Р Е Ш Е Н И Е
17.04.2018 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 13 (тринадесети) февруари Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Дияна
Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 651 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявен от М.К.А. с ЕГН **********,***, представлявана по пълномощие от адв.А.А. от ШАК срещу С.И.С. с ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.123, ал.2 от СК, вр. с
чл.143, ал.1 от СК, за постановяване на решение, с което бъде разрешен
съществуващият между страните, в качеството им на родители на малолетното дете *** *** с ЕГН **********, спор по въпросите относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му. Ищцата претедира да бъде предоставено упражняването на родителските права
по отношение на детето на нея, като на ответника бъде определен посочен в
исковата молба, както й да бъде осъден ответника да заплаща за детето месечна
издръжка в размер 150.00 лв., считано от датата на предявяване на иска, чрез
неговата майка и законна представителка - ищцата и платима до пето число на
месеца, за който се дължи. С иска по чл.127, ал.2, вр. с ал.1 от СК е съединен и иск с правно основание чл.149 вр. с чл.143, ал.1 от СК, за присъждане в полза на детето
*** издръжка за минало време, за периода от 11.09.2016 г. до 11.09.2017 г. в
размер на по 150.00 лв. месечно или в общ размер на 1800.00 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска и сочи други обстоятелства и писмени доказателства. Желае на него
да бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето ***, като
на майката да бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето.
В съдебно заседание страните се явяват лично и поддържат изложеното в
исковата молба и отговора.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника поддържа предявените искове и
моли съдът да се произнесе положително по тях, както и да й присъди направените
по делото разноски.
Ответникът не се противопоставя родителските права върху малолетното дете
да бъдат предоставени за упражняване на майката. Счита че е неоснователен и
недоказан иска за издръжка за минало време, както и че иска за издръжка за в
бъдеще е прекомерно завишен.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0576 от 28.04.2010 г. на Община Шумен, М.К.А. и С.И.С. са
родители на детето *** *** родена на *** г. Родителите са живели в гр.Върбица в жилището на майката
на ответника и двамата заедно отглеждали детето си. Страните прекратили фактическото
си съжителство през месец февруари 2013 г. След раздялата майката и детето останали
да живея в същото жилище, а бащата, въпреки че живеел на друго място заплащал
разходите за ел.енергия, вода и дърва за огрев, поддържал контакти с детето. След
като ответникът преустановил плащанията били прекъснати електроснабдяването и
водата в жилището и майката с детето пребивавали временно в дома на нейните
родители. От повече от година преди завеждане на исковата молба ответникът
престанал да плаща консумативите за жилището, в което живеят майката и детето и
не е предоставял средства за издръжка и след като не постигнали съгласие по въпросите относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му, майката на детето депозирала
искова молба в съда.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
От доказателствата, събрани по делото по безспорен начин се установи,
че молителите са родители на малолетното дете.
Не се спори по делото, че молителите не живеят заедно, като детето се отглежда от майката.
Между родителите е налице спор относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето
и издръжката му, като и двамата заявяват желание и възможност да
отглеждат детето.
Според депозираните по делото Социални доклади на АСП – ДСП гр.Велики
Преслав и двамата родители разполагат с финансови средства да
задоволяват потребностите на детето, и двамата притежават необходимия родителски капацитет и при двамата е налице желание да отглеждат
детето и имат подкрепяща среда от
техните родители и близки. И двамата родители разполагат с необходимите хигиенно-битови условия
за отглеждане на детето, което изрично е посочено в
изготвените социални доклади. Тези обстоятелства се потвърждават и от
показанията на разпитаните по искане на страните свидетели св. Шерифе А. и Кязим Алиев. Свидетелите заявяват, че от повече от година
бащата не предоставя средства за детето. Техните показания сами по-себе си не са
достатъчни за да установят фактите, които твърдят. Част от показанията им се
подкрепят и от другите събрани по делото доказателства и тях съдът цени.
Задължителната
съдебна практика по критериите, въз основа на които се преценява предоставянето
на упражняването на родителски права, е обективирана в Постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при действието
на Семейния кодекс
от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са
актуални и понастоящем (арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по
гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, "решението за
предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител
следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните
обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание;
- подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; -
морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст
и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ
на трети лица и др." В мотивите към решението се анализират горните
обстоятелства и се дават насоки за тяхната преценка във всеки отделен случай,
както следва:
най- голямо значение имат родителските качества
(личността на родителите, тяхното образование, култура, мироглед, способността
им да възпитават деца), като съществено е тяхното конкретно проявление. В
настоящия случай, от гледна точка на тези обстоятелства, доколкото са събрани
доказателства за тях, и двамата родители са в сходно положение, тъй като няма
данни за съществени различия в образованието, културата и възпитателските им
качества, нито за накърнен авторитет пред детето. По отношение на този
показател е задължителната съдебна практика по чл. 290
от ГПК (Решение 4 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2011 г., IV г.
