Р Е Ш Е
Н И Е
143/18.2.2020г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№2440 по описа за 2019 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо, вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Б.Б., излага, че по ч.гр.д.№534/2019
г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение срещу ответника Д. Т. Д., ЕГН **********,***, за следните
суми: 541, 79 лв., представляващи главница по Договор за
паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5402009, сключен на 11.12.2017 г. между „Вива
Кредит“ ООД и ответника, като вземането по договора в последствие е прехвърлено
на ищцовото дружество; 85, 01 лв. -
договорна лихва за периода от 10.01.2018 г. до 07.09.2018 г.; 220, 50 лв. – такса за експресно разглеждане на
документи; 242, 85 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 15.12.2017 г. до 07.09.2018 г.; 235,00 лв. – такса
разход за извънсъдебно събиране; 10, 30
лв. – обезщетение за забава за периода от
14.01.2018 г. до 23.06.2018 г., като е присъдена и законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение била връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява
настоящите искове. Ищецът излага, че на 11.12.2017 г. между „Вива Кредит“ ООД,
в качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на заемател, е
сключен Договор за паричен заем № 5402009, по силата на който ответникът е
получил сума, в размер на 600.00 лв., със задължението на последния да върне
така получената сума по начин и в срок, описани в договора. Страните били
уговорили и възнаградителна лихва, в размер на 105, 15 лева, като общо
дължимата от ответника сума се равнявала на 705, 15 лева. Било предвидено
погасяване на задълженията за главница и лихва да става чрез 9 месечни
погасителни вноски. Падежът на първата погасителна вноска бил на 10.01.2018 г.,
а на последната- 07.09.2018 г. Длъжникът бил извършил плащания по договора в
общ размер на 192.00 лева, поради което изпаднал в забава, за което дължал и
мораторно обезщетение за периода на забавата, в общ размер от 10, 30 лв. В
тарифа към договора, било предвидено, че при забава на плащане на погасителна
вноска, заемополучателят дължи заплащане на такса разходи и такси /за изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, ангажиране дейност на служител,
при по дълготрайна забава и др./ за събиране на просрочените задължения.
Кредиторът бил начислил разходи и такси в общ размер на 245.00 лева. Длъжникът не
бил изпълнил и задължението си по договора да осигури уговорено между страните
обезпечение на заема, поради което дължал и неустойка, в размер на 283, 50
лева. Неустойката била начислена еднократно и се дължала като допълнителна сума
към всяка от погасителните вноски, като размерът на цялата сума по заема се
равнявал на 1272, 15 лева, а размерът на месечната вноска е определен на сума
от 141, 35 лева. На 01.12.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., сключен между „Вива
Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, по силата на който вземането на първото дружество
срещу ответника, ведно с всички привилегии и обезпечения, било прехвърлено на соченото
дружество. На 03.05.2019 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г., сключен между „Агенция
за контрол на просрочени задължения“
ЕООД и ищцовото дружество, по силата на който вземането на първото дружество
срещу ответника, ведно с всички привилегии и обезпечения, било прехвърлено на
ищеца. Според договора за цесия от 03.05.2019 г., ищецът се задължил от името
на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до длъжниците за настъпилата
цесия. За тази дейност „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД било упълномощило ищцовото
дружество, от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за така
извършената цесия. На ответника били изпращани уведомления на посочения от него
в договора за заем адрес, но към датата на подаване на исковата молба обратните
разписки от писмата не са се върнали. Ищецът моли ответникът да се счита
уведомен за настъпилата цесия с получаване на настоящата искова молба, към
която е приложено уведомлението към длъжника за настъпилата цесия. Поради изложеното
моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 541, 79 лв., представляващи
главница по Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5402009, сключен на
11.12.2017 г. между „Вива Кредит“ ООД и ответника, като вземането по договора в
последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 85, 01 лв. -
договорна лихва за периода от 10.01.2018 г. до 07.09.2018 г.; 220, 50 лв. – такса за експресно разглеждане на
документи; 242, 85 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 15.12.2017 г. до 07.09.2018 г.; 235,00 лв. – такса
разход за извънсъдебно събиране; 10, 30
лв. – обезщетение за забава за периода от
14.01.2018 г. до 23.06.2018 г. Претендира се и обезщетение за забава, в размер
на законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 278 от 22.02.2019 год. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 534/2019 г. по описа на Районен съд - Шумен.
Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, редовно уведомен, не представя писмен отговор по молбата. Не се
явява и в съдебно заседание, за да изрази становището си по така предявените
искове.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№534/2019 г. по описа на ШРС, по
реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу ответника, за следните
суми: 541, 79 лв., представляващи главница по Договор за
паричен заем № 5402009, сключен на 11.12.2017 г.; 85, 01 лв. - договорна
лихва за периода от 10.01.2018 г. до 07.09.2018
г.; 220, 50 лв. – такса за
експресно разглеждане на документи; 242,
85 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 15.12.2017 г. до 07.09.2018 г.; 235,00 лв. – разходи и такси
за извънсъдебно събиране; 10, 30 лв.
– обезщетение за забава за периода от 14.01.2018 г.
до 23.06.2018 г., като са присъдени
и извършените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, като заявителят е надлежно уведомен за последиците по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок, ищецът е
предявил настоящите установителни искове, сочейки се за частен правоприемник на
заявителя. Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства /частно заверен препис от Договор за паричен заем „Вивакредит
ПЛАН“ № 5402009/, че между търговско дружество „Вива Кредит“ ООД и ответникът
са възникнали облигационни отношения, основаващи на сключен на 11.12.2017 г.
договор за паричен заем, с размер на заемната сума 600.00 лева. В договора е
посочено, че с част от сумата, предмет на сделката /133, 49 лева/, ответникът
погасява друго изискуемо към заемодателя задължение, като остатъкът от заемната
сума е предоставен на ответника. В договора е отразено, че същият има
значението на разписка. От същия документ става ясно, че ответникът е поел
задължението да върне заемната сума чрез 9 месечни вноски, всяка от по 109, 85
лева, която сума включва гланица, лихва и такса за експресно разглеждане. Датата
на първото плащане е 10.01.2018 г., а датата на последното- 07.09.2018 г. В
договора е уговорена и възнаградителна лихва, при фиксиран лихвен процент /40,29%/
и ГПР- 49,45%, като е отразено, че общата дължима сума от ответника е 988.65
лева. Ответникът не оспори изрично подписа, стоящ до името му, в графата
„Заемател“, поради което и съобразно предвиденото в договора, съдът приема, че
същият е получил сумата по договора, като се вземе предвид и приспаднатото,
като изплатено на заемодателя задължение, като е поел задължението да я върне,
ведно с уговорената възнаградителна лихва. В договора ясно и изрично са
посочени размерите на всяко едно от вземанията /главно и акцесорни/, падежът на
всяка една погасителна вноска и размерът на вноската. По делото не е спорно, а
се установява и от приетото по делото заключение по изготвената ССЕ, по
отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и
обективността му, че общо платените суми по договора са 192.00 лева /на 10.01.208
г. -142.00 лева и на 16.02.2018 г.- 50.00 лева/. Ответникът не оспори
твърденията, че освен горепосочените суми, същият не е извършвал плащания по
договора, респ. е изпаднал в забава, като съобразно уговореното следва да се
ангажира и отговорността му за забавено изпълнение. Няма и представени
доказателства за извършване на някакви други плащания по договора, нито
наведени твърдения в посочения смисъл. От изготвеното по делото заключение, неоспорено
от страните, се установи, че остатъкът от задължението на ответника по договора
е 1325, 15 лева /541, 79 лева- главница, 85, 01 лева- договорна лихва, 242, 85
лева- неустойки, 220, 50 лева- такса за експресно разглеждане, 235.00 лева-
разходи за събиране и 10.30 лева- законна лихва. Предвид гореизложеното, съдът
стига до извода, че за ответника е възникнало задължението да върне
предоставената в заем парична сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. В
чл.1, ал.3 от договора е предвидено длъжникът да дължи на кредитора такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
283, 50 лева, като е предвидено тази такса да се разсрочи и се включи в размер
на всяка погасителна вноска. Според чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В договора е предвидено, че заемополучателят се
задължава да заплати горепосочената такса за експресно разглеждане на документи
за отпускане на паричен заем, като не е уточнено какъв е срокът на т.нар.
