№ 28343
гр. София, 01.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20251110110008 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П. П. Л. и С. М. Л. срещу
Министерство на правосъдието.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира за
относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради което следва
да бъде допуснато събирането им по делото.
Ищците са направили искане за изискване и прилагане към настоящото дело на в.ч. гр.
дело № 12/2025, II възз. гр. с-в на Окръжен съд – В., което съдът намира за основателно и
следва да уважи.
Искането на ищците за задължаване на ответника да представи по делото документите
по производството пред Служба по вписванията О. съгласно Заявление с вх. № 2413/
23.12.2024 г., с оглед становището на ответника, следва да се остави без уважение, като на
ищците се укаже, че в случай че поддържат искането си, следва да го преформулират,
доколкото преписките се съхраняват при Служба по вписванията.
Искането на ищците за изискване от ответника на служебна справка относно
обстоятелството дали е назначена като съдия по вписванията и изпълнявала ли е тази
длъжност С. Б. при Служба по вписванията-гр. О. към 23.12.2024 г., както и на препис от
трудовия договор, следва да се остави без уважение, доколкото обстоятелствата за
доказване на които са направени исканията, не се оспорват от ответника.
Ответникът е оспорил представената от ищците разписка от 03.01.2025 г. и е направил
искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК. Така представената разписка
представлява частен документ, а направеното оспорване в случая касае датата на документа,
т.е. част от съдържанието. При оспорване съдържанието на частни документи производство
не се открива, тъй като няма обвързваща доказателствена сила, която да бъде оборена в това
производство. Съдът ги преценява по вътрешно убеждение, съобразно съвкупния
доказателствен материал. Освен изложеното, достоверността на датата на документа се
преценява съобразно законовата разпоредба на чл. 181 ГПК. С оглед изложеното искането на
ответника за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК, както и за задължаване на
ищците да представят в оригинал разписката, следва да се оставят без уважение.
Ответникът е направил искане за задължаване на ищците да представят в оригинал
адвокатско пълномощно на адв. Ш. и договор за правна защита и съдействие пред ОС – В. от
03.01.2025 г., което следва да се остави без уважение, доколкото представените копия са
1
четливи, липсват зачерквания, заверени са от процесуалния представител на ищците и
липсва необходимост от представянето им в оригинал на този етап.
Ответникът е направил искане за привличане на трето лице-помагач на негова страна –
съдия по вписванията С. Й. Б., с ЕГН ********** и със служебен адрес гр. О., Районен съд –
О., ул. „А. Ч.“ № 27, като е обосновал правния си интерес с възможността за реализиране на
регресна отговорност срещу лицето. С оглед изложеното съдът намира искането за
основателно.
Съдът намира предявените искове за допустими, като по делото следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.10.2025 г. от 11:45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице-помагач на
страната на ответника Министерство на правосъдието - С. Й. Б., с ЕГН ********** и със
служебен адрес гр. О., Районен съд – О., ул. „А. Ч.“ № 27.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от ищеца
документи.
ДА СЕ ИЗИСКА от Окръжен съд – В. в.ч.гр. дело № 12/2025, по описа на II възз. гр. с-
в Окръжен съд – В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
УКАЗВА на ищците, в случай че поддържат искането си за изискване на документите
по производството пред Служба по вписванията О. съгласно Заявление с вх. № 2413/
23.12.2024 г., следва в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да
преформулират доказателственото си искане, като съобразят обстоятелството, че преписките
се съхраняват при Служба по вписванията.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД от П.
П. Л. и С. М. Л. срещу Министерство на правосъдието, с искане да се постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от общо 625,00 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на постановен
незаконосъобразен акт – определение № 12/23.12.2024 г. на съдия по вписванията при СВ
при РС О., ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба
19.02.2025 г. до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 23.12.2024 г. със Заявление с вх. № 2413/ 23.12.2024
г. в Служба по вписванията при Районен съд - гр. О. ищците чрез пълномощника си адв. Р.
Ш., са поискали вписване на Обезпечителна заповед № 1131/13.12.2024 г., издадена по гр.
дело № 70859/2024 г., 39 с-в на СРС по допусната по същото дело в тяхна полза обезпечение
на иска им срещу ответника Н. В. Н. при обезпечителна мярка възбрана на притежаван от
последния недвижим имот. Твърдят, че към заявлението са били приложени всички
изискуеми по закон документи, включително оригинал на обезпечителна заповед, адвокатско
пълномощно, доказателства за платена държавна такса по вписването. На 23.12.2024 г. със
свое Определение № 12/23.12.2024 г. съдията по вписванията при PC – О., отказал
вписването на Обезпечителната заповед. С оглед изложеното ищците депозирали пред
Окръжен съд - В. частна жалба и с Определение № 13/14.01.2025 г. по ч.гр.д. №
20251400500012, съдът отменил определението на съдията по вписванията като неправилно
2
и незаконосъобразно. Твърдят, че с оглед реализиралото се пред ОС В. производство, са
сторили разноски по защита в общ размер на 625,00 лева, от които 600,00 лева, платено в
полза на адв. Р. Ш. адвокатско възнаграждение и 25,00 лева платена държавна такса пред ОС
В.. Доколкото така развилото се производство е едностранно, излагат, че сторените разноски
не са им присъдени с постановения съдебен акт. Излагат, че отговорността в случая се носи
именно от ответника, т.к. същият е работодател на съдията по вписванията. При тези
твърдения молят съда да уважи предявения иск. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът сочи, че
доколкото развилото се пред ОС В. е охранително по своя характер, то сторените от ищците
разноски, следва да останат в тяхна тежест. Оспорва да са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Излага, че съдията по вписванията, в рамките на
правомощията си и вменената му от закона компетентност, е извършил собствена правна
преценка за основателността на заявеното вписване/отбелязване и като е преценил, че
същото не отговаря на изискванията на закона, е постановил процесния отказ. Сочи, че
съдията по вписванията е установил, че заявлението на ищците не отговаря на изискването
на чл. 24 ПВ, а именно „Възбрана за обезпечение на иск се вписва, като се представи
заповедта за налагането и препис от нея“. В конкретния случай към заявлението бил
представен единствено 1 брой оригинал на обезпечителната заповед без изискуемия от
закона препис. На второ място, съдията по вписванията констатирал недостатъчна
индивидуализация на имотите, върху които се иска вписване на възбрана съгласно чл. 26, вр.