о., ГК), според която създаването на пречки за осъществяване на личните
отношения с другия родител и ограничаване на контактите на детето с последния е
основание за негативна оценка на родителските качества и следва да бъде
"критично оценено ... при конкуренцията между родителите относно
предоставянето на детето за отглеждане и възпитание, в защита на неговия
интерес". По този въпрос показанията на свидетелките Алиев и А., родители
на майката сочат, че майката полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, бащата след
раздялата между родителите контактува с детето и също полага грижи за него,
което следва да бъде оценено като благоприятен фактор за предоставянето на
родителските права по отношение и на двамата родители.
Съгласно
задължителната съдебна практика, моралният облик на родителите като пречка пред
предоставяне упражняването на родителските права е сведен до прояви на трайно
морално падение, алкохолизъм, противообществено поведение и разврат, докато
отделните обикновени провинения се преценяват в контекста на останалите фактори
и с оглед конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В
случая такива трайни негативни прояви не са установени, но във връзка с това, за
твърденията за нездрав морален облик на майката са ангажирани доказателства за
регистрирани в РУ-В.Преслав сигнали срещу К. за периода от 2013 г. до месец юли
2017 г. и предвид заеманата от бащата длъжност – полицейски служител, по този
показател преимущество има бащата.
Допълнителен
критерий към възпитателските и морални качества на родителите е тяхното
социално обкръжение (членове на семейството, близки, приятели, познати). По
този показател също не се открояват различия между страните по делото поради
което по този показател и двамата родители имат еднакво основание да
претендират да им бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на ***.
От значение
за преценката на съда са също реално полаганите грижи, както и отношението на
родителите към децата, т.е. личните усилия на родителя във връзка с
отглеждането им, упражняваният надзор и използваните възпитателски похвати. В
случая от събрани доказателства се установи, че след раздялата на родителите за
детето се е грижела основно майката. По отношение на личната ангажираност на бащата
с отглеждането на детето са събрани оскъдни данни, изчерпващи се с впечатления
на свидетелите – Алиеви и че същият е подпомаган от своите родители. В
социалните доклади се посочва, че майката има желание, капацитет и възможност
да се грижи за детето в най-добрия му интерес, ето защо съдът
намира, че и този показател не може да открои съществено преимущество на майката.
Желанието на
родителите и изявената от тях готовност за отглеждане и възпитаване на детето
също не би могло да бъде разграничаващ ги критерий в конкретния случай, тъй
като и бащата и майката са категорично настояват да им бъде възложено поотделно
упражняването на родителските права, като от данните по делото може да се
направи извод, че са готови да защитават удовлетворяването на това свое желание
и с цената на конфликт.
Привързаността
на детето към родителите, разглеждана като фактор и предпоставка за
упражняването на родителските права, в случая дава основание за разграничаване
на двамата родители, като преимуществото е в полза на майката, тъй като тя
осъществява непосредствените грижи за детето и то е по-близки отношения с нея. Въпреки
че детето е привързано и към двамата си родители и своите бабите и дядовците
си.
Полът на
децата е един от малкото обективни и безспорни критерии за предоставяне
упражняването на родителските права. Съгласно цитираното по- горе
постановление, майката е по- пригодна от бащата да отглежда и възпитава
момичета и наравно пригодна да отглежда и възпитава момчета. По този критерий
преимущество има майката.
Възрастта на
децата също е сред обективните критерии за преценка, кому да се предостави
упражняването на родителските права. Приема се, че децата на ниска възраст се
нуждаят от непосредствена майчина грижа, което обуславя по- висока пригодност
на майката за тяхното отглеждане и възпитание. Съгласно ППВС № 1/1974 г. и този
критерий не е абсолютен. Той може да бъде пренебрегнат напр. ако майката е
изоставила детето и не се интересува от него или не може да се грижи за детето
поради заболяване. С оглед гореизложеното и при отчитане на обстоятелството, че
понастоящем *** е на почти осем години, упражняването на родителските права
следва да се предостави на майката.
Следващ
критерий за преценка е помощта на трети лица, на която родителите могат да
разчитат при отглеждането на детето. В случая, видно от социалните доклади и двамата родители се ползват с подкрепата на
свои близки роднини, поради което това обстоятелство не очертава различия между
тях.
На последно
място, от значение са също така жилищно-битовите и материалните условия на
живот. Съгласно цитираното по- горе ППВС, те "...не са решаващи, нито сами
по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри
възможности за живот на децата". В случая от
показанията на свидетелите и социалните доклади се установи, че и двамата
родители притежават жилищно-битови
условия подходящи за отглеждане на дете. Видно от писмените доказателства
бащата е с по – високи доходи, но поради изложеното и поради това, че и майката
притежава необходимите такива, съдът счита че не могат да бъдат единствения
фактор за процесния избор.
От представените оценки на родителския капацитет на всеки от родителите се
установи, че и двамата имат необходимия такъв за отглеждане и възпитание на
детето. Пречката за разгръщането му в пълна степен е липсата на сътрудничество при
отглеждане и възпитание на детето, както и на диалогичност и толерантност в
отношенията между родителите.
По така
изложените съображения съдът намира, че в случая най- съществените релевантни
обстоятелства, които обуславят различие между двамата родители, са възрастта и
пола на детето, полагането на непосредствените грижи за него и по – силната
привързаност към майката, а те налагат извод за предоставяне на родителските
права на майката.
Искът по чл.127, ал.2 вр. чл. 143 ал.2
от СК се явява основателен по същество, т.к. ответникът , в
качеството на родител на детето *** е
алиментно задължен да дава средства за издръжка на малолетното си дете.
При определяне на
размера на издръжката, съдът следва да се съобрази с нуждите на детето и
възможностите на родителите. Доколкото в исковата молба не са изложени
обстоятелства относно специфични нужди на детето, съдът приема, че то има
необходимост от средства , които да
задоволят обичайни за дете на неговата възраст нужди от храна, облекло, отопление,
играчки, учебни помагала и др. Получаваните
от ищцата доходи са
в размер на минималната работна заплата за страната. Бащата реализира
средно месечен доход около 1000.00 лв. Не са представени доказателства за
наличието на алиментни задължения към други лица от негова страна. Поради изложеното,
съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето,
която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право,
съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и
очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че общата месечна издръжка, която е необходима за задоволяване на нуждите на малолетното
дете, следва да е в общ размер на 250 лева, от които 100 лева да се заплащат от майката, която ще полага
непосредствени грижи за него и 150 лева от бащата, считано от датата на
подаване на исковата молба , т.е. за бъдеще време.
По иска с правно основание чл. 149 от СК, съдът съобрази
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година назад от предявяването на иска. По делото не се установи, бащата да е заплащал
издръжка за минал период. Даваните средства от него чрез подаръци или други не
са средства за издръжка. Предвид установеното по делото – че майката от 11.09.2016
г. отглежда детето, следва да се присъди
издръжка и за минало време, считано от 11.09.2016 г. до 11.09.2017 г., включително. Относно размера й съдът
прие за основателен минималния предвиден в закона размер, както следва - минимален р-р на издръжката за 2017 г. -115 лв., минимален
р-р издръжка 2016 г. – 105 лв., от които 4 месеца от септември 2016 г. до
декември 2016 г. общо 420 лв. и 8 месеца
от януари 2017 до септември 2017 г общо 920 лв. или общо издръжка за минало
време 1340.00 лв. Като искът в останалата му част
следва да отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При преценка на
режима на лични контакти по отношение на детето ***,
съдът съобрази обстоятелството, че същото е малолетно, доказаният по делото факт, че между бащата и детето съществува привързаност и че за двамата е налице необходимост от
лични контакти, счита че същите следва
да се осъществяват по следния начин: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09,00 часа на съботния ден до
19,00 часа на неделния ден с преспиване при бащата, по пет дни през Коледната и Великденската ваканции по споразумение на
родителите и един месец през лятото,
когато майката не е в платен отпуск.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, а именно 330.00
лева.
Ответникът следва да заплати и държавна такса върху
присъдената издръжка, включително и за минало време в общ размер на 270.00 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете *** *** родена на *** г. с ЕГН ********** на майката М.К.А.
с ЕГН **********,***, като определя МЕСТОЖИВЕЕНЕ
на детето при нея.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между бащата С.И.С.
с ЕГН **********,*** и детето *** *** с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09,00 часа на съботния ден
до 19,00 часа на неделния ден с преспиване при бащата, по пет дни през Коледната и Великденската ваканции по споразумение между
родителите и един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА С.И.С.
с ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното дете *** *** с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.К.А. с ЕГН **********,***, месечна
издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, считано от
12.09.2017 г., до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска, с падеж десето число на месеца, за който се дължи.
ОСЪЖДА С.И.С. с ЕГН **********,***, да заплати
на малолетното си дете *** *** с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.К.А.
с ЕГН **********,***, издръжка за минало време в общ размер 1340.00 лв.(хиляда триста и
четиридесет лева), от които издръжка в
размер на 105 лв. (сто и пет лева) месечно за периода 11.09.2016 г. – 31.12.2016
г. /общо 420 лв./ и в размер на 115.00(сто и петнадесет) лева месечно за периода 01.01.2017 г. до 11.09.2017 г./общо 920 лв./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за
минало време в останалата му част до пълния предявен размер над 1340.00 лв., като неоснователен.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК, в частта относно присъдената издръжка, решението подлежи на предварително
изпълнение.
ОСЪЖДА С.И.С. с ЕГН **********,***, да заплати на М.К.А.
с ЕГН **********,***, сумата 330.00 (триста и тридесет) лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.И.С.
с ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на ВПРС сумата 270.00 (двеста и седемдесет) лева – държавна такса върху
присъдените размери на издръжката.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните,
пред ШОС
Районен съдия: