Присъда по дело №1085/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260034
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 16 септември 2021 г.)
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20204430201085
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

№………

 

 

година 2021                                              град ПЛЕВЕН

РАЙОНЕН СЪД                                                ХІ-ти  наказателен  ъстав

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

На шестнадесети април                                      две хиляди двадесет и първа година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

   вадесет и пети септемвридсъдимиите:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НАЧЕВА

                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. М.А.

                                                                      2. Д.Д.

                                            

Секретар: ИГЛИКА ИГНАТОВА

Прокурор: П. ПЕТКОВ

като разгледа докладваното от съдия НАЧЕВА

НОХД № 1085 по описа за 2020 година

и по данни делото и Закона

 

П Р И С Ъ Д И:

 

                ПРИЗНАВА подсъдимата А.А.К., родена на ***г. в гр. Свищов, живуща ***, ***, *** гражданин, с висше образование, неомъжена, работи, неосъждана, ЕГН ********** ЗА НЕВИННА в това на 23.12.2018г. в гр. Плевен, на кръстовище образувано от бул. „Христо Ботев“ и ул. „Катя Попова“ и движение от бул. „Христо Ботев“, при завой надясно към ул. „Катя Попова“, на пешеходна пътека, при управление на моторно превозно – лек автомобил „Опел Астра“, per. № ***, да е нарушила правилата за движение по пътищата регламентирани в Закона за движение по пътищата, както следва:

- чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

- чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата – При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

- чл.119, ал.4 от Закона за движение по пътищата – Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците,

и по непредпазливост да е причинила средна телесна повреда на И.М.Х. ***, изразяваща се в травматично счупване в областта на шийката на дясната бедрена кост, довело до трайно /поне 4-5 месеца/ затруднено движение на долен десен крайник, поради което и на основание чл.304 от НПК Я ОПРАВДАВА по повдигнатото й и предявено обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, пр.8, б.“а“, пр.1, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

ВЪЗЛАГА на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото деловодни разноски в размер на 2607,80 лева за сметка на държавата. 

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.308, ал. 2 от НПК срок за изготвяне на мотивите 60 дни, считано от днес – 16 Април 2021 година.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Плевенски окръжен съд.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 

1. ........................

 

                                                                                               2. ........................

 

                            

Съдържание на мотивите

М О Т И В И по присъда № 260034  по НОХД №1085/20г. по описа на ПлРС:

 

Обвинението е срещу подсъдимата А.А.К., ЕГН ********** за това, че на 23.12.2018г. в гр. Плевен, на кръстовище образувано от бул. „Христо Ботев“ и ул. „Катя Попова“ и движение от бул. „Христо Ботев“, при завой надясно към ул. „Катя Попова“, на пешеходна пътека, при управление на моторно превозно – лек автомобил „Опел Астра“, per. № ***, нарушила правилата за движение по пътищата регламентирани в Закона за движение по пътищата, както следва:

- чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

- чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата – При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

- чл.119, ал.4 от Закона за движение по пътищата – Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците,

и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на И.М.Х. ***, изразяваща се в травматично счупване в областта на шийката на дясната бедрена кост, довело до трайно /поне 4-5 месеца/ затруднено движение на долен десен крайник - престъпление по чл.343, ал.3, пр.8, б.“а“, пр.1, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимата А.А.К.. Счита, че събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства подкрепят обвинението поради което моли при съобразяване на оказаната от подсъдимата помощ на пострадалия и чистото и съдебно минало, на К. да бъде наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок. Предлага на подс. К. да бъде наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

В съдебното производство няма предявен от пострадалия И.М.Х. граждански иск и конституиран граждански ищец.

С определение от 15.07.2020г. на основание чл.76 от НПК пострадалият И.М.Х. е конституиран като частен обвинител в наказателния процес.

Повереникът на ЧО - адв.А.М. от САК споделя съображенията на представителя на РП-Плевен като намира, че подс.К. е била длъжна да предвиди възможността за възникване на опасна пътна ситуация и да я предотврати. Претендира направените деловодни разноски.

В съдебно заседание подсъдимата А.К. се явява лично и с адв.П.Е. от ПлАК. Ангажират допълнителни писмени и гласни доказателства.Подсъдимата не признава вината си, като дава обяснения, в които описва пътната ситуация, като посочва и детайли въпреки изтеклия период от време. Защитникът намира, че причиненото травматично увреждане на пострадалия И.Х. от подзащитната му не е причинено при описания в обвинителния акт механизъм на въздействие. Моли да не бъде кредитирано в този смисъл експертното заключение на вещото лице по назначената автотехническа експертиза, доколкото същото е базирано според него не на обективни данни, доколкото към момента не е бил назначен и извършен оглед нито на местопроизшествието, нито на автомобила, а се основава единствено на свидетелски показания.  Процесуалният представител навежда доводи, че заключението на вещото лице е извършено при условията на хипотетичност. Не оспорва причиненото травматично увреждане на пострадалия, но предлага да се прецени и неговото здравословно състояние в момента – физическо и психическо и оттам с оглед на късния момент на пресичане намира, че подсъдимата макар да е била длъжна, не е могла да знае какво се случва след като е преминала през пешеходната пътека. Защитникът моли подсъдимата К. да бъде оправдана. 

Подсъдимата А.А.К. се солидаризира със заявеното от защитника си. Моли за оправдателна присъда.

 

         Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и съобрази становището на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

Подсъдимата А.А.К. е родена на *** г. в гр. Свищов. Живее в гр. Плевен. *** гражданин. С висше образование. Неомъжена. Работи. Неосъждана.

Подсъдимата А.А.К. ***. На 23.12.2018 г., около 15.00 ч., К. закарала децата си в школа по рисуване в гр. Плевен на ул. Кирил и Методий с управлявания от нея лек автомобил „Опел Астра“ с per. № ***. След като оставила децата в школата, се качила в автомобила и потеглила по бул. Христо Ботев по посока магазин „ФА.азия“ в гр. Плевен. Подс. К. била сама в колата и се прибирала към дома си. Когато наближила кръстовището на бул. Христо Ботев и ул. Катя Попова, подс. К. намалила скоростта на автомобила, тъй като трябвало да направи десен завой. На ул. Катя Попова имало пешеходна пътека, обозначена със знак и маркировка на пътното платно.

По това време ЧО И.Х. заедно със съпругата си св.В.Х. се движели по тротоара на бул. Христо Ботев, като ЧО се движел от вътрешната страна на тротоара, а св.Х. ***, т.е. той бил от дясната и страна. Движели се бавно, като имали намерение на пресекат ул. Катя Попова на кръстовището на бул. Христо Ботев с ул.Катя Попова и Десети декември. След като достигнали въпросното място, където била обозначена и описаната по-горе пешеходна пътека, спрели пред нея да изчакат да преминат автомобилите по нея, като останали на тротоара на ъгъла на кръстовището. Така изчакали да преминат автомобилите от двете страни на ул.Катя Попова за да отидат до намиращия се от другата страна на пешеходната пътека магазин ФА.азия без да предприемат пресичане.

Когато наближила кръстовището на бул. Христо Ботев и ул. Катя Попова с управлявания от нея лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № ***, подс. К. намалила скоростта на автомобила, за да направи десен завой и след като възприела двамата възрастни хора намиращи се на тротоара, спряла преди да направи маневрата и направила знак с ръка на  св. Х., която била от близката и страна към бул. Христо Ботев, да преминат. Въпреки че възрастните хора не предприели никакви действия и продължавали да стоят на тротоара и да разговарят, тя останала известно време в спряло положение на автомобила, за да ги изчака ако решат да пресичат. Подсъдимата направила повторен жест на св.Х. с което ги поканила да пресекат и след като свидетелката възприела жеста, но отново не последвало пресичане, К. тръгнала с автомобила и при излизане от кръстовището и приключване на десния завой, последвал сблъсък между задната дясна част на автомобила и ЧО Х.. На ЧО било причинено счупване на шийката на дясната бедрена кост на десния крак. С личния си автомобил подс.К. откарала ЧО и съпругата му в ЦСМП - Плевен, където му била оказана медицинска помощ.

Местопроизшествието било посетено от служители на ОДМВР - Плевен, които установили, че не е запазено, тъй като подс. К. е закарала с автомобила си ЧО Х. *** за оказване на медицинска помощ.

Горната фактическа обстановка се установява от: обясненията на подсъдимата А.К. частично, отчасти от показанията на св. В.Х., изцяло от показанията на св.М.Н. и Г.Г., отчасти от заключението на експерта инж. В.П. по назначената съдебна автотехническа експертиза, от заключението на вещото лице д-р П.Т. по назначената съдебно –медицинска експертиза, от заключението на вещите лица доц. д-р П.Л. и д-р Г.С. по назначената съдебно – медицинска експертиза по писмени данни, заключението на вещите лица доц. д-р П.Л., д-р Л.Т. и психолога А..А. по назначената комисийна съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза по писмени данни и след преглед, както и от писмените доказателства, събрани по ДП производство № 691/2019г. по описа на РП – Плевен и в конкретност – справка за нарушител/водач на л.61-62, АУАН бл.№ 074135, ксерокопие на л.72, НП № 007017/04.01.2019г. на л.73 копие, епикризи на л.74-76, справка в централна база КАТ на л.78, всичките от ДП, НАХД№ 2612/2019г. по описа на ПлРС, както и тези от съдебното производство – експертно решение № ***г., справка ведно с приложена скица на Община Плевен №ТСУ 11-07-32/08.09.2020г.медицинска документация, приложена на л.147-165 ведно с експертно заключение, всичките неоспорени, НАХД№2612/2019г. по описа на ПлРС.

От изготвената от експерта д-р П.Т.  съдебно-медицинска експертиза №7/2019г. се установява, че на ЧО И.Х. е причинено счупване на шийката на дясната бедрена кост на десния крак, довело до трайно затруднение движението на долен десен крайник, наложило алопластика на дясната тазобедрена става. Пак според експерта, на Х. е причинено трайно/поне за 4-5 месеца затруднено движение на десния крак. Експертът сочи още, че през м.10 и 11 2018г. ЧО Х. е опериран поради катаракта на двете очи, сменени с изкуствени след две последователни операции. Експертизата не отхвърля като възможен механизъм на увреждане – контакт с МПС –л.а. и последвало падане.

В пълно съответствие с това заключение са и заключенията по назначените в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза и комисийна съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, назначена за установяване степента на подвижност на ЧО с оглед явяването му в съдебно заседание и провеждане на непосредствен разпит като свидетел, изготвена от в.л. доц. д-р П. Л. и д-р Г.С. е видно, че на ЧО Х. е причинено счупване на дясната бедрена шийка и е извършена операция - алопластика с поставяне на изкуствена бедрена става. Посочено е още, че в експертно решение № *** год., е отбелязано преценена 100% трайна неработоспособност за И.Х., с чужда помощ. Извън травматичното увреждане пак според експертизата в медицинските документи (ЕР на ТЕЛК) са отбелязани и придружаващи заболявания: контрактура на двете тазобедрени стави, ИБС (исхемична болест на съцето), ИКПМ (исхемична кардиомиопатия), ритъмни нарушения, исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА, левостранна централна хемипареза, дискоординационен синдром, тежък когнитивен дефицит. В приложена служебна бележка, цитирана в заключението е посочено, че „пациентът е със силно ограничена подвижност поради силни болки и неподвижност на дясната ТБС и невъзможност за придвижване и транспортиране.“ Вещите лица твърдят още, че И.Х. е с прекаран мозъчен инсулт, вследствие на което е с левостранна хемипареза (силно затруднени или невъзможни движения в левите крайници), като фрактурата на бедрената шийка е вдясно, а след извършеното ендопротезиране е силно затруднена до невъзможна рехабилитацията и придвижването на пациента. Експертите са категорични че левостранната хемипареза, съчетана с ендопротезиране на дясната тазобедрена става обуславят тежкото затруднение до невъзможност за придвижване на пострадалия ЧО. С оглед констатираното в експертизата и твърдението на експерта доц. П.Л. в съдебно заседание, че ЧО има нарушения в паметовите способности, които до този момент не са били обект на изследване и оттук поради породените съмнения в способността на ЧО да дава достоверни показания в качеството му на свидетел по делото, макар и чрез организиране на разпит в дома му, на ЧО е назначена комисийна съдебно- медицинска, психиатрична и психологична експертиза. Видно от заключението на същата след преглед на място на ЧО, е установено, че И.Х. страда от *** при болестта на ***, атипична или от смесен тип (F00.2, МКБ-10). Посочено е че заболяването от *** при болестта на ***, атипична или от смесен тип при осв. И.Х. следва да бъде приравнено по юридически критерий към „продължително разстройство на съзнанието”, което нарушава психичната му годност да възпроизвежда правилно факти и събития от реалността на 23.12.2018г. поради което експертите са приели, че ЧО не може дава достоверни показания. Допълнили са, че актуалното психично, неврологично и соматично състояние възпрепятства участието на осв. И.Х., като свидетел в настоящото наказателното производство. След приобщаване на експертното заключение към доказателствата по делото и констатираното от вещите лица продължително разстройство на съзнанието, по отношение на ЧО е назначена допълнителна задача на експертите за установяване точния момент на заболяването и преценка с оглед прочитане показанията на ЧО, депозирани в качеството му на свидетел в хода на ДП. Видно от допълнителното експертно заключение,  *** при болестта на ***, атипична или от смесен тип е диагностицирана за първи път при И.Х. на 12.04.2018г. от д-р Д.М.-специалист невролог, т.е. преди датата на пътнотранспортното произшествие.

 

Заключенията на експертите по горните експертизи като неоспорени и приети от страните съдът кредитира напълно като счита, че всяко от тях е компетентно и обективно изготвено и при внимателно и обстойно оценяване на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Като съобрази експертните заключения по назначената комисийна съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза – основно и допълнително, съдът не предприе непосредствен разпит на ЧО нито в съдебно заседание, нито в дома му, нито пък прочете на основание чл. 281, ал.4 показанията на Х. в ДП като форма на приобщаване по делото, поради тяхната негодност като гласни доказателства към момента на депозирането им.

         От заключението на назначената в хода на ДП съдебна автотехническа експертиза се установява,  че ЧО И.Х. и св. В.П.Х. са се движили по тротоара на бул. „Хр.Ботев” до пешеходната пътека на ул. Катя Попова, като кръстовището е открито и видимостта за водача и пешеходците е била неограничена. Пешеходците са насочени с поглед към юг и са изчаквали да се освободи пешеходната пътека от два автомобила, които са се намирали на пешеходната пътека на ул. „Катя Попова” и изчаквали движението по бул. „Хр.Ботев” за да се включат в него. На северозападния ъгъл на кръстовището на тротоара пешеходците И.М.Х. и В.П.Х. са изчаквали същите автомобили да освободят пешеходната пътека за са преминат през ул. „Катя Попова” и продължат движението си по посока юг към магазин „ФА.азия”. Пешеходците са се движили по западния тротоар на бул. „Хр.Ботев” по посока юг, към магазин „ФА.азия”. Установява се още от ЕЗ, че пешеходната пътека е тип Зебра и е  продължение на западния тротоар на бул. „Хр. Ботев с начало на бордюрната линия и ширина 3 м измерена по платното на ул. „Катя Попова. Експертът посочва, пешеходецът е паднал на пешеходната пътека, а автомобилът е спрял след пешеходната пътека на платното на ул.„Катя Попова”. Посочва се още, че те са се възприели преди произшествието, като в определен момент водачът на автомобила и пешеходецът са предприели движение по пешеходната пътека и е настъпил удар на пешеходеца от задната дясна част на автомобила. Контактът на автомобила „Опел Астра” с per. № *** и пешеходеца И.Х. е настъпил в областта на заден десен калник. Мястото на контакта е установен според вещото лице при оглед на автомобила от младши автоконтрольори СПП при ОД на МВР гр. Плевен – св.Г.К.Г. и М.П.Н., в задния десен калник на л.а., областта на капачката на резервоара за зареждане с гориво при протриване по десния заден калник. В резултат на контакта пешеходецът е паднал на пътното платно, пешеходната пътека, като автомобилът е спрял след мястото на произшествието в дясната лента на пътното платно.

 

Движението на автомобила е по платното на бул. „Хр. Ботев” по посока от север към юг със десен завой по пешеходната пътека по платното на ул. „Катя Попова”. Това движение на автомобила е ставало в дясната част на платното на ул. „Катя Попова” тъй като в южната част на пътното платно е имало автомобили, които са се движили по платното на ул. „Катя Попова” за включване в движението по бул. „Хр. Ботев”.

Мястото на удара на пешеходеца И.М.Х. от л.а. „Опел Астра” е станало върху пешеходната пътека до тротоарите на северозападния ъгъл на кръстовището. Това място е пространството, което е образувано след тротоарите на ъгъла и дясната страна на процесния автомобил.

Мислената лента, в която водача на л.а. „Опел Астра” е следвало да извърши десен завой е с ширина 2,75м. Габаритната ширина на автомобила е 1,70 м. При изпълнение на завоя в разстоянието на дясната си лента за движение, между дясната страна на автомобила и тротоара пространството е с ширина 1-1,5 м. и свободната част на ул. „Катя Попова,” в което се е движил пешеходецът от тротоара до възможното място на удара може да бъде в лентата за движение най -голямо 1-1,5 м.

В описаните части съдът кредитира заключението на вещото лице инж.В.П. като обективно, компетентно изготвено и съответно на ценената доказателствена основа. Съдът цени заключението и в частта в която сочи, че водачът на автомобила А.А.К. е наблюдавала пешеходците на северозападния ъгъл на кръстовището към момента на напускане на пешеходната пътека от два автомобила, които са се намирали на ул. „Катя Попова”, на пешеходната пътека от южната част на пътното платно. Не кредитира заключението в частта в която сочи, че И.М.Х. е тръгнал да пресича пътното платно след като се е освободила южната част на пешеходната пътка, както и че в същото време и водачът на л.а. „Опел Астра” е предприел маневрата завой надясно по пешеходната пътека на ул. „Катя Попова”. Според съда тази част от заключението почива на хипотетичност, доколкото не става ясно от никакви гласни доказателства, а заключението се основава само и единствено на такива, дали по едно и също време пешеходецът е слязъл от тротоара на пътеката и дали в същия момент и подс. К. е предприела маневрата завой надясно. Тук следва да се посочи, че в тази насока има откъслечни данни в показанията на Ив.Х. от ДП, които са цитирани в заключението, но след като тези показания се изключиха като негодни, то и заключението в частта основана на тях не следва да се цени. Поради тази причина и съдът не приема, че при продължаващо движение по пешеходната пътека е настъпил удара на пешеходеца от задната дясна част на автомобила. При това положение и въпреки допълнителните въпроси към експерта не стана ясно следа като са тръгнали по едно и също време пешеходецът и л.а. защо ударът не е настъпил с предната му част. В условия на хипотетичност според съда експертът е определил и скоростта на процесния автомобил към момента на отделяне на тялото на пострадалия от автомобила като 5,96 км и 1,76 m/s изходяща скорост към момента на първоначален контакт при удар между пешеходеца и задната част на автомобила, доколкото липсва запазване на произшествието, а и не е извършван оглед на същото нито на автомобила, поради което и в тази част заключението не следва да се кредитира. Действително не се спори, че водачът на автомобила А.А.К. е имала техническа възможност и е възприела пешеходците преди тръгване с автомобила в кривата на десен завой по ул. Катя Попова, и в тази част съдът също цени заключението, както и че теоретично е следвало да ги пропусне преди да извърши съответната маневра завой надясно, но не и в частта, в която се сочи, че са били стъпили на пътеката./В тази част ЕЗ стъпва отново върху негодните показания на ЧО от ДП/ Затова съдът не възприема посочената от експерта причина за настъпване на произшествието, а именно движение на автомобила по пешеходната пътека в кръстовището на ул. „Катя Попова”, което категорично противоречи на показанията на св.Г. и Н., върху които главно се основава експертизата. В същото време съдът констатира вътрешна противоречивост на ЕЗ в същата т. 6, касаеща причината, доколкото според него при наличие на пешеходци движещи се по тротоара и спрели на тротоара пред пешеходната пътека изчаквали автомобили по южната пътна лента да напуснат платно на улица „Катя Попова”. В същото време по-нагоре сочи, че слизането на пешеходците на пътеката е било настъпило. Не става ясно обаче в кой момент е било слизането на пътеката от пешеходеца и до кой момент е бил на тротоара и поради наличието отново на хипотетичност съдът не цени заключението и в тази част досежно причината за произшествието. По тези причини и доколкото оглед на автомобила на място не е извършван от експерта и степента на видимост назад при потегляне не е била изследвана от него на място, съдът не го цени и частта, в която сочи, че  водачът е могъл преди момента на тръгване и удара да извърши технически действия със спирачките за да предотврати произшествието.

В съответствие с ценената част на експертното заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза са обясненията на подсъдимата К. и показанията на св.Г. и Н. и частично тези на св.Х..

От обясненията на подсъдимата А.К. се установява, че на въпросната дата  23.12.2018г., малко преди 15:00 часа оставила децата си в школа по рисуване на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и продължила по бул. „Христо Ботев“ в посока магазин „ФА.азия“. Трябвало да предприеме десен завой по ул. „Катя Попова“, като „се изнесла” в лява лента. Сочи, че по принцип винаги така осъществява в практиката си на водач десен завой, за да има отстояние от тротоара. Пак от обясненията на К. е видно, че на тротоара до пешеходната пътека – в долната част след пешеходната пътека била застанала „възрастна двойка, мъж и жена”. Когато „изнесла” колата за завой, тя била така застанала срещу пешеходната пътека, че на практика имала видимост към възрастните хора през панорамното стъкло на автомобила, а не през страничното, като външно към нея била застанала жената, а до нея непосредствено – мъжът.  Категорична е, че жената имала очила, а мъжът -не./Отсъствието на очила у ЧО се потвърждава и от св.Х./. По-нататък в обясненията си подсъдимата сочи, че по ул. „Катя Попова“ се качвали автомобили нагоре, като тя за да продължи надолу, спряла пред пешеходната пътека, като възрастните хора били застанали не точно пред самата пешеходна пътека, а под нея. Твърди, че направила поне два пъти на жената жест с ръка да пресекат, като тя въпреки че я погледнала и възприела, се обърнала към мъжа като нещо му говорела, в резултат на което подсъдимата направила извод че очакват някого и няма да пресичат. Подсъдимата описва подробно, че през това време се движели автомобили по ул. „Катя Попова“ и от срещуположната ул. „10-ти Декември“ също слизали коли и тъй като тя с оглед евентуално пресичане на възрастните хора била препречила с автомобила си пробива, отново направила жест на жената от двойката да пресичат, и след като се уверила че няма да извършат това, изчакала да се изтеглят всички автомобили които идвали отдолу по ул. „Катя Попова“, от една страна за да може максимално да продължи напред, но все пак да има отстояние от тротоара и съответно да няма други коли от отсрещната страна за да премине  достатъчно вляво. Набляга на предпазливостта си като водач и познанието си видно от опита и че възрастните хора „са непредвидими”. Тогава, и след като се уверила, че на пешеходната пътека „нямаше никой”,  нито автомобили, нито хора, потеглила с автомобила си. Сочи, че след като подминала пешеходната пътека, чула удар отзад, при което след като погледнала на огледалата и видяла само жената. Спряла, излязла от колата и „видях, че всъщност господинът беше паднал до бордюра в посока главата надолу по ул. „Катя Попова“, между бордюра и автомобила ми, на дясната си страна. Отидох, там имаше отстояние /Слава Богу!/ от бордюра и автомобила. Говорих с жената….” После заедно със св.Х. вдигнали ЧО Х. ***.  От обясненията на подсъдимата се установява още че св. Х. била притеснена че скоро имал направена операция на очите „ и вика: „Защо го изведох? Защо ми трябваше да го извеждам? Той е с операция на очите.“ Работещите в ЦСМП уведомили полицейски служители, доколкото тя не била запозната че като има съприкосновение с автомобил, трябва да бъде сигнализирана полиция. Твърди, че и била взета от пристигналите полицейски служители проба за алкохол, която била отрицателна след което с органите отишли до мястото, където се е случил инцидентът. И там обяснявайки им случилото се те отбелязали наличие на „тръкване до заден десен калник.” Твърди, че полицейските служители провели разговор и със св.Х.. Съдът цени обясненията на подсъдимата с изключение на частта в която скочи, че пешеходците Х. не били спрели пред пешеходната пътека, а под нея. Тук обратното твърди св.Г.Г. в показанията находящи се на л.33-34 от досъдебно производство №691/2019г. по описа на РП-Плевен, прочетени на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК и анализирани по-долу, оценени от съда с доверие поради своята обективност. Не се ценят обясненията и в частта в която К. сочи че ударът не е бил на пътеката, обратното посочва св.М.Н. в показанията си кредитирани от съда и анализирани по-долу. Показанията на двамата свидетели са депозирани под страх от наказателна отговорност от лъжесвидетелстване и съдът няма основание да не и им даде вяра.

Обясненията на подсъдимата в ценената част се подкрепят напълно от  показанията на свидетелите Г.К.Г. и М.П.Н.. Така от показанията на св.Г. се установява, че на въпросната дата бил на смяна със св.  М.Н. когато получили сигнал от ЦСМП-Плевен за блъснат пешеходец. Отишли в Спешното отделение, където бил пешеходецът, неговата съпруга и водача на автомобила. Първо разговаряли с водача на автомобила, а след това със съпругата на пешеходеца като отново от показанията на св.Г. се установява, че показанията на всички съвпадали „и говориха за едно и също нещо”. Предвид изтеклия период от време и големия брой пътни инциденти, както и предвид липсата на конкретен спомен с детайли, съдът на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК прочете показанията на свидетеля Г.К.Г., находящи се на л.33-34 от досъдебно производство №691/2019г. по описа на РП-Плевен. В същите описва, че ПТП е станало на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Катя Попова“ между пешеходеца И.Х. и л.а. Опел Астра с рег.№***. Сочи че в Спешното отделение съпругата на пострадалия обяснила че Х. има проблем със зрението и поради тази причина при разходките, които си правели тя винаги го придружавала. Обяснила им също, че точно в момента на произшествието не го е държала за ръката и за миг го изгубила от полезрението си. От своя страна св.Г. в същите показания посочва споделеното от подсъдимата, че е трябвало да завие надясно по ул. Катя Попова както и че е възприела пешеходците непосредствено пред пешеходната пътека на тротоара и е спряла пред пътеката за да преминат и след като те не предприели пресичане, потеглила с автомобила, а малко след това чула удар идващ от задната част на автомобила. Пак от показанията на св.Г. е видно заявеното му от подсъдимата, че в момента, в който излязла от пешеходната пътека и продължила движението си по улицата, тогава пострадалият е тръгнал „и съпругата му явно го изпуска или не е могла да го хване за ръката – и се удря…” Идентичност в показанията на св.Г. се установява и от тези депозирани в хода на съдебното следствие: „….След което водачът продължава движението на автомобила и той тръгва и се удря в задната част на автомобила, до капачката на резервоара. И тогава човекът е паднал, ударил се и е пострадал. Като отидохме в болницата – преди да отидем на самото място и там да ни го обяснят как се е случило ПТП-о – на самия автомобил имаше следи на въпросното място. Това нещо го видяхме и затова взехме такова отношение, защото не видяхме никаква вина на водача на автомобила….. Това беше просто такъв случай. Просто нямам друг такъв случай. Това е просто механизмът на ПТП-о.”Свидетелят неколкократно посочва, че разговорът с водача като фактология съвпаднал с разговора със съпругата на пострадалия. Твърди още, че накарали водачката да разположи автомобила, така както според нея е бил в зоната на пешеходната пътека и след това вече установили и на място обстановката, че съвпада с твърденията на съпругата на пострадалия пешеходец, която разпитали отделно с оглед обективност, след което взели отношение по отношение на пешеходеца, като му съставили акт за неправилно пресичане.

         Напълно съответни на показанията на св.Г. и обясненията на подсъдимата в ценената част са показанията на св.М.Н. и от тях е видно, че на въпросната дата изпълнявал служебните си задължения с колегата си св.Г.Г. като получили сигнал за настъпило ПТП. В ЦСМП-Плевен провели разговор с водача и с пешеходците - мъж и жена, възрастни хора, след което отишли с водача на мястото, където е станало произшествието, който им  обяснил случилото се. Свидетелят сочи, че водачът се движел по бул. „Христо Ботев“, като на кръстовището с ул. „Катя Попова“ извършва маневра завой надясно да продължи движението си по ул. „Катя Попова“. От показанията се установява още, че „бабата казваше така си спомням, че внимавала и се оглеждала, защото дядото е възрастен – може би не вижда много хубаво или да не направи някоя беля. Водачът спира на пешеходната пътека да ги пропусне. Но вижда, че те не тръгват да пресичат. След което той предприема преминаване и дядото в този момент тръгва, и има допир мисля, че до задния десен калник на автомобила….Вниманието й е било към дядото.….” Свидетелят твърди че установил от снетите обяснения че ударът действително е станал на пешеходната пътека, но водачът е потеглил първи. Както и при разпита на св.Г.Г. и от показанията на св.М.Н. се установява, че при разговорите с подсъдимата и със съпругата на пострадалия не е имало разминаване, като тя потвърдила и това че водачът е спрял автомобила пред пешеходната пътека, като пострадалият и съпругата му не били стъпили на нея.

            Съдът кредитира като обективни и кореспондентни с ценения от него писмен и гласен доказателствен материал показанията на свидетелите Н. и Г., от които се установява времето, мястото и датата на инцидента и механизма на настъпването му, както и че водачът е потеглил през пешеходната пътека преди пешеходеца.

От показанията на св. В.П.Х. се установява, че на 23.12.2018г. към 15:00 часа тръгнали със съпруга си - ЧО И.Х. *** в посока магазин „ФА.азия“, като следвало да пресекат ул. „Катя Попова“. След като стигнали до пешеходната пътека, се огледали да преминат автомобилите които се изкачвали по същата улица и тези които пресичали бул. Христо Ботев спускайки се от срещуположната „10 декември”. Твърди, че се движели бавно, като тя била от външната страна откъм бул. Христо Ботев, а ЧО Х. от вътрешната страна. Установява още, че ЧО бил след прекаран в началото на същата година мозъчен инсулт, но се придвижвал самостоятелно без помощно средство и чужда помощ, като тя при процесната разходка не го придържала, а той се движел малко преди нея. Посочва обаче, че ЧО не виждал добре, тъй като през месец ноември и октомври същата година бил претърпял операции последователно на едното, а после на другото око и не виждал добре. Бил и без очила, доколкото това било противопоказано предвид  скорошната медицинска интервенция. Описва позицията, в която се намирал съпруга и спрямо автомобила след падането, а именно успоредно на автомобила с глава надолу към „Катя Попова” и с лице към автомобила на дясната си страна. Твърди, че след това подсъдимата откарала пострадалия до ЦСМП-Плевен. Съдът кредитира показанията на св.Х. в посочената част като обективни и съответни на ценения доказателствен материал, в конкретност показанията на св. Г. и Н., подсъдимата, кредитираните експертни заключения. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта в която твърди, че не е забелязала кога подсъдимата е дала знак с покана да пресекат,  както и че не е била разпитвана от полицейските служители, доколкото от една страна противоречат на показанията на полицейските служители които бяха категорични в заявеното и посочиха липсата на разминавания с обясненията на подсъдимата. Показанията им са депозирани под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване и съдът няма основание да не им даде вяра. Що се отнася до показанията на свидетелката Х. в описаната некредитирана част, съдът отдава противоречието в тази част на притеснението на свидетелката, която многократно заяви че е била отдала цялото си внимание на съпруга си, нещо повече св. Н. е категоричен, относно споделеното му от свидетелката че е видяла подадения знак от подсъдимата за пресичане. В същото време показанията на свидетелката относно момента когато е забелязала автомобила също са компрометирани като причината е липсата на спомен, като Х. многократно заявява пред съда че не си спомня и в същото време от тяхната противоречивост. Така от една страна твърди, че не е видяла автомобила на подсъдимата до момента когато е настъпил удара на съпруга и, а от друга страна: „Губи ми се този момент, когато съпруга ми го е блъснала кола.” , а след това заявява, че я е видяла в последния момент. След което отново твърди, че няма спомени: „…Не помня. Не помня, какво е станало – нито как го е ударила, с какво го е ударила, с предница ли. Нищо не знам. Нямам спомени. Допълнителна яснота не се открива и в показанията на свидетелката в хода на досъдебното производство, поради което те не бяха прочетени.  

Съдът кредитира данните от приобщените към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в конкретност: справка за нарушител/водач на л.61-62, АУАН бл.№ 074135, ксерокопие на л.72, НП № 007017/04.01.2019г. на л.73 копие, епикризи на л.74-76, справка в централна база КАТ на л.78, всичките от ДП, НАХД№ 2612/2019г. по описа на ПлРС, както и тези от съдебното производство – експертно решение № ***г., справка ведно с приложена скица на Община Плевен №ТСУ 11-07-32/08.09.2020г.медицинска документация, приложена на л.147-165 ведно с експертно заключение, всичките неоспорени, НАХД№2612/2019г. по описа на ПлРС.

 

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема за установено, че подсъдимата А.А.К., ЕГН ********** със своите действия не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл.343, ал.3, пр.8, б.“а“, пр.1, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК като на 23.12.2018г. в гр. Плевен, на кръстовище образувано от бул. „Христо Ботев“ и ул. „Катя Попова“ и движение от бул. „Христо Ботев“, при завой надясно към ул. „Катя Попова“, на пешеходна пътека, при управление на моторно превозно – лек автомобил „Опел Астра“, per. № ***, да е нарушила правилата за движение по пътищата регламентирани в Закона за движение по пътищата, както следва:

- чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

- чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата – При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

- чл.119, ал.4 от Закона за движение по пътищата – Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците,

и по непредпазливост да е причинила средна телесна повреда на И.М.Х. ***, изразяваща се в травматично счупване в областта на шийката на дясната бедрена кост, довело до трайно /поне 4-5 месеца/ затруднено движение на долен десен крайник.

На първо място съдът счита, че подсъдимата А.К. не е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Съобразно предписанието на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Съдебната практика е възприела понятието "контрол", като дейност по владеене на управляваното превозно средство във всяко отношение, обхващаща всички действия на водача, които засягат не само техническото състояние на ППС и показанията на съответните негови уреди, възможността пътното превозно средство да се задвижи само или да бъде задвижено или ползвано от трети лица, но и положението му спрямо останалите участници в движението. В тази дейност следва да се включи и поведението на водача по всеобхватното, внимателно, концентрирано и непрекъснато наблюдение на пътната обстановка, така щото всички препятствия и опасности за безопасното движение да бъдат възприети своевременно и да бъдат избегнати. /Решение № 81 от 1.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 261/2020 г., I н. о., НК, Решение № 367 от 13.08.1984 г. по н. д. № 353/84 г., III н. о/ Р. № 164/88 г., ІІІ н. о. /. В случая от събраните по делото доказателствени материали, в.т.ч. свидетелски показания и кредитираната част от заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза, не се установява подсъдимата да е нарушила това свое задължение, тъй като липсват каквито и да било данни за това, че като водач не  е контролирала непрекъснато управляваното от нейна страна МПС. Дори напротив – спряла е преди осъществяване маневра завой надясно след като е възприела намиращите се на тротоара пред пешеходната пътека св.Х. и ЧО, подала е знак на свидетелката с покана да пресекат, която го е възприела и въпреки това е продължила да говори с ЧО, като видно от показанията и, а и тези на полицейските служители цялото и внимание е било насочено към контролиране поведението на съпруга си, който не виждал добре. И въпреки че възрастните хора нито са пресичали, нито са били стъпили на пешеходната пътека, за които два факта не се спори, подсъдимата е спряла и им е дала възможност при желание да пресекат. Подсъдимата К. е изчакала известно време колкото е преценила за да даде възможност за пресичане, като след като подминала пешеходната пътека, настъпил и ударът между автомобила и и пешеходеца - ЧО. Тук подсъдимата отново е действала адекватно като незабавно е задействала спирачната система на л.а., забелязвайки в огледалата единствено свидетелката Х. и за да избегне по-неблагоприятни последици.

 

Съдът счита на следващо място, че подсъдимата А.К. не е нарушила и разпоредбите на чл.119, ал.1 от ЗДвП и  чл.119, ал.4. Съгласно чл.119, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП:”При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.”Инкорпорираното в тази правна разпоредба задължение би могло да намери приложение тогава, когато водачът е възприел наличието на стъпил на пешеходната пътека или преминаващ по нея пешеходец, за да може да съобрази това обстоятелство  и оттук да пропусне посочените пешеходци. Както обаче беше неколкократно отбелязано водачът А.К. е възприела пешеходеца – ЧО Х. и съпругата му да стоят  на тротоара и да разговарят, като нито един от тях не е бил стъпил на пешеходната пътека, още по-малко е преминавал по нея. Затова според съда К. не е имала техническа възможност да предотврати сблъсъка, и при съответната реакция на пешеходеца, настъпилото ПТП е било неизбежно, като все пак е положила максимално усилие да бъде внимателна. И тук отново следва да се посочи, че пешеходецът не е бил на пътеката, а на тротоара. Отново следва да се посочи, че изводът на в.л. в заключението по автотехническата експертиза че е имала възможност да предотврати произшествието не се възприема от съда, доколкото същото е базирано частично и на показанията на Ив.Х. от ДП в които той единствен твърди че е стъпил на пътеката и които не следва да бъдат ползвани поради описани по-горе подробни мотиви на съда съобразно експертните заключения по назначените съдебно медицински и комисийна експертизи.

Най-сетне, ударът е реализиран според обвинението при извършване на маневра десен завой от страна на подсъдимата, поради което същата е реализирала и нарушение на чл. 119, ал.4 ЗДвП, тъй като не е пропуснала пострадалия. Съдът счита и тук, че подсъдимата А.К. не е нарушила разпоредбата на чл.119, ал.4 от ЗДвП, съгласно която:”Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.” По делото беше безспорно установено, че пострадалият се е намирал на тротоара и за подсъдимата е било налице недвусмислено поведение че пресичане на пешеходната пътека няма да бъде осъществявано, поради което не е имало пешеходец/стъпил на пътеката или пресичащ/, който да бъде пропуснат.

 

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен при доказаност по несъмнен начин на обвинението внесено спрямо него.

Анализът по-горе на доказателствените източници ангажирани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие обосновава липсата на обективна и безпротиворечива доказателствена основа, която да позволи именно такъв извод. Налице е противоречивост в показанията на свидетелката Х., от една страна, а от друга липса на спомен. Единствените доказателствени източници се явяват кредитираните показания на двамата полицейски служители Г. и Н., които сочат споделеното им от подсъдимата и от св.Х. след като са провели беседа с всяка една от тях поотделно в деня на ПТП. Доказателствен източник са и кредитираните отчасти показания на св.Х. и обясненията на подсъдимата, също отчасти, които са не само средство за защита, но и доказателствено средство в процеса, и разбира се заключенията на вещите лица по кредитираните експертни заключения, установяващи здравословното състояние на пострадалия и частично кредитираното заключение по назначената автотехническа експертиза. Следва да се посочи, че последното, макар и компетентно и обективно в ценената част, е изготвено в останалите части в условия на хипотетичност поради липса на назначени оглед на местопроизшествие и такъв на процесния автомобил, а и почиващо отчасти на показания на лице, които следва да бъдат изключени от доказателствения материал.  Налице е усложнен комплекс от фактори, в т.ч. действия по една или друга причина неизвършени в хода на ДП, което  не позволява в по-пълна степен от осъществената в хода на съдебното следствие да се разкрие обективната истина. Проведе се утежнено съдебно следствие с назначаване на множество експертизи чиито кредитирани заключения доведоха до изключване на непосредствен разпит на пострадалия от доказателствения материал, а за други свидетели очевидци няма данни по делото.

 

Изводимо от разпоредбата на чл. 303 ал. 2 от НПК при недоказаност на обвинението по несъмнен начин съдът следва да постанови оправдателна присъда. Последната не може да бъде базирана и на предположения с които да бъдат заместени факти и логически изводи при оценка на доказателствената съвкупност които следва да бъдат установени съгласно установените способи за тяхното събиране и приобщаване към делото. А ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимата не може да става на базата на предположения. Изчерпани са доказателствените източници за преодоляване на доказателствената празнота, а постановяването на осъдителен акт на базата на вероятност, или предположения не кореспондира с изискването на закона и разпоредбата на чл. 303 ал. 1 от НПК.

Съдът намира, че в хода досъдебното производство и съдебното следствие не се събраха доказателства, които да установят по несъмнент начин, че подсъдимата А.К. е извършила вмененото и престъпление от обективна страна. Не се събраха и такива от субективна страна в изискуемата и форма – престъпна самонадеяност, доколкото същата формално като водач, теоретично е била длъжна да предвиди настъпването на общественоопасните последици, но обективно не е могла да ги предотврати.

По гореизложените съображения и на основание чл.304 от НПК съдът призна за невинна и оправда подсъдимата А.А.К., ЕГН ********** за това, на 23.12.2018г. в гр. Плевен, на кръстовище образувано от бул. „Христо Ботев“ и ул. „Катя Попова“ и движение от бул. „Христо Ботев“, при завой надясно към ул. „Катя Попова“, на пешеходна пътека, при управление на моторно превозно – лек автомобил „Опел Астра“, per. № ***, да е нарушила правилата за движение по пътищата регламентирани в Закона за движение по пътищата, както следва:

- чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

- чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата – При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

- чл.119, ал.4 от Закона за движение по пътищата – Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците,

и по непредпазливост да е причинила средна телесна повреда на И.М.Х. ***, изразяваща се в травматично счупване в областта на шийката на дясната бедрена кост, довело до трайно /поне 4-5 месеца/ затруднено движение на долен десен крайник - престъпление по чл.343, ал.3, пр.8, б.“а“, пр.1, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

         При тези изводи на съда, направените деловодни разноски в размер на 2607, 80 лв. На основание чл.190, ал.1 от НПК следва да останат за сметка на държавата.

По гореизложените си съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: