О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
от 25.03.2022 г., гр. Кюстендил
Административен
съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Стоименова административно дело № 326 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Делото е образувано по жалба
от фондация „Гринберг”, с ЕИК *********, чрез
адвокат
И.Й., срещу Наредбата
за
организацията и дейността на клубовете на пенсионера и хора с увреждания в
община Бобошево, приета с Решение № 581 по Протокол № 48/31.07.2014 г. на Общински съвет (ОбС) Бобошево, изменена и
допълнена с Решение № 342 по
Протокол № 30/28.09.2017 г. на ОбС Бобошево (Наредбата). Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорената наредба на
основанието по чл. 146, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на Наредбата. Претендират
се направените разноски по делото.
Съдът намира, че
е допуснал грешка, като е приел жалбата за процесуално допустима, поради което
и на основание чл. 253 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК следва да отмени Определение № 33/20.01.2022 г. в частта, с която делото е
насрочено в открито съдебно заседание на 30.03.2022 г. от 10:40 часа. На
основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 196 от АПК жалбата следва да бъде
оставена без разглеждане, а образуваното въз основа нея съдебно производство –
да бъде прекратено, по следните съображения:
Жалбата е
подадена от лице без правен интерес от оспорване. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да
оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат
засегнати от него или за които той поражда задължения. Наличието на правен
интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване,
посочено изрично в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република
България (Конституцията). В случаите когато нормативният административен акт
регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица,
лицата, които могат да го обжалват, са само тези, чиито права актът засяга или
би могъл да засегне. Именно това положение е прието и в Тълкувателно решение № 2/12.02.2010
г. на Върховния административен съд (ВАС) по т. д. № 4/2009 г. В същото е
посочено, че съсловните (браншовите) организации и другите сдружения с
нестопанска цел могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в
случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права,
свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в
сдружението лица. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и
другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни
лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на
дейност и целите на учредяването им. Т.е. в посоченото тълкувателно решение е
прието, че предметът на дейност и целите на съответното сдружение и организация
могат да обосноват наличието на правен интерес от оспорване при кумулативното
наличие на засягане на права и законни интереси на юридическото лице с
нестопанска цел или негови членове. Това тълкуване съответства и на приетото в
Решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд, постановено по к. д. №
11/2006 г., по искане за обявяване на противоконституционност на чл. 186, ал. 1 от АПК.
Конституционният съд е обосновал извод за конституционосъобразност на
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК, като е
посочил, че във всички случаи, когато гражданите и организации атакуват
индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат
пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни
интереси, а заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована.
Правото на съдебна защита и обжалването на подзаконови нормативни актове за
гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане или
застрашаване на техни права, свободи или законни интереси, или обременяване със
задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата,
законните интереси или обременяването със задължения на други граждани. В решението е посочено,
че легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и
юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска
Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична. В това отношение
законодателят се е съобразил с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от основния закон и
не е предвидил actio popularis или възможността на всеки всякога и за всички да
атакува актове на изпълнителната власт, дори когато ничии права не са нарушени
или потенциално застрашени. Именно възможността за въвеждане на actio popularis
би влязла в противоречие с изискванията на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и
би следвало да се обяви за противоконституционна. В случай че се възприеме
позицията, че всеки всякога и за другите може да атакува актове на
изпълнителната власт, дори когато не само негови лични, а и ничии права не са
нарушени или застрашени, то тогава правото на защита се отъждествява с
публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на
държавните органи. Принципната разлика между правото на защита срещу
изпълнителната власт и правозащитната дейност на овластените държавни органи се
състои в това, че тези две форми за контрол на законността имат различни
основания, от които произтича правно защитената възможност да се атакуват
подзаконовите нормативни актове. При държавните органи защитата на законността
произтича от мандата, възложен им чрез избор или назначаване, и овластяването
им с правомощия в Конституцията и законите. Те защитават правата на
всички, без да имат личен интерес, обусловен от нарушени или застрашени права,
по силата на пълномощията си.
Фондацията,
съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за
юридическите лица с нестопанска цел, се учредява приживе или по случай на смърт
с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за
постигане на нестопанска цел. Фондацията няма членска маса, има само
учредители. Учредителите нямат качество на нейни членове. Фондация „Гринберг” е
регистрирана в частна полза (вж. чл. 6 от Устава ѝ), за осъществяване на
дейност като „Организация за хора с увреждания” по смисъла на § 1 т. 12 от
Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона за хората с увреждания (ЗХУ), и целта ѝ
е да предоставя правна помощ на и за хора с увреждания, и да поема застъпническа
роля от тяхно име в защита на правата им. Това означава, че дейността ѝ
се ограничава само в рамките на постигане на тесните цели на фондацията чрез
изразходване на имуществото ѝ. Същата може да защитава интересите само на
учредителите си, съответно на дарителите. Ако се приеме, че свободно
определените от фондацията цели обосновават правния ѝ интерес, това
означава, че тя може да оспорва по своя преценка и винаги всички действащи
подзаконови нормативни актове. Правният интерес по смисъла на чл. 186, ал.
1 от АПК за оспорване на подзаконовите нормативни актове обаче не може да
възникне предварително и по принцип по силата на регистрирания
от юридическите лица с нестопанска цел предмет на дейност и обявените от
тях цели. Правният интерес във всеки конкретен случай се поражда в зависимост
от въздействието, което подзаконовият нормативен акт оказва в правната сфера на
оспорващия. Юридическите лица с нестопанска цел, които се обявяват в защита на
обществен или съсловен интерес, или на засегнати права или свободи на
определена обществена група, или на всички граждани и организации на
територията на страната в резултат на действието на подзаконов нормативен акт,
трябва конкретно да обосноват връзката между акта и извършваната от тях дейност
в обществена полза, за да имат право да го оспорват.
Фондация
„Гринберг” не е установила извършване на дейност в обществена полза в сферата
на защита на хората с увреждания, поради което няма правен интерес от оспорване
на процесната наредба. Както бе посочено по-горе, фондацията е регистрирана в
частна полза. Посоченото в § 1, т. 12 от ДР на ЗХУ право на
фондацията да предоставя услуги на и за хора с увреждания и да поема
застъпническа роля от името на хора с увреждания не може да се тълкува
разширително като предявяване на техни права от името на фондацията. Друг би
бил изводът, ако фондация „Гринберг” бе регистрирана като организация по §
1, т. 11 от ДР на ЗХУ, т.е. като „организация на хора с увреждания”, тъй като в
този случай предметът и целите на учредяване на организацията предполагат
засягане на права, респ. пораждане на задължения на членуващите в нея лица по
смисъла на посоченото по-горе Тълкувателно решение №2/12.02.2010 г. на ВАС
по т. д. № 4/2009 г. От разпоредбите на Наредбата и изложените съображения за
оспорването не може да се направи извод, че от съществуването ѝ се
засягат пряко интересите на фондация „Гринберг”. Фондацията не навежда доводи и
не сочи доказателства по какъв начин Наредбата ще се отрази на нейното
имущество. Правото на оспорване на фондация „Гринберг” в конкретния случай не
произтича и от регламентацията в раздел V „Достъп до правосъдие и правна защита”
към глава четвърта „Подкрепа за социално приобщаване” от ЗХУ. Правната
подкрепа в посочените норми от ЗХУ е с адресат личността на хората с
увреждания, а не техните организационно признати сдружения. От друга страна,
уредените в ЗХУ форми на подкрепа за социално приобщаване не съдържат
специален ред за процесуална защита пред съд, който е различен от общия
в АПК (по арг. от чл. 2, ал. 1 от АПК). С оглед на разпоредбата
на чл. 16 от АПК единствено прокурорът може да предприеме действия за отмяна на
незаконосъобразни административни актове без да обосновава правен
интерес.
Изложените
обстоятелства и нормативна уредба изключват съществуването на правен интерес за
фондация „Гринберг” от оспорването на Наредбата за организацията и дейността
на клубовете на пенсионера и хора с увреждания в община Бобошево (вж. в т. см.
Определение № 1040/04.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12429/2021 г.,
VI о. и Определение № 1037/04.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 477/2022
г., VI о.).
При този изход
на спора на фондация „Гринберг” не следва да се присъждат направените разноски
по делото.
Воден от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 33/20.01.2022 г., постановено по административно дело № 326/2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, в частта, с която делото е насрочено в открито съдебно заседание на 30.03.2022 г. от 10:40 часа.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от фондация
„Гринберг”, с ЕИК *********, срещу Наредбата
за организацията и дейността на клубовете на пенсионера и хора с увреждания
в община Бобошево,
приета с Решение № 581 по
Протокол №48/31.07.2014 г. на ОбС Бобошево, изменена и допълнена с Решение № 342 по
Протокол № 30/28.09.2017
г. на ОбС Бобошево.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело
№ 326/2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.
Определението в
частта, с която жалбата се оставя без разглеждане и се прекратява
производството по делото може да се обжалва от страните с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. В останалата
част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.