„експресно разглеждане на документи“, за да се направи извод, каква точно
услуга се задължава да предостави заемодателя на заемополучателя. Тази
уговорка, съдът приема, че противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
тъй като счита, че сумата от 283, 50 лева всъщност представлява такса, свързана
с усвояване на кредита, а именно предвидена е за разглеждане документите за
отпускане на паричен кредит, което действие, безсъмнено представлява действие
по усвояване на кредита. От представените по делото писмени доказателства
/частно заверен препис от Тарифа на „Вива Кредит“ ООД/, се установи, че при
соченото дружество е предвидена тарифа, според която в случай на забава на
плащането на вноска, на четвърти и на осемнадесети ден, заемателят дължи
заплащане на по 10.00 лева, а на единадесети и двадесет и пети ден от забавата-
дължи заплащане на по 15.00 лева. Максималният размер на всички начислени
разходи в конкретния случай /за заеми от 500.00 лева до 1 500.00 лева/ не
може да бъде повече от 175.00 лева. Предвидено е още, че при забава с повече от
57 календарни дни, на която и да е погасителна вноска, заемателят да заплаща
еднократно сума в размер на 70.00 лева, представляващи разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи дейността на служител, който осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. Няма ангажирани доказателства,
че ответникът, в качеството му на заемополучател, е надлежно запознат с текста
на представената, под формата на копие, по делото тарифа и предвидените в нея
такси и разходи. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква и
да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Ето защо, съдът приема,
че в случая длъжникът не е надлежно запознат с предвидените в представената по
настоящото дело тарифа, като счита, че от краткото изречение, включено в текста
на договора, че заемополучателят е запознат с Тарифа за таксите на „Вива
Кредит“ ООД не може да се направи извод, че ответникът е надлежно запознат с
текста на действащата по време на сключване на договора и заявена в настоящото
производство тарифа. На следващо място, съдът счита, че в случая е приложима и
разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, според която видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Поради изложеното стига до
извода, че исковете за заплащане на сума
от 220, 50 лв. – такса за експресно разглеждане на документи и
за заплащане на сума от 235,00 лв. – такса разход за извънсъдебно събиране са
неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.
По отношение на
претенцията за заплащане на сума от 242,
85 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 15.12.2017 г. до 07.09.2018 г., за да се произнесе съобрази
следното: Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната
разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена ценност, най- често
парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в
случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора
задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична неустоична
клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката
се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили
такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на
задължението. Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на
волята в частното право /чл.9 от ЗЗД/. Автономията на волята означава
предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят
съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с
повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите
нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги
приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват
като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при риск за
присъждане на неустойка, съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от
15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното тълкувателно
решение се приема, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката за нищожност следва да се прави за всеки
конкретен случай при сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са
изброени примерно някои от критериите, въз основа на които следва да се
извършва тази преценка, а именно: естеството на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с
други правни способи, вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото
задължение- съществено или незначителна част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В
разглеждания казус, не е спорно, че в договора /чл.5/ е предвидено задължение
на заемополучателя, в тридневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави
на кредитора, в условията на алтернативност, описани обезпечения на
задълженията му по договора за заем, при неизпълнение на което е уговорена
компесаторна неустойка в размер на 283, 50 лева. Предвидено е неустойката да се
разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като
към размера на всяка вноска се добавя и сума за неустойка. Но така уговорената
неустойка, на основание чл.26, ал.1, предл. трето, нарушаване на добрите нрави,
съдът приема за нищожна, поради необосновано висок размер. Соченото води до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитополучателя и
кредитора. В случая неустойката е извън присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Задължението за заплащане на неустойка за
неосигурено обезпечение, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната
полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки
размера на неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода,
че в случая така договорената компесаторна неустойка позволява на кредитора да
реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да
било усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения. Ето защо стига до
извода, че в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора,
обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а да го обогати
неоснователно. На следващо място, видът на задължението, за което е предвидена
неустойката, не предпоставя обезпечение изпълнението на основно и съществено
задължение на заемателя по договора за кредит. Безспорно, както е посочено по-
горе, една от основните функции на неустоичната клауза е да обезпечава изпълнението
на главното задължение. Главното задължение на длъжника по договор за заем е
връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителната лихва, ако е
уговорена такава. Поради изложеното заключава, че и този иск е изцяло
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Предвид
установеността на възникване и съществуване на главното задължение,
изискуемостта на същото, забавата на длъжника и периодът на забавата, съдът
стига до извода, че се дължи и съответното мораторно обезщетение, в размер на
законната лихва, считано за периода на забавата. Ето защо, с оглед разпоредбата
на чл.162 от ГПК и приетото по делото заключение по извършената ССЕ, по
отношение на което съдът няма основания да се съмнява в обективността и
правилността му, съдът определя размера на обезщетението за забавено изпълнение
на сума от 10, 30 лева, считано за периода от 14.01.2018 г. до 23.06.2018 г.
Поради изложеното и с оглед на сбора от сумите, плащани по договора от длъжника
/192.00 лева/, съдът стига до извода, че в случая погасени, поради плащане, са
обезщетението за забава, в размер на 10, 30 лева, възнаградителната лихва в
размер на 85,01 лева и част от главницата по договора, в размер 96, 69 лева.
Доколкото се установи възникване на главното задължение на ответника, неговия
размер, като липсват представени доказателства за погасяване на пълния размер
от главницата, съдът стига до извода, че за ответника съществува задължение по
процесния договор в размер на 445, 10 лева- главница.
По отношение
твърдението на ищеца, че е носител на вземанията по процесния договор за заем,
за да се произнесе, съобрази следното:
От представения по делото частно
заверен препис от частно заверен препис от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. и Приложение 1 към този договор, се
установи, че на 01.12.2018 г. е постигнато съглашение между „Вива Кредит“ ООД и
„Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, по силата на което вземането на първото дружество срещу
ответника, ведно с всички привилегии и обезпечения, било прехвърлено на второто
дружество. На 03.05.2019 г. било подписано и Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г., сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и
ищцовото дружество, по силата на което вземането на първото дружество срещу
ответника, ведно с всички привилегии и обезпечения, било прехвърлено на ищеца.
Според договора за цесия от 03.05.2019 г., ищецът се задължил от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до длъжниците за настъпилата
цесия. От приложените заверени препис от цитираните приложения към договорите
за цесия става ясно, че в кръга на цедираните вземания са включени и
задълженията на ответника по процесния договор. В тези приложения ясно и
конкретно са индивидуализирани ответникът, като длъжник по договора, размера на
заемната сума и общото задължение по договора, към датата на приложението. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният
кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането. По
делото са представени уведомления за настъпилата цесия, адресирани до
ответника, които не са получени от адресата. Съобразно задължителната съдебна
практика, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера, надлежно упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените
му вземания, и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този
смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013
г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответника, като в приложенията са както уведомителното писмо от
бившия кредитор, респ. цедент, действащ чрез ищеца по силата на надлежно
извършена упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно
от цедента. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедирания длъжник не
участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се
отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на
вземането го позволява/. В случая
предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в
качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че е настъпил пълният прехвърлителен
ефект на цесията, като в този смисъл носител на вземанията по процесния договор
за заем е ищеца.
Предвид
изложеното съдът заключава, че следва частично да се уважи искът за заплащане
на главното вземане до размера на сумата от 445, 10 лева, като се отхвърли за
останалата, до пълния предявен сума, а останалите искове се отхвърлят изцяло,
поради неоснователност.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски, включително и разноските, извършени в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 143, 37 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Т.
Д., ЕГН **********,***, дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Д. Б.Б., сумата от 445, 10 лева /четиристотин четиридесет и
пет лева и десет стотинки/, представляваща неизплатена главница по Договор
за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5402009, сключен на 11.12.2017 г. между
„Вива Кредит“ ООД и ответника, като вземането по договора в последствие е
прехвърлено на ищцовото дружество, по силата на Приложение 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г., сключен между „Агенция
за контрол на просрочени задължения“
ЕООД /заявител/ и ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.02.2019 г. до окончателното изплащане на главницата,
присъдени по ч.гр.д. №534/2019 г. по описа на ШРС, като отхвърля иска за
останалата част, до пълния предявен размер, поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Д. Б.Б., срещу Д. Т. Д.,
ЕГН **********,***, положителни установителни искове, с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.2, чл.92 и чл.86 от ЗЗД, за
заплащане на следните суми: 85, 01 лв. /осемдесет и пет лева и една стотинки/- договорна лихва за периода
от 10.01.2018 г. до 07.09.2018 г.; 220, 50 лв. /двеста и двадесет лева и петдесет стотинки/– такса за експресно
разглеждане на документи; 242, 85
лв. /двеста четиридесет и два лева и
осемдесет и пет стотинки/–
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 15.12.2017 г.
до 07.09.2018 г.; 235,00 лв. /двеста тридесет и пет лева/ – такса разход за извънсъдебно събиране; 10, 30 лв. /десет лева и тридесет стотинки/– обезщетение за забава за периода от
14.01.2018 г. до 23.06.2018 г., претендирани по Договор за паричен заем
„Вивакредит ПЛАН“ № 5402009, сключен на 11.12.2017 г. между „Вива Кредит“ ООД и
ответника, като вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото
дружество, по силата на Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г., сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
/заявител/ и ищцовото дружество, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Т. Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от изпълнителния директор Д. Б.Б., сумата от 143, 37 лева /сто четиридесет и три лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото,
включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: