
След това по изпълнителното дело периодично са били искани от
взискателя и извършвани от ЧСИ изпълнителни действия, последното от
които е налагане запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки и
пенсия на 26.01.2021 г. Петгодишният давностен срок не е изтекъл към датата
на предявяване на исковата молба 04.03.2022 г., а и през време на съдебни
процес за вземането погасителната давност не тече по аргумент от чл. 115,
ал.1, буква "ж" ЗЗД. Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявения
иск като изцяло неоснователен.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат. С оглед
изрично направеното искане в тази насока, на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „...”, бл. /населено място/ отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че за ответника „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: /населено място/ НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на сумата 4581,97 лева – главница за
незаплатени топлинна енергия за периода 01.07.2006 г. – 30.04.2009 г. и
сумата 566,73 лева – законна лихва за забава за периода от 01.09.2006 г. до
10.12.2009 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.10.2012 г. по
гр.д. № 23367/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 57 състав въз
4
основата на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.02.2010
г. и за събирането на които е образувано изпълнително дело № ... по описа на
ЧСИ Т.В.Н., рег. № ... в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие –
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „...”, бл.
/населено място/ ДА ЗАПЛАТИ на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: /населено място/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5