Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 16.04.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 10134 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 7.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 84611/ 2017 г. на Софийски районен съд,
ГО, 61 състав, е отхвърлен
предявеният от "В.Л." ООД- *** /ЕИК *******/ срещу
"Ю.Б." АД- *** /ЕИК *******/ иск за установяване вземането на "В.Л."
ООД- *** срещу "Ю.Б." АД- *** за сумата 62.29 лв., представляваща
налична сума по разплащателна сметка на ищеца по договор за банково обслужване
от 17.12.2014 г., към датата на прекратяване на договора, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.04.2017 г. по
ч.гр.д. № 16607/ 2017 г. на СРС. На основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК ищецът "В.Л."
ООД е осъден да заплати на ответника "Ю.Б." АД сумата 100 лв.- разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от "В.Л." ООД-
*** /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на
горепосочената сума, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна "Ю.Б." АД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
При
дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска обжалваното
решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено решение
за частично уважаване на предявения от „В.Л.“ ООД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД- до размер на сумата 20 лв., представляваща събрана
без основание от ответната банка такса за закриване банковата сметка на ищеца,
и за отхвърляне на иска за останалата част от претендираната сума- в размер на
42.29 лв., като неоснователен.
Не е
налице основание за обезсилване на първоинстанционното решение, тъй като определената
от въззивния съд правна квалификация на иска не влияе върху допустимостта на
постановеното от СРС решение. В действителност в съставения от СРС доклад по
чл.140 ГПК е дадена съответна на фактическите твърдения на ищеца правна
квалификация на спорното право, произтичащо от неоснователно обогатяване-
чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, в каквато насока са дадени указания и е разпределена
доказателствената тежест между страните, поради което и въззивният съд дължи
произнасяне по съществото на така предявения иск.
Фактическият
състав на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на
нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на
даденото. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно
доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че
е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото /чл.154 ГПК/.
По делото
не е спорно, а се установява и от събраните писмени доказателства /неоспорени
от ответника/, че страните са били обвързани от валидно договорно
правоотношение, възникнало от сключен на 17.12.2014 г. договор за разплащателна
банкова сметка /*** „договор за банково обслужване чрез бизнес пакет“/- относно
банкова сметка *** ***, открита от „Алфа банк- клон България“- с правоприемник ответната
банка „Ю.Б.“ АД, на името на ищеца „В.Л.“ ООД. Считано от 25.05.2016 г. към
това договорно отношение са приложими действащите при банката- ответник Общи
условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на юридически лица в
„Ю.Б.“ АД, приети на 5.03.2009 г., срещу които няма твърдения, нито данни и
доказателства да е подадено възражение от ищеца в указания срок- до 25.05.2016
г., както и действащата в ответната банка Тарифа за таксите и комисионните за
услуги, извършвани от „Ю.Б.“ АД. Съгласно Раздел ІІІ от цитираните Общи условия
банката може да открива разплащателни сметки, както и банкови сметки със
специално предназначение, като за обслужването им и за извършването на операции
по сметките банката има право на такси и комисионни съгласно действащата Тарифа,
които има право да събира от сумите по сметката на клиента- Раздел V, т.6 ОУ. Съгласно
Раздел VІ, т.1.2 ОУ банковите сметки се закриват при прекратяване на договора
за банкова сметка, *** от банката с 30- дневно предизвестие. В Раздел ІХ, т.1
ОУ е предвидено всички уведомления да се считат за връчени, ако се изпратят по
пощата с обратна разписка на адреса, посочен в договора, и достигнат до този
адрес, като при неуведомяване за променен адрес всички съобщения, достигнали до
посочения адрес, се считат получени.
Л.2 на Реш. по гр.д.№
10134/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Според действащата
в ответната банка Тарифа за таксите и комисионните, събирани от „Ю.Б.”АД за
услуги, извършвани на клиенти- юридически лица /в сила от 1.11.2016 г./,
приложена като доказателство по делото, при закриване на разплащателни сметки в
лева се дължи такса от 20 лв.