чл. 24, ал. 1, б. „в“ ПВ, а именно искането за вписване на възбрана да съдържа данни за
кредитора и длъжника, а така също и правилото на чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ и посочване на
размера на сумата, за чието вземане се налага възбраната. Последният мотив за процесния
отказ бил относим към териториалната компетентност на съдията по вписванията, тъй като
възбранените имоти се намирали на територията на две различни служби по вписванията:
СВ – О. и СВ – Т.. Съдията по вписванията преценил, че наличието на повече от един имот,
за който е издадена обезпечителната заповед, е в разрез с нормата на чл. 7 ПВ. Не оспорва,
че отказът на съдията по вписванията за вписване на обезпечителната заповед е отменен, но
поддържа, че доколкото в производство по реда на чл. 577 и сл. ГПК не се разрешава
процесуалноправен спор, то и не се формира сила на пресъдено нещо, респ. счита, че
мотивите на контролно-отменителната инстанция не са задължителни за съда в настоящото
производство. Аргументира подробно, че мотивите на ОС В. за отмяна на акта са
неправилни и в противоречие с практиката на окръжните съдилища по подобни казуси.
Прави възражение за съпричиняване, като в тази връзка излага, че ищците са били наясно
още след издаването на обезпечителната заповед и преди подаване на заявлението за
вписването за императивните изисквания на закона относно вписването на
обезпечителната заповед, респ. съдържанието , както и необходимостта за представяне на
необходимите преписи от нея. Твърди, че ищците са направили изявление пред съда по
обезпечението, че определението му за допускане на обезпечение е неправилно, но вместо
да се възползват от предвидената в чл. 396, ал. 1 ГПК възможност да обжалва пред въззивен
съд същото, процесуалният им представител искал обезсилване от страна на СРС на
собственото му определение, респ. неговата отмяна. На последно място счита, че не се
установява изрично искане на ищците до съда по обезпечението да им бъде издаден препис
от обезпечителната заповед, с което действие счита, че биха били спазили изискването по
чл. 24 ПВ, респ. и избегнали постановения отказ за вписване. Оспорва да е налице и
причинно-следствена връзка между поведението на СВ и евентуално настъпилите вреди, тъй
като дали да се направят разноски за ангажиране на адвокат счита, че е изцяло във волята на
ищците, а освен това излага, че по охранителни производства не е задължително
представителство от адвокат. Твърди, че по делото са налице факти, които изключват
пряката причинно-следствена връзка между претендираното противоправно деяние и
настъпилите вреди, т.к. ищците не положили достатъчно грижа, чрез процесуалния им
представител, при упражняване на процесуалните права. Сочи, че в жалбата до ОС – В.,
ищците са посочили, че действията на СРС при издаване на обезпечителната заповед са
несъобразени с целта на закона, доколкото същият не бил обезпечил изпълнението на
собствените си актове, поради което счита, че до голяма степен постановеният отказ на
съдията по вписванията бил обусловен от факта, че по гр. дело № 70859/2024 г. на СРС е
3
издадена само една обезпечителна заповед и то за два недвижими имота, находящи се в
районите на действие на различни съдии по вписванията. Оспорва да е налице вина на
съдията по вписванията и развива подробни съображения в насока, че дейността, която
осъществява е правна по своя характер, за което счита, че не следва да се реализира
отговорността му. Оспорва платеното от ищците адв. възнаграждение като силно завишено.
Оспорва заплащането на държавна такса в размер на 25,00 лв. като сочи, че сумата е
наредена от адв. Ш., Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищците по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докажат при условията на пълно и главно доказване извършено от
служител на ответника във връзка с възложената му дейност деяние, противоправен
характер на деянието, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди,
както и причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние.
В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми,
както и да опровергае презумпцията за вина. Ответникът следва да докаже и релевираното
възражение за съпричиняване, в частност че поведението на ищците е допринесло за
настъпването на вредоносния резултат.
С оглед становището на ответника, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че на 23.12.2024 г. със Заявление с вх. №
2413/ 23.12.2024 г. в Служба по вписванията при Районен съд - гр. О. ищците чрез
пълномощника си адв. Р. Ш., са поискали вписване на Обезпечителна заповед №
1131/13.12.2024 г., издадена по гр. дело № 70859/2024 г., 39 с-в на СРС по допусната по
същото дело в тяхна полза обезпечение на иска им срещу ответника Н. В. Н. при
обезпечителна мярка възбрана на притежаван от последния недвижим имот; че на
23.12.2024 г. с Определение № 12/23.12.2024 г. съдията по вписванията при PC – О., е
отказал вписването на Обезпечителната заповед; че с Определение № 13/14.01.2025 г. по
ч.гр.д. № 20251400500012, съдът е отменил определението на съдията по вписванията като
неправилно и незаконосъобразно; че С. Й. Б. е била в трудови правоотношения с министъра
на правосъдието към 23.12.2024 г., както и че е изпълнявала длъжността съдия по вписвания
към посочената дата.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при
постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5