Р Е Ш Е Н И Е
№ 190/30.10.2018 г.
Град
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно отделение
На тринадесети септември
Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
АНГЕЛИНА
ЛАЗАРОВА
Секретар: С. Дичева
Прокурор: Пламен Костадинов
като разгледа докладваното от съдия Павлина
Димитрова НДВ № 242 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано
е по искане на осъдения за престъпление от общ характер С.В.Д. за възобновяване
на ВНОХД № 29/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдена
Присъда, постановена на 17.10.2017г. от състав на Районен съд – Провадия.
Доводите,
изложени в молбата за възобновяване сe се основават
на твърдения за непричастност на осъденото лице към инкриминираното деяние, за
което е ангажирана и наказателната му отговорност, както и за допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата и законните му
интереси. Искането е да бъде оправдан в рамките на установените фактически
положения, алтернативно - да бъде
възобновено наказателно производство по ВНОХД № 29/2018г на ОС-Варна, тъй като
и двата съдебни акта са постановени в противоречие на закона и в нарушение на
процесуалните правила и делото се върне за ново разглеждане на ОС-Варна.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, искателят С.В.Д., редовно призован
не се явява и не се представлява.
Представителят
на Апелативна прокуратура – Варна намира молбата на осъдения Д. за
възобновяване на наказателното дело за допустима, тъй като е подадена от
активно легитимирано лице в изискуемия по чл.
421, ал.3 от НПК шестмесечен срок и е насочена срещу
съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред, като по същество счита
същото за неоснователна.
Варненският
Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите
на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:
Искането
за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от
осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.
421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня
на влизане в сила на присъдата, /който ден съвпада с датата на постановяване на
въззивното решение, поради липсата на законова възможност за касационно
обжалване/ и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от
категорията на визираните в чл.
419, ал.1 и чл.
422, ал.1, т.5 вр чл.
348, ал.1 т.1-2
от НПК - решение, непроверено по
касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната,
като по своята същност то се явява неоснователно.
С
присъда № 32/17.10.2017г., постановена по НОХД № 430/2017 г., Районен съд -
Провадия е признал подсъдимия С.В.Д., ЕГН - **********, за виновен в това, че на 28.09.2017г. чрез използване на моторно превозно средство и
техническо средство, направил опит да отнеме чужди движими вещи, на стойност
97, 20лв. от владението на другиго без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.58, б.“а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, му
е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението
на което е било отложено с тригодишен изпитателен срок. С така постановения акт, РС –Провадия се е
произнесъл и по разноските по делото и веществените доказателства.
С
въззивно решение № 88/20.03.2018г. постановено по ВНОХД № 29/18г., състав на
Окръжен съд-Варна е потвърдил изцяло така постановената присъда.
По искането за възобновяване
от осъдения Д.:
Следва да се отбележи, че същото се базира на доводи, които
вече са били навеждани на вниманието на двете редовни съдебни инстанции – РС –
Провадия и ОС-Варна и са получили пространен отговор в мотивите към
постановените съдебни актове, поради което съставът на АС – Варна, предвид
естеството на настоящето производство, ще се спре само на някои от тях, които
не са били обект на разглеждане и преценка.
Внимателният прочит на материалите
по делото показва, че не са налице твърдените от искателя пороци при
формиране на волята от страна на двете съдебни инстанция. Аналитичната дейност
на съда, обективирана в проверяваните съдебени актове, е обхванала всички доказателствени
източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като
доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение.
Наред с това обоснованите и подробни изводи на въззивния съд относно правно
значимите обстоятелства са основани върху годни доказателствени източници. В
рамките на правомощията си да провери изцяло правилността на
първоинстанционната присъда ВОС е обсъдил
внимателно и задълбочено събраната по делото и относима към предмета на
доказване доказателствената съвкупност /частично обясненията на подсъдимия Д. и показанията на
Христо Йовчев и Юсеин Алиев; цялостно показанията на свидетелите Румяна Савова, Милен Вълканов, Димитър Аргиров, Венко
Костадинов; протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно
предаване, заключението по извършената съдебно – оценителна експертиза/. След
собствен прочит и верен анализ на доказателствената съвкупност въззивната
инстанция е споделила изводите на районния съд относно съставомерността на
деянието и виновността на осъденото лице, като е дала задълбочен отговор на
всички изложени възражения /съвсем отделен е въпросът, че искателят не е съгласен с извлечените изводи/.
В
разглежданата проблематика, не може да се достигне и до извод за непричастност
към инкриминираното деяние. Твърдението не намира опора в доказателствените
източници по делото, напротив, от наличните такива /протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за доброволно предаване; заключението на
изготвената съдебно – оценителна експертиза; свидетелските показания на Румяна
Савова, Венко Костадинов, полицейските служите – св. Милен Вълканов и Димитър
Аргиров, както и частично от обясненията на самия подс. Д., частично от
показанията на свидетелите – Йовчев и Алиев/ се установява по безспорен и и
категоричен начин, че именно осъденото лице е направило опит да извърши кражба
на чужди движими вещи. Изброената по-горе доказателствена основа обосновава
извод за съзнаване от страна на искателя на всички обективни и субективни
признаци, принадлежащи към състава на инкриминираното деяние. Поради това и възраженията
му в тази насока се явяват неоснователни. Изложеното по-горе относно
обективната и субективна съставомерност на деянието от своя страна прави
ирелевантно обстоятелството, че първоинстанционния съд не е коментирал
наличието на хипотезата на посредственото извършителство – тогава когато едно
наказателно отговорно лице използва едно наказателно неотговорно – малолетно,
невменяемо или заблудено за извършване на съответно престъпление. Въззивната
инстанция е приела, че такова е било налично. И в едната и в другата хипотеза,
извършител на престъплението се явява искателят. В този смисъл, не може да се
приеме, че са били ограничени, накърнени, или нарушени неговите права, както се
твърди. Изводът на ВОС е бил основан на факти, по които подс. Д. се е
защитавал, напълно идентични с тези, отразени в обстоятелствената част на
обвинителният акт. Не е съществувала необходимост обвинението да бъде изменено
по реда на чл.287 от НПК.
Неоснователно
е твърдението за наличието на малозначителност на деянието по см. на чл.9, ал.2
от НК. Разпоредбата на чл.9 ал.2 НК е относима към всички престъпни състави,
предвидени в Особената част на НК, и съдържа две хипотези - липса на обществена
опасност поради малозначителност на деянието, или наличие на обществена
опасност на деянието, но с явна незначителност. Преценката дали някоя от тези
две хипотези е налице се извършва на
основата на фактическите данни по делото - начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и укоримост на извършеното. В конкретния казус,
престъплението е осъществено от осъдения, като опит да отнеме чужди движими
вещи, а деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини -
своевременната намеса на полицейските органи /изпълнителното деяние е било
довършено, но извършителят не е успял да установи трайна фактическа власт
върху, отнетото имущество, т. е. не е довършено самото престъпление/, без която
хипотезата на чл.18 НК, нямаше да намери приложение. Кражбата е едно от
най-разпространените престъпления против собствеността, а високата честота и
интензитет на тези деяния, сами по себе си обосновават извод за завишена степен
на обществена опасност. Общата стойност на предмета на посегателство, който не
надвиша минимална работна заплата, е бил отчетен от съда като смекчаващо
обстоятелство, поради което съгласно трайната съдебна практика на Върховната
инстанция, не може да бъде отчитано още веднъж и при преценка за опасността от
увреждане. Тази констатация изключва приложението на която и да било от хипотезите
на чл.9 ал.2 НК – въпреки ниската степен на обществена опасност на самия
деец.
Поради изложеното, настоящият състав
на АС-Варна констатира,че липсата на основанието по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, изключва
възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на глава XXXIII-та или изменение на присъдата, в случаите, когато
основанията за това са в полза на осъденото лице. Искането за възобновяване е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по
ВНОХД № 29/2018г на
ОС-Варна, направено от осъденото лице – С.В.Д..
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове: 1. 2.