О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…./…………………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д. № 1001
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
въззивна жалба от „Енерго – Про Продажби“
АД против Решение № 1509/11.03.2019г. по гр.д. 19005/2018г. на ВРС, с което е
прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Г.Д.Д. не дължи на
„Енерго-про продажби”
АД, сумата от 650.52 /шестотин и петдесет 0,52/лв., представляваща начислена
ел.енергия за периода от 22.11.2016г. до 21.11.2017г. за обект на
потребление, находящ се на адрес: гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 302, вх. 14, ап. 242, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за която е издадена
фактура № **********/12.12.2018 г.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода на процеса пред ВРС
доказателствен материал. Процесуалният представител на въззивното дружество
навежда твърдения, че е налице правно основание за възникване на вземането на
ответното дружество на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Посочва, че между страните е налице валидно договорно правоотношение, като
ответното дружество е изпълнило точно всички свои задължения. При извършената
проверка от служители на „ЕРП Север“ АД на СТИ не съществувало задължение за
предварително известявана на потребителя
за проверката, а изгответният протокол бил подписан от двама свидетели, които не
са служители на „Енерго-про продажби“ АД. Твърди се също така, че отчетеното
количество ел. енергия е действително доставено и потребено от въззиваемия и е
остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от
цената за електроенергия по отделно за всяка тарифа. В заключение се посочва,
че продажбата на ел.енергия, съгласно чл. 200 от ЗЗД, купувачът е длъжен да
плати цената й. Моли решението на ВРС да бъде отменено и да бъде постаноweno
ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен
отговор от въззиваемата страна Г.Д.Д.. Посочва, че не е налице хипотезата на
чл. 50 от ПИКЕЕ. СТИ не било параметризирано да отчита по четири тарифи, като
не била доказана причината, в резултат на която в СТИ е била отчетена
ел.енергия в регистър 1.8.3. и 1.8.4, вкл. не било доказано виновно поведение
на абоната. Не било установено и от кой момент е започнало натрупване на
показания в скритите регистри. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили
искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на основание чл. 267 от ГПК , съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба
от „Енерго – Про Продажби“ АД против
Решение № 1509/11.03.2019г. по гр.д. 19005/2018г. на ВРС.
НАСРОЧВА производството по
възз. гр. дело № 1001/2019 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на 26.06.2019г.
от 9:00 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните, а на въззивната страна – и препис от писмения отговор на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.