Р Е Ш Е Н И Е
№ 191/08.02.2024 г., гр. Монтана
В
името на народа
Административен съд -
Монтана, ІV-ти състав, в открито
заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и
четвърта година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 768 по описа за 2023 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 и чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Д.П.М. ***, срещу заповед № 8121к-14741/30.11.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр.с чл.197, ал.1, т.6, във вр.с чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР и е наложено дисциплинарно наказание „ уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното и правоотношение. В жалбата се твърди нарушение на административнопроизводствените правила, противоречаща на материалните разпоредби на ЗМВР и в несъответствие на целта на закона – отменителни основания съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
В жалбата излага доводи относно неправилност и незаконосъобразност, „…..в заповедта никъде не са описани механизъм и фактология от които може да се заключи, че е налице извършването на подобно деяние. Самия израз „или“ води до неяснота в дисциплинарното обвинение, а след това и недоказване на тезата на ответника в издадената от него заповед за уволнение. … Посоченото нарушение е съставомерно само когато е извършено умишлено. В конкретният случай не считам, че в дисциплинарното производство /ДП/ се събраха доказателства в тази посока. …Възможността за дисциплинарно уволнение при посочените хипотези изисква по безспорен и категоричен начин да е доказано изпълнителното деяние - превишаване на власт или злоупотреба със служебното положение; същото да е съставомерно. т.е. да е извършено умишлено - с конкретната цел за получаване на лична облага или да осигурява възможността трети лица да се облагодетелстват, което от своя страна предполага преднамереност в извличането на облага респективно в увреждането, чрез използване на служебното положение. Само ако са налице тези признаци на неправомерно поведение, ръководителят може да наложи дисциплинарно наказание уволнение на посоченото основание. В конкретния случаи не се доказва наличието на елементите от фактическия състав на приложимата правна норма, тъй като не бе доказан умисъл в което и да е от моите действия…“. Твърди се още, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения. В заповедта са посочени две нарушения, но при налагане на наказанието е нарушена разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР. В допълнение сочи, че дори да е извършила твърдяното нарушение, предвид данните от личното и кадрова досие, дългия служебен стаж и награждавания, както и възстановяване на въпросната сума пари, наказанието е несъразмерно тежко. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски.
Ответникът, чрез пълномощника юрк.П. Стаменова оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли, не представя писмени бележки и не претендира присъждане на разноски.
Съдът извърши проверка както за наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
От фактическа и правна страна се установява следното:
По делото не е спорно, че към датата на издаване на процесната заповед жалбоподателката е заемала длъжността – главен разследващ полицай /изпълнителска длъжност, със специфично наименование инспектор/ в РУ в сектор „Разследване РУ Лом“ към отдел“Разследване“ при ОД на МВР Монтана.
Дисциплинарното производство е образувано по предложения с №№ 301р-13756/11.07.2023 г. и 301р-15482/03.08.2023 г., от директора на ОД на МВР Монтана, след което със заповед № 8121к-7325/10.08.2023 г., изм. със заповеди №№ 8121к-12623/06.10.2023 г. и 8121к-13439/31.10.2023 г., издадени от министъра на вътрешните работи, на основание чл.207, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, за дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР „ неизпълнение на служебните задължения..“, съставомерно по чл.203, ал.1, т.7, предл.второ от ЗМВР“ използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица..“. ./л.32-41 от делото,том ІІ/. В същите са посочени данни във връзка с извършени от инспектор М. при проверка на 02.02.2023 г. оперативно-следствени действия, при които на същата са предадени вещите на задържаните, включително мобилни телефони, били предадени на пристигналата на място оперативно- следствена група. По реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, за престъпление по чл. 281 от НК е образувано досъдебно производство /ДП/ № 100/2023 г. по описа на РУ Лом. Както първоначалните, така и последващи действия по ДП били извършени от инспектор М.. На 03.02.2023 г. с разписка № 294р-2462/03.02.2023 г. инспектор Цветанов предал иззетата сума пари в размер на 1500 евро на инспектор М., за приобщаване към ДП № 100/2023 г., като описал предадените банкноти по номинал и серийни номера. Банкнотите не били приобщени от разследващия полицай като веществено доказателство по наказателното производство, включително, до неговото приключване и изпращане на материалите а Районна прокуратура Лом. Инспектор М. не приложила по наказателното производство и документите, от които да е видно, че въпросната сума й е била предадена по наказателното производство. Паричната сума и документите не били описана в приложението към заключителното мнение, с което делото е изпратено в прокуратурата. След като на 09.05.2023 г. е постигнато споразумение одобрено от съда, като задържаният Средков бил признат за виновен и осъден. След което той депозирал в ОД на МВР Монтана жалба, регистрирана с № 812102-639/01.06.2023 г„ в която настоял да му бъдат върнати иззетите в хода на ДП № 100/2023 г. телефон „Айфон 13“ и сумата от 1500 евро. Проверката по жалбата му установила, че за изземването на мобилния телефон, по ДП № 100/2023 г., не са били съставени никакви документи. Впоследствие при доста странни обстоятелства телефонът бил открит, а за 1500 евро на 09.06.2023 r. инспектор М. предоставила сходни на предадените и с разписка банкноти, отговарящи като брой и номинална стойност на предадените, но с различни серийни номера, което било отразено в констативен протокол № 301 р-11431/09.06.2023 г. В периода преди жалбата, от 03.02.2023 г. до 09.06.2023 г. инспектор М. не е докладвала, нито официално, нито неофициално, за проблем с иззети по ДП № 100/2023 г. веществени доказателства. Дори е установено, че в края на месец май 2023 г. инспектор М. заявила пред майката на задържания и осъден Средков, че „ парите са отишли в полза на държавата“. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство служителят е отстранен временно от длъжност на основание чл. 214, . ал.1, т.1 от ЗМВР. Със същата е определени съставът на дисциплинарно разследващия орган/ДРО/, който да запознае инспектор М. със заповедта и да разясни правата да участва в дисциплинарното производство/л.35-36 от делото, том ІІ/.
В хода на дисциплинарното производство, назначеният ДРО с протокол № 301р-16155/14.08.2023 г., е приобщил към дисциплинарното производство всички налични материали събрани при изясняване на фактическата обстановка по жалба № 812102-639/01.06.2023 г. по описа на ОД МВР Монтана, подадена от задържаният и осъден Борислав Средков. С писмо № 301000-12638/16.08.2023 г. е изискал от Районен съд Лом и приобщил по дисциплинарното производство, материали от вече приключеното ДП №100/23 г. по описа на РУ Лом, пр.пр. № 513/2023 г. по описа на РП Монтана – ТО Лом, по което е сключено и одобрено от PC Лом, споразумение одобрено с определение № 57/16.05.2023 г. по НОХД № 225/2023 г.. Изискал е от наблюдаващия прокурор по ДП № 55/2023 г. , образувано след изпращане на материалите по преписка № 812102-639/01.06.2023 г. в ОП Монтана, копия от писмени доказателства събраните по наказателното дело, но такива са отказани с аргумент, че разгласяването на информация може да попречи на разкриване на обективната истина. Снети и приложени са сведения от полицейски служители и лица, имащи отношение към предмета на настоящото дисциплинарно производство.
След което в становище и в обобщени справки, ДРО е направил извод, че служителката е извършила вмененото й дисциплинарно нарушение и следва да й бъде наложено предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание „уволнение“.