В случая с
писмо от 12.08.2016 г. банката- ответник е отправила изявление до ищеца, че
прекратява едностранно договора за банкова сметка- ***.VІ.1.2 от Общите
условия, и го кани да предприеме необходимите действия по разпореждане с
наличните по банковата сметка средства, като го е уведомила и че след изтичане
на 30 дни от получаване на писмото банковата сметка ще бъде закрита. Въз основа
на приложените по делото известие за доставяне и потвърждение от „М и БМ Е.” ООД
от м.09.2016 г., писмо от 14.03.2017 г. и покана от 13.04.2017 г. въззивният
съд приема, че прекратителният ефект на горепосоченото изявление е настъпил
преди 16.11.2016 г.
Не е
спорно по делото, че на 16.11.2016 г. банковата сметка на ищеца е била закрита служебно
от ответната банка, като към този момент наличността по същата е била 62.29 лв.,
от които на същата дата- 16.11.2016 г., банката е усвоила сумата 20 лв. като
такса за закриване на банковата сметка. За останалата част от тази банкова
наличност- в размер на 42.29 лв., е открита на името на ищеца „В.Л.“ ООД
специална сметка с аналитичен номер: № *******, без IBAN.
***, с
оглед наведените и във въззивната жалба доводи, е дали ответната банка е
получила /задържала/ сумата 62.29 лв. и дали е имало основание за получаването
й /задържането й/ при закриване банковата сметка на ищцовото дружество.
Анализът
на събраните в процеса доказателства и на приложимите нормативни разпоредби
налага приемането на извод, че към датата на закриване на банковата сметка с
титуляр „В.Л.“ ООД на 16.11.2016 г. за ответната банка не е имало основание за начисляване
и респ. за получаване на сумата 20 лв., представляваща такса за закриване на
банкова сметка. ***, че на посочената дата банковата сметка на ищеца е закрита
от ответната банка. Закриването на банковата сметка е извършено едностранно от
банката- ответник поради прекратяване на договора за банкова сметка- ***.1.2.
от ОУ- „с едностранно 30- дневно предизвестие“. Това основание за прекратяване
на договора е безвиновно, предвидено е в Общите условия към договора и е
осъществено преди 16.11.2016 г., видно от приложените по делото известие за
доставяне и удостоверение.
В
действащата в ответната банка Тарифа за таксите и комисионните за услуги,
извършвани на клиенти- юридически лица, е предвидено начисляване /заплащане/ на
такса за закриване на банкова сметка, ***., но такава такса според въззивния
съд се дължи за поискана от клиента услуга, какъвто не е настоящият случай.
Нито е налице хипотеза на поискана от ищеца услуга- закриване на банкова
сметка, ***а по вина на клиента, в който случай последният би следвало да
понесе отговорността за плащане на спорната такса. В случая за банката-
ответник не е имало основание за получаване от ищеца /задържане от сметката му/
на сумата 20 лв.- такса за закриване на банкова сметка *** ***.11.2016 г.,
поради което и искът за признаване на дължимостта й на основание чл.422 ГПК вр.
чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД като основателен следва да бъде уважен.
В
останалата част- относно сумата 42.29 лв., искът по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1,
изр.1 ЗЗД като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
Не се
установява въз основа на събраните по делото доказателства ответната банка да е
получила от ищеца сумата 42.29 лв., която е била налична по банковата му сметка
IBAN ***ето й на 16.11.2016 г. е била съхранявана от ответника и оставена на
разположение на ищеца, за което същият е бил своевременно уведомен с писмо от м.
април 2017 г. Не е видно от ангажираните от ищеца доказателства, при принадлежаща
нему доказателствена тежест за установяването на това релевантно обстоятелство,
горепосочената сума да е преминала в имуществото на ответника. Банковата сметка,
в която същата е съхранявана след 16.11.2016 г., е открита от банката в полза
на ищеца на 16.11.2016 г. при действието на Закона за платежните услуги и
платежните системи /ЗПУПС, в сила от 1.11.2009 г., отм./ и на Наредба № 3/ 16.07.2009
г. за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за използване на
платежните инструменти, издадена от УС на БНБ /отм./. В разпоредбите на чл.2,
ал.5 от Наредба № 3/ 2009 г. /отм./ и чл.36 и сл. ЗПУПС /отм./ изрично е предвидена
възможност клиент да открие банкова сметка ***. В случая банковата сметка,
открита от ответната банка на името на дружеството- ищец, има аналитичен номер
/без IBAN/, ***и сметки. Тя е банкова сметка ***.6, ал.3, т.11 от Наредба № 3/ 2009
г. /отм./- специална сметка за съхранение на пари /“разни други разчети с
клиенти“/, поради което и средствата по тази сметка са били на разпореждане на
ищеца, а не на ответната банка. Действително, по делото не е установено тази
банкова сметка ***нкова сметка /IBAN/. ***ачаване на сметката с такъв номер,
обаче, не е от естество да обоснове извод, че ищецът не е титуляр на същата и
че спорната сума от 42.29 лв. е преминала в имуществото на ответната банка. Тъй
като сумата е налична по банкова сметка ***, то тя е на разпореждане на ищеца.
При тези
данни и доказателства не може да бъде обоснован извод по делото, че сумата 42.29
лв. е преминала в имуществото на ответника, поради което и не е налице
обогатяване на същия за сметка обедняването на ищеца. Искът по чл.422 ГПК вр.
чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 42.29 лв. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
обстоятелството, че обжалваното решение на СРС е постановено по иск с друга
правна квалификация, следва да бъде постановена отмяна на същото в частта за
сумата 42.29 лв. и отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК вр. чл.55,
ал.1, изр.1 ЗЗД за тази сума като неоснователен.
При този
краен резултат от въззивното обжалване следва изцяло да бъде преразпределена и
отговорността за разноски между страните. На основание чл.78, ал.1 ГПК за
първоинстанционното производство ответникът дължи да заплати на ищеца сумата 104.35
лв.- разноски, съразмерно на уважената част от иска /при сторени от ищеца
разноски от 325 лв. общо/. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата 203.68 лв.- разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска /при сторени разноски от 300 лв./. За заповедното производство-
ч.гр.д.№ 16607/ 2017 г. на СРС, 61 състав, ответникът /длъжник по заповедта/ дължи да
Л.3 на Реш. по гр.д.№
10134/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
заплати
на ищеца /заявител/ сумата 24.08 лв. /при сторени разноски от 75 лв. общо/, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
За
въззивното производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК
въззиваемата страна дължи заплати на въззивника сумата 104.35 лв. /като част от
сторените разноски от 325 лв./, а въззивникът дължи да заплати на въззиваемата
страна сумата 101.84 лв. /като част от дължими разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв./.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от 7.06.2018 г., постановено
по гр.д.№ 84611/ 2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „В.Л.” ООД- *** /ЕИК
*******/ срещу „Ю.Б.” АД- *** /ЕИК *******/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД,
че „Ю.Б.” АД- *** /ЕИК *******/ дължи
на „В.Л.” ООД- *** /ЕИК *******/ сумата
20 лв. /двадесет лева/, представляваща
усвоена на 16.11.2016 г. без основание от „Ю.Б.” АД сума от банкова сметка *** „В.Л.”
ООД с IBAN ***нково
обслужване от 17.12.2014 г.- като такса за закриване на банкова сметка, ***ение
по чл.410 ГПК по гр.д.№ 16607/ 2017 г. на СРС, 61 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "В.Л." ООД- ***
/ЕИК *******/ срещу "Ю.Б." АД- *** /ЕИК *******/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за признаване на установено, че "Ю.Б."
АД- *** дължи на "В.Л." ООД- ***
лв. /четиридесет и два лева и 29 ст./, представляваща усвоена без основание
от „Ю.Б.” АД сума от банкова сметка *** „В.Л.” ООД с IBAN ***нково обслужване от 17.12.2014 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 16607/ 2017
г. на СРС, 61 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД- *** /ЕИК *******/ да заплати на "В.Л." ООД- ***
/ЕИК *******/ сумата 104.35 лв. /сто
и четири лева и 35 ст./- разноски за
първоинстанционното производство, и
сумата 24.08 лв. /двадесет и четири лева и 08 ст./- разноски за заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.Л." ООД- *** /ЕИК *******/ да заплати на „Ю.Б.” АД- *** /ЕИК *******/
сумата 203.68 лв. /двеста и три лева
и 68 ст./- разноски за
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД- *** /ЕИК *******/ да заплати на "В.Л." ООД- ***
/ЕИК *******/ сумата 104.35 лв. /сто
и четири лева и 35 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА "В.Л." ООД- *** /ЕИК *******/
да заплати на „Ю.Б.” АД- *** /ЕИК *******/
сумата 101.84 лв. /сто и един лева и
84 ст./- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.