ПРОТОКОЛ
№ 415
гр. ХАСКОВО, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
и прокурора Николай Сотиров Трендафилов (ОП-Хасково)
Сложи за разглеждане докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Административно наказателно дело № 20215600200638 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО се явява
прокурорът Н.Т..
За страната по внесеното предложение „Ел Ди 2012“ ЕООД, гр.
Димитровград се явява адв. РАЕВА, редовно упълномощена.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. РАЕВА: Господин съдия, моля да не се дава ход на делото и
да прекратите производството по същото, поради обстоятелството, че
вносителят на предложението не е изпълнил разпоредбата на чл. 83б, ал. 2, т.1
и т. 2 от ЗАНН, тъй като, макар да е задължен да внесе мотивирано
предложение за искането си, неговото предложение не съдържа анализ на
налична причинна връзка между престъплението и облагата на юридическото
лице. В диспозитивната му част пък има само предложение да се образува
административно-наказателно производство, без да е посочен размерът на
облагата. Отделно от това, моля да прецените, че упълномощителката ми не е
била осъдена за престъплението като управител на юридическото лице,
посочено в предложението, а е била осъдена като физическо лице. Моля в
този смисъл да прецените дали е налице едно редовно внесено предложение.
ПРОКУРОРЪТ: Преди всичко, причинната връзка между пряка
имуществена облага, с която би се обогатило определено юридическо лице,
1
престъплението, извършено от лицата, които го представляват или формират
неговата воля, сама по себе си се съдържа в закона и се установява от фактите
по делото. Приложеното по настоящото дело наказателно общ характер дело
съдържа детайлно описание на всички тези неща. В самото предложение, а и в
осъдителния акт, се съдържат доказателства, че наетите помещения и
превозни средства са от осъдената в качеството й на представител на това
юридическо лице. Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСНК е дало
отговор за субекта на престъплението в случаите, когато ползвател на
неправомерните стоки е юридическо лице. Пак съдебната практика по
имуществените санкции на юридическите лица е дала ясно описание, че в
наказателния процес отговорността е на физическото лице и като такова не
може да бъде ангажирана отговорността на юридическото лице, което то
представлява. Именно затова е въведен този вид производство за
престъпленията, посочени в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН. Действително няма
петитум какво точно да направи съда, но считам, че това не е необходимо,
тъй като фактическите обстоятелства, които са посочени, са тези, които
определят какво да стори съда. Отделно от това, в теоретически смисъл
имуществената санкция е относително определена и представлява минимум
пряката облага за юридическото лице и максимум 1 000 000 лева. При тези
обстоятелства считам, че сезиращото искане съдържа необходимите по закон
обстоятелства.
По направеното възражение, съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание, съдът по изтъкнатите от защитника възражения,
намира следното.
Неоснователно е възражението в насока, че управителят на
търговското дружество, за което е внесено предложението, е бил осъден в
качеството си на физическо лице, а не на негов управител. Осъждането е за
престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, който не поставя изискване за особено
качество на дееца. В същото време, разпоредбите на чл. 83а, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НК изрично предвиждат, че предложение следва да се внесе тогава, когато
престъпление е извършено от лице, овластено да формира волята на
юридическото лице /т.1/, както и лице, представляващо юридическото лице
/т.2/. В случая видно от приобщените данни от Търговския регистър Л. Г. Д. е
и управител, и едноличен собственик на капитала на „Ел Ди 2012“ ЕООД,
поради което отговаря и на двете условия.
Останалите възражения на защитата обаче съдът преценява като
основателни.
Най-напред следва да се изтъкне, че разпоредбите на глава IV от
ЗАНН не регламентират изисквания към предложението на прокурора,
неговото съдържание да бъде аналогично на това на обвинителен акт, и по-
конкретно, ясно разграничаване на обстоятелствена и диспозитивна част.
Въпреки това обаче, както изтъкна защитникът, чл. 83б, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
ЗАНН поставя изисквания, наред с описание на престъплението и
2
обстоятелствата, при които е било извършено, да се посочи и наличието на
причинна връзка между него и облагата за юридическото лице, както и вида и
размера на облагата. В случая какъв е този размер прокурорът е посочил само,
ако може така да се нарече, в обстоятелствената част на предложението си,
където обаче няма изложен никакъв анализ и интерпретация на факти и
обстоятелствата, които да обосноват, макар и само маркиращо и формално,
причинна връзка между престъплението и имотната облага за юридическото
лице, както и защо размерът на имотната облага е именно този. Изложението
в предложението е ограничено само до описание на споразумението, с
одобряването на което е било решено НОХД № 774/2021 г. по описа на
Районен съд – Несебър, в което стоките, предмет на престъплението по чл.
172б, ал. 1 от НК, са посочени с две стойности – като оригинали и като
реплики.
Ето защо съдът споделя становището на защитника, че внесеното
предложение не съдържа обосноваване на причинна връзка между
престъплението и облагата за юридическото лице, особено по отношение на
точния размер на облагата. Въпросът с точния размер на облагата е от тези,
които подлежат на доказване в настоящото производство, тъй като това е
минимумът на имуществената санкция, която съдът може да наложи.
На последно място, очевидно основателно е възражението на
защитата, че внесеното предложение, след изложението на фактите и
обстоятелствата в частта, която условно представлява диспозитив и в която
прокурорът предлага на съда, на практика не съдържа предложение, нито
изявление какво всъщност предлага. Няма формулирано искане към съда.
Вярно е, че от чисто формална гледна точка, разпоредбата на чл. 83б, ал. 2 от
ЗАНН не поставя изрично такова изискване към съдържанието на
предложението, но съдът намира, че следва да бъде сезиран с ясно и
конкретно искане, тъй като в противен случай би нарушил задължението си
да не се произнася по нещо, което не е поискано от него.
Предвид изложеното, съдът намира възраженията и отправеното
искане на защитника основателно, поради което производството по делото
следва да бъде прекратено, а делото върнато на прокурора на осн. чл.83г ал.1
т.1 от ЗАНН.
Тъй като закрито заседание по делото вече е било проведено, без
горепосочените недостатъци на предложението да бъдат отчетени и е
преминал съответният процесуален етап от производството, съдът намира, че
настоящото определение подлежи на обжалване в общия срок по ЗАНН.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.83г ал.1 т.1 от ЗАНН ПРЕКРАТЯВА
3
производството по НАХД № 638/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково
и ВРЪЩА предложението на прокурор от РП – Бургас, ТО - Несебър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 14-
дневен срок от днес пред Апелативен съд – Пловдив.
Заседанието приключи в 10:55 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
Секретар: _______________________
4