От събраните в хода на дисциплинарното производство множество доказателства, съдът приема като безспорно установена следната релевантна фактическа обстановка, която и не се оспорва: „ На 02.02.2023 г. в с. Аспарухово, е спрян за проверка товарен автомобил „Ивеко“, модел ,Дейли“ превозващ мигранти, Лицата, сред конто и Борислав Антонов Средков/водач на автомобила/, били задържани до пристигане на оперативно-следствената група, ръководена от инспектор М.. Мобилните телефони, били предадени на пристигналата на място оперативно-следствена група. По реда на чл. 212, ал. 2 от НПК /за престъпление по чл. 281 от НК) е образувано досъдебно производство /ДП/ № 100/2023 г. по описа на РУ Лом. Както първоначалните, така и последващи действия по ДП били извършени от инспектор М.. Намерени при личния обиск на Борислав Средков лични вещи, сред които и 1500 евро/дадени му за извършваната незаконна дейност - превоз на мигранти/ са му върнати на 03.02.2023 г„ при освобождаването му от ареста, с разписка № 294000-1654/03.02.2023 г., като същия ден сумата от 1500 евро, отново била предадена от Борислав Средков на инспектор Емил Цветанов, служител на сектор „Криминална полиция“' при РУ Лом, за което бил съставен протокол за доброволно предаване - № 294р-2462/03.02.2023г. С разписка № 294р-2463/03.02.2023 г. на 03.02.2023 г. инспектор Цветанов предал банкнотите на инспектор М., за приобщаване към ДП № 100/2023 г., като ги описал по брой, номинал и серийни номера. Банкнотите не били приобщени от разследващ полицай М. като веществено доказателство по ДП № 100/2023 г., включително, до неговото приключване и изпращане на материалите в Районна прокуратура Лом. Инспектор М. не приложила по наказателното производство и документите - протокол за доброволно предаване и разписка, от които да е видно, че въпросната сума е била предадена от Борислав Средков и предоставена на водещия разследването за приобщаване по наказателното производство. Паричната сума, както и съпровождащите я документи не били описани в приложението към заключителното мнение на разследващия полицай, с което делото е изпратено в прокуратурата. Инспектор М. приложила по ДП № 100/2023 г. единствено протокола от личния обиск на Средков и разписката от 03.02.2023 г., видно от която сумата 1500 евро му е била върната. За периода от 03.02.2023 г. до 09.06.2023 г. инспектор М. не е докладвала, официално или неофициално, за проблем с иззети по ДП № 100/2023 г. веществени доказателства. Защитата на Борислав Средков и обвинението постигнали споразумение одобрено от съда на 16.05.2023 г. /НОХД №225/2023 г. по описа на PC Лом/. По това дело подсъдимият Средков бил признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления. След приключване на делото пред PC Лом и произнасяне на съда, относно иззетите по досъдебно производство № 100/2023 г., веществени доказателства, Борислав Средков потърсил мобилния си телефон „Айфон 13“, отнет му при задържането и паричната сума в размер на 1500 евро, Опитал чрез свой познат в полицията - Мартин Василев, да установи местонахождението на парите и телефона и след като не успял, депозирал в ОДМВР Монтана жалба № 812102-639/01.06.2023 г., в която настоял да му бъдат върнати иззетите по ДП № 100/2023 г. телефон и пари. Извършената проверка по жалбата му установила, че за изземването на мобилният му телефон „Айфон 13“ по ДП № 100/2023 г. не били съставени никакви документи, а предадените 1500 евро, не били приобщени по досъдебното производство, В края на месец май 2023 г., в разговор с майката на Средков по повод иззетите пари и телефон, инспектор М. й казала, да забрави за парите, тъй като същите „са отишли в полза на държавата“, а по повод на телефона заявила, че нито тя, нито колегите й знаят къде е този телефон. Впоследствие в стая оборудвана със COT, от която ключ имал единствено отговорника за съхранение на веществени доказателства в РУ Лом Фидос Овчаров, се съхранявала раница с мобилни телефони по ДП № 100/2023 г. След като Средков се обадил на служителя от криминална полиция Мартин Василев, той и отговорника за съхранение на веществени доказателства Фидос Овчаров, претърсили обстойно раницата за да открият телефона на Борислав Средков, но телефона му не е бил в нея. На 07.06.2023 г. инспектор М. в кабинета на Фидос Овчаров, поискала от него лично да прегледа съдържанието на раницата и след като получила съгласие, свалила раницата пред бюрото, така че Овчаров е бил лишен от възможност да наблюдава действията й. Минути по-късно липсващия телефон е „намерен“ в същата раница. При изясняване местонахождението на сумата от 1500 евро, предадена на инспектор М. за приобщаване по ДП № 100/2023 г., на 09.06.2023 г. М. предоставила на комисията извършваща проверка по жалбата, сходни на предадените и от инспектор Цветанов банкноти, отговарящи като брой и номинал на предадените, но с различни серийни номера, което било констатирано от комисията и отразено в протокол № 301р- 11 431/ 09.06.2023 г. Копие от събраните в хода на работа по жалбата материали, били изпратени в ОП Монтана с оглед преценка за наличието на достатъчно данни за извършено престъпление. Образувано е досъдебно производство за престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК.
Към материалите на дисциплинарното производство са приложени и подробно описани в административната преписка: „ докладна записка № 294р- 2396/03.02.2023 г,; справка № 294р-2358/02.02.2023 г.; писмо № 294000-1482/02.02.2023 г. на РУ Лом до РП гр. Монтана за образуване на наказателно производство № 100/2023 г.; постановление № 513/23 от 02.02.2023 г. на прокурор при РП Монтана ТО Лом; протокол за личен обиск на лице № 294000-1515/02.02.2023 г., видно от който на 02.02.2023 г. в Борислав Средков са намерени 2 банкноти от 500 евро, 2 бр. банкноти от 200 евро., 2 банкноти от 50 евро и други вещи; разписка № 294000-1654/03.02.2023 г., с която иззетите при личния обиск вещи са върнати на Средков; протокол за доброволно предаване № 294р-2462/03.02.2023 г. от Борислав Средков на инспектор Цветанов на сумата от 1500 евро /2 банкнота ох 500 евро с №№ Х07848582995 и ХЮ050375062, 2 бр. банкнота от 200 евро с №№ ЕА0243233956 и Х02051022602 и 2 банкноти от 50 евро с VC8454476844 и VC8454476898/; разписка № 294р-2463/03.02.2023 г„ с която банкнотите получени от инспектор Цветанов са предоставени на инспектор М.; постановление от 03.02.2023 г. за привличане на Средков в качеството на обвиняем по ДП № 100/2023 г.; приемо-предавателен протокол № 294р-6784/29.03.2023 г., с който Фидос Овчардв приема за съхранение телефони и други вещи иззети по ДП №100/2023 г.: разписка № 294р-12123/07.06.2023 г., с която Фидос Овчаров предава на инспектор М., съхранявани при него, мобилни телефони и други вещи иззети по ДП № 100/2023 г.; протокол за оглед на веществени доказателства от 01.03.2023 г.; заключително мнение от 31.03.2023 г. на разследващ полицай М., за предаване на ДП № 100/2023 г. на съд; опис на материали по ДП № 100/2023 г.; сведение № 301р-11677/13.06.2023 г. от Георги Петков; сведение № 301 р- 11676/13.06.2023 г. на главен инспектор Иван Аврамов; сведения №№ З01р-П 675/13.06.2023 г. и 301р-19563/03.10.2023 г. от инспектор Емил Цветанов; сведения №№ 301р-11674/13.06.2023 г. и 301р-19565/03.10.2023 г. от Мартин Василев; сведение № 301000-9148/13.06.2023 г. от Борислав Средков; сведения №№ 301р-11586/12.06.2023 г. и 301р-19834/05.10.2023 г. от главен инспектор Христо Вутов; протокол на PC Лом от 16.05.2023 г. по НОХД № 225 по описа за 2023 г.; книга за веществените доказателства в РУ Лом peг. № 76/05.08.2014 г.; сведения №№ 301р-11574/12.06.2023 г. и 301р-19326/29.09.2023 г. от отговорника за съхранение на веществени доказателства Фидос Овчаров; констативен протокол № 301р-11431/09.06.2023 г.; доклад № 301р-12729/27.06.2023 г. от извършена проверка по жалба № 812102-639/01.06.2023 г.; обяснение № 301000-14814/29.09.2023 г. от майката на Борислав Средков - Йорданка Яннна; обяснение № 301000-14813/29.09.2023 г. от адвокат Николай Арсенов; сведение № 301 р- 16411/17.08.2023 г. от младши експерт Даниел Лазаров; постановление № 1007/11.08.2023 г. на прокурор при ОП Монтана; сведение № 301р-17586/05.09.2023 г. от комисар Мирослав Миронов; постановление № 3933/23.10.2023 г. на РП Монтана.
От събраните доказателства безспорно е установено, че инспектор М., не е спазила разпоредбата на чл. 110, ал. 2 от НПК „Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят..“, не е събрала доказателства от значение за изясняване на обективната истина и не е провела разследването, съгласно нормите на НПК, което е била длъжна да направи, съгласно вменените й служебни задължения в раздел „ Основни длъжностни задължения“, от типова длъжностна характеристика на длъжността „главен разследващ полицай“ , като не е приобщила по воденото от нея ДП № 100/2023 г. сумата от 1500 евро /хиляда и петстотин евро/ като веществено доказателство - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР“ неизпълнение на служебните задължения“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. второ от ЗМВР „... използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица“, за което е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.
В хода на дисциплинарното производството М. е запозната с издаваните от дисциплинарно наказващия орган заповеди и и е дадена възможност да упражни и защити права си. На инспектор М. са връчени заповед № 8121к-7325/10.08.2023 г. на министъра на вътрешните работи, за образуване на дисциплинарното производство и временното си отстраняване от длъжност; № 8121К- 12623/06.10.2023 г. за удължаване на временното си отстраняване от длъжност и № 8121К-13439/31.10.2023 г., с която без да се изменя, е прецизирано дисциплинарното обвинение, във връзка с изложеното твърдение от инспектор М., че не разбира какво точно е нарушението, което й се вменява. След връчени покани е запозната с обобщената справка № 301р-21491/23.10.2023 г. и допълнителната такава № 301 р-22632/03.11.2023 г., както и с всички събрани доказателства в хода на разследването. С покана № 8121р-23107/09.11.2023 г. и е предоставена възможност да даде допълнителни обяснения във връзка с изводите и предложенията на ДРО и проведеното дисциплинарно производство/л.63 – 11 от делото, том ІІ./ На инспектор М. е предоставена възможност да участва в дисциплинарното производство лично, както и да бъде подпомагана в защитата си от адвокат или служител на МВР, същата е упълномощила двама адвокати/ л.61 от делото, том ІІ/. В хода на проведеното разследване инспектор М. е депозирала: искане № 301000-12675/17.08.2023 г.; предварително становище от инспектор М.; възражение № 301р- 21875/27.10.2023 г.; искане 2 № 30lp-22477/02.11.2023 г. и отговор на покана № 301р- 22859/06.11.2023г./ л.14 – 24 от делото, същите се съдържат и в административната преписка л.50 и сл., том ІІ/. След получаването на покана № 8121 р-23107/09.11.2023 г., инспектор М. е депозирала отговор на покана до ДНО № 294р-24733/10.11.2023 г. и уведомление № 294р- 24732/10.11.2023 г./ л.26 – 31 от делото, том ІІ/.
След всичко това на 30.11.2023 г. министърът на вътрешните работи издал процесната заповед № 8121к-14741, с която на Д.М. наложил дисциплинарно наказание“уволнение“/ л.7-12 от делото и л.8-19 от делото, том ІІ/.
Заповедта е връчена на Д.М. на 04.12.2023 г. Жалбата срещу издадената заповед е депозирана в АС Монтана – вх.№ 4847/13.12.2023 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, депозирана в законоустановения срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед № 8121к-14741/30.11.2023 г. на министъра на вътрешните, е издадена от материално компетентния дисциплинарно наказващ орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР, в законоустановения срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР - до 2 месеца от откриване на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му, който е спазен при прилагане на правилата по чл. 196 от ЗМВР.
При издаването на заповедта не е допуснато нарушение на изискването за форма на административния акт. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, като в нея са посочени всички реквизити.
Издадената заповед е надлежно връчена, саморъчно е посочена датата на връчване.
Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Целта на закона е преди да бъде наказан служителя за конкретно нарушение, да се вземат или изслушат обясненията на служителя именно във връзка с фактите релевантни към допуснатото нарушение, за което се провежда дисциплинарно наказание, да осъществи защита чрез изразяване на становище и представяне на доказателства. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган е дал възможност на наказания инспектор да депозира писмените си обяснения по вмененото дисциплинарно нарушение, като възраженията на жалбоподателката в тази насока са неоснователни.
Твърдението, че „ Производството протече изцяло без да ми е дадена възможност да участвам в него. В моето изложение в онзи първоначален етап да ми се даде право да се запозная с началните данни за образуване на производството.И поисках това да стане с участието на адвокат..“, не отговоря на установените факти. На покана № 301р-15977/10.08.2023 г., получена на 11.08.2023 г., М. собственоръчно е посочила“ съгласна съм със срока/за писмени обяснения/ и „ за момента нямам лице- подпомагащ. Ще посоча по-късно.“/л.103 от делото, том ІІ/. При запознаване с обобщена справка № № 301р-21491/23.10.2023 г., М. собственоръчно е посочила“ Днес 26.10.2023 г. за времето от 10.15-11.50 ч. се запознах с настоящата справка и със всички материали по дисциплинарното производство/ л.93 от делото, том ІІ/, след което на 27.10.2023 г. е внесла възражение № 301р-21875, в което твърди, че два месеца и половина не била запозната, исканията, без да е посочено конкретно кои искания, били игнорирани/л.53 от делото, том ІІ/. След което е издадена заповед № 8121к-13439/31.10.2023 г., с която е прецизирано дисциплинарното обвинение, като в него вече е посочена нормата на НПК, което същата не е спазила и конкретното служебно задължение от длъжностната характеристика, което не е изпълнила, за което е уведомена М. на 01.11.2023 в 15.45 ч, като е посочен подпомагащ защитата адв.Г.Славков от САК/л.41-42 от делото, том ІІ/. На 03.11.2023 г. М. се е запознала и с допълнителната №301р-22632/03.11.2023 г., изрично посочила “Днес на 03.11.2023 г. от 15.00 до 15.30 часа, се запознах с допълнителна обобщена справка и всички материали към дисциплинарното производство.Направих искане за представяне на копия от обобщената справка и допълнителна обобщена справка и същите са ми представени. Няма възражения и искания за събиране на нови доказателства. Във връзка с мое писмено искане № 301р-22477/02.11.2023 г. заявявам, че претенциите ми за предоставяне на копия от материали са удовлетворени и нямам други искания.03.11.2023 г. По отношение на подпомагането в защитата ми от адвокати, заявявам, че не желая да присъстват при запознаването ми с материалите, но същите остават мои защитници. Днес са служебно ангажирани и няма да се ползвам от тях.“ /л.99-100 от делото, том ІІ/. На същата е връчена на 09.11.2023 г. и покана за даване на писмени обяснения от министъра на вътрешните работи № 8121р-23107/09.11.2023 г., след която същата е депозирала уведомление № 294р-24732/10.11.2023 г. и отговор № 294р-24733/10.11.2023 г./ л.26-31 от делото, том ІІ/. Нещо повече М., както сама сочи е дългогодишен служител, с юридическо образование и се е възползвала от всички дадени и възможности, депозирала е искания, отговори и възражения в хода на дисциплинарното производство от м.август до м.ноември 2023 г. Предвид така установеното, не става ясно изложеното в жалбата конкретно кое нейно искане и за събиране на кои доказателства не са уважени в хода на дисциплинарното производство. Изложените доводи и твърдения относно липсата на доказателства за соченото изпълнително деяние, както и недоказан умисъл, очевидно имат защитна цел, но не се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства. В даденото предварително становище и възражения, се твърдят факти и обстоятелства, които не са подкрепени с доказателства, а и не оборват безспорно установеното, че за иззетите вещи и съставени протоколи в хода на оперативно-следствените действия, които М. е ръководила, като въобще не ги е посочила/отразила в ДП № 100/2023 г., което безспорно е сторила съзнателно, още повече, че е със значителен стаж и много добре е знаела какви са служебните и задължения, т.е.в действията и има умисъл. Което се подкрепя и от заявлението и, че“същите са отнети в полза на държавата..“
Безспорно се установява и, че административният орган е изпълнил задължението си да осигури на дисциплинарнонаказваното лице възможността да се запознае със събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, със становищата на разследващия орган, както и да даде обяснения или направи възражения по тях. Всички съставени заповеди са били връчвани на жалбоподателката, както и поканите са връчвани лично, има положен подпис и поставена дата от самата М.. Поради което съдът намира, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на производствените правила.
Не се споделя и изложеното относно нарушение на разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР „На държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко..“, т.к. в хода на дисциплинарното производство са установени всички факти и обстоятелства и не е посочено М. да е извършила няколко нарушения, ясно и конкретно е посочено съставомерно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. второ от ЗМВР „... използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица“
Оспорената заповед съответства и на материалния закон.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарнонаказващия орган релевантни юридически факти и доколко същите са елементи от състава на посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина, както и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция.
При така събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, неопроваргани при съдебното разглеждане, съдът приема, че по безспорен и несъмнен начин се доказва, че инспектор Д.М., не е изпълнила служебните си задължения, в нарушение на чл.110, ал.2 от НПК „Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят..“, не е събрала доказателства от значение за изясняване на обективната истина и не е провела разследването, съгласно нормите на НПК, което е била длъжна да направи, съгласно вменените й служебни задължения в раздел „ Основни длъжностни задължения“, от типова длъжностна характеристика на длъжността „главен разследващ полицай“ , като не е приобщила по воденото от нея ДП № 100/2023 г. сумата от 1500 евро /хиляда и петстотин евро/ като веществено доказателство - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР“ неизпълнение на служебните задължения“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. второ от ЗМВР „... използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица“, за което е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Правилно в издадената заповед, предмет на настоящото оспорване, ДНО е приел, че деянието е безспорно осъществено както от обективна, така и от субективна страна“ За да е осъществен фактическият състав на нарушението „ използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица“, се изисква служителят на когото е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва преднамерено и неправомерно от служебното си положение. Деянието насочено към извличане на определена облага - материална или нематериална за служителя или трето лице, чрез неправомерно използване на служебното положение. От страна, реализацията на фактическия състав изисква наличието на умисъл, т.е. предприети действия, респ. бездействия при осъществяване на служебните функции и задачи, които са извън очертаните правомощия на служителя, с цел постигане на желания резултат, така се приема и от константната практика на ВАС.
Предвид изложеното съдът намира, че от обективна и субективна страна е осъществен състава на нарушението по чл. 203, ал. I, т. 7, предл. второ от ЗМВР – „... използване на служебното положение за лична облага ти за облага на трети лица..“, при определяне на наказанията ДНО е изложил и подробни мотиви относно тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вина, както и цялостното поведение на инспектор М., обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „,уволнение“ и съответно прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.
Съдът приема за безспорно установено виновното извършване от страна на жалбоподателката на описаното в оспорената заповед нарушение, представляващо неизпълнение на служебните задължения, съставомерно по чл. 203, ал. I, т. 7, предл. второ от ЗМВР – „... използване на служебното положение за лична облага ти за облага на трети лица..“. Не са налице данни и обстоятелства, от които да се достигне до извод, че обжалваната заповед е издадена за цел, различна от предвидената в закона, съответно не е налице предвиденото в чл. 146, т. 5 от АПК основание за отмяна на административния акт. Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, който изисква при извършени дисциплинарни нарушения от органите, на които законът е възложил да следят за спазване на правилата и установения ред в държавата, да им се налагат дисциплинарни наказания, съответстващи на тежестта на нарушенията.
В случая дисциплинарнонаказващият орган е упражнил оперативната си самостоятелност в съответствие със закона, като е преценил всички относими към нарушението обстоятелства, вкл. е отчел и данните в кадровата справка на М.. Правилно е приел наличието на тежко нарушение на служебната дисциплина, съобразно конкретиката на случая. В случая дисциплинарнонаказващия орган действа в условията на обвързана компетентност, тъй като за извършените тежки дисциплинарни нарушения се предвижда задължително налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. С поведението си в конкретния случай инспектор М. е нарушила посочените в административния акт императивни норми, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР.
В
случая е налице укоримо
поведение на държавния служител. Спецификата на дейността в работата на
служителите на МВР, както и завишените морални и специфични критерии към работата им,
задължават служителите на МВР, още повече дългогодишни и с юридическо
образование, в по-висока степен от останалите граждани, да спазват разпоредбите
на закона и дават личен пример с
поведението си и да не злоупотребяват със своето положение с цел получаване на
облаги – материални или нематериални. За целите на дисциплинарното производство
е достатъчно, че с деянието е нарушен установеният обществен ред в държавата и
поведението се оценява като несъвместимо със служебното положение. /така, в
мотивите на Тълкувателно постановление
№ 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОС на ВАС /. Безспорно е
доказано извършеното дисциплинарно нарушение по чл.
194, ал. 2, т. 2 във вр.с чл.197, ал.1, т.6 във вр.с чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР.
При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е спазено изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно което следва да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Наложеното наказание, предвид данните от извършения анализ, се явява съразмерно с оглед поведението на жалбоподателката, тежестта на нарушението и свързаните с него неблагоприятни последици. В хода на дисциплинарното производство са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които е установена релевантната фактическа обстановка. Жалбоподателката не ангажира доказателства, които да опровергават изложените в административния акт фактически основания и правни изводи за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.
В този смисъл съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от Д.П.М. ***, против заповед № 8121к-14741/30.11.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр.с чл.197, ал.1, т.6, във вр.с чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР и е наложено дисциплинарно наказание „ уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното и правоотношение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението му на страните.
Административен
съдия: