Р Е Ш
Е Н И E
гр.Бяла Слатина, 12.10.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 06 октомври, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 245/2021 г. по описа на РС – Бяла Слатина, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.342 от ТЗ, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника А.Н.Н., с ЕГН ********** ***, за общата сума от 1083,41 лв., от която: 217.41 лева – обезщетение за неизпълнение на договори(неустойка) с клиентски номер: 16271366001 от дати 10.12.2015г., 14.05.2016г. и 15.03.2017г. сключени с „БТК“ ЕАД-С., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., 866.00 лева – незаплатена част от лизингови вноски за Samsung Galaxy S7 по Договор за лизинг от 15.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.08.2020г./подадено в РС - Козлодуй/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1 от ГПК, чл.92 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.342 от ТЗ.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника А.Н.Н., с адрес ***, по сведение на съседи не пребивава на този адрес, а живее в с.Г., обл.В.,
С определение от 08.06.2021г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП съдът назначил адв.В.Х.С. от ВрАК за особен представител на ответника А.Н.Н., с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес ***, призована по реда на чл.47 от ГПК, да я представлява в исковия процес по гр.д.№ 245/2021г. по описа на РС гр.Б.Слатина с определено адвокатско възнаграждение в размер на 305,89 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.
В срока по чл.131 от ГПК адв.В.С. от ВрАК е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1018/2020г. на РС-Бяла Слатина.
Съдът като взе предвид доводите
изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1018/2020г. на РС-Б.Слатина срещу длъжника А.Н.Н., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260088/12.10.2020г. за общата сума 1083,41 лв., от която: 217.41 лева – обезщетение за неизпълнение на договори с клиентски номер: 16271366001 от дати 10.12.2015г., 14.05.2016г. и 15.03.2017г. сключени с „БТК“ ЕАД-С., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., 866.00 лева – незаплатена част от лизингови вноски за Samsung Galaxy S7 по Договор за лизинг от 15.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.08.2020г./подадено в РС - Козлодуй/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 183,50 лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Ю.“ ЕООД *** срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.
Особеният представител на ответника оспорва иска по основание и размер по изложените в него съображения.
В исковата молба ищеца навежда
доводи, че между длъжника/ответник в настоящето производство/ А.Н.Н., с ЕГН **********
и „БТК“ ЕАД -С. е сключено споразумение за
заместване на страна по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16271366001 от 10.12.2015г., по избран тарифен план VIVACOM TV
Standart
с месечна абонаментна такса в размер на 14,80 лв. с ДДС, с допълнителен пакет 1
бр. SD доп.приемник с месечен
абонамент от 1.90 лв. с ДДС, услуга телефонен пост-POST
при тарифен план БТК Минимум с месечен абонамент от 7,80 лв. с ДДС, като заявил
и ползване на мобилна услуга за мобилен номер ********** при условията на
тарифен план VIVACOM Smart L с месечен абонамент от 29,99 лв. с ДДС за срок
от 24 месеца.
На 15.03.2017г. абонатът сключил нов договор за ползването на мобилни услуги за мобилен номер 0879/686932 при условията на тарифен план VIVACOM Smart L с месечен абонамент от 23,99 лв. с ДДС с допълнителни пакети, за срок от 24 месеца. На същата дата-15.03.2017г. ответникът се е възползвал от преференциалните условия предложени от мобилният оператор, като сключил договор за лизинг № ********** за устройство SAMSUNG GALAXY S7 на обща лизингова цена от 1065,79 лв. за 24 бр. месечни лизингови вноски, от които: 23 бр. в размер на 43,30 лв. и една последна лизингова вноска от 43,20 лв.
Абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на стойност 493,73 лв. за периода от 22.02.2017г. до 21.05.2017г. Към всяка от фактурите има детайлизирано приложение-извлечение за размера на сумите.
В раздел VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия. „БТК“ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия(чл.45.1).
При неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.
В случая поради неплащане на ползваните мобилни услуги за няколко месеца, за които са издадени горепосочените фактури, кредитора „БТК“ЕАД е прекратил едностранно индивидуалният договор с Н. и е издал по клиентски номер 16271366001 крайна фактура № **********/22.06.2017г. с начислена обща сума за плащане. В тази фактура ищцовото дружество твърди, че е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, редуцирана до размер 217,41 лв., тъй като останалата фактурирана цена е дължима за потребените мобилни услуги от предходни отчетни периоди в размер на 386,11 лв., незаплатените лизингови вноски са в общ размер от 866.00 лева – незаплатена част от лизингови вноски за Samsung Galaxy S7 по Договор за лизинг от 15.03.2017г.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 16.06.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
В процесният договор № 1627136615032017-40014806
от 15.03.2017г. /стр.12 находящ се в заповедното производство и л.14 в исковото
производство/ е записано, че с прекратяването на споразумението се прекратяват
всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни
услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговореният срок (в
случая той е за 24 месеца, от 15.03.2017г. до 15.03.2019г.) по искане или по
вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за
физическите лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните
абонаментни такси.
Впоследствие е сключен договор за цесия от 16.10.2018г. между„БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД.
По силата на чл.5 от договора, цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока изготвено от „БТК“ ЕАД (л.34 от делото), както и потвърждение за прехвърляне на вземането на А.Н.Н. по чл.99,ал.3 от ЗЗД(л.36 от делото).
Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „Ю.“ ЕООД се установява, че цедентът „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на цесионера „Ю.“ ЕООД следните свои вземания, а именно: вземане в размер на 1083,41 лв., придобито по силата на Договор за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД от 16.10.2018г., подробно индивидуализирано в Приложение № 1 към този договор.(л.37 от делото).
По делото е представено Уведомление за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С.Г.Груп” ООД и от “Ю.” ЕООД до ответника, за извършените цесии, като липсват доказателства за връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме хипотетично, че липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от исковата молба, чрез особения представител, назначен на ответника, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането. Особеният представител е процесуален представител на ответника, който при спазване предпоставките на чл. 47, ал. 5 от ГПК се назначава с оглед охрана на интересите му. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в този смисъл е Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о./ Затова особеният представител има правото да извърши всички процесуални действия по спора от името и за сметка на представлявания ответник /с изключение на действията по чл. 29, ал. 5 от ГПК/ в. т. ч. и получава адресираните до страната книжа. По делото не е спорно, че уведомлението до длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от исковата молба на назначения му особен представителна основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство е настъпило в хода на делото и следва да бъде съобразено при решаване на спора.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде игнорирано и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено. Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.
С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална легитимация по предявения иск.
Предвид обстоятелството, че договорите и на двете цесии и Уведомлението за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С. Г. Груп” ООД и от “Ю.” ЕООД до ответника са били приложени към исковата молба, които са получени от назначеният му особен представител на 16.06.2021г./л.71 от делото/, следва да се приеме, че той е надлежно уведомен за тях.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно
основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД е допустим-
предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал. 5 от ГПК.
По този иск следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин
неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната
тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане,
а ответника да направи своите възражения.
В случая, предмет на предявеният
иск е вземане, произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 16271366001 сключен между длъжника А.Н.Н. и „БТК“ ЕАД-С.(VIVACOM) от който е видно, че
между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на
абоната телефонен номер, при съответна месечна такса и условия и
срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата- абонаментни такси и цени на услуги извън
включените в съответния тарифен план. В договора се съдържа описание на
тарифният план, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.
Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договори,
сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат
заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с
положения подпис на абоната в самият договор, който не е оспорен и по този
начин лицето е декларирало, че е запознато с тях(л.5 от договора).
Ищцовото дружество претендира вземане в размер на 217.41 лева – представляваща неустойка(обезщетение за неизпълнение на договора) за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителна услуга с клиентски номер: 16271366001 от дати 10.12.2015г., 14.05.2016г. и 15.03.2017г. сключени с „БТК“ ЕАД-С., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за установяване задължението на А.Н.Н., да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 217.41 лева се обуславя от предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от допълнителното съдържание на което е задължението на ответника да заплати определена парична сума (валидна уговорка за неустойка) при предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това задължение.
В приложение № 1 към договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16271366001 е уговорено при
прекратяването на споразумението се прекратяват всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението
бъде прекратено преди изтичане на уговореният срок (в случая той е за 24
месеца, от 15.03.2017г. до 15.03.2019г.) по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни
такси до изтичане срока за ползване, като за физическите лица това е ограничено
до размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси.
В рамките на настоящия спор се претендира именно компенсаторната неустойка - за частта от договора, която е в размер на 217.41 лева.
Предвид гореизложеното, депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.
Няма спор по делото, че ответницата А.Н.Н. е получила мобилно устройство SAMSUNG GALAXY S7 с приемо-предавателен протокол № ********** от 15.03.2017г./л.21 от заповедното производство/ по процесния договор за лизинг № ********** на обща лизингова цена от 1065,79 лв., чиято лизингова цена се е задължила да изплати на 24 бр. месечни лизингови вноски, от които: 23 бр. в размер на 43,30 лв. и една последна лизингова вноска от 43,20 лв.
Съгласно чл. 9 от Договора за лизинг, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и те стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги.
В исковата молба ищецът посочва, че сумата за неплатените лизингови вноски за Samsung Galaxy S7 по Договор за лизинг от 15.03.2017г. е в размер на 866.00 лева, която не се оспори от особеният представител на ответницата.
При това положение, съдът счита, че след като не са платени дължимите лизингови вноски в установения размер от 866.00 лева по процесният договор за лизинг, предявеният установителен иск за тази сума се явява основателен и следва да бъде уважен. За да направи този извод, съдът намира, че без значение е фактът дали неплатените лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми, както и дали договорът за мобилни услуги е бил законосъобразно прекратен от оператора, тъй като понастоящем е изтекъл срокът, предвиден за плащане на всички лизингови вноски и няма данни ответникът да е върнал мобилното устройство на ищеца, като лизингодател. Този факт следва да бъде съобразен от съда при решаването на спора, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Освен това, няма данни ответникът да е върнал лизинговата вещ на ищеца, нито е лишен от възможността да я ползва и при прекратен договор с лизингодателя - ищец.
В отговора си
особеният представител на ответника навежда твърдението, че представените от
ищеца договори за мобилни услуги и лизинг са недействителни, тъй като не са
съставени със шрифт отговарящ на изискванията на закона, за не по-малък от 12.
Освен това формулировките на клаузите в договорите били неясни и неразбираеми
за потребителя, което го поставя в неравноправно положение спрямо доставка му.
В съдържанието на самите договори е изрично
отбелязано, че преди да подпише договора потребителя следва да го прочете
внимателно, както и приложимите общи условия. Изписан е и текст, че подписалия
договора е запознат със съдържанието му и е съгласен да спазва ОУ на
дружеството. Това е отразено в декларация-съгласие с дати 14.05.2016г. и
15.03.2017г./л.20 и л.22 от заповедното производство/ подписана от абоната(ответника
по делото) чийто подпис не е оспорен по надлежният ред в ГПК, с която той е
декларирал, че е получил екземпляр от ОУ на „БТК“ ЕАД, съгласен е с тях
и се задължава да ги спазва. Същият текст е възпроизведен и в договорите, които
ответника е подписал собственоръчно.
Следователно
липсва основание да се приеме обратното и в заключение да се направи извод, че
клаузата е наложена на потребителя и той не е имал възможност да се запознае с
нея преди сключването на договора, поради което и същата се явява
неравноправна, а от тук и нищожна по смисъла на
чл. 143 от ЗПП във връзка с чл.
145, ал. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от същия закон.
Настоящият съдебен състав в изпълнение на
служебните си задължения, при цялостна и задълбочена проверка на клаузите на
сключените между страните договори и ОУ приложими към тях по време на
действието им, не констатира договорни клаузи, чрез които да се създава
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Според съда
същите са в съответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността между търговеца и
потребителя, като не водят до значителното неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора и не са в ущърб на потребителя, като
липсват основание да се приеме, че не са създадени равни гаранции за страните
да влияят върху евентуалните изменения на клаузите на сключените договора,
доколкото предвидено е всяко изменение да става със съгласието на двете страни
и при подписване на допълнително споразумение за това.
Изискването за размер на шрифта на договора и общите условия,
залегнало в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, не намира приложение в настоящия
казус. В Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, подобна разпоредба липсва.
Анализа на договорите за мобилни услуги установява, че същите
отговарят на формалните изисквания на специалният закон, а имено на чл.228 вр.
с чл.228а от ЗЕС, като наред с това в него не се съдържат клаузи, които да
попадат в приложното поле на чл.143 от ЗЗП, което да води до тяхната нищожност,
поради неравноправен характер.
Изложеното важи и по отношение на договора за лизинг, като в
допълнение следва да се посочи, че действително размера на шрифта на същия е
малък, но този факт не е годен да обоснове нищожност на договора. Това е така,
защото не съществуват нормативни изисквания, които да определят минимална
големина на шрифта в договорите за лизинг /за разлика от договорите за
потребителски кредит/, поради което по отношение на него, са приложими общите
правила предвидени в ЗЗП и по конкретно, че клаузите на договорите, предлагани
на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В
случая в процесния договор, не са налице форматиране на текста или разлики в
големината на шрифта, на който той е съставен, които да затрудняват правилното
възприемане на информацията или да въвеждат в заблуждение потребителя. От
факта, че потребителят е подписал договора, следва че той е имал физическата
възможност да възприеме съдържанието му /да го прочете/, съответно е дал
информирано съгласие за сключването му.
В противен случай е имал възможността и е следвало да поиска
договор с по едър шрифт или да откаже да подпише договора.
С оглед горното и доколкото в случая ответникът не твърди
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на трафика на услуги,
чрез ползваното от потребителя устройство и липсата на доказателства за
погасяване на задължението, начислените от ищеца, съответно фактурирани
такси/цени са дължими.
В допълнение към изложеното относно договора за лизинг, следва да
се посочи, че видно от отбелязването върху същия, лизингодателят-ищец е
изправна страна по отношение на задължението си да предостави за ползване на
ответника лизинговата вещ. Ето защо и тъй като ответникът, в чиято тежест е
това, не е ангажирал доказателства за връщане на предадените му мобилни
устройства или за погасяване на задълженията за лизингови вноски в уговорения
срок, то същия дължи претендираните от ищеца суми.
По разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода
на настоящия исков процес, ответницата А.Н.Н. следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 1018/2020г. по описа на РС-Б.Слатина в
размер на 25,00 лв. държавна такса и 183,50 лв. адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата А.Н.Н. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 75,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар и 305,89 лв. адвокатско възнаграждение за назначения й особен представител, въз основа на представеният списък и представените платежни документи.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата А.Н.Н., с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес ***, че СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, чл.124,ал.1 от ГПК, чл.92 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.342 от ТЗ, сумата от 217.41 лева – представляваща неустойка(обезщетение за неизпълнение на договори) за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителна услуга с клиентски номер: 16271366001 от дати 10.12.2015г., 14.05.2016г. и 15.03.2017г. сключени с „БТК“ ЕАД-С., което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., сумата от 866.00 лева представляваща незаплатена част от лизингови вноски за SAMSUNG GALAXY S7 по Договор за лизинг от 15.03.2017г., за които суми са издадени съответни фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.08.2020г./подадено в РС - Козлодуй/ до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260088/12.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1018/2020г. по описа на РС-Б.Слатина.
ОСЪЖДА А.Н.Н., с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-н Триадица “България” № 81, вх. В, ет. 8, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 245/2021г. по описа на БСлРС, в общ размер от 560,89 лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1018/2020г. по описа на РС-Б.Слатина разноски в общ размер от 208,50 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 1018/2020г.по описа на РС-Б.Слатина.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: