№ 46657
гр. София, 15.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110147221 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението
на П. Т. С., обективирано в Заповед № 531/24.07.2024г. на управителя на работодателя „О.Б.“
ЕООД, за възстановяване на П. Т. С. на заеманата преди уволнението длъжност „специалист
поддръжка“ в „О.Б.“ ЕООД, както и за осъждане на „О.Б.“ ЕООД да заплати на П. Т. С.
сумата от 3787.88 лЕ., представляваща обезщетение за оставане без работа поради
уволнението за периода от 24.07.2024г. до 30.08.2024г.
Ищецът твърди, че с ответника били обвързани от трудово правоотношение,
възникнало от сключен помежду им трудов договор № 330/04.01.2024г., по силата на което
заемал длъжността „специалист поддръжка“ в „О.Б.“ ЕООД и което било прекратено,
считано от 25.07.2024г. с връчване на 24.07.2024г. на заповед на работодателя от същата дата
с посочено в нея основание чл. 71, ал. 1 КТ- по инициатива на работодателя в уговорения в
негова полза срок за изпитване. Поддържа, че уволнението му на посоченото основание е
незаконно, тъй като срокът за изпитване, чиято продължителност била уговорена в трудовия
на договор на 6 месеца, започнал да тече на 04.01.2024г. и изтекъл на 04.07.2024г., поради
което към датата на прекратяването в полза на работодателя не съществувало уволнителното
основание, на което същият се позовал. В тази връзка счита, че с изтичане на уговорения 6-
месечен срок за изпитване процесното трудово правоотношение се превърнало в безсрочно
съобразно нормата на чл. 69, ал. 1 КТ, поради което за прекратяването му следвало да бъде
отправено едномесечно предизвестие, каквото в случая липсвало. Поддържа, че изпълнявал
качествено възложените му трудови задължения. Твърди, че размерът на последното
получено брутно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 3787.88 лЕ.. Претендира
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че прекратил процесното
трудово правоотношение в срока за изпитване, който започнал да тече на 08.01.2024г., когато
служителят постъпил на работа, и бил удължен с общо 47 дни съобразно нормата на чл. 70,
ал. 4 КТ, през които, докато трудовото правоотношение съществувало, служителят ползвал
отпуск поради временна неработоспособност и платен годишен отпуск. Оспорва
приложимостта в случая на нормата на чл. 69, ал. 1 КТ, поддържайки, че в случая
правоотношението възникнало като безсрочно. Счита за ирелЕ.нтни доводите на ищеца,
касаещи качеството на извършваната от него работа. Претендира разноски.
1
На първо място за пълнота и прецизност следва да се изясни, че с молба от 30.08.2024г.
ищецът е отстранил нередовността на исковата молба по иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като поради пропуск на съда тази молба не е изпратена
на ответника с исковата молба, който пропуск следва да бъде отстранен при насрочване на
делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
В тежест на работодателя е при условията на пълно и главно доказване по смисъла на
чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички
законоустановени предпоставки за прекратяване на правоотношението на посоченото в
оспорената заповед основание, което в случая предполага установяване, че процесното
трудово правоотношение е възникнало като такова със срок за изпитване в полза на
работодателя, както и че именно в този срок последният е упражнил субективното си
потестативно право по чл. 71, ал. 1 КТ да прекрати трудовоправната връзка с ищеца, вкл.
твърденията си, че ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, респ.
платен годишен отпуск в посочените в отговора периоди.
Основателността на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
предполага да се установи, че прекратяването на трудовото правоотношение е
незаконосъобразно, както и че същото не е прекратено на друго основание- изтекъл срок,
предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл към момента на
приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство, както и заеманата
от ищеца преди уволнението длъжност.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е също обусловен от
основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като
предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през
който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането
без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа
след уволнението и през исковия период.
По заявените от страните искания съдът намира следното:
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства на представените от
страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на твърденията си, че е
останал без работа след уволнението и през исковия период.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2025г. от
2
10:35 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото
и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и преписи от отговора на исковата молба и
приложенията към него, а на ответника- и препис от молбата на ищеца от 30.08.2024г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3